Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като разгледа
докладваното гр.дело № 18993 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “ ” ООД срещу М.Д.М. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение №4451/
07.06.2018г. по ч.гр.д. №8901/2018г. по описа на ВРС, 10с. : 2570.88 лева, представляваща главница дължима за периода
19.12.2005г. – 22.05.2018г. за незаплатена вода по партида с абонатен № **
по издадени фактури за периода от 20.05.2005г. до 04.06.2018г., за обект-имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „*-**“ бл. 4, вх. Ж, ап. 17, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1456.92 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 23.02.2006г. – 04.06.2018г.
В
исковата молба се излага,че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „**“ бл. 4, вх. Ж, ап. 17, като предоставяните услуги се
отчитали по партида с абонатен номер **. Сочи се, че на по
подадено заявление по чл.410 ГПК на 07.06.2018г. ВРС издал заповед №4451, с която разпоредил
ответникът да заплати процесните
суми, като ответникът депозирал възражение срещу същата.
На 19.11.2018г.
доброволно на каса на дружеството били платени фактури за периода 20.05.2005г.
до 19.12.2005г. на обща стойност 302.06 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.Д.М. е депозирал отговор, в
който отправя искане за прекратяване на делото с твърдения, че същият е
недопустим предвид изтеклата погасителна давност на претенциите за заплащане на
суми за потребление и за лихви за периода от 2005г. до м. май 2018г вкл., на
основание чл.111, б.в ЗЗД поради изтичането на тригодишна давност.
Излага ,
че предявените искове са неоснователни и ги оспорва по основание и размер.
Оспорва да е потребил посочените в исковата молба количества услуги. Твърди, че
за процесния период сумите са изплащани редовно и в срок от наемателите на
обекта. Оспорва представената справка за недобора на частен на абонат с
твърдения, че същата не отразява действителното потребление и заплащане на
ползваните услуги.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от ч.гр.д. №8901/2018г. по описа на ВРС, 10с. в полза на „ВиК“ ООД –Варна
е била издадена заповед за изпълнение №4451/07.06.**., с която е разпоредено М.Д.М. да заплати сумата от 2570.88 лева, представляваща главница дължима за периода 19.12.2005г. – 22.05.2018г. за
незаплатена вода по партида с абонатен № ** по
издадени фактури за периода от 20.05.2005г. до 04.06.2018г., за обект-имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „**“ бл. 4, вх. Ж, ап. 17, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1456.92 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 23.02.2006г. – 04.06.2018г.
Представена е справка от недобора на абонатен №** от
20.05.2005г. до 04.06.2018г.
Представени са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР
за одобряването им, както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението
на цените на „ВиК“ООД – гр.Варна.
Съобразно заключението на назначената
по делото ССчЕ за периода 19.12.2005г. до 04.06.2018г. са издадени 13 броя
фактури за отчетени от ВиК услуги, като задълженията по същите са в общ размер
на 2570.88 лева. Размерът на лихвата за забава
върху всяко едно месечно задължение, считано от падежа е 1456.92 лева. Към датата на изготвяне
на експертизата плащане не е извършено.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно
и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : наличието на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на
договорните задължения от негова страна – доставката на претендираното за
заплащане количество вода, както и
размера на исковата си претенция.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата представлява
стойност на потребени от ответника и
доставяни от ищеца ВиК услуги.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В и К” ООД – Варна, приети с Решение ОУ
-09/11.08.2014г. Представени са доказателства за
публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник.
Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите
условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
Процесуалният представител
на ответника оспорва ищеца да е предоставял респ. ответникът да е ползвал ВиК
услуги.
Липсват представени
доказателства годни да установят отчитането на водомера в имота на ответницата,
неговия начин, както и показанията му и дали това е осъществено съобразно
изискванията и по реда на чл. 22 -30 от ОУ.
Дължи се само стойността на доставена и
потребена вода. Представени са карнетни листи за отчитане на водатата по
абонатния номер на ответника, като същите са оспорени от него. На ищеца са
дадени указания да представи карнетите в оригинал и да посочи дали ще с еползва
от тях, които указания не са изпълнени, поради и което тези доказателства са
изключени от доказателствения материал.
Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ, поради и което при липса на доказаност за
извършена доставка на ВиК услуги искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Фактурите и представената справка
представляват частни диспозитивни документи и не обвързват съда да приеме, че е
извършена доставка на процесните ВиК услуги в претендирания от ищеца обем и
период.
С
оглед изхода по главния иск неснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава.
По разноските :
С оглед изхода на делото
на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се следват направените от него по
делото разноски : 550 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.и к. „ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин
Вълканов срещу М.Д.М., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание
чл.422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение №4451/ 07.06.**. по ч.гр.д. №8901/**. по описа на ВРС,
10с. : 2570.88 лева, представляваща главница
дължима за периода 19.12.2005г. – 22.05.2018г. за незаплатена вода по партида с
абонатен № ** по издадени фактури за периода от 20.05.2005г. до
04.06.2018г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. „**“
бл. 4, вх. Ж, ап. 17, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 06.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1456.92 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 23.02.2006г. – 04.06.2018г.
ОСЪЖДА „В.и к. „ООД, ЕИК : ** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов да
заплати на М.Д.М., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото,
на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: