Решение по дело №557/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 90 от 15.10.2024 г., постановено по АНД № 171/2024 г., Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил наказателно постановление № 24-0359-000177 от 20.06.2024 г. на Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР - Ловеч, с което на М. С. И., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, е наложено административно наказание: на основание чл. 178Е от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал М. С. И., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, който чрез адв. С. В. от ЛАК, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, освен липсата на мотиви, сочи нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това, че РС неправилно не е отменил наказателното постановление поради твърдяното нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Сочи постановление № 10/28.09.1973 г. по н.д. № 9/1973 г. на Пленума на ВС, както и съдебна практика. Сочи, че РС не е изключил представените към административнонаказателната преписка снимки, които според касатора не са годно доказателствено средство. Акцентира, че решението на РС е немотивирано. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и обжалваното пред РС наказателното постановление, алтернативно – да отмени обжалваното решение на ТРС и да върне делото на друг състав на ТРС.

В съдебно заседание касаторът не се явява, а се представлява от адв. С. В., който поддържа касационната жалба, като алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът представя писмена защита и списък на разноски, като претендира разноски за две инстанции в размер на 1500 лв.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на РС незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление, като споделя доводите на касатора.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 24-0359-000177 от 20.06.2024 г. на Началник сектор РУМВР – Троян, към ОДМВР - Ловеч, с което на М. С. И., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, е наложено административно наказание: на основание чл. 178Е от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се повтарят.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно съставомерността на административното нарушение, които са подробни и въз основа на всички събрани доказателства, като следва да се посочи, че районният съд е разпитал общо четирима свидетели, чиито показания са непротиворечиви, подробни и ясни, като кореспондират и на писмените доказателства, поради което правилно са кредитирани.

Няма спор по делото, а и видно от писмените и гласните доказателства, че АУАН е съставен от свидетеля Й. Б. Ц., като свидетел по съставянето на АУАН е свидетелят Х. М. Д.. Няма спор, а и видно от писмените и гласни доказателства, че свидетели-очевидци са други двама служители на МВР, а именно С. П. П. и П. М. С..

Видно от писмените доказателства - докладна записка от С. П. /на л. 10 от делото на РС/, докладна записка от Й. Ц. /на л. 15 от делото на РС/, докладна записка от К. К. /на л. 16 от делото на РС/ - преди издаването на АУАН е протекло производство по преписка за събиране на писмени доказателства относно собствеността на автомобила, респ. авторството на административното нарушение, като видно от декларация от 31.05.2024 г. /на л. 14 от делото на РС/, подписана от самия касатор М. И., същият изрично декларира, че на 27.05.2024 г. той е управлявал неправилно паркирания автомобил.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че дори да се приеме допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН във връзка с това, че при наличие на свидетели-очевидци, АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел, който е свидетел по съставянето на акта в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, то същото нарушение не е съществено. Видно е, че в АУАН изрично е посочено, че свидетелят Х. Д. е свидетел „при съставянето на акта“, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Отделно, в случая може да се приеме, че АУАН е съставен, освен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, и въз основа на официални документи, каквито са докладните записки, т.е. в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че изискването за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели-очевидци е свързано с доказването на административното нарушение, като в настоящия случай няма спор относно съставомерността на административното нарушение и неговото авторство, което се установява от всички писмени и гласни доказателства, като районният съд е разпитал общо четирима свидетели, двама от които са и очевидците на административното нарушение – свидетелите С. П. и П. С..

Изрично свидетелят-актосъставител Й. Ц. сочи, че на него е била възложена преписката за установяване на собствениците на два от неправилно паркираните автомобили, които са били собственост на фирми, като изрично сочи, че пред него се е явил лично касаторът, който е заявил, че той е паркирал неправилно процесния автомобил на сочените в АУАН и НП място и дата.

Двамата свидетели-очевидци С. П. и П. С. сочат, че са посетили мястото на административното нарушение по повод на подаден сигнал в дежурната оперативна част на РУ- Троян, което се установява и от докладните записки, като няма спор и се установява от всички доказателства, че на място двамата свидетели-очевидци са възприели неправилно паркиран на тротоара автомобил, който впоследствие са установили, че е управляван от касатаро.

Касационната инстанция споделя довода на касатора, че неправилно РС е кредитирал снимки, направени с личния телефон на свидетелите-очевидци С. П. и П. С., но следва да се посочи, че дори и да се изключат от доказателствата приложените снимки, направени с личните мобилни телефони на двамата свидетели-очевидци, които са служители на МВР, административното нарушение и неговото авторство са безспорно установени от всички писмени и гласни доказателства, включително от декларация от 31.05.2024 г. /на л. 14 от делото на РС/, подписана от самия касатор М. И., в която същият изрично декларира, че на 27.05.2024 г. той е управлявал неправилно паркирания автомобил.

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление изцяло, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Видно от разпита на четиримата свидетели, както и от всички писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, доказана е възприетата от РС фактическа обстановка, като е доказано административното нарушение и неговото авторство.

Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните други случаи на административни нарушения от същия вид.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

При този изход на спора не се дължат разноски на касатора, а ответникът не е сторил разноски и не претендира такива.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 15.10.2024 г., постановено по АНД № 171/2024 г. на Троянския районен съд, трети състав.

Решението е окончателно.