Решение по дело №290/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по протест на прокурор от РП-П. против постановената по НОХД № 1729/09г. по описа на РС-П. присъда. В протеста се сочи на незаконосъобразност и неправилност на атакуваната присъда на ПРС, като обаче се излагат съображения единствено относно несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и по-конкретно относно приложението на чл.66,ал.1 НК, като се оспорват изводите на решаващия съд за настъпила реабилитация по отношение предходните осъждания на Н. М. Х.. Въпреки наведените доводи се иска от прокурора въззивният съд да отмени изцяло като незаконосъобразна протестираната присъда на ПРС и вместо нея да постанови нова, с която да осъди под.Х. по повдигнатото му обвинение (което апропо е сторено от първата инстанция) и изтърпяването на наказанието не бъде отложено по чл.66,ал.1 НК (т.е. навеждат се доводи за изменение, а не отмяна на присъдата).

В с.з. представителят на О. П.- Б. поддържа подадения протест по съображенията в него.

Пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява, не се представлява и от З. си. Последният е депозирал по факса молба, с която иска от БлОС да остави без уважение като неоснователен протеста на ПРП и потвърди изцяло атакуваната присъда на ПРС. Не сочи доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда подсъдимият Н. Х. е признат за виновен в това, че на 31.10.2009година в района на ГКПП-Кулата, община –Г.П. е направил опит да излезе през границата на страната ни с Р Г. без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.279,ал.2, във връзка с ал.1 НК, във връзка с чл.18, ал.1 НК и чл.28, ал.1 НК, чл.370 НПК, чл.373,ал.2 и ал.3 НПК, чл.58а НК, чл.55,ал.1,т.1, НК и чл.36 го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и на наказание „ГЛОБА” от 150 лева. Със същата присъда - на основание чл.59,ал. НК, районният съд е приспаднал времето от 04.11.2009година до 16.11.2009година, в което подсъдимият е бил задържан в изпълнение на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е направил признания в съдебно заседание относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства. Съобразно императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК във връзка с чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 и с чл.58а НК е определено и наказанието на дееца. Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че признанието на въззиваемия се подкрепя от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите Л.Д. и С., писмените доказателства, приложени по дознанието и приети от съда в хода на съдебното следствие- обстоятелствен протокол, автобиография, справка за съдимост, декларация за семейното, имотното и материалното състояние на подсъдимия, справки и разпореждания от АДВ-Р.) и съобразно постановеното от ПРС определение по чл.372,ал.4 НПК, приема за безспорна следната фактическа обстановка:

За да постанови този си съдебен акт РС –Г.П. е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло от настоящата инстанция:

Подсъдимият е 32-годишен български гражданин, с основно образование, неженен, безимотен и безработен. Живее от девет години в Р. Г., на съпружески начала с Ф.Т., от връзката си с която има едно дете, за което съвместно се грижат. Осъждан е, както следва:

С присъда от 15.05.2001г., постановена по НОХД № 352/2000г. по описа на РС-Габрово, в сила на 15.06.2001г., за извършено на 19.08.2000г. престъпление по чл.245 НК, във връзка чл.20,ал.2 НК на Х. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години и наказание ”Глоба” в размер на 30 лева, платена от въззиваемия на 21.10.2009г.

С присъда от 27.01.2003година, постановена по НОХД № 957/2002г. на Районен съд-П., влязла в сила на 27.02.2003г., за извършено на 09.11.2002г. престъпление по чл.279,ал.1 НК на въззиваемия е наложено наказание „Глоба” в размер на 250 лева, платена от него на 21.10.2009г.

През месец септември 2009г. подсъдимият влязъл в страната през ГКПП-К. От полицейските служители на пункта Х. разбрал, че щом има влезли в сила присъди и наложени по тях глоби, не може да излезе през границата на страната ни за Г., докато не заплати същите. За да се увери в горното, през м.октомври същата година подал молба за свидетелство за съдимост и разбрал, че има наложени глоби и размера на същите. С платежни нареждания от 21.10.2009г. под.Х. заплатил дължимите държавни вземания по сметка на АДВ-Р. и образуваните срещу него от публичен изпълнител изпълнителни дела били прекратени. Преценявайки, че е изпълнил задълженията си към Държавата и няма пречки да пътуват зад граница, въззиваемият решил отново да се върне при семейството си в Р. Г. Неустановено обаче по делото лице “разяснило” на подсъдимия, че за да напусне легално страната трябва да изтече срок от една година от датата, на която е заплатил глобите. Ето защо и за да реализира намерението си да отиде в Г. (макар и не по установения ред и места), подсъдимият се срещнал с познатия си А. Б. Т., на когото обяснил проблема си и последният му обещал да го преведе нелегално през българо-гръцката граница.

В изпълнение на решението на 31.10.2009 г. подсъдимият и Т. заминали за ГКПП-К. с лек автомобил. Около 20,30ч. на същата дата пристигнали в района на ГКПП-К., като встрани от същия, в тъмен участък подсъдимият влязъл в багажника на автомобила, а Т. го покрил с чанти. След това Т. се качил на шофьорското място и потеглил в посока границата. Когато пристигнали на пункта, граничният служител- свидетелят Л. Д. - извършил физическа проверка на автомобила, при която установил, че подсъдимият е скрит в багажника, след което задържал двамата познати и съставил обстоятелствен протокол.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, изцяло съобразена с доказателствения материал по делото, е правилен изводът на районния съд, че деянието на подсъдимия представлява престъпление по чл.279,ал.2, във връзка с ал.1 на с.чл. от НК, във връзка с чл.28,ал.1 НК и с чл.18,ал.1 НК. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че изпълнителното деяние се доказва не само от обясненията на подсъдимия, но и от другите доказателства по делото. Деянието на въззиваемия е останало недовършено по независещи от него причини- бил е открит от граничния служител Д. в багажника на автомобила, управляван от Т. и съответно- задържан. Същото деяние е осъществено, след като Х. е осъден за друго такова престъпление (по чл.279,ал.1 НК) и преди да са изтекли пет години от изтърпяване (считано от 21.10.2009г.) на наложеното му с цитираната по-горе присъда на ПРС (постановена по НОХД № 957/02г.) наказание от 250 лева глоба – съобразно чл.30,ал.1 НК, т.е. в съответствие със закона и събраните доказателства е становището на районния съд за квалифицирания състав на чл.279,ал.2 НК. Макар и да не е бил убеден, че има забрана да напуска пределите на страната ни, подсъдимият - пълнолетно и вменяемо лице- към инкриминираната дата е съзнавал, че няма преминава границата не по установения ред, че вече е осъждан няколкократно при това за такова деяние, но въпреки това е предприел действия по преодоляване на държавната граница с цел преминаване на територията на съседната държава. В този смисъл законосъобразно ПРС е заключил, че деянието подсъдимият е осъществил с пряк умисъл.

Не се налице основания за изменяване на присъдата и в наказателно-санкционната й част. Развиващото се пред първата инстанция съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 НПК е задължило решаващия съд при определяне размера на наказанието задължително да приложи нормата на чл.55,ал.1,т.1 НК, независимо от това дали са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При индивидуализиране на наказанието са отчетени от ПРС като смекчаващи отговорността на въззиваемия обстоятелства – изразеното от него съжаление, семейния му статус, съдействие за разкриване на истината, не и направеното самопризнание –по аргумент от чл.56 НК. Въззивният съд не споделя отчетените от ПРС като смекчаващи вината на дееца обстоятелства – трудова ангажираност и млада възраст, тъй като липсват доказателства за първото и 32-годишна възраст едва ли може да се приема за млада такава. Предходното осъждане пък на подсъдимия за деяние по чл.279,ал.1 НК не следва да се отчита като отегчаващо отговорността му, тъй като определя настоящото му деяние като извършено при повторност по смисъла на чл.28 НК. При тези данни не съществува основание за отежняване наказателната съдба на подсъдимия с увеличаване размера на наложените му наказания- лишаване от свобода от пет месеца и глоба в размер от 150 лева.

Районният съд правилно е взел предвид превеса на смекчаващи над отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобразно това му е определил наказанието “ЛОС” в размер около средния (при минимум от 3 месеца и максимум от 12 месеца), което и според въззивният – в този вид и размер и с кумулативно наложеното наказание глоба в посочения размер (от 150 лева), би въздействало поправително и предупредително както върху Х., така и върху другите неустойчиви членове на обществото. Поради изложените съображения наложеното на дееца наказание въззивният съд намира за справедливо и адекватно на обществената му опасност и тази на деянието.

Основното възражение на държавното обвинение е във връзка с приложението на чл.66,ал.1 НК. В тази връзка районният съд е изложил убедителни аргументи защо счита, че е приложим института на условното осъждане по отношение на въззиваемия, които настоящата инстанция напълно споделя. Така, ПРС е приел, че по отношение осъждането на Х. с влязлата в сила на 15.06.2001г. присъда по НОХД № 352/00г. на РС-Г. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86,ал.1,т.1 НК. Този извод на първостепенния съд е съответен на буквата и духа на закона, както и на установената съдебна практика и доктрина. Несъмнено е, че с цитираната присъда на РС-Г. на въззиваемия е наложено наказание лишаване от свобода и кумулативно- глоба, че изпълнението на първото такова е отложено за тригодишен изпитателен срок, а глобата е платена от дееца на 21.10.2009г. Безспорно е и че в посочения изпитателен срок подсъдимият е извършил деянието по чл.279,ал.1 НК, за което с цитираната по-горе присъда на ПРС е осъден на глоба от 250 лева, също платена на 21.10.2009г. За да настъпи реабилитация по право в хипотезата на чл.86,ал.1,т.1 НК законодателят е въвел изискването в изпитателния срок на постановеното условно осъждане деецът да не е извършил ново престъпление, за което обаче му е наложено такова наказание, което да обосновава изпълнение на отложеното наказание. Т.е. новото престъпление следва да е такова, поради което осъденият да следва да изтърпи отложеното наказание (с което се препраща към чл.68,ал.1 и чл.69,ал.2 НК). По този начин, ако осъденият в изпитателния срок извърши друго престъпление, макар и умишлено и от общ характер, за което обаче съдът му наложи наказание, различно от лишаване от свобода или дори такова, но съдът реши да не бъде изтърпявано изобщо отложеното наказание (напр. в хипотезите на чл.68,ал.2 е съответно- чл.69,ал.2,пр.1 НК), то няма основания за изключване реабилитацията по право. На следващо място, законът не поставя условия за настъпване реабилитация по право при условното осъждане подсъдимият да е заплатил и кумулативно наложеното му наред с наказанието “лишаване от свобода”- наказание “глоба”. Хипотезата на т.3 на чл.86,ал.1 НК визира случаите на наложени заедно или поотделно наказания глоба, обществено порицание или лишаване от права. Очевидно е, че двете хипотези са различни и по аргумент и за по-голямото основание, не следва да се влошава правното положение на дееца, като се приеме становището на прокурора, че независимо от това дали деецът не е извършил в изпитателния срок по първата присъда ново престъпление, за което да му е наложено наказание лишаване от свобода, то той не следва да бъде реабилитиран по право, понеже не е заплатил кумулативно наложеното (с първата присъда) наказание глоба или е заплатил същата, но въпреки изтичането на указания в т.1 на чл.86,ал.1 НК срок, не е изтекъл този по т.3 на цитираната правна норма. Поради горните съображения и отчитайки данните за личността на въззиваемия (ниската му степен на обществена опасност и тази на деянието му, както и сравнително добри характеристични данни на конкретния деец), въззивният съд споделя становището на районния за приложението на чл.66,ал.1 НК при наличието на всички предвидени в тази разпоредба предпоставки за това по отношение на Х..

Съобразно чл.59,ал.1 НК е отчетено и приспаднато от наложеното му наказание и задържането на подсъдимия като мярка за процесуална принуда, взета по настоящото наказателно дело.

При служебната проверка съдът не констатира основания за изменение или отмяна на присъдата, поради и което и предвид и преждеизложените съображения атакувания съдебен акт на ПРС следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК, БлОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1104 от 16.11.2009 година, постановена по НОХД № 1729 по описа на РС-Г.П. за 2009 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: