РЕШЕНИЕ
№
400/06.02.
2017г., гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на първи
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Хайгухи Бодикян
при
секретаря…… М.Ч. ….............………………………..и в присъствието на
прокурор……………………..................…………………….
като
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 104 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.С.Г. ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2241 от 05.02.2016г.
на Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Оспорващият твърди, че поел многогодишен ангажимент
със заявление с УИН за кампания 2009 по мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР
2007-2013г. С влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 212, изх. № 02-260-6500/2107 от 27.06.2013г., ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, прекратил многогодишния ангажимент на жалбоподателя на
основание чл.14, ал.1 от Наредба №11, тъй като не подал заявление за подпомагане
за трета година от поетия петгодишен ангажимент, а именно кампания 2011г. За
двете начални години от периода на ангажимента действително на оспорващия били
изплатени посочените в акта суми – от 1446.31 лв. за кампания 2009г. и от
1889.30 лв. за кампания 2010г. или общо изплатена сума по мярка 212 в размер на
3335.61 лв. С оспорения акт се търсело на основание чл.14, ал.2 от Наредба №11
от 03.04.2008г. възстановяване на получената от него сума в размер на посочения
в същата разпоредба 75 % от получената субсидия по мярката 212 в размер на
2501.75 лв., поради прекратяване на участието на оспорващия след втората година
от поетия ангажимент. Жалбоподателят твърди, че без да оспорва констатациите в
акта, правел възражение, че отговорността му за възстановяване на търсената
сума отпаднала на основание чл.15, ал.1 от същата наредба. В периода, в който
следвало да предприеме действия за редовно получаване на субсидиите за третата
поредна година от ангажимента, за жалбоподателя настъпило форсмажорно обстоятелство
– дългосрочна професионална нетрудоспособност по смисъла на пар. 1, т.3, б.“б“
от ДР на Наредба № 11/2008г., която се развила като начало от посочената година
и се установила документално през 2013г. Отделно и независимо от това
оспорващият считал, че обжалваният акт бил съставен след изтичане на установен
давностен срок. Задължението му станало изискуемо от 2011г., а актът за
установяването му бил издаден на 05.02.2016г. Едно от основанията, на които бил
издаден оспорваният акт, била разпоредбата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП.
Последната алинея на цитирания текст относно вземанията на Разплащателната
агенция, които били публични, относно събирането им, препращала към реда на
ДОПК, а в неговия чл.171, ал.1 било предвидено погасяване на публичните вземания
с изтичането на петгодишен давностен срок. Затова оспорващият се позовавал на
изтекла погасителна давност за установяване, респ. събиране на това вземане.
Освен това, никъде от съдържанието на оспорения акт не можело да се установи
материалната компетентност на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ да
издава такива актове, което правомощие било възложено от закона на
Изпълнителния Директор на Фонда. Моли се за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът, Зам. Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен
номер (УРН) 427218 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
За кампания 2009г. оспорващият е подал Заявление за регистрация 2009 и Общо
заявление за плащания на площ 2009 с Уникален идентификационен номер (УИН)
26/070709/46665, с което е заявил следните схеми и мерки за подпомагане: Схема
за единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за животни (НДЖ1, НДЖ2),
Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските (НР2).
От жалбоподателя е подадено и заявление за входяща
регистрация и заявление за подпомагане за 2010г. със съответните приложения.
По делото не е спорно, че по цитираните по-горе заявления
по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони”, на оспорващия са изплатени следните суми: през първата
година от ангажимента – подадено заявление с УИН 26/070709/46665 за кампания
2009, изплатена сума от 1446.31 лв., а за втора година от ангажимента –
подадено заявление с УИН 26/210610/58998 за кампания 2010, изплатена сума
1889.30 лв.
Не е спорно също, че от оспорващия не е подадено
заявление за подпомагане за 2011г.
На 27.06.2013г. е издаден Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от Програма за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013г. с изх. № 02-260-6500/2107 от 27.06.2013г. В
същия е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на
основание чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
за спазване на поетия от оспорващия през кампания 2009 петгодишен ангажимент по
заявление с УИН 26/070709/46665, ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция е
установила, че за кампания 2011г. Н.С.Г. не заявил участие по мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. Цитирани са разпоредбите на чл.4, т.2 и
т.3, както и на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. и е посочено, че
предвид изложеното и във връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) №65 на Комисията от
27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО)
№ 1698/2005, както и на основание чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008г.,
ДФЗ – РА прекратява поетия от Г. през кампания 2009 петгодишен ангажимент по
мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони“ по заявление с УИН 26/070709/46665.
До лицата, които не получили уведомителни писма за
издаден административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент НР2, поради
неточен адрес за кореспонденция, неоткрити на посочения адрес или отказали да
получат писма (включително Н.С.Г.), е изготвено уведомление, включващо данни за
изготвеното писмо и покана за получаването му в 15-дневен срок, което на
основание чл.61, ал.3 от АПК е било поставено на таблото за обявления в
сградата на ДФ „Земеделие”, Областна Дирекция – Хасково. Уведомлението,
поставено на 21.01.2014г., е било свалено на 12.02.2014г., видно от приложения
Констативен протокол №8 от 21.01.2014г.
С писмо изх. №02-260-6500/17894 от 10.11.2014г.,
издадено от Зам. Изпълнителен Директор на
ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК, се
открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. В писмото е посочено, че общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”,
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на
3335.61 лв. Посочено е също, че в съответствие с чл.14, ал.1 и 2, т.2 от
Наредба №11 от 03.04.2008г., Г. следва да възстанови 75 % от 3335.61 лв., което
се равнява на 2501.71 лв., тъй като е установено с влязъл в сила административен
акт, че не е спазил нормативното задължение по чл.4, т.3 от Наредба №11 от
03.04.2008г. да се подава заявление за подпомагане с декларирани площи в
съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане. Писмото е получено от оспорващия на 17.08.2015г., видно от
представеното по делото известие за доставяне. В писмото е указана възможността
в 7-дневен срок да се плати доброволно дължимата сума или да се подаде
възражение и да се представят допълнителни доказателства. В указания от
административния орган срок не е подадено възражение, не са представени
допълнителни доказателства и не е възстановена доброволно дължимата сума.
На 05.02.2016г. е издаден оспорения в настоящото
производство Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/2241/05.02.2016г., с който Зам. Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие” е определил по отношение на Н.С.Г. сума за възстановяване по мярка 212
в размер на 2501.71 лв., представляваща 75 % от общата изплатена сума по мярка
212 за кампании 2009, 2010, на основание чл.14, ал.1 и ал.2, т.2 от Наредба №11
от 03.04.2008г. Актът е получен от адресата
си на 08.03.2016г., видно от представеното по делото известие за
доставяне, а жалбата е подадена на 16.03.2016г. директно пред Административен
съд – Хасково.
По делото е представена Заповед №03-РД/323 от
11.03.2015г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие” за делегиране на
правомощия на Заместник – Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие”.
Представени са и Болничен лист за временна
неработоспособност №4213975/24.09.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №0687483/10.06.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №4778038/21.11.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №4213935/22.08.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №3057926/18.06.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №0687479/05.06.2013г., Болничен лист за временна
неработоспособност №3067275/19.07.2013г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът следва да при
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт - АУПДВ, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК да провери
неговата валидност. Това се налага както поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл.9
от АПК така и предвид изрично наведеното отменително основание от оспорващата
страна.
При преценка за наличие на материална
компетентност на издателя на атакувания акт, съдът намира че е неоснователно
твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, постановил
обжалвания административен акт. Разпоредбата на чл.27, ал.5 изр.първо от ЗПЗП
разписва, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа
на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Установеното с процесния акт вземане попада в хипотезата на чл.162, ал.2,т.8 от ДОПК, с оглед която публични са държавните вземания за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените и неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно нормата на чл.166,
ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, като с оглед ал. 2, ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация. По силата на тази законова възможност
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощия по
установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на своя Заместник изпълнителен
директор със Заповед №ОЗ-РД/323 от 11.03.2015г., приобщена към доказателствата
по делото. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че оспореният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен
административен орган и като постановен в изискуемата от закона писмена и
предметна форма и съдържание се явява един валиден акт. Освен валиден, при
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалвания
акт е постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което
обуславя неговата законосъобразност, при следните съображения: Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата
на законодателството на ЕС. Съгласно разпоредбите на чл.27,
ал.3 и ал.5, изр.първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в съответната законова форма и е мотивира. Видно
от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал
подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е
съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на
акта. Видно от доказателствата по делото, на 27.06.2013г. е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент
по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. с изх. № 02-260-6500/2107 от 27.06.2013г. По делото не се спори, че
този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Същият е мотивиран с
нормата на чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г.за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР
2007-2013 г. Съгласно цитираният чл. 14, ал. 1 от Наредбата, ДФ
"Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент. Следващата разпоредба на чл. 14 - ал. 2 е
императивна и задължава /при прекратен ангажимент/ земеделския стопанин да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мерките, както следва: 1. След първата година - 100
%; 2. След втората година - 75 %; 3. След третата година - 50 % и 4. След
четвъртата година - 25 %. В настоящия случай се установява, че по мярка 211 по
време на поетия петгодишен ангажимент /с начало 2009г./Г. не е подал
изискуемото заявление за 2011 г. /явяваща се втора година от ангажимента/,
което бездействие е станало повод и за прекратяване на многогодишния ангажимент
и съответно - след влизане в сила на акта за прекратяване - до издаване на
процесния административен акт. Съгласно цитираната норма на чл.14, ал.2, т.2 от
Наредба №11/03.04.2008г. при прекратяване на ангажимента след втората година, земеделският
стопанин е задължен да върне 75 % от получените по мярката компенсаторни
плащания. Последните възлизат общо на 2501,71лв., като 1446,31лв. са изплатени
на Г. за кампания 2009 г. и 1889,3лв. - за кампания 2010г.Седемдесет и пет
процента от тази сума съставлява сума в размер на 2501,71лв. и същата е
правилно определена както по основание, така и по размер от административния
орган.
Административният орган мотивира акта си и въз основа
на констатациите от извършени административни проверки на основание чл.37, ал.2
от ЗПЗП за спазване на поетия от оспорващия през кампания 2009 петгодишен
ангажимент по заявление с УИН 26/070709/46665, ДФ „Земеделие“, при които
Разплащателна агенция е установила, че за кампания 2011г. Н.С.Г. не заявил
участие по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони“, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008г. Уведомяването
на лицето е станало на основание чл.61, ал.3 от АПК чрез било поставено на
таблото за обявления в сградата на ДФ „Земеделие”, Областна Дирекция – Хасково.
Уведомлението, поставено на 21.01.2014г., е било свалено на 12.02.2014г., видно
от приложения Констативен протокол №8 от 21.01.2014г.
Следователно, налице са
както фактическите основания, а именно влязъл в сила Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211/, така и правните такива за издаване на
оспорения АУПДВ – чл.14, ал.2 от Наредба №11/03.04.2008г.
Основен довод на оспорващия
за отмяна на АУПВ е за наличие на обстоятелства от кръга на посочените в чл. 15
от Наредба № 11, поради настъпила дългосрочна професионална нетрудоспособност,
започнала през 2011г. и установена през 2013г. съставляваща форсмажорно
обстоятелство. В хода на административната процедура по издаване на акта,
жалбоподателят не е представил медицински документи, установяващи влошено
здравословно състояние, поради което административният орган не е обсъдил
възраженията обуславя извод за форсмажорно обстоятелство. Нещо повече, в
административната преписка липсват данни Г. да е уведомил Разплащателна агенция
за възникналите проблеми.
Съгласно чл.15, ал.1 от
Наредба №11/ 03.04.2008г., разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът
се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената
от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства. Алинея 2 на чл. 15 от Наредбата вменява задължение за
земеделския стопанин или упълномощено от него лице, случаите на форсмажорно или
изключително обстоятелство, да се съобщават в писмена форма и със съответни
доказателства /документи, издадени от компетентен административен орган/ в 10 -
дневен срок от датата, на която земеделският стопанин, упълномощеното лице или
наследилото го лице е в състояние да направи това. Очевидно това нормативно изискване
е в пряка систематична връзка с ал. 1, като целта на същото е своевременно да
се уведоми ДФ "Земеделие" - РА за съобразяване на последващите
административни действия с настъпило и доказано /със съответните документи,
издадени от компетентен административен орган/ форсмажорно или изключително
обстоятелство. Както съдът посочи по-горе, от настоящата административна
преписка не се установи Н.Г. да е уведомявал по какъвто и да било начин
административния орган за настъпил случай на такова обстоятелство, т.е. не е
изпълнил задължението си за съобщаване по чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Това не е
сторено и в хода на административното производство по прекратяване на
многогодишния ангажимент, образувано на 22.04.2013 г. и приключило с акт на
27.06.2013 г.
Представените в хода на
съдебното производство с жалбата 7 болнични
листи установяват бъбречни заболявания на лицето,възникнали в различни периоди
посочени в болничните листове, считано от 10.06.2013 г. до 21.11.2013г. От тези
медицински документи категорично не се установява непрекъснатост на болничното
лечение от м.06.2013г. до декември 2013г. В пар.1, т.3, б „б“ от Наредба
№11/03.04.2008г., на която се позовава оспорващата страна, като форсмажорно и
изключително обстоятелство законодателят е определил дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента. Спорният момент в случая е дали неколкократното
болнично и домашно лечение, предписано в отделните болнични листове, следва да
се приеме като дългосрочна професионална нетрудоспособност, препятствала
подаването на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен
ангажимент. На първо място, с оглед изискването на чл. 15, ал. 2 от Наредбата
случаите на форсмажорни обстоятелства се доказват пред ДФЗ - РА с документи,
издадени от компетентен административен орган и в тази връзка лекуващият лекар,
съставител на болничните листове не може да се приеме като компетентен
административен орган по смисъла на цитираната норма и второ, съобразно нормата
на чл.103, ал.4 от Закона за здравето, експертизата на вида и степента на
увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и професионалните
болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Именно експертните лекарски комисии са
компетентният административен орган, който единствен може да установи и документално
да удостовери наличието на професионална болест, вид и степен на увреждане, респ. степен на трайно намалена
работоспособност. Ето защо, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя,
който възприема собственото си здравословно състояние като форсмажорно и
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Не е
изпълнено и изискването да съобщи това на административния орган по указаните в
чл. 15, ал. 2 ред и в 10 - дневния срок от настъпване на обстоятелството. Нещо
повече, жалбоподателят не обоснова пред съда с доказателствени средства, че в
периода от 2011г. до м.06.2013г. да е бил във влошено здравословно състояние.
Ангажимента му да подаде заявление за подпомагане за третата година от поетия
петгодишен ангажимент за 2011г. е възникнал много преди първата датата на
констатираното заболяване. нормативно установеният срок
за подаване на заявленията за подпомагане е от 1 март до 15 май на годината, за
която се подава заявлението, с оглед изискването на чл.4, ал.1 от Наредба №5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания.
Съдът не споделя и
възражението на жалбоподателя за издаден АУПВ при изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.171 от ДОПК, приложим в случай на установени публични задължения, „ Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок“. Възникването на задължението за плащане на
жалбоподателя е обвързано с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 2 и задължава
/при прекратен ангажимент/ земеделския стопанин да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, в случая
след втората година - 75 %. За да възникне публичното вземане, разпоредбата е
заложила като изискване настъпило прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 212, което за жалбоподателя е момента на влизане в сила на Акта за
прекратяване от 27.06.2013г. Дори и да се приеме по-благоприятната начална дата
за възникване на вземането- 16.05.2011г., след изтичане на срока за подаване на
заявление, то от тази дата до 05.02.2016г., когато е издаден оспореният АУПДВ,
срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК не изтекъл.
Ето защо настоящата съдебна
инстанция приема, че процесният административен акт е постановен в съответствие
с и при правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в
жалбата.
Предвид отхвърлянето на
оспорването, неоснователна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторени в производството разноски. Основателно се явява и като такова следва да
се уважи искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Последното следва да се определи в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим
от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Г. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2241 от 05.02.2016г. на
Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН **********
***,да заплати
на Държавен фонд "Земеделие", гр. София разноски в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: