Решение по дело №488/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 194
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Свиленград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200488 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. А. Т. с ЕГН ********** срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К №7680558 ,
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "ГЛОБА" в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В законоустановения срок жалбоподателя обжалва горепосочения
ЕФ,който счита за неправилен и незаконосъобразен,без да се излагат
конкретни съображения в тази насока. Оспорва се и извършеното
нарушение.Поради гореизложените доводи ,моли съда да отмени обжалвания
ЕФ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. От пълномощника му е постъпило становище
в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли съда да
постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
1
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.03.2023г. в 10,59часа в гр.Любимец, обл.Хасково на
бул.“Одрин“ до гараж на ГПУ в посока центъра, с автоматизирано
техническо средство TFR 1-М 656 представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е регистрирано и
заснето движение на лек автомобил марка „БМВ Х5", с регистрационен номер
******** със скорост от 82 км./ч. /след приспадане на допустимата грешка/–
над разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и е посочено
превишение от 32 км/ч./след приспадане на допустимата грешка/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Р.Н.Т. .
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят,въпреки че
собственик на МПС било друго лице .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 82км./ч. – превишаване с 32 км/ч. /и двете стойности
след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № TFR1-M 656, а за място на нарушението – в гр.Любимец,
обл.Хасково на бул.“Одрин“ до гараж на ГПУ в посока центъра.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 04.07.2023г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 29.03.2023г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 29.03.2023г., времето (09.00 часа до 12.00 часа) и
2
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – гр.Любимец, обл.Хасково на бул.“Одрин“ до гараж на ГПУ в
посока центъра, за ограничението на скоростта въведено с общото
ограничение от закона /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- 50 км/ч разрешена
скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броят на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3
броя снимки за конкретния клип, но от които НЕ е виден рег.номер на
автомобила.
От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените
средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за
измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител,справка
относно собствеността на лекият автомобил, снимка към ЕФ, Протокол
№03/23 и разпечатка от АИС АНД-Преглед на Фиш.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил
заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-
172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
3
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и
мястото на осъществяването му, но не и за неговото авторство ,доколкото
липсва приложена декларация от собственика на лекият автомобил,че на
процесната дата и час,лекият автомобил е бил управляван именно от
жаллбоподателя.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
29.03.2023г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
04.07.2023г., а жалбата е входирана на 06.07.2023г.,поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ.
От доказателствата по делото, за безспорно може да се приеме,датата,часа
, мястото и вида на нарушението. Спорно по делото дали вписания като
собственик на процесният автомобил е жалбоподателя по делото и
респективно , ако същият не е собственик,правилно ли е бил наказан за
4
твърдяното нарушение.
Както се посочи ,по горе от доказателствата по делото се установява,че
собственик на процесното МПС е Р.Н.Т..
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, чл. 188, ал.1 от ЗДвП , в
тяхната взаимна връзка е видно , че електронният фиш може да се издаде
само по отношение на собственика на м.п.с. или на лицето на което същото е
предоставено.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с
декларация по реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДВп, в която собственика
декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението.
В конкретният случай, липсват ангажирани доказателства за декларация по
реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДВп подадена от страна на собственика на
МПС, преди издаването на обжалвания електронният фиш.
Следователно, с издаването на електронният фиш незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице посочено
от последния, по реда на чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
При това положение следва да се приеме,че е налице разлика между
лицето вписано в талона като ползвател и лицето на когото е предоставено
моторното превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно
установяване- спрямо момента в който е осъществено административното
нарушение./така и РЕШЕНИЕ№ 556 от 28.06.2019 г., постановено по КАНД
№506 по описа за 2019 год. по описа на АС Хасково.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвиденият
законодателят ред, че на посочените в електронният фиш дата и място
именно въззивникът- жалбоподател е управлявал описаното в санкционният
акт моторно превозно средство, а същият безспорно не е собственик на
автомобила. Предвид което неправилно последният е възприет за субект на
нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт.
Ето защо въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В
претендирания размер на 300лева.
5
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система , Серия К
№7680558 издаден от ОД на МВР – Хасково , с който на Д. А. Т. с ЕГН
********** от **********************, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "ГЛОБА" в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Т. с ЕГН ********** от **********************,
сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по
АНД №488/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6