ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9857
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Частно гражданско дело
№ 20211110165266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и чл.250 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 249427/16.11.2022г./л.59/ от длъжник К. Е. А.-
Г., чрез адв.Г.Г., по реда на чл.248 и чл.250 ГПК, с която се моли да се измени/допълни
постановеното определение № 30764/15.11.2022г. в частта на разноските, като се присъди
адв.хонорар от 300 лв. за подадено възражение по чл.414 ГПК съгласно списък по чл.80
ГПК/л.41/.
Молбата по чл.248 ГПК е изпратена на другата страна заявител АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, като е постъпило становище с вх.№
273625/8.12.2023г.за отхвърляне на исканията, а ако се уважат да се присъди адв.хонорар по
чл.6, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размера преди измененията от 4.11.2022г. с ДВ бр.88/2022г., т.е. 50,00
лева.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е
страна по делото, молбата по същество е неоснователна.
Неоснователна е, защото съдът при възражение по чл.414 ГПК в заповедно
производство не следва да се присъжда адв.хонорар, защото няма основание да бъдат
признати претендираните от длъжника разноски. Този извод следва от различната роля на
адвоката във връзка със защитата на длъжника в заповедното производство, която може да
се изрази в подаването на възражение по чл.414 ГПК, подаването на възражение пред
въззивния съд по чл.423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение –
чл.419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението – чл.420 ГПК, обжалване на
1
заповедта за изпълнение в частта за разноските – чл.413, ал.1 ГПК. Възражението срещу
процесната заповед за изпълнение е било съставено чрез попълване на утвърден образец, в
който единствено се твърди, че длъжника не дължи изпълнение на претендираното вземане.
Процесуални действия, извън попълването и подаването на възражението, не са били
извършени от адвоката на длъжника в заповедното производство.
Съгласно чл.24, ал.1 ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1/
писмени и устни консултации по въпроси на правото; 2/ изготвяне на всякакви книжа –
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3/
представителство на доверителите и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт
/въпреки, че с оглед изложеното вече по горе тези действия не предполагат знания и умения,
с които длъжникът не разполага/, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл.24, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това в посочената наредба не е
предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за
изпълнение /така, както изрично е предвиден размер на възнаграждението за изготвяне на
отговор на искова молба, отговор на въззивна жалба, отговор на касационна жалба и др./.
Ето защо развитите от молителя оплаквания са неоснователни, а искането по чл.248 ГПК
следва да бъде оставено без уважение/ в този смисъл виж Решение № 4333 от 16.7.2020г. на
СГС постановено по в. гр. д. № 13556/2019 г./.
Поради всичко изложено искането/молбата/ по чл.248 ГПК е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
Следва да се посочи в допълнение, че съдът се е произнесъл с обжалваното
определение по разноските, като дори е формулирал както мотиви, така и отделен
диспозитив, затова искане за допълване е недопустимо, а само изменение в частта на
разноските, като съдът следва да посочи, че всъщност искането е по реда на чл.248 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх.№
249427/16.11.2022г./л.59/ от длъжник К. Е. А.-Г., чрез адв.Г.Г., да се измени/допълни
постановеното определение № 30764/15.11.2022г. в частта на разноските, като се присъди
адв.хонорар от 300лв. за подадено възражение с вх.№189610/13.9.2022г. по чл.414 ГПК, на
основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
2
срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3