Решение по дело №107/2021 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №……

 

               гр. Ловеч, 01.11.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 107/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Красота и фешън стил“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, жк. „Младост“, бл. 314, вх. Е, представлявано от управителя Р.Н.П., чрез адв. И.С.К. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11030/08.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – студио „фризьорски и козметични услуги“, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3, и експлоатиран от „Красота и фешън стил“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, с адрес  гр. Ловеч, жк. „Младост“, бл. 314, вх. Е, с представляващ  Р.Н.П. с ЕГН **********, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 от  ЗДДС с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед страда от порок във формата, доколкото в същата не са изложени никакви конкретни мотиви, а наличните такива се считат за бланкетни. Навеждат се доводи за допуснато от страна на административния орган нарушение, изразяващо се неприлагане на разпоредбата на чл. 186а от ЗДДС. Според жалбоподателя при извършване на проверката и издаването на процесната заповед не са отчетени обема на работа на дружеството, както и размера на реализираните обороти от него, като счита извода на органа за наличието на предпоставки за осъществяване на значителен обем търговска дейност за неправилен, както и че с налагането на процесната ПАМ са засегнати права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото, което сочи за нарушение на принципа за съразмерност.

В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.К., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът по делото – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.И., която оспорва жалбата, развива доводи по съществото на правния спор, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ПП на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – студио „фризьорски и козметични услуги“, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3 се експлоатира от оспорващото дружество.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното законодателство на 13.02.2021 г. е установено, че на същата дата в 14:20 ч. на място в студио „Красота и фешън стил“ е закупен „Хидроколагенов гел“ от 120 мл на ПрофиДермПрофешънъл на стойност 30 лв., като сумата била заплатена в брой от К.К.С.– ИП на Р.Н.П., представляващ търговското дружество и работеща в обекта към момента на проверката, която приела плащането, но не издала фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ).

От наличното ФУ е разпечатан ДФО „X“ № 000890 от 13.12.2021 г. Наличните парични средства в обекта към момента на проверката са изброени и описани в опис на паричните средства от Р.Н.П. -  представляващ „Красота и фешън стил“ ЕООД.

От ФУ е разпечатан КЛЕН за 13.02.2021 г. от 11:03:36 ч. до 13.02.2021 г. до 14:35:49 ч. От същия е видно, че няма издадена ФКБ за извършената контролна покупка в 14:20 ч., като последната ФКБ е от 14:18 ч. и е с номер 0000889/13.02.2021 г.

Видно от протокола за извършената проверка (ПИП) серия АА № 0449498/13.02.2021 г. (л. 12-13), разчетената касова наличност от ФУ е 37 лв., а фактическата наличност – 67 лв., като разликата от 30 лв. е сумата от извършената от проверяващия екип контролна покупка.

ПИП е връчен на представляващата дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия (л. 13 от делото), с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не е направило възражения.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11030 от 08.03.2021 г. от М.К.на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощена със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Красота и фешън стил“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – студио „фризьорски и козметични услуги“, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3, експлоатиран от „Красота и фешън стил“ ЕООД с представляващ Р.П., като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

В мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, като се сочи, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, като е съобразена необходимостта за постигането на тези цели да бъде създадена организация в проверения търговски обект, имаща за цел и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Според органа, срокът е подходящ, за да може търговецът да анализира какви са причините за допуснатото нарушение в обекта и да организира ефективно стриктното спазване на законовите разпоредби при упражняване на дейността му. В този смисъл категорично е счел, че е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение.

В мотивите на оспорената заповед се сочи още, че са налице предпоставки за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, като защитимият държавен интерес се обосновава не само от размера на извършваните услуги, а и от самия факт за неизпълнение при всяка продажба търговеца да издава фискални касови бележки.

Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 17) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 11030/08.03.2021 г. (л. 9-11), Протокол от извършена проверка в  обект (ПИП) серия АА № 0449498 (л. 12-13), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.14); 1 бр. декларация от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (л. 16); копие от разпечатки от ФУ (л. 15); Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 17); Заповед № 3754/30.12.2020 г. за преназначаването на М.К.на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ (л. 18).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 17) изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

    Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.К.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 3754/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 18) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.К.е била преназначена на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

    Следователно оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11030 от 08.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

    Заповедта формално съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Настоящият съдебен състав обаче счита, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на изискването за форма по отношение на мотивирането на определения срок на наложената ПАМ, като подробни съображения ще изложи по-долу в настоящия съдебен акт.

    Не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Протоколът за извършената проверка е връчен на представляващата дружеството, с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не се е възползвало от предоставената му възможност да направи евентуални възражения.  по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "

    Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и изискванията за форма.

    Съобразно трайно установената съдебна практика по прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.

    По настоящото дело безспорно е установено, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената контролна покупка в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката 1 бр. „Хидроколагенов гел“ от 120 мл на ПрофиДермПрофешънъл на стойност 30 лв., което плащане е прието от Р.П. – представляваща дружеството и работеща в обекта. Протоколът за извършена проверка, обективиращ нарушеното правило за поведение, по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Не са направени възражения от управителя на дружеството. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от П., последната е била длъжна да издаде касовата бележка. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

   При определяне на срока за запечатване на обекта обаче органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на определените в заповедта 14 дни.

   Липсват обективни критерии, от които може да се направи извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика на търговеца.

   Доколкото положителна разлика в обекта между разчетена касова наличност от фискалното устройство (ФК) и фактически установената наличност на парични средства е установена в размер на 30 лв. – единствено сумата по извършената от проверяващия екип контролна покупка, то така установената касова разлика между наличните пари в касата на търговския обект и отчетените продажби с фискално устройство, налагат извод, че в този случай нарушението на фискалната дисциплина по неотчитане на извършените продажби е по-скоро единично. Т.е., не се установява по безспорен начин, че в обекта трайно се нарушава данъчното законодателство, доколкото липсват и данни за извършване на други подобни нарушения от страна на този търговец.

   Принудителната административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида.

  Настоящият съдебен състав споделя доводите на ПП на жалбоподателя, че в  оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за това какво налага запечатването да бъде осъществено именно в избрания срок от 14 дни, като в административната преписка липсват доказателства или други документи, от които да може да се извлече информация за съображенията на органа в тази насока. Административният орган по никакъв начин не е установил, че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби. Изложените мотиви във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен конкретният срок на запечатване на търговския обект в рамките на предвидените от закона „до 30 дни“. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Въпреки това, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС въвежда императивното изискване заповедта на органа да бъде мотивирана, то в този смисъл процесната заповед се явява и несъобразена с материалния закон.

           За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че намира за неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата досежно неприлагането на чл. 186а от ЗДДС. Вярно е, че с нормата по  чл. 186а от ЗДДС е разписано, че независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16. В случая обаче не се касае до използване на такъв софтуер, което обстоятелство се установява и от протокола за извършената проверка в обекта (л. 12-гръб), а и жалбоподателят не твърди, че е разполагал с такъв софтуер, нито са ангажирани доказателства от негова страна в тази насока. Основанието за освобождаване от налагане на ПАМ по нормата на чл. 186а от ЗДДС, обн. ДВ, бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г. е неприложимо в настоящия случай, тъй като жалбоподателят не е лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС – в обекта няма въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), който да е свързан с ФУ, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС. В този смисъл не са налице фактическите основания за приложението на разпоредбата на  чл. 186а от ЗДДС, изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение.

   Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед, с която на „Красота и фешън стил“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС следва да бъде отменена.

   С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно приложения на лист 33 списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 550 лева, от които 500 лева – договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение (видно от приложения на лист 7 от делото договор за правна защита и съдействие) и 50 лева – внесена държавна такса (л. 8 и л. 26).

   По отношение на направеното от ПП на ответника възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението за един адвокат е 500 лева, поради което претендираното такова от страна на жалбоподателя не се явява прекомерно.

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11030/08.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,  Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Красота и фешън стил“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, жк. „Младост“, бл. 314, вх. Е, сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                           

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика