Р Е Ш
Е Н И Е :
гр.Самоков , 07.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковският районен съд, втори състав,в
закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева
Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД № 185/2020 год. по описа на
Самоковски районен съд за да се произнесе взе предвид следното :
С молба
от 27.01.2021 година адв.Ц. Т.-процесуален представител на жалбоподателя Р.И.В.
е поискал от съда допълване на решение № 7 от 19.01.2021 год. по АНД № 185/2020
год. на РС-Самоков, в частта за разноските, тъй като е направено такова искане
в открито съдебно заседание на 16.06.2020г.
Съдът е администрирал молбата на жалбоподателя и е изпратил същата на
административно-наказващия орган с указание за възможността да представи
становище в указан от закона срок.
В законоустановения срок от АНО е постъпило становище по молбата ,в
което е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение ,тъй като претендираният размер не съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Съдът намира, че молбата на адв.Ц. Т. –пълномощник
на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение, в частта за
разноските, е допустима, като подадена в срок съгласно чл.248,ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.
С Решение № 7 от 19.01.2021 год. по АНД №185/2020 год. Самоковският районен съд е отменил Наказателно постановление № НП/ № 18-0338-0011200 от 23.11.2018г. на Началника на РУ на МВР-Самоков, с което на Р.И. *** ,на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.Съдът не се е произнесъл за присъждане на разноски в производството
Видно от протокола от съдебно заседание на 16.06.2020г. се претендират
разноски в производството от пълномощника на жалбоподателя –адв.Теофанов, съгласно
представен по делото договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева
за адвокатски хонорар.
Установява се, че искането за присъждане
на разноски е своевременно направено, което с оглед разпоредбите на чл. 143,
ал. 1 от АПК е основателно.
По силата на
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1
от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно
приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. В случая жалбоподателя
Р.В. е направил разноски в размер на 300
лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18,
ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е
300 лв.В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева. При това
положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не
са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се
обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава
извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7
.09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън
изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер
е и договореното и заплатено от молителя адвокатско възнаграждение. С оглед на
това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона
за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от Р.И.В. не е
прекомерно. Ето защо възражението на АНО-Началника на РУ-Самоков при ОДМВР-София за прекомерност на същото се явява неоснователно.
При това положение,
доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно и съдът
не се е произнесъл по него, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.5 от ГПК в полза на Р.И.В. следва да се присъдят направените деловодни разноски на обща стойност
300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-София.
С оглед на горното са налице основания за
уважаване на молбата за допълване на решението в частта за разноските по реда
на чл. 176, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 248,ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение
№ 7 от
19.01.2021 год. по АНД №185/2020 год. по описа на Самоковския районен съд, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.София да заплати на Р.И.В.
,ЕГН:********** *** сумата в размер на 300
(триста) лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнагаждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред
Административен съд София област от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: