Р Е Ш Е Н И Е
№ 920 16.07.2020г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На първи юли година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2065 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно Постановление № НП-541/26.02.2020 г. на Зам. Кмета на Община
Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас,
с което НП, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 20 лв.
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за отмяна на
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, за
жалбоподателя не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи
доказателства. Не
прави искане за присъждане на
разноски.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното:
На 21.02.2020 г. в 11.30 часа в
гр.Бургас, била извършена проверка от служители на Дирекция УКОРС Община
Бургас, описана в протокол, при която било установено, че МПС с рег. номер А…..НМ, марка „Хонда“, цвят
черен, собственост на Х. И. ***«Зорница» пред сградата на «5-Д», в зоната на действие на пътен знак
В27 на платното за движение, с което пречела на движението на останалите МПС.
За установеното нарушение бил
съставен АУАН, в присъствие на жалбоподателя и подписан от същия без възражения.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр.
чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 20 лв.
Съдът, при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя
и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган.
Показанията на разпитания по
делото актосъставител - св. Ч. са в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Твърдението на жалбоподателя в
депозираната жалба, че не е извършил нарушението е бланкетно и не е подкрепено
с доказателства, поради което съдът го намира като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност. С оглед големия брой
автомобили в гр. Бургас е задължение и отговорност на всеки водач, да спазва
ЗДвП и да се въздържа от паркиране на непозволени места. Ето защо, съдът
намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на
чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а
според ал. 2 на същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП
следва, че паркирането, представлява спиране на превозното средство извън
обстоятелствата на ал. 1. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е паркирал автомобила на посочените в акта място,
дата и час, в нарушение разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради
което правилно е ангажирана неговата отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, санкционира с глоба от 20 лева водач, който неправилно престоява
или е паркирал неправилно. Издаденото постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради
което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона,
като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното
следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на Община Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № НП-541 /26.02.2020 г.
на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на
Кмета на Община Бургас против М.В.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, с което НП, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП,
вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН: ********** *** сумата от 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К. СЛ.