Решение по дело №378/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Росен Милошев – САК, съдебен адрес *** против решение № 6/25.01.2023г., постановено по АНД № 272/2022 г. по описа на Районен съд - Царево. С решението е потвърдено наказателно постановление № 20-4635-000224/22.07.2020 г. на началника на РУ – Приморско, в частта му, с която на С.П., за извършено административно нарушение на чл.104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175А, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществено нарушаване на процесуалните правила – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Процесуалният представител на касатора счита, че районният съд превратно е тълкувал събраните доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че липсва достатъчно пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Счита, че описаното от актосъставителя и наказващия орган негово поведение като водач на МПС е недоказано, като доказателствата по делото сочат на ситуация, довела до еднократно поднасяне на задната част на автомобила, дължащо се на особеностите на пътната обстановка. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, в оспорената част. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация – началник на Районно управление Приморско при ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище, изразява доводи за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, Бургаският административен съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по чл.210, ал. от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

С наказателно постановление № 20-4635-000224/22.07.2020 г. на началника на РУ – Приморско, на С.А.П. за извършени от него нарушения по чл.104б, т.2 от ЗДвП, чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1 предл. 3 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца; „глоба” в размер на 50 лв. и „глоба“ в размер на 10 лв. НП е обжалвано пред РС - Поморие само в частта му относно наказанията, наложени за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. РС е потвърдил НП в оспорената част. За да потвърди НП първоинстанционния съд е приел за установено, че на 27.06.2020г. в 10.12 часа, в гр. Приморско, на кръстовището на ул. „Славянска“ и ул.”Иглика” и след маневра ляв завой - по ул. „Иглика“, управлявайки лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег. № СВ 1373 МК, собственост на „Мото Пфое Лизинг“, не е използвал пътя по предназначение, променял е праволинейното движение на автомобила с последователни маневри вляво и дясно по пътното платно в населено място, като по този начин е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. За установеното нарушение на ЗДвП е съставен АУАН № 244075/27.06.2020г. за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и за други две установени при проверката нарушения. Актът е връчен на водача на датата на съставянето, в него няма вписани възражения. Писмени такива са подадени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като са наведени твърдения, че поднасянето е станало неволно поради мократа настилка. Въз основа на установеното в АУАН било издадено процесното НП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер от 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” в срок от 12 месеца. По делото няма данни за връчване на Наказателното постановление на жалбоподателя, поради което сезиращата съда жалба срещу НП в частта му относно така наложените наказания е в срок.

Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите Никола Илиев и Димитър Стоянов. В производството пред РС – Велико Търново санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно установения начин на управление на МПС, с доводи идентични на изложените в касационната жалба. Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба в частта й относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Същият е приел, че извършеното от П. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания и липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Касационната инстанция, съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, приема, че със своите действия водачът е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. А според чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – „водача променя праволинейното движение на автомобила с последователни маневри в ляво и дясно по пътното платно в населено място“. Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари.

Неоснователни са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че доколкото управлявания от него автомобил е с автоматична скоростна кутия, то е невъзможно да се осъществи нарушението, посочено от жалбоподателя като „дрифт“. Първо следва да се отбележи, че недоказано е твърдението, че с автоматична скоростна кутия не може да се осъществи посоченото нарушение, а и от касатора не са представени доказателства, установяващи, че процесния автомобил е с такава. От друга страна неоснователен е довода касаещ наличие на система за контрол на стабилността, доколкото не може да бъде установено дали към момента на извършване на нарушението същата е била включена. Още повече, че в жалбата си пред Районен съд – Царево П. е посочил, че поради мократа настилка „задницата“ на автомобила е поднесла в дясно и се наложило чрез маневри да бъде върнат автомобила в правилната лента по посока на движението, което обяснение само по себе си изключва наличието на включена такава система, според описанието на която „системата подобрява способността на автомобила да предотвратява плъзгане“. Отделно от това нарушението е извършено на 27 юни т.е. през лятото и единствените данни за наличието на мокра настилка са дадени от самия касатор и от свидетеля Васил Крушовски, които показания настоящият състав не кредитира, тъй като същите са противоречиви и несъответстващи на другите доказателства по делото. Налице е разминаване в часа, който заявява свидетеля Крушовски (8 часа) и часът на нарушението посочен в АУАН и НП (10:12 часа). Налице е и разминаване във фактическата обстановка изложена от свидетеля и касатора, а именно: според свидетеля Крушовски сутринта с касатора са тръгнали да водят децата на турнир по футбол, а според касатора на плаж. Отделно от всичко изложено следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана думата „дрифт“, а е посочен начина на движение на процесния автомобил, което движение е преценено като ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари. Извършването на последователни маневри в ляво и дясно по пътното платно в населеното място, определено не е присъщо на ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора, поради което и правилно касатора е санкциониран за това.

Не се доказва и пътната обстановка да е причината за това поведение на автомобила. В тази връзка и с оглед горните съображения настоящия състав намира за обоснован и правилен извода на РС, че не се касае за случайно поднасяне на автомобила. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на града, където създава непосредствена опсасност за другите участници в движението и застрашава и тези в автомобила. Още повече че в автомобила са били возени деца.

Решението на първоинстанционният съд съдържа подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения в касационната жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на НП не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/25.01.2023г., постановено по АНД № 272/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: