Р Е Ш
Е Н И Е
№ 303
гр. Перник, 29.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно
заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
участието на секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията АД № 397 по
описа за 2020г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.А.Н., с ЕГН **********,***
против решение № 551104 от 01.06.2020г. на директора на ТП-Перник към НОИ. С
решението е отхвърлена жалба против разпореждане № 551104 от 16.04.2020г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е спряна, считано от
10.03.2020г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че не са изложени фактически и правни
основания в издаденото разпореждане, както и че актът да е и издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. С оглед на това се прави искане за отмяната на оспореното решение и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното
производство жалбоподателят се явява лично и с адв. Т. Р., от АК-В.. Поддържа
жалбата и пледира за отмяна на решението на ТП-Перник към НОИ. Заявява
претенция за присъждане на разноски, за
което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата –Директор на ТП-Перник към НОИ за представител изпраща гл. юк.
Й. С.. Оспорва жалбата. Счита, че решението съдържа фактическите и правни
основания за неговото постановяване, издадено е от компетентен орган в
предвидената от закона форма и при правилно прилагане на материалния закон. Въз
основа на това пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се
присъди юрисконскулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
представените по делото писмени доказателства, становищата на страните и
извърши проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО
и от лице, пряко засегнато от административния акт. Обжалва се подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт-решение на ръководителя на
ТП-Перник към НОИ. С оглед на това жалбата ще се разгледа по същество.
По фактите:
На С.А.Н., считано от 12.05.2014г. е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
С постановление от 28.04.2016г., по сл. дело №
12/2016г. по описа на следствен отдел при Окръжна прокуратура-П., прокурор при
РП-П. е прекратил наказателно
производство образувано срещу виновно лице, за това, че през м. 10.2014г. в гр.
Перник съзнателно е ползвал неистински документи-Удостоверения УП-2 и УП-3 от
19.02.2002г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност-престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК.
На 10.03.2020г. в ТП-П. към НОИ е получено писмо от разследващ полицай при
Първо РУ-П., в което е посочено, че във връзка с разследване по досъдебно производство
№47/20г., образувано за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК на
основание чл.
159 от НПК се моли за предоставяне на информация за следните обстоятелства
по отношение на конкретно посочени лица, между който и жалбоподателя относно: подавани
заявления за отпускане на пенсия, с прилагани документи от удостоверяващи
трудов и осигурителен стаж в „***“ и Железопътен завод „Г. Д.“ и за резултата
по тях ако са подавани заявления: отпуснати ли са и в какъв размер пенсии на
лицата, сред които е посочен и жалбоподателя или е отказано отпускане на
пенсия. В обстоятелствената част на писмото не се съдържа информация за какво изпълнително деяние, какви
обстоятелства подлежат на изясняване, спрямо
каква категория лица. Не са приложени актове и не се препраща към съответни
други актове.
С разпореждане № 551104 от 16.04.2020г.
ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП-П. към НОИ, на
основание чл.
95, ал. 2 от КСО е спрял, считано от 10.03.2020г.
личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя. Посочил е, че по повод постъпило искане от Първо РУ-П.
за предоставяне на информация във връзка с образувано ДП№ ***/20г. са
установени обстоятелства, които могат да се отразят върху основанието за
получаване на пенсията. Поради това и съгласно чл.
95, ал. 2 от КСО, личната пенсия се
спира да произнасяне на компетентния орган.
Разпореждането е
връчено на С.Н. на 29.04.2020г. и същият в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО е
депозирал жалба против него.
В срока по чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на ТП-П. на НОИ е издал решение № 551104 от 01.06.2020г., с което е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ-П. е предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
Горната фактическа
обстановка се възприе от представените документи от административната преписка,
които като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.
При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен
съд - Перник, прави следните изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на
Ръководителя на ТП-П. към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма,
съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Постановено е в резултат на
проведено оспорване по административен ред.
В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 95, ал. 2 от КСО за
спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението и потвърденото с
него разпореждане са материално незаконосъобразни.
Директорът на ТП–П. на НОИ правилно е приел, че
разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган, но това не е достатъчно да се приеме, че същото е законосъобразно.
Материалните
предпоставки за спиране на пенсия са конкретно
изброени в чл. 95, ал. 1 от КСО. Безспорно пенсията не е спряна в нито една от
посочените хипотези на този текст.
Самостоятелна
правна възможност за спиране на пенсия е разписана в чл. 95, ал. 2 от КСО.
Съгласно нея може да се издаде разпореждане за спиране на пенсията,
когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до
нейното прекратяване, съгласно чл. 96, ал. 1
от КСО.
В
предмета на доказване по ал. 2, на чл. 95
от КСО са: представени доказателства за
обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията. Същите тези доказателства следва да
са налични към датата на постановяване на акта и въз основа на тях да са
посочени обстоятелствата, който обуславят спиране на пенсията.
С разпореждането
от 16.04.2020г. се разпорежда, считано от 10.03.2020г.
личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 616.77лв. да се спре. Като мотиви е посочено: поискана от
Първо РУ-П. информация във връзка с образувано досъдебно производство № ***/20г. и това са установени обстоятелства, които
могат да се отразят върху основанието за получаване на пенсия.
Цитирането само на досъдебно производство
№ ***/20г. не съставлява доказателство за обстоятелство за прекратяване на пенсията, тъй като в акта не се посочва
предметът му на разследване – за какво престъпление е, по кой закон и срещу
кого е образувано същото. Не са изложени
никакви доводи сочещи към подправка на документ. В разпореждането не се посочва дори
номер/дата на искане по повод, на което е приело да се произнесе длъжностното
лице. Липсата на конкретизация за обективните и субективните рамки на
наказателното производство лишава
заинтересованото лице – жалбоподателят от минимално необходимата информация
дали същото го касае, по какъв начин и в каква степен. Тази липса го лишава от
възможността да заеме позиция и да ангажира съответни доказателства, насочени
към оборване на неуточнените обстоятелства. Тази липса препятства и цялостната
проверка за законосъобразност на постановения акт. Въз основа на това се
приема, че разпореждането за спиране на пенсията е немотивирано.
С решението си горестоящия орган е потвърдил
изложеното от пенсионния орган, като е изложил, че са налице съмнения относно
истинността на документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен
доход издадени от Железопътен завод „Г. Д.“-С.и ДФ“***“-С., въз основа на които
е отпусната на лицето лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Сочи също, че са налице дублиращи периоди поради което следва
да се изясни по безспорен начин къде точно е работило лицето. Въз основа на
това е приел, че са налице доказателства за обстоятелства, обосноваващи спиране
на пенсията на жалбоподателя.
Настоящият състав приема, че по пенсионната
преписка, пенсионният орган преди да пристъпи към произнасяне не са събрани никакви
данни и не са налице никакви доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставки за спиране на пенсията. В
разпореждането няма данни за същността, предмета и обхвата на досъдебното
производство, както и няма данни, че истинността на удостоверителните
документи, послужили за придобиване право на
пенсия от страна на жалбоподателя са предмет на досъдебното производство,
за да се прецени наличието или липсата на основание за прекратяване на пенсията. Едва в хода на съдебното производство
се правят искания за снабдяване с документи. Следователно към момента на
издаване на оспорения акт тази информация, респ. това доказателство не са били
налични в административната преписка. Следва да се отбележи в случая, че самото
поискано доказателство съставлява една от материално-правните предпоставки по чл.
96, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като законодателят го е вписал в хипотезата на
посочения нормативен текст. Съществуването на доказателството извън
административната преписка не му придава правна значимост за целите на
преценката за законосъобразност на акта, тъй като самото то в процесния казус,
съставлява фактическо обстоятелство и дължим мотив. Недопустимо е в съдебната
фаза да се допълват мотивите на акта. Следователно в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл.
146, т. 3 от АПК.
При съдебния контрол за спазване на
материално-правните разпоредби по чл.
95, ал. 2 във вр. с чл.
96, ал. 1, т. 4 от КСО следва да се установи, дали цитираните в
административната преписка доказателства за обстоятелствата по чл.
