РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. гр. Хасково, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично засеД.е на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640100925 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединение, искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.26 ал.2
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **,
съдебен адрес: ***, адв. И. К. от АК – Пазарджик, срещу С. Р. К., ЕГН ********** и А. С.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. М. Г. от АК – Хасково.
С Определение № 1634/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2023 г.
на РС-Хасково, по искане на ответниците е допуснато до участие в настоящия процес и е
конституирано като трето лице помагач на тяхна страна лицето Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***. При опит на същия да му бъдат връчени книжата по делото е установено
посредством служебно изискана от съда справка, че същият е починал на *** г. като е
оставил свои наследници по закон съпругата си Е. П. Д. и сина си И. Д. Д..
С Определение №19 от 05.01.2024 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
конституираното трето лице помагач на страната на ответниците - Д. И. Д. е заличено
поради настъпила смърт, като на негово място са допуснати до участие в настоящия процес
и са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответниците неговите
наследници – Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. Д., ЕГН ********** с адрес:
***.
Ищцата твърди, че със Заповед № 316/03.02.2020 г., влязла в сила на 07.09.2020 г., на
основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1 изр. първо
от ПЗРЗСПЗЗ на Кмета на Община Хасково, й било възстановено правото на собственост,
при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67 от 29.02.2000 г. на
Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.382 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г., в ж.р. „Изгрев“, с
площ 596 кв.м., в землище на гр. Хасково при граници и съседи: 77195.729.381, жил.
1
територия; 77195.729.383, жил. територия; 77195.729.385, жил. територия; 77195.729.368,
улица.
Със Заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на Областният управител на Област Хасково,
обн. ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., на основание §4к, ал.6, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил
одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Хасково, приети от Комисията
по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Кмета на Община Хасково и Заповедта на
Областния управител не били обжалвани от ответниците.
Поддържа се в исковата молба, че на 23.09.2020 г. ищцата била въведена във владение
на новообразувания имот с идентификатор 77195.729.382, във връзка с влязлата в сила
Заповед № 316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, като към протокола за въвод във
владение бил приложен и трасировъчен карнет. Ответниците отказвали да освободят
недвижимия имот, легитимирайки се като собственик на парцел с площ 567 кв.м. с нот.акт
*** г., издаден от Служба по вписванията гр.Хасково.
Посочено е още, че те не са обжалвали ПНИ, Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областния управител, нито Заповед № 316 на Кмета на община Хасково, нито предприели
действия, за да заявят собствеността си, съгласно дадената възможност по §4 на всички
бивши и настоящи собственици от страна на Община Хасково. Съгласно обявление в ДВ
бр.49 от 28.05.1999 г. земите, за които нямало явили се заявители, се предоставяли за
стопанисване от общината. В ДВ, бр. 76 от 15.09.2000 г., в съобщение на Община Хасково
била дадена отново възможност за писмени възражения и искания от страна на
заинтересуваните собственици, в срок до 30.11.2000 г., като за процесния имот не били
подадени документи. С оглед на изложеното до тук, нотариалното удостоверяване на
въпросното право па собственост и издаването на нотариален акт към 2005 г. за въпросния
имот бил в несъответствие с действителното правно положение. Актът бил съставен без
наличието на основание, поради това, че до момента на възстановяване правото на
собственост с решение на ПК - Хасково, имотът бил Общински, а след възстановяването му,
вече бил частна собственост на ищцата. Ето защо се настоява от ищцата, че НА *** г.,
легитимиращ ответниците като собственици бил без основание, издаден при заобикаляне и
в противоречие на закона.
По тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.
108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата собствеността и владението
върху имот с идентификатор 77195.729.382 в ж.р.“Изгрев“ с площ 596 кв.м. в землището на
гр. Хасково, както и да бъде обявена нищожността на Нотариален акт /НА/ *** г., вписан в
Служба по вписванията гр. Хасково, поради липса на основание.
Претендират се и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на исковата
молба от двамата ответници чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху ПИ 77195.729.382,
като твърдят, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния имот. На
първо място, към момента на образуване на ТКЗС, П.Г.Б., на когото била възстановена
процесната земеделска земя, претендирана от ищцата, не притежавал земеделска земя в
местността Изгрев, а ако притежавал, тя не била идентична с процесния имот. Цялата
процедура и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на
процесния имот на наследниците на П.Г.Б. били нищожни и незаконосъобразни. Заповедта
на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост върху процесния
имот била нищожна и издадена без да са налице предпоставките в ЗСПЗЗ, защото в полза на
П.Г.Б. не било признато право на собственост върху процесната земеделска земя.
Посоченото решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по
2
заявление № 50261 било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно
противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените
нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който
бил нетърпим от гледна точка на действащия правов ред. В тази връзка и осн. чл. 17, ал. 2
ГПК се оспорва валидността и законосъобразността на решение № 36-51/01.04.1998 г. на
ОСЗГ по заявление № 50261 и на всички актове и действия на всички административни
органи, с които е признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в
нарушение на закона и без да са били налице предпоставките за това, както и това, че
наследодателите на ищцата са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на
процесния имот, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците поддържат становището, че процесният имот никога не е бил включван
в блок на ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение
на него били неприложими. Праводателят на ответниците владял и ползвал процесния имот
до датата на продажбата му през 2005 г., след което владението продължило от тях и
продължавало и понастоящем. В тази връзка за П.Б. не съществувало правото на признаване
право на собственост по отношение на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и се оспорва
валидността и материалната законосъобразност на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ
по заявление № 50261, с искане да бъде проведен косвен съдебен контрол за валидността и
за материалната му законосъобразност, т.е. дали при издаването му са спазени и действащите
материални разпоредби. Процесният имот не бил идентичен със земеделската земя, заявена
като собствена на П.Б., поради което за ищцата не било налице законово основание за
възстановяване на собствеността върху този имот.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че до момента на възстановяване правото
на собственост с решение на ПК Хасково имотът е бил общински, поради което
„нотариалното удостоверяване на въпросното право на собственост към 2005 г. е в
несъответствие с действителното правно положение" като съставен без наличието на
каквото и да е основание. Изложеното се отнасяло за НА *** г. на СВп Хасково, по силата
на който ответниците закупили процесния имот от М.М.Д. и Д. И. Д., т.е. нотариалният акт
имал основание и в тази връзка твърдението било несъстоятелно.
Оспорва се твърдението, че ищцата била въведена във владение на ПИ с
идентификатор 77195.729.382 с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот
77195.729.382, ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, от 23.09.2020 г. Ответниците заявяват
насрещно твърдение, че такъв въвод реално не бил извършван, тъй като ответниците били
във владение на процесния имот, което владение било присъединено към владението на
техните праводатели, и никога не били загубвали това владение, считано от придобИ.е на
правото на собственост. В тази връзка се оспорва и представения Протокол за въвод с датата
23.09.2020 г. с твърдения, че е с неистинско съдържание и че лицата извършили въвода, като
представители на Община Хасково, са действали без правомощия и компетентност.
Ответниците заявяват, че са собственици на процесния имот, придобит чрез покупко-
продажба от наследниците на И.Д.М. - М.М.Д. и Д. И. Д., извършена с нотариален акт ***
на СВп Хасково. Това обстоятелство било удостоверено при одобряване плана на
новообразуваните имоти за местността Изгрев, в разписният лист към който, като
собственик на новообразувания ПИ 77195.729.382 бил посочен и И.Д.М. (наследодател на
продавачите на ответниците). И.Д.М. бил посочен като собственик и в скица № *** г., въз
основа на която била издадена заповед № 316/03.02.2020 г., от която ищцата черпела правото
на собственост върху процесния имот. Във връзка с изложеното, се оспорват твърденията в
исковата молба, че нотариален акт *** на СВп Хасково е без основание, издаден при
заобикаляне и в противоречие със закона.
Процесният имот попадал в зона за отдих, обособена с ПМС, а с решение на
Общински съвет Хасково № 67/29.02.2000 г. бил включен в строителните граници на града,
3
определени с околовръстен полигон и придобил статут на урбанизирана територия. Имотът
бил индивидуализиран и обособен в реални граници с кадастралния план на местността
„Изгрев“, одобрен със заповед на Кмета на Община Хасково през 1988 г. и бил заснет като
имот пл. № 75. В тези реални граници праводателите на ответниците владели имота и в тези
реални граници владението продължило от ответниците след закупуването му през 2005 г. и
продължавало и понастоящем. Никой, вкл. и П.Г.Б. или неговите наследници, не оспорвали
това владение, с претенции за собственост или други права върху имота.
С оглед изложеното, при условията на евентуалност ответниците заявяват, че са
придобили собствеността на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на осн. чл. 78 ЗС или на осн. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, тъй като същите,
вкл. и техните праводатели владели и продължавали да владеят процесния имот в реални
граници и никога не били загубвали това владение. Имотът бил деклариран в Данъчна
служба при Община Хасково и ответниците редовно заплащали дължимите за него данъци и
такси. Ищцата, въпреки твърденията си, че била собственик на процесния имот, не била
декларирала процесния имот в Данъчна служба Хасково и не била заплащала данъци за него
от датата на издаване на заповед № 316/03.02.2020 г., от която черпела правото си на
собственост.
По тези съображения ответниците считат предявения иск за неоснователен и молят да
бъде отхвърлен като им се присъдят направените по делото разноски.
Конституираните на страната на ответниците трети лица – помагачи Е. П. Д. и И. Д.
Д. подават общ отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Третите лица-помагачи оспорват изцяло твърденията, че ищцата е собственик на
процесния имот, че същият се владее без основание от ответниците, както и твърденията, че
легитимиращия ги като собственици на имота нотариален акт за покупко-продажба е
нищожен, като издаден без основание, издаден при заобикаляне на закона и противоречие
със закона.
Оспорват като нищожни заповедите, с което е признато право на собственост върху
имота на ищцата, като наследник на П.Б., както и извършения въвод във владение на имота
от 2020г. Поддържат, че този имот е бил собственост на техния наследодател и неговата
майка на основание нотариален акт *** г. на РС-Хасково, за който от приложения към
отговора договор за покупко-продажба било видно, че се владеел от техния наследодател от
1.07.1970 г., който бил закупил имота от трето лице. В тази връзка считат, че въвода на
ищцата от 2020г. бил нищожен и извършен незаконосъобразно, без реална проверка на
съществуващите фактически обстоятелства, доколкото ако такава била направена,
общинският орган щял да установи, че имотът се владее от ответниците и не би извършил
въвод поради наличие на спор.
Твърдят, че не са били уведомени нито за заповедите на общината, нито за въвода,
нито за решението но ОСЗ, поради което оспорват същите като нищожни. Поддържат, че не
е била проведена законосъобразна процедура по §4 от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като по
разписен лист имотът бил на техния наследодател и същият бил вписан като собственик в
представената от ищцата скица на имота. Третите лица-помагачи излагат твърдения, че
техният наследодател и неговите праводатели винаги са владеели процесния имот, поради
което се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение, което те
продължили да упражняват до продажбата му на ответниците, като използвали същия по
предназначение. Поддържат, че като наследници на праводателите си, те присъединили
тяхното владение и придобили имота на самостоятелно основание чрез оригинерен способ, а
именно – вследствие на придобивна давност, която била изтекла към момента на издаване на
заповедта и към момента на издаване на решението по ЗСПЗЗ, доколкото наследодателят им
4
бил установил владение от 1970 г.
Изрично възразяват, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на процесния
имот към момента на образуване и внасяне в ТКЗС, както и че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания от наследодателя на ищеца преди колективизацията. В подкрепа
на това твърдение било обстоятелството, че от договора за продажба от 1970 г. било видно,
че като продавач и собственик на този имот било отразено трето лице - Х.К.Х., когото нито
те, нито техния наследодател познавали.
Възразяват също, че в случая не са били налице всички предпоставки за
възстановяване на имота в реални граници на наследодатели на ищцата, като в нейна тежест
било да докаже тези отрицателни факти.
Заявяват, че решението по ЗСПЗЗ от 1998 г. е незаконосъобразно, тъй като бил
налице нотариален акт за собственост, издаден преди решението, а и очевидно имотът не
бил собственост на наследодателя на ищцата.
В отговора си третите лица – помагачи на страната на ответниците оспорват също и
твърдението в исковата молба, че до възстановяването му през 1998 г. имотът бил общинска
собственост и от своя страна излагат насрещно твърдение, че е бил собственост на техните
праводатели, което ставало видно от приложения към отговора нотариален акт от 1992 г. и
от договора за продажба от 1970 г. Освен това, доколкото нотариалният акт за собственост
бил издаден през 1992 г. по давностно владение, то нямало как имотът да е бил общински
към онзи момент, тъй като в производството по обстоятелствена проверка се извършвала
проверка именно на обстоятелството дали имотът е общинска или държавна собственост.
В тази връзка се представяло и удостоверение от Общински народен съвет - Хасково,
което установявало, че имотът не бил държавна собственост, а оттам – и че съгласно
горепосочения нотариален акт, праводателите на третите лица-помагачи били придобили
имота по давност. Освен това се посочва, че според тайната съдебна практика продажбата на
чужда вещ не била нищожна сделка, а действителна такава, но не пораждала вещно
транслативен ефект за третото лице, което доказвало право на собственост, в каквато
хипотеза обаче настоящия случай не попадал и ако ищецът считал, че правата на
собственост били засегнати, следвало същият да се защити и да обори нотариалния акт от
1992 г., което не било направено.
Изложено е още в отговора на третите лица - помагачи, че след като имотът бил
записан по разписен лист на имота на техните наследодатели, то нямало как да има
законосъобразна процедура по пар.4 от ЗСПЗЗ и в тази връзка се поддържа, че ответниците
са станали собственици на правно основание, годно да ги направи такива, а именно - сделка
за продажба, обективирана в нотариален акт от 2005г., а извън това и на оригинерно
самостоятелно основание –придобивна давност, текла повече от 10 години от придобИ.ето
на имота.
По тези съображения се иска от третите лица – помагачи на страната на ответниците
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани с всички законни
последици.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7
от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “Изгрев“, землище на гр.Хасково,
одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково,
решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № *** г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост
5
при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на П.Г.Б. върху недвижим имот,
представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2020 г. на Общински съвет - Хасково с
идентификатор 77195.729.382, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ 596 кв.м., при
граници и съседи: 77195.729.381, жил.територия; 77195.729.383, жил.територия;
77195.729.385, жил.територия; 77195.729.368, улица. В заповедта е посочено, че ограничения
на собствеността няма. Приложена е скица № *** г., цитирана в заповедта на кмета на
общината.
По делото за процесния имот с идентификатор 77195.729.382 е приложена и Скица на
поземлен имот № *** г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр.Хасково, в която като собственици на имота по данни по КРНИ са посочени като
собственици: 1. С. Р. К. с посочени 1/1 ид.части от имота с площ 567 кв.м. от правото на
собственост, въз основа на нотариален акт *** от 13.01.2005г., издаден от Служба по
вписванията гр.Хасково; и 2. наследниците на П.Г.Б. при посочени 1/1 ид.части от имота с
площ 567 кв.м. от правото на собственост, като основание на същата е посочена Заповед на
основание параграф 4к ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ № 316 от 03.02.2020 г., издадена от Кмет на
Община Хасково. Отразено е, че няма данни за носители на други вещни права по данни от
КРНИ. Приложено е също от ищцата и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
ДОПК с изх. № **********/01.06.2023г., издадено от Община Хасково, в което като
собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.729.382 са вписани конституираните
по делото ответници.
Приложена е от ищцата електронна разпечатка от Плана на новообразуваните имоти
па земи по §4 от ЗСПЗЗ /л.257 по делото/, в която срещу номера на процесния имот са
посочени имената на И.Д.М. и П.Г.Б..
Безспорно е обстоятелството, а и това се установява от приложеното по делото и
издадено от Община Хасково, удостоверение за наследници изх.№ ГРАОН1-992 от
22.05.2020 г., че ищцата Л. Д. Б., е единствен наследник на Г.П.Б., доколкото дъщеря й Р.Г.Б.
се е отказала от неговото наследство съобразно приложеното по делото удостоверение с изх.
№ 39-2760/22.05.2020 г., издадено от Районен съд Хасково, а същият от своя страна според
удостоверение за наследници № 769/13.09.1991 г., издадено от Общински народен съвет –
Хасково и удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-3554 от 18.11.2022 г., е също
единствен наследник /син/ на П.Г.Б., починал на 21.09.1963 г.
По делото е представен протокол за въвод във владение на новообразуван имот
77195.729.382, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, от който е видно, че на 23.09.2020 г.
ищцата Л. Д. Б. е въведена във владение на горецитирания имот по влезлия в сила ПНИ,
одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково,
като към същия е приложен и трасировъчен карнет.
За установяване на твърдените собственически права върху процесния имот
ответниците представят нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г., съставен на
13.01.2005 г. от нотариус В.С. с № 079 от регистъра на НК на Република България, с район
на действие Хасковски районен съд, по силата на който М.М.Д. и Д. И. Д. продават на
ответника С. Р. К. съсобствения им, придобит по наследство, недвижим имот, а именно:
Поземлен имот № 75 по кадастралния план на местността „Изгрев“ гр.Хасково, одобрен със
Заповед № 969/1988 г., с площ 567 кв.м., при граници: север-канал, изток ПИ № 77; юг-ПИ
№76; запад–ПИ №74, незастроен.
Видно от приложеното по делото Удостоверение с изх. № ГРАОН-106/21.06.2023 г.,
издадено от Община Хасково, за съпруга и родствени връзки на ответника С. Р. К., същият
има сключен граждански брак с А. С. К., конституирана като ответник по делото.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН-
6
2555/28.09.2023 г., издадено от Община Хасково на М.М.Д., починала на *** г., се
установява, че неин единствен наследник по закон е Д. И. Д., а от служебно извършените и
приложени по делото справки от Регистъра на населението НБД „Население“ към ГД
„ГРАО“ при МРРБ, се установява, че Д. И. Д. е починал и конституираните в качеството им
на трети лица - помагачи на ответниците по делото лица, представляват пълният кръг от
наследниците му по закон. Установява се още, че баща на Д. И. Д. е И.Д.М., ЕГН
**********.
Видно от представения от третите лица - помагачи на страната на ответниците
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01 юли 1970 г., И.Д.М. е закупил от
Х.К.Х. негов недвижим имот, а именно - нива от 600 кв.м. в местността „до сточна“ в
землището на гр.Хасково, за сумата от 300 лева, в който договор е отбелязано, че купувачът
се счита за владелец и собственик на описания имот, който като добросъвестен владелец
може да се снабди с документ за собственост по нотариален ред. Това е направено въз
основа на подадена Молба-декларация от 18.05.1990 г. до нотариус при Народен съд-
Хасково от И.Д.М. за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка. Във връзка с извършването на такава, от
Общински народен съвет - Хасково е издадено Удостоверение с изх.№ 736 от 10.08.1990 г., в
което е отразено, че на името на И.Д.М. е деклариран парцел № 75 с площ от 0,6 дка в
местността „Изгрев“, Хасковско землище и е удостоверено, че парцела не е държавен и
попада в район за отдих и почивка в извън строителните части на гр.Хасково. След
извършване на обстоятелствената проверка, с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение *** г., съставен на 08.06.1992 г. от нотариус при Хасковски
районен съд, И.Д.М. е признат за собственик по давностно владение на овощна градина,
цялата от 600 кв.м. с планоснимачен номер 75 по кадастралния план на местността „Изгрев“,
Хасковско землище, при граници Г.Ж., Т.Т., канал и Л.Л..
За посочения имот е налице Декларация от И.Д.М. от дата 14.04.1986 г., с която
същият декларира притежавани от него и семейството му полски имоти в землището на
гр.Хасково.
В представената от Общинска служба „Земеделие“ - Хасково, с писма № РД-12-02-61-
1 от 07.02.2024 г. и № РД-12-02-61-3 от 09.01.2025 г. административна преписка по заявление
№ 50261/20.09.1991 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Г.Б.,
се съдържа неподписано Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия-
Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на П.Г.Б.,
с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на П.Г.Б. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота, находящи се в терен
по §4 в местността „Чешма дере“, а именно- две ниви от 5.000 дка и една нива от 3.360 дка.
Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните
имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
В приложената преписка по заявление № 50261 от 20.09.1991 г. се съдържат и
Заявление вх.№ 288/20.09.1991г. от Г.П.Б. като наследник на П.Г.Б. до Общинската (кметска)
поземлена комисия гр. Хасково, ведно с Декларация вх.№ 288/20.09.1991 г. и Удостоверение
за наследници № 769/13.09.1991 г.; Записка за вписване частен писмен договор за продажба
на недвижим имот, съгласно чл.26 от Закона за допълнение на Закона против спекулата с
недвижими имоти с № 211, том I от 22.04.1943 г.; Записка за вписване на нотариален акт за
продажба № 418 от 17.04.1940 г.; Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том I,
регистър 1372, дело № 200/1940 г. от 17.04.1940 г. на Нотариус при Хасковския областен съд,
с който П.Г.Б. закупува нива от 11,1 дка, находяща се в местността „Чешма-дере“, Хасковско
землище, при описани граници, както и Нотариален акт за покупко-продажба № 188, том ІІІ,
7
дело № 847/1958 г., съставен на 13.10.1958 г. от нотариус при Хасковски областен съд, с
който П.Г.Б. продава на Г.П.Б. лозе и нива от 0,2 дка, съставляваща част от нива от 11,1 дка,
находяща се в местността „Чешма-дере“, Хасковско землище, при описани граници на
цялата нива.
Като доказателство по делото е приложен описания в Записка № 211 от 1943 г. частен
договор за продажба от 28.03.1941 г., видно от който Л.Д. продава на П.Г. 3,358 дка от нива в
местността „Чешме дере“, Хасковско землище.
Според писмо от 14.02.2022 г. до ищцата Л. Д. Б. на Общинска служба „Земеделие“
Хасково, в архива на службата не е наличен оригинал на решението за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на град Хасково. Посочено е, че решенията и протоколите с подписи на
членовете на комисията в О“СЗ“ са издадени в един оригинал и са връчени на лицето, като
след това се издават дубликати на тези решения. Освен това, с писмо от Общинска служба
„Земеделие“ Хасково ищцата е уведомена, че от специализиран програмен продукт „Фарма
3“ може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998г.,
заместващ оригинала при необходимост.
Представен е също Протокол № 36-1 от 06.02.1993 г. за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на град Хасково, на ПК-Хасково, с който след разглеждане на
преписката по заявление № 50261/20.09.1991 г. от Г.П.Б. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на П.Г.Б., ПК е взела решение с което признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне –3
броя ниви с обща площ от 13.358 дка, в местността „Чешма дере“, като е отразено, че
същите се възстановяват при условията на чл.15, ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Според писмо №РД-12-02-61-3 от 09.01.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“
Хасково, удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ, ведно със заявление от 04.07.2006 г.
не са налични в ОС „Земеделие“-Хасково.
По повод на представеното от Община Хасково, изискано по настоящото дело,
заявление от 04.07.2006 г. на Г.П.Б., като наследник на П.Г.Б., за издаване на удостоверение
по чл.13 от ППЗСПЗЗ, представено по делото от ищцата, Кмет на Община Хасково с писмо
изх.№94Г-1019-1/270112 е уведомил Г.П.Б., че общината е заявила пред Областен управител
необходимостта от изработване на планове на новообразуваните имоти за територия по §4
от ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. в ж.р. „Изгрев“, както и че Заповеди по §4к ал.7 ПРЗ на ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост ще бъдат издадени след влизане в сила на ПНИ. В
представеното от Община Хасково Удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ с изх. № К-18
от 08.01.2009 г. по подаденото заявление от Г.П.Б., е удостоверено, че в действащия
кадастрален план на местност „Изгрев“ гр.Хасково, одобрен със заповед № 969/1988 г. не е
нанесен бивш имот нива от 5.00 дка с пореден № 1, нива от 5.00 дка с пореден № 2 и нива от
3.360 дка с пореден № 3, от заявление № 50261. Отразено е, че бившите имоти са нанесени в
помощния план по чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ с номер 8-50261 от кадастрален район №504 и е
записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на П.Г.Б., като е посочено,
че поземлен имот с номер 77195.729.382 с площ 596 кв.м. при описани граници според НА
№ 64/13.01.2005г. е собственост на С. Р. К. и не може да бъде възстановен. Към
удостоверението е приложена и скица № 675/22.10.2008 г. на бивш ПИ № 8-50261.
От Община Хасково са представени извадка от помощния план за м. „Изгрев“ по
данни на КК на гр.Хасково за процесния имот, Протокол № 99 за приемане на КК на
гр.Хасково, копие от регистър на ПНИ за м. „Изгрев“ по плана от 1988г. и копие от разписен
лист към плана от 1988 г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
8
новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства Техническо заД.е за
изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.
Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони
и Халилово юг;
Приложени са и Протокол № 1 от 26.02.2019 г., от засеД.е на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от
14.03.2019 г. от засеД.е на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед №
РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от 23.04.2019 г. от засеД.е на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на
Областен управител на Област Хасково.
От представения Протокол № 4 от 16.05.2019 г. от засеД.е на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът
на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и
графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и
местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в
графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. На това засеД.е на комисията е
определила срок до 30.05.2019 г. за окончателно предаване от изпълнителя на ПНИ и
материалите към него. Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от
засеД.я на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.
Цитираната в Заповед № 316/03.02.2020г. на Кмета на Община Хасково, Заповед №
ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на
основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз
основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г.
на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е
одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След
изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г., а освен това на сайта
на Областна администрация-Хасково е било публикувано и съобщение до заинтересованите
лица за одобрения ПНИ. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е
обжалвана от страна на ответниците. С писмо от 16.07.2019 г. Кметът на Община Хасково е
уведомен за одобрения ПНИ със Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019 г.
В извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност
„Изгрев“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение земеделска, НТП
за имотите „За земеделски труд и отдих“ фигурира и процесният новообразуван имот №
77195.729.382 с площ от 596 кв.м., със стар № 75 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без
отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с посочени имена на
правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния
план – И.Д.М. и П.Г.Б.; с посочен за акт за собственост към датата на приемане на помощния
план – договор от 01.07.1970 г., без отразени данни за удостоверение за ползване, издадено
преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни
9
от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50261; име на
стария собственик – П.Г.Б.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.; пореден номер на имот от
решението на ОК/ОСЗ – 1, 2, 3; № по помощен план – 8 и площ по помощен план в кв.м.
От Областна администрация –Хасково са предоставени също така графиците за
анкетиране и протоколите от проведените основно и допълнително анкетиране на
собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПРЗ на
ЗСПЗЗ за землище град Хасково, местности „Халилово“, „Изгрев“,“Орфей“, „Куба-1“,
„Куба-2“ , „Кенана“, „Кекличево стопанство А и Б“, „Туристическа хижа“ и „Каменец“,
проведени съответно от 07.06. до 18.07.1999г. /основно анкетиране/ и от 18.08.1999г. до
31.08.1999г. /допълнително анкетиране/. Заявление с вх.№ 50261 в протокола от анкетиране
на собствениците е отразено на три реда /л.364 по делото/, като в първия от тях в графа
„собственик“ е посочено името на П.Б., като в графата „дка“ е посочено печатно 5.000 и
дописано на ръка 5.700 и 3360, вид – ниви, категория – V, в местност по решение „Чешма
дере“, „местност по §4“ – „Изгрев“. В графа „попадащ в кадастрален номер по §4“ е
отразено: „с поправка 75,76,77,78,79,80,81,82,83, 84,85,86“, а в графа „Име на анкетирания“
са посочени имената на Г.П.Б.. На следващите два реда са налице задрасквания в графа
„дка“, а в графа „попадащ в кадастралния номер по §4“ на първия е отбелязано „ в един
имот“.
