Решение по дело №81/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 931
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20237180700081
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 931

 

гр. Пловдив, 22.05.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и третата година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административнонаказателно дело № 81 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател ТД на НАП - Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., Решение № 2128/15.11.2022 г., постановено по АНД № 5751/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение е било отменено Наказателно постановление № 563471-F588815 от 01.03.2021 г. на Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД била наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.179, ал.1, пр.4 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС и дружеството е било предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като постановено в нарушение на закона. Изложени са съображения относно това, че посочените от районния съд обстоятелства не обосновават приложението на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН и поради това и неправилно съдът е приложил тази разпоредба. Моли се постановяване на отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и потвърждаване на наказателното постановление. Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба „УелнесМи 2019“ ЕООД не е представил писмен отговор по същата. Не е изпратил представител в съдебното заседание пред касационния съд.

Прокурорът от ОП – Пловдив Пелтеков, заявява становище за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

 Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е анализирал събраните по делото доказателства, като е достигнал и до законосъобразен извод за доказаност на административното нарушение, за което е било издадено наказателното постановление. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че независимо от установеното нарушение, то са били налице основанията по чл.28, б.“а“ от ЗАНН и не е следвало нарушителят да бъде санкциониран, а само предупреден, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение, поради което е счел, че издаденото наказателно постановление, с което „УелнесМи 2019“ ЕООД е наказано, е незаконосъобразно и го е отменил, като е приложил разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция намира, че така направеният от районния съд извод е законосъобразен и правилен. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е изложил пространни мотиви в подкрепа на извода си за наличието на маловажен случай на административно нарушение в процесния казус, като е съобразил вида и тежестта на конкретното нарушение, вземайки предвид поведението на нарушителя веднага след получаване на поканата за подаване на справката-декларация по чл.125 от ЗДДС, липсата на реално произтекли вреди от установеното бездействие в законоустановения срок, отразеното обстоятелство, че нарушението е за първи път, незначителността на установеното закъснение в изпълнение на задължението за подаване на справката-декларация. В тази връзка и районният съд е приел, че е налице изключително ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение и че с прилагането на института по чл.28 от ЗАНН ще се изпълнят целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав като цяло възприема за правилно и законосъобразно становището на първата съдебна инстанция за наличието на маловажен случай на административно нарушение, като в тази връзка счита за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, свързано със субекта на отговорността, а именно, че се касае до реализиране такава на юридическо лице. Обстоятелството, че понеже отговорността на юридическото лице е обективна /безвиновна/ и поради това и действително не се издирват причини и мотиви за извършването на нарушението, не води до извод за изключване преценката за степента на обществената опасност на конкретното нарушение. Противното би означавало при нарушения, извършени от юридически лица, да не може изобщо да се обсъжда приложението на института по чл.28 от ЗАНН, а такова изключване с оглед субекта на отговорността законът не предвижда. Неоснователно е заявеното в касационната жалба твърдение, че е налице значително закъснение в изпълнение на задължението за депозиране на справката –декларация за данъчен период м.12.2020 г. Напротив, при указан срок за изпълнение на задължението 14.01.2021 г., установеното подаване на справката-декларация на 05.02.2021 г. не се явява значително закъснeние, както се сочи в жалбата. Видно е от поведението на дружеството-нарушител, че веднага след получаване на поканата за депозиране на справка–декларация или още в деня на получаването ѝ, същото е изпълнило задължението си по закон. Нещо повече, това е станало преди да му бъде издаден АУАН от 08.02.2021 г., въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление. В тази насока и правилно е съобразено от страна на районния съд при оценка обществената опасност на нарушението, че се касае до такова от възможно най-лекия вид – неподаване в срок на справката-декларация – забава в изпълнението, а не изобщо до неподаване на такава за конкретния данъчен период, което обстоятелство също е сред тези, стоящи на оценка за това дали случаят е маловажен. Поредността на нарушението също винаги следва да се отчита като обстоятелство при преценката дали случаят е маловажен, независимо от това дали е предвидена, или не, санкционна разпоредба за повторно нарушение, доколкото поредността на нарушението е пряко относима към оценката на обществената опасност на същото. Ето защо и като е приел незаконосъобразност на наказателното постановление поради неприлагане от наказващия орган на института на маловажния случай на административно нарушение, районният съд е постановил законосъобразен акт. Законосъобразно е било при  установяване на тази хипотеза и приложението на разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН и отправяне предупреждение към нарушителя, което в обжалваното съдебно решение е  със съдържанието, предвидено в закона.

С оглед изложеното по-горе, както и предвид извършената и  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, при която също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, то ще следва обжалваното решение да се остави в сила.

От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, поради което и съдът не дължи произнасяне, а с оглед изхода на спора на жалбоподателя разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2128 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 5751/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

                                                              ЧЛЕНОВЕ: