Решение по КНАХД №272/2025 на Административен съд - Силистра

С решение № 120 / 23.07.2025 г. по АНД № 433 / 2025 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 25-1099-000600 / 09.05.2025 г., издадено от началник на сектор в Районно управление (РУ) – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, и е осъдил ОДМВР – Силистра да заплати на А. М. Й., [ЕГН] , адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], ет. 2, направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Касаторът началник на сектор в РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление, и да присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът А. М. Й., [ЕГН] , адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], ет. 2, не изразява в надлежна форма становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 25-1099-000600 / 09.05.2025 г., издадено от касатора, на ответника, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Нарушението е описано от административнонаказващия орган, както следва: на 25.03.2025 г., в 21:39 ч., в [населено място], по [улица], до номер 27, в посока ГКПП, ответникът управлявал лек автомобил „БМВ 440И“, рег.№ [рег. номер], с поставено фолио на прозорците на предните врати, като по този начин е било нарушено качеството им при счупване – да са на малки парчета, което прави риска от телесни повреди минимален, – а това представлява техническа неизправност.

СРС е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като част от мотивите, обосноваващи този извод, са следните: «... презумпцията за доказателствената сила на АУАН е валидна в производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди като установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. ... При описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено Правило № 43 на ИКЕ на ООН и конкретната точка от него, като основание за характеризиране неизправността на автомобила. ... Следва, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. С оглед гореизложеното необосновано и недоказано се явява квалифицирането на техническата неизправност като значителна по смисъла на т. 3.2, б. "б" от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и съответно като основание за налагане на глоба при прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. ...».

Настоящият състав не възприема аргумента на СРС за неприложимостта на чл. 189, ал. 2 ЗДвП в съдебните производства. НПК е субсидиарно приложим спрямо ЗАНН в административнонаказателния процес, а разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е специална дори по отношение на ЗАНН. Ето защо правилата на ЗАНН и НПК не биха могли да дерогират действието на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Неубедително е съждението, че презумптивната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение по ЗДвП е ограничена само до производството пред административнонаказващия орган. Нито чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда подобно ограничение, нито е логично да се приеме подобна теза предвид обстоятелството, че административнонаказващият орган е правораздавателен орган – също като съда, а и освен това немислимо е в рамките на един и същ правораздавателен процес да се променя доказателствената стойност на даден документ в зависимост от фазата от процеса (първоинстанционно, въззивно или касационно производство).

Настоящият състав обаче възприема другия аргумент на СРС, а именно, – че е налице непълнота на правната квалификация на деянието в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, тъй като и в двата документа като нарушена разпоредба е изписано единствено правилото на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което урежда задължението на водачите да се движат по пътищата само с технически изправни пътни превозни средства. Не са посочени разпоредбите, според които поставянето на фолио на прозорците на предните врати на автомобилите представлява неизправност. Такива разпоредби са както чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗДвП, така и т. 6.1, изр. 1 от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (в ЗДвП се съдържа изрична препратка към това правило). Непосочването на тези разпоредби е пропуск, съставляващ отменително основание.

По всички останали въпроси съдът препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на обжалваното решение.

Неоснователността на касационната жалба би могла да обуслови право на разноски в полза на ответника. Разноските обаче са поискани посредством електронно фотокопие от молба вх.№ 1504 / 24.09.2025 г., която не е заверена с квалифициран електронен подпис. Следователно се касае за искане, направено в ненадлежна форма, поради което настоящият състав не следва да се произнася по това искане.

Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 / 23.07.2025 г. по АНД № 433 / 2025 г.

Решението е окончателно.