Във връзка с проведените анкетирания са представени и обявления във в-к
„Хасковска трибуна“ във връзка с предстоящото анкетиране.
Видно от представения по делото списък на собствениците на земи от гр.Хасково,
попадащи в зоните по параграф 4 от 31.08.1994 г., в същия фигурира заявлението с вх. №
50261, и е отразен като собственик П.Г.Б. на три броя недвижими имота, съответно с площ 5
дка, 5 дка и 3,360 дка в местност „Чешма дере“, зона „Изгрев“.
Представена е от Областна администрация – Хасково извадка от ККП на ПНИ
относно процесния имот, която ще бъде коментирана от съда ведно със заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Във връзка с прилагането на Плана на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“ –
Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област -
Хасково е изпратено уведомление от Служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково
до наследниците на П.Г.Б. и останалите заинтересовани лица, в т.ч. до ответника С. Р. К., с
изх. № 24-32614-02.11.2022 г.
Представени по делото са още Копие от общия устройствен план, одобрен със заповед
№ 853/28.02.1957 г., в частта на имот пл. № 1566; Протокол № 24/06.06.1951 г. на комисия по
чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС за формиране на блокове на ТКЗС;
Протокол № 16/21.07.1958 г. за безвъзмездно оземляване на училищата в гр. Хасково,
Протокол от 21.11.1957г. за разширяване стопанския двор на ССТ в местността „Бузлука“,
Протокол № 28 от 21.11.1957г. за причисляване към ДПФ на 10 дка от държавната мера в
местността „Бузлука“. Приета като доказателство по делото е и Заповед № 853/28.02.1957г.
на Министерство на комунално стопанство и благоустройството, с която се одобрява Общия
регулационен план на гр.Хасково, Хасковска околия.
Като писмено доказателство по делото се приобщи и Докладна записка за Изпълкома
на Градски народен съвет от Р.И.П. – Началник Отдел „селско стопанство“ относно
безвъзмездно предаване на пасищата и мерите в изпълнение постановлението на МС от
22.03.1958 г., съгласно която се предават безвъзмездно за вечно ползване пасищата и мерите
от района на ГНС Хасково, Болярово, на ТКЗС Хасково, ТКЗС Болярово, ДЗС – Хасково и
Селскостопански техникум като конкретно съгласно т. IV в докладната записка е записано,
че на Селскостопански техникум се предават 100 дка от местността „Чешма дере“.
Приложени по делото са също и Протокол № 1 от 18.03.1963 г. на местната ТПС
10
комисия – Хасково за определяне и образуване на кооперативни блокове по местности от
земите на стопаните, ръкописно изписан Протокол № 6 от 19.04.1958г. на местната ТПС
комисия –Хасково за отчуждаване и причисляване към държавен поземлен фонд на
собствени имоти на стопаните.
Към доказателствения материал са приобщени и нотариални актове, за извършени от
П.Б. продажби на недвижими имоти, а именно – ниви в местността „Чешме дере“,
Хасковско землище.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** , П.Г.Б. продава на
Г.Г.К. нива от 1 декар в местността „Чешме дере“, при граници: наследници на М.П., път и
П.Б., при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, П.Г.Б. продава на
К.К.К. нива от 0.5 декар в местността „Чешме дере“, Хасковско землище, при граници: Г.К.,
П.Б. и път.
С нотариален акт за покупко-продажба ***, П.Г.Б. продава на Д.И. П. нива от 0.6 дка,
съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“,Хасковско
землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на
продадената част: от три страни П.Б. и път.
С нотариален акт за покупко-продажба *** П.Г.Б. продава на И. Б.Ж. нива от 0.6 дка,
съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“, Хасковско
землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на
продадената част: К.К.К., П.Б. от две страни и път.
С нотариален акт за покупко-продажба *** П.Г.Б. продава на Р.С.П. нива от 400 кв.м.,
съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“, при граници на
цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на продадената част: път, от две
страни П.Г.Б., Р.Х. и Д.И..
С нотариален акт за покупко-продажба *** П.Г.Б. продава на Р.Х.Г. нива от 300 кв.м.,
съставляваща част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“, Хасковско
землище, при граници на цялата нива - насл. на М.П., Л.Д., път и дере, при граници на
продадената част: П.Г.Б. от две страни, Р.С.П. и Д.И..
С нотариален акт за покупко-продажба ***, П.Г.Б. продава на П.П.С. нива от 0.4 дка,
заедно с построената на него къща (вила) застроена на 16 кв.м., съставляваща част от нива
цялата от 11.11 дка в местността „Чешме дере“ при граници на продадената част: насл. на
М.П., от три страни П.Г..
Приобщени са още и Протокол № 26/20.09.1958 г. на местната ТПС комисия в
гр.Хасково, в т. 6 от който е посочено, че Т.Р.О. отстъпва нива от 3 дка в местността „Ючките
лозя“, а получава нива от 2 дка в местността „Бузлука“, при граници: път, дере, К.А., бивша
собственост на П.Г.Б. и Протокол № 29/20.09.1958 г. на същата комисия, в т. 6 от който е
посочено, че Д.Й.Д. отстъпва нива от 2 дка в местността „Еламата“, а получава нива от 2 дка
в местността „Бузлука“, при граници: път, дере и К.А., бивша собственост на П.Г.Б..
Представени са и други документи, които според настоящия съдебен състав са
ирелевантни към предмета на настоящия спор и чието съдържание не следва да бъде
обсъждано.
За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни
доказателства по искане на ответната страна. От показанията на свидетеля Н.М.М. – без
родство със страните по делото, се установява, че ат 1996 г. тя живее в съседство от
процесния имот. Посочва, че той е бил закупен от ответниците преди около 20 години и
оттогава се ползва от тях, а преди това той е бил собственост на бабата и дядото на И. Д. –
11
М. и И., които отглеждали овошки и зеленчуци. Заявява, че от бабата на И. е разбрала, че
имотът е закупен от друго лице. Откакто свидетелката се нанесла да живее в съседния имот,
от около 1996-1997 г., сочи, че там е виждала освен баба М. и дядо И., родителите и новите
собственици – С. и А.. Освен тях не е виждала външен човек да идва в процесния имот, в
това число от Община Хасково и от Служба по земеделие. Посочва, че в имота имало
временна постройка и бил ограден с тЕ. ограда и бетонни колчета, с площ повече от половин
декар.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатия свидетел, тъй
като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и
съответстват на събраните писмени доказателства по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответната страна, съдът
назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено, от вещо лице, притежаващо нужните знания и опит.
В заключението си вещото лице посочва, че с Решение № 67/ 29.02.2000 г. от протокол
№ 6 от засеД.е на Общински съвет - Хасково местност „Изгрев“ е включена в строителните
граници на гр. Хасково, като по време на изработване на т.нар. помощен план, ПИ с
идентификатор 77195.729.382 е представлявал земеделска земя, част от крайградските зони
за отдих, извън строителните граници на гр. Хасково, а към 2019 г., когато е изработен ПНИ,
същият е част от урбанизираната територия на гр. Хасково, с начин на трайно ползване „за
ниско жилищно застрояване“. Посочва, че определянето на териториите по чл. 18г от
ППЗСПЗЗ е извършено около 1997 - 1998 г., когато са извършвани дейностите по изготвяне
на плана за земеразделяне на гр. Хасково, като за териториите, в които не всички имоти били
предоставени за ползване, в т.ч. - местност „Изгрев“, от Община Хасково не били
предоставени данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което в картата по чл. 18г е била отразена цялата местност, а не само имотите
по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според заключението на вещото лице, процесният имот попада
в местност „Изгрев“ (ж.р. „Изгрев" след 2000 г.), в чиято територия има имоти, предоставени
за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но вещото лице не
е установило решение за утвърждаване на границите на отделните видове територии.
Вещото лице посочва, че в картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ земите по §4 не са отразени
детайлно, като зоните, в които са предоставяни имоти за ползване, общо са определени като
територии по §4, въпреки, че не всички имоти били такива, в т.ч. и процесния имот с
идентификатор 77195.729.382 върху който не е било предоставяно право на ползване с
някои от посочените в §4 актове. Посочено е също, че помощният план е изготвен за цялата
територия на местност „Изгрев“, а не само върху имотите, попадащи под разпоредбите на
§4, и същият съдържа два слоя - кадастрален план на съществуващото положение и план на
старата собственост. Вещото лице е установило, че според кадастралния план, имот с пл.№
75 е записан на И.Д.М., с документ за собственост договор за покупка от 1970 г. и посочва,
че този имот представлява част от имот № 8-50261, заявен за реституция от наследниците на
П.Г.Б..
Съгласно заключението, процесният поземлен имот с идентификатор 77195.729.382
не е отразен с границите си в картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ. Помощният план по §4к ал.2
от ЗСПЗЗ, съответно по чл.28 ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ, според отразеното, съдържа данни
както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди
образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски
стопанства. Вещото лице е категорично, че имот с пл.№ 75 е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 77195.729.382 по действащата кадастрална карта и не е предоставен за
ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е част от имот №
8-50261, заявен за реституция от наследниците на П.Г.Б.. От протокола за проведена анкета
на собствениците или техните наследници на имотите, съществували преди образуването на
12
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства (лист
364), Г.П.Б. е посочил, че обединените три ниви с обща площ 13.360 дка в местност „Чешма
дере“, включват поземлени имоти с пл.№№ от 75 до 86, като за верността на посочените
данни се е подписал, а отделно от това според кадастралния план на гр. Хасково, одобрен
със заповед № 853/1957 г., процесният имот представлява част от имот пл.№ 1566,
собственост на П.Г.Б. (Приложение 3 от заключението).
Вещото лице инж. С. С. е анализирало, че с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на
основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, Поземлена комисия Хасково е възстановила правото на
собственост на наследниците на П.Г.Б. върху три отделни ниви в местността „Чешма дере“,
Хасковско землище, с обща площ 13.360 дка, като собствеността върху двете ниви от по
5.000 дка е доказана с нотариалния акт № 163/17.04.1940 г., в който е описана една нива от
11.1 дка, като в преписката в Общинска служба по земеделие Хасково не се съдържат данни
каква е причината за несъответствието между броя и размера на заявените за възстановяване
две ниви от по 5 дка и доказателството за собственост - нотариален акт № 163/17.04.1940 г.
за една нива от 11.1 дка, част от която в размер на 2.000 дка продадена на Г.П.Б., за което е
съставен Нотариален акт№ 188/13.09.1958 г.
Вещото лице посочва, че при направена справка в Държавен архив Хасково, не е
открило други относими документи, освен приложения по делото Протокол на ТПС комисия
№ 6/19.04.1958 г. за отуждаване и причисляване към Държавния поземлен фон на земи на
стопани, с който имотът на П.Г.Б. е описан като „нива от 5 дка в местността „Чешме дере"
при граници: дере, път и Д.Т.", но при тези данни имотът не може да бъде идентифициран,
тъй като в списъка на „старите собственици“ в местността „Изгрев“, както и в разписния
списък към кадастралния план от 1957 г., в частта за имотите в близост, липсвало име Т. или
подобно. Така вещото лице е установило, че процесния поземлен имот с идентификатор
77195.729.382, възстановен на наследници па П.Г.Б. със Заповед № 316/03.02.2020 г. на
Кмета на Община Хасково, представлява част от имот пл.№ 1566 по плана одобрен със
заповед № 853/1957 г., собственост на П.Г.Б. и описан в Нотариален акт № 163/17.04.1940 г.
Сочи, че същия е идентичен с имот пл.№ 75 по кадастралния план одобрен със заповед №
969/1988 г., като разписния лист към този план, за собственик на имот пл.№ 75 е вписан
И.Д.М., с документ за собственост договор за покупка от 1970 г., а според данни от
кадастралната карта към месец юни 2019 г. поземлен имот с идентификатор 77195.729.382 е
собственост на ответника С. Р. К., с вписан документ за собственост нотариален акт №
64/13.01.2005 г. с дата на регистрация на данните за собственик и документи за
собствеността е извършена на 30.09.2008 г.
Според вещото лице не може да се твърди, че процесния имот с идентификатор
77195.729.382 е идентичен или е част от някой от имотите, описани в Протокол № 36-1 от
06.02.1993 г. и в Решение на № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия - Хасково, по
Заявление № 50261.
Експертизата е категорична, че поземлен имот с идентификатор 77195.729.382 е
включен в т.нар. „Помощен план“ и съответно в плана на новообразуваните имоти, въпреки
че в Община Хасково е била налична цялата информация за това, че имотът не е предоставен
за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е следвало да е част от този план. В този
смисъл и предвид описаното в констативната част на заключението, вещото лице счита, че
техническите изисквания към плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-
494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 22.08.2003 г. на МРРБ не са спазени.
При изслушването си вещото лице в съдебно засеД.е, проведено 30.01.2025 г.
уточнява още, че не е установена връзка между двете възстановени на наследодателя на
ищцата П.Г.Б. ниви – две от по 5 дка и другата от 3,358 дка и нивата от 11,1 дка, но инж.С.
С. е категорична, че нивата от 11,1 дка и тази от 3,358 дка общо представляват имот № 1566
13
по плана, одобрен със Заповед № 853/1957 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединение искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД, които са процесуално
допустими.
РазглеД. по същество, и двата иска се явяват изцяло неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС
невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на
своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на
вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки:
Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността
на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта
се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху
вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е
без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който
за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно
право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед
конкретиката на настоящия казус и предвид заявеното при условията на евентуалност
възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза, респ. в полза на техния праводател
придобивна давност, следва да се установи, че не са налице и фактическите предпоставки на
чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС.
В конкретния случай, ищцата основава твърдяното право на собственост върху
процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.382 с влязлата в сила Заповед №
316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “Изгрев“, землище на гр.Хасково,
одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково,
решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № *** г., респ. съставения въз основа на нея протокол за въвод във
владение на 23.09.2020 г., който обаче не е осъществен реално и фактически, доколкото
страните не спорят, че владение върху имота и понастоящем в режим на СИО осъществяват
съпрузите С. Р. К. и А. С. К., ответници по делото.
Страните не спорят, че със заявление по преписка № 50261, подадено на 20.09.1991 г.
от Г.П.Б., като наследник на П.Г.Б. е поискано възстановяване на: Нива 5 дка в местността
„Чешме дере", нива от 5 дка в местността „Чешме дере" и нива от 3.360 дка „Чешме дере".
Към заявлението за установяване правото на собственост на наследодателя П.Б. заявителят
Г.Б. е представил записка от 22.04.1943 г. за вписване на частен писмен договор от
28.03.1941 г. , с който Л.Д. продава на П.Г. Б. Нива от 3.358 дка в местността „Чешме дере"
и Нотариален акт № 163, том I, от 17.04.1940 г. , с който П.Г.Б. купува Нива от 11.1 дка в
местността „Чешме дере", както и Нотариален акт № 188, том III от 13.10.1958 г., с който
П.Г.Б. продава на Г.П.Б. Лозе от 1.8 дка и нива от 0.2 дка, съставляващо част от нива цялата
от 11.11 дка в местността „Чешме дере".
Тук е мястото само за пълнота на изложението да се посочи, че съгласно §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на гражД. въз основа на актове по § 4, се
изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се
одобрява от областния управител. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че
14
възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава
по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ „С плана на
новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се
изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и
номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните
улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на
имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.". Следователно, за да
бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, какъвто в случая
ищцата претендира, че е нейният наследодател П.Г.Б., следва с одобрения план на
новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните
граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра
на плана, който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че П.Г.Б. е
собственик или неговите наследници са собственици на тези имоти. Т.е с издаване на
заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община - Хасково, по
същество завършва реституционната процедура и с който се възстановява правото на
собственост. Във връзка с доводите на ответната страна, следва да се допълни, че в
действителност съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица,
има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ,
придружено от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно
производство по спор за собственост. Това касае обаче случаите, при които реституцията
/възстановяването/ става в стари реални граници или с план за земеразделяне – чл.14, ал.1,
т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с
издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на
съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт
притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Производството
по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно
- постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на §
4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи и
издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която
имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива
от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в
сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се
възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи.
Ответниците обаче са оспорили валидността и законосъобразността на Решение № 36-
51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково, както и издадените въз основа на него Заповед №
316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково и заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областния управител на Област Хасково като тяхната позиция е подкрепена от
пълномощника на конституираните трети лица – помагачи. Според настоящия съдебен
състав, в случая са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху
валидността и законосъобразността на посочените административни актове, доколкото
15
ответниците не са били участници в административното производство по издаването и
обжалването им, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение
на тях, в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и материална
законосъобразност. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на
гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат
значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт,
когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от
това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на
административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай.
Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен
контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК,
решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт
имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК.
Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК
е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това
обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно
производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които
черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите
лица обаче, които не черпят права от държавата, противопоставяйки свои права на
административния акт това не се отнася. Те не са участвали в административното
производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл.
17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол.
Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния
гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива
на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само
административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване
на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 230 от 31.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г.
о., ГК и др.
В случая, въпреки наличието на представената и влязла в сила заповед на Кмета на
Община Хасково, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на П.Г.Б.
върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.382, от коментираните по-горе писмени
доказателства и от кредитираното заключение по назначената СТЕ се установява, че този
имот не е идентичен или е част от някой от имотите, описани в Протокол № 36-1 от
06.02.1993 г. и в Решение на № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия - Хасково, по
Заявление № 50261, въпреки че представлява част от имот пл.№ 1566 по плана одобрен със
заповед № 853/1957 г., собственост на П.Г.Б. и описан в *** Освен приложения от ищцата
Протокол на ТПС комисия № 6/19.04.1958 г. за отчуждаване и причисляване към Държавния
поземлен фон на земи на стопани, с който имотът на П.Г.Б. е описан като „нива от 5 дка в
местността „Чешме дере" при граници: дере, път и Д.Т.", от нейна страна не са ангажирани
други доказателства, които да позволят той да бъде идентифициран, а наличните
препятстват тази възможност. Допълнителна индиция за извода, че не са били налице
основания за възстановяване на собствеността на наследниците на П.Г.Б. върху процесния
поземлен имот, доколкото претендираната по преписка № 50261 земеделска земя, не е била
16
собствена на наследодателя П.Б., към момента на обобществяване на земеделските земи,
поради което не е била отнемана от него и не може да бъде признато правото му на
собственост върху нея, са представените седем на брой нотариалните акта от 1956 г. и 1958
г., видно от които наследодателят на ищцата П.Б. се е разпоредил с притежаваната от него
земеделска земя, предмет на Решение № 36-51/01.04.1998 г. като е продал на трети лица
общо 5.8 дка от нивата с площ 11.1 дка, закупена с нот. акт № 163, том I, от 17.04.1940 г.,
както и наличните протоколи на ТПС комисия, видно от които са били заменени общо 4
декара от същия имот.
Въз основа на тези данни следва да се приеме, че представените към преписката по
заявление вх. № 50261 от 20.09.1991 г., на ОСЗ - Хасково, документи за собственост, не
легитимират наследодателя П.Б. като собственик на общо 13.360 дка земеделска земя,
поради извършени разпорежД.я с нея. С оглед на това следва да се приеме, че неправилно е
възстановена собствеността вкл. и върху процесния имот, респ. че неправилно имотът с
идентификатор № 77195.729.382 е включен в разработката на ПНИ за съответната местност.
Освен това, съобразно кредитираното заключение на СТЕ и тъй като процесният имот не е
бил предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е следвало да е част от този
план. Съгласно изричната разпоредба на §4к, ал.8 ПЗРЗСПЗЗ, влязъл в сила план на
навообразуваните имоти може да се измени, когато помощният план, въз основа на който е
изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право
заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. В настоящия случай се
касае именно за спор за материално право, тъй като и ищцата, и ответниците претендират
изключителни права на собственост върху процесния поземлен имот. В същото време, без
основание според настоящия съдебен състав, в помощния план и от там в плана на
новообразуваните имоти тези имоти се възстановяват на наследниците на П.Г.Б.. В
настоящия случай, идентичността на ПИ 77195.729.382 съгласно плана на новообразуваните
имоти, с имотите, възстановени на П.Б. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ПК - Хасково,
не се базира на данните от стари планове и карти, въпреки съществуващия такъв от 1957 г., а
единствено на извършено анкетиране на бившите собственици или техни наследници,
извършено през 1999 г. Съгласно относимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ обаче,
установяването на границите на подлежащите на възстановяване имоти е допустимо да се
извършва чрез анкетиране, при липса на информация за това в други източници - напр.
аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и
други графични материали и данни. По делото е установено категорично, че по общия
регулационен план на гр. Хасково от 1957 г. е бил заснет имот на П.Б., но в нарушение на
закона, данните от този план не са ползвани за установяване на границите на подлежащите
на възстановяване имоти. Това обуславя извода за незаконосъобразност на приетия в тази
част ПНИ, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област
Хасково, според който ПИ с идентификатор 77195.729.382 по действащата КККР на град
Хасково попада върху дворни места с планоснимачни номера от 75 до 86. В този смисъл
следва да се приеме, че в действителност техническите изисквания към плановете по § 4к,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 от ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени
в съвместната Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454
22.08.2003 г. на МРРБ не са спазени, респ. че издадените въз основа на тях Заповед №
316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково и заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областния управител на Област Хасково са незаконосъобразни. В този смисъл изложените
доводи на ответниците, че са допуснати съществени нарушения в процедурата при
идентификацията на имота, свързани с посочените по-горе обстоятелства, а именно, че
имотът е индивидуализиран чрез анкетиране, което законът допуска само при липса на
информация за това в други източници, а такива в настоящия случай са налице, както и че са
допуснати съществени нарушения и при съставяне на регистъра към ПНИ, в който не са
отразени данни за носители на вещни права върху същия имот, са напълно основателни.
17
От друга страна, ответниците - съпрузи се легитимират като собственици на
процесния ПИ с идентификатор № 77195.729.382 на основание сключения с
наследодателите на конституираните в настоящия процес като трети лица - помагачи на
тяхна страна – М.М.Д. и Д. И. Д., нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г.,
съставен на 13.01.2005 г. от нотариус В.С. с № 079 от регистъра на НК на Република
България с район на действие Хасковски районен съд.
Преди това, с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01 юли 1970 г.,
И.Д.М. – наследодател на продавачите и на конституираните трети лица – помагачи е
закупил от Х.К.Х. нива от 600 кв.м. в местността „до сточна“ в землището на гр.Хасково, за
сумата от 300 лева. В последствие, въз основа на подадена Молба-декларация от 18.05.1990
г. до нотариус при Народен съд-Хасково от И.Д.М. за признаване право на собственост върху
недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, респ. след извършването на
такава, от Общински народен съвет - Хасково е издадено Удостоверение с изх.№ 736 от
10.08.1990 г., в което е отразено, че на името на И.Д.М. е деклариран парцел № 75 с площ от
0,6 дка в местността „Изгрев“, Хасковско землище и е удостоверено, че парцела не е
държавен и попада в район за отдих и почивка в извън строителните части на гр.Хасково. С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 56, том ІІІ, дело
№ 1055/1992 г., съставен на 08.06.1992 г. от нотариус при Хасковски районен съд, И.Д.М. е
признат за собственик по давностно владение на овощна градина, цялата от 600 кв.м. с
планоснимачен номер 75 по кадастралния план на местността „Изгрев“, Хасковско землище,
при граници Г.Ж., Т.Т., канал и Л.Л.. Обстоятелството, че се касае именно за процесния ПИ с
идентификатор № 77195.729.382, се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ, а и
от писмените доказателства по делото, видно от които, имотът е идентичен с имот пл.№ 75
по кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г. като в разписния лист към този
план, за собственик на имот пл.№ 75 е вписан И.Д.М., с документ за собственост договор за
покупка от 1970 г.
В този смисъл неоснователни се явяват твърденията на процесуалният представител
на ищцата, че нотариалния акт от 13.01.2005 г., легитимиращ ответниците като собственици
на процесния имот въз основа на сделката с транслативен ефект е нищожен поради липса на
основание, тъй като до момента на възстановяване правото на собственост с решение на
ПК-Хасково процесният имот бил общински, а след възстановяването му - вече частна
собственост на ищцата. Наред с това се твърди, че НА е издаден в противоречие и
заобикаляне на закона. Тези твърдения се опровергават изцяло от описаните по-горе
писмени доказателства, а и от събраните гласни доказателства посредством разпита на свид.
Н.М.М., която потвърждава, че имотът е закупен от ответниците преди 20 години и оттогава
се ползва от тях, а преди това той е бил собственост на бабата и дядото на И. Д. – М. и И.,
които отглеждали овошки и зеленчуци. При наличието на тези писмени и гласни
доказателства по делото, съдът намира за неоснователни наведените доводи за нищожност
на атакувания нотариален акт поради липса на основание за неговото съставяне, тъй като се
изяснява, че праводателите на ответниците са притежавали собственически права върху
процесния недвижим имот още от 1970 г., а доколкото нито те, нито наследодателят им е
губил владението върху него, следва да се приеме, че в периода от 1970 г. от момента на
предявяване на иска – 10.05.2023 г. единствено те са осъществявали и фактическата власт
върху имота. Ето защо следва да се приеме, че към момента на съставяне както на
констативния нотариален акт от 08.06.1992 г., така и на нотариален акт № 21 от 13.01.2005 г.
е било налице правно основание за издаването им.
Поради наличието на основание за съставянето на НА и доколкото ищцата не
установи наличие на основание, за да се приеме нищожност на същия, предявеният иск с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения и предявеният ревандикационен иск се явява
18
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като ищцата не
установи наличието едновременно и на трите предпоставки, изводими от разпоредбата на
чл.108 ЗС.
В заключение може да се обобщи, че от събраните по делото доказателства не се
установява ищцата да притежава право на собственост върху процесния ПИ с
идентификатор № 77195.729.382, а ответниците в режим на СИО владеят имота и то на
годно правно основание, поради което предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, в полза на ответниците ще
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2290,00 лева,
представляващи 790,00 лева за възнаграждение за вещо лице от общо и 1500,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателствата за реалното им
извършване и представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **, съдебен адрес:
***, адв. И. К. от АК – Пазарджик, против С. Р. К., ЕГН ********** и А. С. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. М. Г. от АК – Хасково, обективно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД, а именно да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищцата собствеността и владението върху имот с
идентификатор 77195.729.382, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ 596 кв.м., при
граници и съседи: 77195.729.381; 77195.729.383; 77195.729.385; 77195.729.368, както и да се
обяви за нищожен нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г. от 13.01.2005 г. на
В.С. - нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район
на действие Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 125 от
13.01.2005 г., акт № 64, том I, дело № 70/2005 г., поради липса на основание, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **, съдебен адрес: ***, адв. И. К. от АК
– Пазарджик, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. К., ЕГН ********** и
А. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. М. Г. от АК –
Хасково, сумата от общо 2290,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответниците - Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. Д., ЕГН ********** с адрес:
***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
19