Определение по дело №312/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 543
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Моника Христова
Дело: 20221200500312
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
гр. Благоевград, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
Членове:Катя Сукалинска

Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано
по частна жалба на ЛЮБ. ИВ. ТР. и СТ. ИВ. ТР. срещу определение №
901648 от 29.09.2021г. по гр.д. № 610 по описа за 2018 година на РС
Сандански.
С атакувания акт районен съд е върнал исковата молба, заедно с
приложенията към нея на ищците и е прекратил производството по гр.д.
610/2018г. по описа на РС Сандански, приемайки че дадените от съда
многократни указания не са изпълнени и исковата молба е нередовна.
Недоволни от съдебния акт жалбоподателите твърдят, че същият е
неправилен и необоснован. Оспорват изводът на РС, че не са посочени всички
наследници на Т.Т. и техните квоти в собствеността, като излага подробни
съображения в тази насока. Посочват още, че наследниците на К.Т. нямат
право на собственост върху процесния имот и не следва да бъдат
конституирани по делото. Искат отмяна на обжалвания акт и връщане на
делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действие.
Подаден е отговор на частна жалба от ответника В.Т., с който оспорва
частната жалба като неоснователна. Твърди се, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 275, ал.2 от ГПК, тъй като липсват доводи за
незаконосъобразността на обжалваното определение, а единствено
фактически и правни твърдения. Посочва се, че указанието на РС за
посочване на всички наследници на Т.Т. е правилно и същото не било
изпълнено от ищците. Твърди се, че не е посочено и на какво придобивно
основание Т.Т. е получил собствеността върху процесния имот. Иска от съда
потвърждаване на обжалваното определение.
Останалите ответници по делото не са взели становище по частната
жалба.
1
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателите
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички условия за това.
Производството по гр.д. № 610/2018г. по описа на РС Сандански се
провежда по реда на чл. 294 от ГПК, след като първоначалното решение на
първоинстанционния съд е обезсилено като недопустимо и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС Сандански.
С оглед изпълнение на указанията, дадени от въззивната инстанция за
конституиране като страни по делото на всички участници в доброволната
делба, РС с разпореждане от 31.05.2018 год. е оставил исковата молба без
движение с указания до ищците да уточнят – само иск за делба ли предявяват
или наред с него, при условията на обективно субективно кумулативно
съединение и иск за обявяване на договора за доброволна делба за нищожен и
ако е последното да посочат цената на иска и да внесат дължимата държавна
такса.
Поради неизпълнение на дадените указания в срок, с определение №
2530 от 21.09.2018 год. съдът е прекратил производството по делото и е
върнал исковата молба на ищците. С определение № 494/ 01.02.2019 год.
постановено по в.ч.гр.д. № 1003/ 2018 год., ОС Благоевград е отменил
същото и е върнал делото на районния съд със задължителни указания, че
следва да определи страните като приеме, че е предявен иск само за делба, а е
въведено спорно право за нищожност на доброволната делба, без да държи
произнасяне с диспозитив на съдебното решение и да вземе отношение по
иска по чл. 72 от ЗН, заявен с първата искова молба, по която не е внесена
държавна такса.
След връщане на делото и в изпълнение на последните задължителни
указания на въззивната инстанция, РС с определение № 579/ 05.03.2019 год.
е констатирал, че исковата молба по иска по чл. 72 от ЗН все още е нередовна,
тъй като въпреки многократните указания на съда по гр. дело № 64/ 2014 год.
държавна такса не е внесена, поради което е върнал исковата молба в тази
част и е указал на ищците, че по твърдението им за нищожност на договора за
доброволна делба ще се произнесе с решението си. Определението за
връщане на исковата молба в частта относно иска за прогласяване на
договора за доброволна делба за нищожен е влязло в законна сила.
С протоколно определение от 10.06.2022г. съдът е намерил исковата
молба отново за нередовна, тъй като ищците не са изложили в пълнота
основанията си за иска за делба, а именно не са посочили на какво основание
наследодателят им Г.Т. е бил собственик на процесния имот, от който e бил
образуван УПИ XII – пл. № 306, както и да посочат наследниците на Г.Т. и на
общия наследодател.
В дадения срок, на 16.06.2021 год., ищците с уточняваща молба са
посочили, че наследодателят им Г.Т. Т. е бил изключителен собственик на
имота, от който е бил образуван процесния УПИ XII - пл. № 306 по плана на
2
с. П., като го е придобил по наследство от баща си Т.Т.. В молбата ищците са
посочили наследниците на Г. Т., но не и наследниците на Т.Т.. С молбата
ищите са поискали от съда да допусне до съвместно разглеждане наред с иска
за делба и на иска им за прогласяване на договора за доброволна делба за
нищожен по чл. 72 от ЗН. Последното искане е отхвърлено от съда като
неоснователно с определение от 03.08.2021 год.
С разпореждане от 25.06.2021 год. съдът отново е намерил исковата
молба за нередовна, тъй като ищците не са посочили всички наследниците на
Т.Т. щом са се позовали на наследяване от него нкато способ за придобиване
на правото на собственост върху процесния имот, като им е дал указания в
тази насока.
В изпълнение на дадените указания, с молба от 27.07.2021 г. ищците са
поискали от съда да конституира като страни по делото наследниците на Т.Т..
