№ 574
гр. София, 30.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение № 440 от 24.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 1 046/21 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение
№ 264 915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта, в която съдът е признал за
установено, че Л. Л. П. и М.Г. К.-П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 4.11.2015 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20г. по описа на Софийски районен
съд, 72 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е отхвърлил
предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Л. Л. П. и М.Г. К.-П. установителни искове за
признаване за установено по отношение на Л. Л. П. и М.Г. К.-П., че същите дължат
солидарно на „Банка „ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода
16.06.2013 г. - 4.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело
№ 802/20г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, като погасен по давност,
потвърдил е решение № 264 915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно и е осъдил „Банка ДСК” ЕАД да заплати на Л. Л. П.
и М.Г. К.-П. сумата от 1 642.36 лв., разноски пред настоящата инстанция.
С молба вх.№ 15 307 08.07.22 г. въззивниците, чрез упълномощеният от тях
адвокат е поискал да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските. В
молбата се твърди, че с постановеното решение съдът е присъдил разноски в полза на
въззивниците, но същите са представлявани от адвокат П. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
1
Ответникът по молбата „Банка „ДСК“ ЕАД редовно уведомена оспорва
молбата. Твърди, че съдът не е взел под внимание, че в производството въззивниците са
представлявани от друг адвокат, както и че страните по договора за процесуално
представителство не могат да създават задължения за трето лице по договора, какъвто се
явява ищецът.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 440 от 24.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 1 046/21 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 264
915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 26 състав, в частта, в която съдът е признал за установено, че Л. Л.
П. и М.Г. К.-П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94 евро договорна
лихва за периода 16.06.2013 г. - 4.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020
г. по ч.гр.дело № 802/20г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него е отхвърлил предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Л.
Л. П. и М.Г. К.-П. установителни искове за признаване за установено по отношение на Л. Л.
П. и М.Г. К.-П., че същите дължат солидарно на „Банка „ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94
евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 4.11.2015 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20г. по описа на Софийски районен съд, 72
състав, като погасен по давност, потвърдил е решение № 264 915 от 21.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 26 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно и е
осъдил „Банка ДСК” ЕАД да заплати на Л. Л. П. и М.Г. К.-П. сумата от 1 642.36 лв.,
разноски пред настоящата инстанция.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че във въззивната
жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждениепо реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв, както и е приложено пълномощно, в което е отразено,че предоставената
адвокатска помощ е безплатна.
От правна страна:
Молбата е основателна.
В конкретния случай, в производството по делото въззивниците са
представлявани от адвокат, за които е представено пълномощно по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
По смисъла на чл. 80 от ГПК, представянето на списък на разноските най-
късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция е предпоставка,
2
обуславяща допустимостта на по чл. 248 от ГПК само в хипотезата, при която страната,
която ги претендира е останала недоволна от размера, в който те са били присъдени с
решението. При липсата на норма, аналогична на чл. 70 от ГПК (отм.), ревизионното
производство, уредено в чл. 248 от действащия понастоящем ГПК е процесуално средство,
чрез което страната може да оспори изцяло или отчасти разноските, които самата тя е
осъдена да заплати на насрещната страна, или по сметката на съда, в хипотезата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството. В този случай, изискването по чл. 80 от ГПК е неприложимо,
защото то се отнася само до разноските, чието присъждане молителят претендира в своя
полза, но не и до правото му да оспори дължимостта или размера на тези, чието заплащане е
възложено на самия него. Същото следва да се приложи и по отношение на молбата, с която
осъществилия безплатна правна помощ адвокат може да оспори както размера на
присъденото му възнаграждение, така и присъждането на разноски в полза на страната,
която е представлявал, тъй като същата не е направила разноски в производството, с оглед
на безвъзмездно за страна предоставяне на такава помощ.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен
резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на
спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира
случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея
адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна
правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен
адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото
заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. В
конкретния случай такава безплатна адвокатска помощ е предоставена на въззивниците от
адвокат В.П. по отношение на изготвянето на въззивната жалба и за осъществяване на
представителство. С оглед изхода на спора по подадената въззивна жалба настоящият състав
намира, че постановеното решение в частта за разноските следва да се измени. Дължимото
от въззивника възнаграждение, с оглед уважената част от подадената въззивна жалба следва
да се присъди на адвокат В.П., а не на въззивниците, които не са направили разноски за
такава, а предоставената помощ е безплатна за тях.
3
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 440 от 24.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 1 046/21 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта за разноските
както следва:
ОТМЕНЯ същото в частта в която съдът е осъдил осъдил „Банка ДСК” ЕАД
да заплати на Л. Л. П. и М.Г. К.-П. сумата от 1 642.36 лв., разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В.П.
сумата от 1 642.36 лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по
реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4