96, ал. 1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения акт
и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата норма. Достатъчно
е доказателствата да свидетелстват само за вероятността, а не и за сигурността
за съществуването на релевантните обстоятелства.
В случая ако се приеме, че административният
орган при произнасянето си е имал предвид писмо № 192000-2920 от 06.03.2020г.
от разследващ полицай при Първо РУ-П., с което се по същество се изисква
информация за получаването на пенсия от
жалбоподателя и за документите му удостоверяващи трудов и осигурителен
стаж в „***“ и Железопътен завод „Г. Д.“
то същото не съставлява доказателство за съмнение за неистинност на последните.
Цитирането на писмото не съставлява доказателство за коментираното
обстоятелство, тъй като не съдържа данни за предметния и персонален обхват на
наказателното разследване. Не е ясно дали предметът на разследване включва
преценка истинността на конкретно съставен документ относим към жалбоподателя. Безспорно
длъжностното лице по пенсионно осигуряване разполага с правната възможност по
чл. 95, ал. 2 от КСО, но същото дължи произнасяне при наличие на доказателства
за обстоятелства, а не по принцип.
Изложеното в пледоарията по същество на спора от
ответника, че на органа са му известни факти, че за част от лица представили
документи от посочените по-горе дружества са налице влезли в сила присъди за
представяне на документи с неверно съдържание е ирелевантно в конкретния казус
с оглед на това, че наказателната отговорност е лична. В тази връзка ще се
посочи, че с влязло в сила постановление от 28.04.2016г., по сл. дело №
12/2016г. по описа на следствен отдел при Окръжна прокуратура-Перник, прокурор
при РП-П. е прекратено наказателно
производство образувано срещу виновно лице, за това, че през м. 10.2014г. в гр.
П. съзнателно е ползвал неистински документи-Удостоверения УП-2 и УП-3 от
19.02.2002г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност-престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК. На следващо място ще се
посочи, че КСО разполага с разписани механизми за връщане на получени суми за
осигурителни плащания, с което е защитен държавния интерес.
Въз основа на изложеното се приема, към момента на издаване на
разпореждането за спиране, както и към дата на издаване на потвърдителното
решение не е възникнало правомощието на административния орган да разпореди
спиране на пенсията за осигурителен стаж
и възраст поради липсата на
материално-правните предпоставки по чл.
95, ал. 2 във връзка с чл.
96, ал. 1 от КСО - наличие на доказателства за обстоятелства, които са
основания за прекратяване на отпуснатата пенсия.
Налице е отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК, поради което оспорения акт ще бъде отменен.
Въз основа на изложеното обжалваното
решение №
551104 от 01.06.2020г. на директора на Териториално поделение–П. на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 551104 от
16.04.2020г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване ще се отмени
като незаконосъобразно.
Издаването на оспорените актове по реда на чл. 95,
ал. 2 от КСО не е инициирано по искане от жалбоподателя, а служебно по
преценка на административния орган. Поради това при отмяна на акта, издаден в
служебно образувано производство, не се налага връщане на преписката за
повторно произнасяне от административния орган.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са поискани
своевременно и са придружени със списък на разноските. Заявена е претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв., съгласно договор за правна защита
и съдействие от 02.06.2020г. Своевременно е направено и възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно, тъй като правният
спор не разкрива висока фактическа и правна сложност, както и че разглеждането
му приключи в едно съдебно заседание, съдът счита, че заплащането на
възнаграждение над минимално определения размер е прекомерно и същото следва да
бъде намалено на 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните
размери за адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 45/15.05.2020г., в сила от
15.05.2020г./. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
по делото съдебни разноски в размер на
500.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.
118, ал. 1 от КСО във връзка с чл.
172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Н. решение № 551104 от 01.06.2020г. на директора
на ТП-П. към НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 551104 от 16.04.2020г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е спряна, считано от
10.03.2020г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Териториално поделение–П. на Националния
осигурителен институт, със седалище гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да
заплати на С.А.Н., с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
Съдия:/п/