№ 1300
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-9 от 15.03.2022г. на
Директор на РЗИ-Пловдив с което на З.О.Л. от гр.К., ЕГН ********** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-
01-968/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалба от жалбоподателя З. Л. се прави искане за отмяна на НП поради
неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Представят
се и основания за това искане.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Bъззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява
от старши юристконсулт М.Т. която представя становище за неоснователност
на жалбата. Представя писмени доказателства и ангажира разпита на
актосъставителя. В пледоарията си представи доводи по същество на
1
искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
В изпълнение на Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., в сила от 26.11.2021г. на
министъра на здравеопазването, на 10.02.2022г. , в 12,04 часа служители на
РЗИ Пловдив, съвместно с представители на сектор Общинска полиция
Пловдив извършили проверка в магазин за алкохол, цигари, хранителни стоки
стопанисван от „ДОППИО“ ЕООД, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Авксентий
Велешки“ № 36, представляващо закрито обществено място по смисъла на §
1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето и т.10 от
Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., на министъра на здравеопазването. В хода
на проверката било констатирано че лицето З.О.Л. – **** не е поставило
защитна маска за лице. В момента на проверката лицето З.О.Л. е обслужвало
клиент. През цялото време на проверката лицето З.О.Л. продължило да
обслужва клиенти без да постави маска.
На 11.02.2002г. от свидетел П. Й. Ч. на длъжност държавен ****, против
жалбоподателя З.О.Л. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 001764 за административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона
за здравето, във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. на министъра
на здравеопазването. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя,
който е вписал саморъчно в полето за обяснения или възражения: Не желая
НП да би бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил,
регистриран в ИССЕВ. Желая НП на следния адрес: Авксентий Велешки 36
гр.Пловдив запознаване със съдържанието на акта. Жалбоподателя е отказал
да му бъде връчен акта, удостоверено с подписа на един свидетел,
индивидуализиран с три имена и адрес в гр.Пловдив. Пред АНО в
законоустановения срок не са били представени писмени възражения от
жалбоподателя относно съставения акт и нарушението посочено в него.
На 15.03.2022г. от АНО бил издадено наказателно постановление № РД-04-
Х-Б-9 с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от
Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, във
2
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Издаденото НП на 31.03.2022г. е било надлежно връчено на жалбоподателя,
който в срок го е обжалвал пред Районен съд гр.Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
актосъставителката П.Ч. разпитана като свидетел, чиито показания съдът
кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от
ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
3
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните
правни изводи:
Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и
4
приложената административна преписка намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на
административнонаказателното производство и до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е и основаният довод на
жалбоподателя. От приетите по делото доказателства и не оспорено от
страните се установи че жалбоподателят, по време на проверката е бил на
работното си място в магазин за алкохол, цигари, хранителни стоки находящ
се в гр.Пловдив, ул.Авксентий Велешки № 36, при въведена в страната
извънредна епидемична обстановка. Съгласно разпоредбата на т.7 от Заповед
№ РД-01-968/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването за лицата
намиращи се в закрити обществени места, включително и магазин за алкохол,
цигари, хранителни стоки, тъй като в тях се обслужват граждани, са длъжни
да поставят защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 към заповедта.
От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е
установено, че в състояние на противоепидемична обстановка,
жалбоподателят не е спазил въведените с министерска заповед, на основание
Закона за здравето противоепидемични мерки – носене на маска за лице,
поради което и извършил нарушението посочено в НП с което е ангажирана
неговата отговорност. Санционната норма се налага на всяко физическо лице
което не спазва въведените противоепидемични мерки, поради което
ирелевантен за настоящето дело е въпроса жалбоподателят в какво
правоотношение е бил спрямо ЮЛ стопанисващо обекта – управител или
продавач консултант.
АНО в съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на
жалбоподателя административно наказание Глоба в размер на 300 лева който
размер не е в правомощията на съда да изменя в насока неговото намаляване.
При така установеното съдът счита че в настоящия случай не се касае за
нарушение което да се определи като „маловажно” по смисъла на ЗАНН.
Съгласно чл.28 от ЗАНН „За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като
5
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Според съда
в случай че веднага след предупреждението което е било отправено към
жалбоподателя, да покрие носа и устата си с предпазна маска или „друго
средство“, е било изпълнено, то тогава нарушението което е констатирано от
контролните органи би следвало да се третира като маловажно. Такива
действия от страна на жалбоподателя съдът не констатира поради което и
счита че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Не е приложима е разпоредбата на чл.28 от ЗААН и в случаите когато лицето
на което е наложена санкцията за нарушение на е преминало пълен
ваксинационен курс с ваксина разрешена от здравните органи. Ноторно
известно е становището на МЗ по отношение на лицата преминали
ваксинационен курс към датата на проверката, а именно че следва да ползват
защитни маски за лице, когато се намират в закрити обществени места.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение. Съдът намира че следва да присъди
такова възнаграждение в размер на 80 лева съобразно действащото
законодателство и съдебна практика.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-9 от 15.03.2022г.
на Директор на РЗИ-Пловдив с което на З.О.Л. от гр.К., ЕГН ********** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-
01-968/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
ОСЪЖДА З.О.Л. от гр.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ Пловдив
сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7