№ 80
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600112 по описа за 2024 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело в полза на
осъдено за престъпление от частен характер лице.
С искането за възобновяване на наказателното дело Главният прокурор
навежда доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са основания по чл.422, ал.1, т.5
от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.
Главният прокурор твърди, че с присъда №1 от 05.01.2023 г. по НЧХД
№5559/2021 г. Районен съд – Бургас е признал подс. А. К. К. за виновен в
извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 и т.3 вр.
чл.147, ал.1 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на 3500 лева и
наказание обществено порицание. Отбелязва още, че с решение №228 от
17.08.2023 г. по ВНЧХД №115/2023 г. Окръжен съд – Бургас е изменил
присъда №1 от 05.01.2023 г. по НЧХД №5559/2021 г. на Районен съд – Бургас в
наказателно-осъдителната й част, като е намалил размера на наложеното на А.
К. наказание глоба от 3500 лева на 2000 лева, като това решение е
окончателно, влязло е в сила на 17.08.2023 г. и не подлежи на касационен
1
контрол. Главният прокурор посочва, че с параграф 12, ал.1, б. „б“ от ЗИД НК,
обн. ДВ, бр.67 от 04.08.2023 г., е отменена т. 3 на чл.148, ал.1 от НК. Изтъква,
че законовата отмяна на квалифициращото обстоятелство по чл.148, ал.1, т.3
от НК е влязла в сила след постановяване на присъда №1 от 05.01.2023 г. по
НЧХД №5559/2021 г. Районен съд – Бургас, с която А. К. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.1 и т.3 вр.
чл.147, ал.1 от НК, но преди постановяването на решение №228 от 17.08.2023
г. по ВНЧХД №115/2023 г. Окръжен съд – Бургас, с което тази присъда е
изменена в осъдителната й част, като е намален размера на наложеното
наказание глоба. Изразява позиция, че с отмяната на т.3 на чл.148, ал.1 от НК,
клеветата на длъжностно лице, за която А. К. е осъден, съгласно чл.9, ал.1 от
НК вече не съставлява престъпление, поради което съобразно чл.2, ал.2 от НК
е следвало той да бъде оправдан относно това квалифициращо обстоятелство.
Като приема, че допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния
закон и процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК и съставляват основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело, отправя искане апелативният съд да
възобнови ВНЧХД №115/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, да отмени решение
№228 от 17.08.2023 г. по ВНЧХД №115/2023 г. Окръжен съд – Бургас и
присъда №1 от 05.01.2023 г. по НЧХД №5559/2021 г. Районен съд – Бургас в
частите, с които А. К. К. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК и да
го оправдае по това обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа искането на Главния
прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за неговото
уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като
към датата на постановяване на въззивното решение е настъпила промяна в
Наказателния кодекс, като със ЗИД НК, обн. ДВ, бр.67 от 04.08.2023 г., е
отменена т. 3 на чл.148, ал.1 от НК. Прави извод, че квалифициращото
обстоятелство „на длъжностно лице“, което е било уредено с отменения
законов текст, вече не съществува в правния мир и следователно няма
квалифициран състав „клевета на длъжностно лице“ на престъплението
клевета. Претендира апелативният съд частично да оправдае осъдения К. –
относно законодателно отмененото квалифициращо обстоятелство „на
2
длъжностно лице“.
Упълномощеният защитник на осъдения А. К. К. изрази становище за
основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на
приключилото наказателно дело и пледира подзащитният му да бъде оправдан
за квалифициращото обстоятелство „на длъжностно лице“.
Осъденият А. К. К. сподели становището на своя защитник и поиска да
бъде уважено искането на Главния Главния прокурор за възобновяване на
делото и за частичното му оправдаване.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, изслуша пледоарията на представителя на Апелативна
прокуратура – Бургас, съобрази изразеното в съдебно заседание становище на
осъдения А. К. и на неговия упълномощен защитник и провери материалите
по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е
направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България
и в интерес на осъден за престъпление от частен характер, като има за предмет
на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в
чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверимо по касационен
ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
По повод подадена от тъжителя Красимир И. И. срещу А. К. К. тъжба за
извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147,
ал.1 от НК е било образувано наказателно производство от частен характер –
НЧХД №5559/2021 г. на Районен съд – Бургас.
С присъда №1 от 05.01.2023 г. по НЧХД №5559/2021 г. Районен съд –
Бургас е признал подс. А. К. К. за виновен в това, че на 07.07.2021 г. в гр.
Бургас, в подаден сигнал на тел. 112, публично разгласил позорни
обстоятелства за Красимир И. в качеството му на длъжностно лице – старши
полицай – младши експерт в Група „Охрана на обществения ред“ в Четвърто
РУ – Бургас, при изпълнение на службата му – охрана на обществения ред, а
именно: че е бил на работа пиян, поради което и на основание чл.148, ал.2,
предл.1 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК му наложил наказания глоба в
размер на 3500 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез
3
поставяне на диспозитива на присъдата на таблото за съобщения в кметството
по местоживеене на подсъдимия за срок от един месец.
По повод въззивна жалба на подс. А. К. К., с решение №228 от 17.08.2023
г. по ВНЧХД №115/2023 г. Окръжен съд – Бургас е изменил присъда №1 от
05.01.2023 г. по НЧХД №5559/2021 г. на Районен съд – Бургас в наказателно-
осъдителната й част, като намалил размера на наложеното на подсъдимия
наказание глоба от 3500 лева на 2000 лева и потвърдил атакувания съдебен
акт в останалата му част.
Съгласно принципната норма на чл.2, ал.1 от НК за всяко престъпление се
прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.
Изключение от това правило е предвидено в чл.2, ал.2 от НК, който урежда т.
нар. „принцип за прилагане на най-благоприятния закон“. Според този текст
ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца.
Със ЗИД НК, обн. в ДВ бр.67 от 04.08.2023 г., е извършена законодателна
промяна в текста на 148, ал.1 от НК, като е отменена т.3 от посочения текст,
която уреждаше квалифициращите обстоятелства на обидата, а също и на
клеветата, доколкото чл.148, ал.2 от НК изрично препраща към предходната
алинея на текста – ал.1 на чл.148 от НК, а именно: „на длъжностно лице или
на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата
или функцията му“. Тази законова промяна е влязла в сила три дена след
обнародването й в държавен вестник, т. е. на 08.08.2023 г. От тази дата
отменената разпоредба на т.3 от чл.148, ал.1 от НК е престанала да бъде част
от действащото българско материално право и е станало невъзможно нейното
прилагане от правораздавателните органи. Иначе казано, обидата, съответно
клеветата на „длъжностно лице или на представител на обществеността при
или по повод изпълнение на службата или функцията му“, след 08.08.2023 г.
не е съставомерна по квалифицирания наказуем състав на чл.148, ал.1, т.3 от
НК, респективно на чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 от НК и не представлява
квалифицирано престъпление. Този извод е в пълно съгласие с основния текст
на чл.9, ал.1 от НК, според който престъпление е това общественоопасно
деяние / действие или бездействие /, което е извършено виновно и е обявено
от закона за наказуемо. Следователно липсата на наказуемост, респективно
отпадането на наказуемостта на определено престъпление изключва неговия
4
престъпен характер и неговият автор не може да бъде осъден за реализирането
му, освен ако деянието не осъществява елементите от обективната и
субективната страна на друго престъпление.
В случая към инкриминираната дата – 07.07.2021 г. и към деня на
постановяване на първоинстанционната присъда – 05.01.2023 г. нормата на т.3
от чл.148, ал.1 от НК все още е съществувала в правния мир и е била
приложима, поради което с постановената по НЧХД №5559/2021 г. присъда
Районен съд – Бургас правилно е съобразил и приложил въпросната норма,
като е признал подс. А. К. К. за виновен в извършване на престъпление,
съставляващо квалифицирана клевета на длъжностно лице при изпълнение на
службата му по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Коментираната законова промяна от 08.08.2023 г., настъпила след
извършване на процесното престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1 и
т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК, очевидно е по-благоприятна за дееца А. К., тъй като
отменя квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.148, ал.1 от НК – „на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията
му“. Предвид на това, обидата и клеветата на „длъжностно лице или на
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата
или функцията му“ след посочената дата следва да се характеризират като
престъпления по основния състав на обидата по чл.146 от НК и съответно на
клеветата по чл.147, ал.1 от НК, ако не е налице и никой друг квалифициращ
признак по чл.148, ал.1, т.1, т.2 или т.4 от НК. В казуса е изпълнено условието
на чл.148, ал.1, т.1 от НК – „нанесена публично“, поради което процесното
деяние по силата на препращащата норма на чл.148, ал.2 от НК запазва
правната си характеристика на квалифицирана клевета, но само при наличието
на квалифициращия признак по т.1 на чл.148, ал.1 от НК, защото клеветата е
нанесена публично от дееца К.. Така, престъплението клевета – предмет на
настоящото наказателно дело, предвид настъпилата и обсъдена по-горе
законова промяна, се характеризира само с един единствен квалифициращ
елемент – този по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК – „нанесена публично“, тъй
като се отменя законодателно втория квалифициращ елемент – този по чл.148,
ал.1, т.3 от НК – „на длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата или функцията му“, и отпада неговата по-тежка наказуемост. При
това положение следва да се приеме, че в казуса въведената след деня на
извършване на деянието промяна в закона е по-благоприятна за дееца, защото
5
изключва по-тежката наказуемост за отменения квалифициращ признак „на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията
му“ и обуславя прилагането на изключението по чл.2, ал.2 от НК - „принципа
за прилагане на най-благоприятния закон“.
По изложените съображения се налага изводът, че в случая с решението
си от 17.08.2023 г., постановено след настъпилата на 08.08.2023 г.
законодателна промяна, въззивният съд, потвърждавайки дадената от първата
инстанция правна характеристика на разгледаното престъпление клевета и с
квалифициращ признак по чл.148, ал.1, т.3 от НК - „на длъжностно лице при
изпълнение на службата му“, въпреки междувременно извършената му
отмяна, е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил
разпоредбите на чл.9, ал.1 от НК, чл.2, ал.2 от НК и чл.148, ал.1, т.3 /отм. –
ДВ, бр.67/04.08.2023 г./ от НК.
В съгласие с нормата на чл.337, ал.1, т.2, предл.1 от НПК въззивната
инстанция е следвало да измени обжалваната присъда, като приложи закон за
същото престъпление – това по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК и да оправдае
подс. К. по обвинението за квалифициращия елемент по чл.148, ал.1, т.3 от НК
– „на длъжностно лице при изпълнение на службата му“ поради отпадане на
наказуемостта за него. Като е пропуснал да упражни правомощието си по
посочената процесуална разпоредба и да оправдае подсъдимия касателно
цитирания квалифициращ признак, въззивният съд е допуснал процесуално
нарушение, което е съществено, защото е засегнало процесуалните права на
страните и в частност на подсъдимия. Това е така, защото постановените от
окръжния съд въззивни решения не подлежат на касационна проверка по реда
на чл.346 и сл. от НПК и наред с това подсъдимият е лишен от възможността
да претендира възобновяване на приключилото наказателно производство,
доколкото А. К. е осъден за престъпление от частен характер, а осъдителните
съдебни актове за този вид деяния съгласно чл.420, ал.2 от НПК са изключени
от извънредната проверка по глава 33 от НПК.
Аргументираните нарушения на материалния и процесуалния закон са
съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и съставляват
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
По изложените съображения апелативният съд намери, че решението по
ВНЧХД №115/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е потвърдена
6
първоинстанционната осъдителна присъда по НЧХД №5559/2021 г. на
Районен съд – Бургас, признаваща подс. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 от НК, е постановено при
допуснато съществено нарушение на материалноправните разпоредби на чл.9,
ал.1 от НК, чл.2, ал.2 от НК и чл.148, ал.1, т.3 /отм. – ДВ, бр.67/04.08.2023 г./
от НК и при съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледаното
искане на Главния прокурор за възобновяване на посоченото въззивно
наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, поради допуснато съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон е основателно и следва да се уважи. При наличието на
посочените основания, в настоящата извънредна процедура апелативният съд
следва да възобнови частично производството по цитираното ВНЧХД и да
измени постановеното по него решение в частта му, с която е потвърдена
първоинстанционната осъдителна присъда досежно квалифициращия признак
по чл.148, ал.1, т.3 /отм. – ДВ, бр.67/04.08.2023 г./ от НК - „на длъжностно
лице при изпълнение на службата му“ и да оправдае осъдения К. по
обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.3 вр. чл.147,
ал.1 от НК.
Изменяването на атакувания съдебен акт в този смисъл е в рамките на
правомощията на апелативния съд по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като е в
полза на осъденото лице и не се налага връщане на делото за ново разглеждане
в отменената му част.
Мотивиран от гореизложеното, апелативният съд прие, че на основание
чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК следва да
възобнови второинстанционното наказателно производство по делото и да
измени решението на въззивния съд в полза на осъдения К., като оправдае
същия по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.3
вр. чл.147, ал.1 от НК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНЧХД №115/2023 г. на
Бургаския окръжен съд.
ИЗМЕНЯВА решение №228 от 17.08.2023 г. по ВНЧХД №115/2023 г. на
7
Бургаския окръжен съд, с което е изменена присъда №1 от 05.01.2023 г. по
НЧХД №5559/2021 г. на Районен съд - Бургас, като
ОПРАВДАВА осъдения А. К. К. по обвинението за престъпление по
чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК – „клевета на
длъжностно лице при изпълнение на службата му“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8