С разпореждане от 04.08.2021 год. съдът отново е оставил исковата
молба без движение, приемайки че въпреки посочените наследници на Т.Т.,
не са посочени техните квоти от наследствения имот и не са приложени
преписи за страните. С това разпореждане съдът е дал указания на ищците, че
следва да представят изцяло нова искова молба, отговаряща на изискванията
на чл. 127, ал. 1 от ГПК, в която да посочат всички ответници с трите имена
и адреси за призоваване, в която са изложат обстоятелствата, въз основа на
които предявяват иска си, т.е. откъде произтича съсобствеността, да опишат
имота, по отношение на който искат да бъде извършена делбата по актуалното
му регулационно положение, да посочат между кои лица и при какви квоти
искат да бъде извършена делбата.
В дадения срок ищците са депозирали нова искова молба, с която искат
съдът да извърши делба на процесния недвижим имот, като посочват, че
същият е придобит от тях, заедно с ответниците, по наследство от Г.Т. Т.,
който го е придобил по наследство от баща си Т.Т. и искат от съда да извърши
делбата между наследниците на Г. Т. т.е. а не между всички наследници на
Т.Т..
С обжалвания акт РС е приел, че след депозирането на последната
искова молба, същата продължава да е нередовна и подлежи на връщане. За
да стигне до този извод районен съд е констатирал, че с новата искова молба
ищците поддържат, че делбата следва да се извърши между наследниците
Г.Т. Т., като по този начин исковата молба е в противоречие с предходните
молби на ищците, че имотът е придобит по наследство от Т.Т. и от кръга на
съделителите е изключен И.Д.Т.. В поправената искова молба липсва и
посочване на какво основание наследодателят Т.Т. е бил собственик на имота,
както и всички наследници на Т. и техните квоти от делбения имот. РС е
констатирал и че по искането на ищците да се прогласи договора за
доброволна делба за нищожен по реда на чл. 75, ал.2 от ЗН, съдът се е
произнесъл с влязлото в сила определение № 579/ 05.03.2019 год., с което е
върнал исковата им молба в тази част.
Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно
поради следните съображения:
3
Съгласно установената константна практика на Върховния касационен
съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се
санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с
чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца
за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с
дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали
това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез
уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде
приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради
неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни
и ясни указания, или същите са неправилни.
Въззивният съд намира, че дадените от РС Сандански повторни указания
за изправяне на нередовността на исковата молба, описани в разпореждане от
04.08.2021г., са неправилни, поради което дори и да е налице неизпълнението
им, последното не води до нередовност на исковата молба, респ. връщането и
след прекратяване на производството по делото.
С две уточняващи молби – от 16.06.2021г. и от 27.07.2021г., ищците са
изпълнили дадени от съда указания, а именно – посочили си основанието, на
което Г.Т. (Т.) е придобил съсобствеността, а именно по наследство от Т.Т.,
както и са посочили наследниците на Т.Т.. Непосочването от ищците на
дяловете на ответниците, респ. неправилното им посочване, не е нередовност
на исковата молба, а въпрос по същество, тъй като частта на всеки
сънаследник се определя от съда с решението, с което делбата на процесния
имот се допуска на основание чл. 343, ал.1 от ГПК. Отделно от това ищците
са представили и препис от двете молби за връчване на ответниците. Както
беше посочено по-горе нередовностите могат да бъдат отстранени от ищците,
както с представянето на нова поправена искова молба, така с представянето
на молба уточнение или в съдебно заседание. Предвид това неправилен е
изводът на РС, че исковата молба е била отново нередовна, тъй като не са
посочени дяловете на отделните наследници и не са приложени преписи от
същата.
На следващо място, съдът не споделя доводите на първоинстанционния
съд, че исковата молба подлежи на връщане, поради непосочване на
наследниците на Т.Т.. С поправена искова молба от 13.02.2015г., която при
първоначалното разглеждане на иска за делба съдът е приел за редовна, са
очертани страните в делбеното производство така, както са посочени от
ищците. Видно от така поправената молба ищците твърдят, че процесният
недвижим имот е придобит в съсобственост с ответниците по наследство от
общия им наследодател Г.Т. Т., който от своя страна придобил по наследство
изключителната собственост върху имота от своя баща Т.Т.. По
допустимостта на иска за делба и процесуалната легитимация на страните се е
произнесъл и Окръжен съд Благоевград с решение №1032/23.02.2017г. по
в.гр.д. № 892/2016г., което решение не е допуснато до касационен контрол
/определение № 231/02.05.2018г. по гр.д.№ 2691/2017г. по описа на ВКС, 2ро
ГО/. Двата съдебни акта са задължителни за първоинстанционния съд при
ново разглеждане на делото. Така въпроса за допустимостта на иска за делба,
4
респ. редовността на исковата молба, е разрешен и не подлежи на
пререшаване. Въпреки това районен съд в противоречене с посочените актове
е дал допълнителни указания, които въпреки това са изпълнени от ищците с
молба от 27.07.2021г.
При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид и
постановеното по делото определение № 891/28.11.2014г. по гр.д. №
6523/2014г. по описа на ВКС. В същото ВКС е приел, че указанията за
посочване на основанието за възникване на собствеността между ищците и
ответниците, основанията за собственост на отделните наследодатели, касаят
процеса на събиране и представяне на доказателства по делото и не са
абсолютна процесуална предпоставка за редовност и разглеждане на иска за
делба.
Направените в частната жалба възражения във връзка с предявения иск
за нищожност на договора за доброволна делба са неотносими, доколкото
този спор не е предмет на настоящото производство, а районен съд вече се е
произнесъл по редовността на този иск, като с определение от 05.03.2019г. е
прекратил производството по него, което определение е влязло в сила.
По изложените съображения обжалвания акт следва да бъде отменен, а
делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 901648 от 29.09.2021г. по гр.д. № 610 по описа
за 2018 година на РС Сандански, с което исковата молба е върната на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд Сандански за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5