Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20 .05.2021г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30
състав
На дванадесети март Година
2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ЙОАНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 11280 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.Т., действащ чрез законния си представител В.Т., излага в исковата молба, че на 03.01.2018г. около 18.30 часа, в гр. София лек автомобил с неизвестен до момента водач, марка и регистрационен номер е реализирал ПТП с пресичащата пътното платно като пешеходка С.Т., вследствие на което тя починала. От смъртта на своята баба ищецът претърпял неимуществени вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Ето защо предявява иск за осъждането на ответника Г. фонд да му заплати сума в размер на 26 000 лева, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, ведно с лихвата за забава от 30.09.2020г. – датата, на която ответникът е определил обезщетение по предявената извънсъдебна претенция в размер на 3 500 лв., което ищецът счита за несправедливо по размер.
В срок е депозиран писмен отговор, в който ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на особено близка привързаност между ищеца и починалата му баба. Евентуално, поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходката, осъществено чрез пресичане на пътното платно на необозначено за целта място.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
На
03.01.2018г. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от
бул. „Европа“ към АМ „Люлин“ се е движел неизвестен автомобил със скорост от
около 95 км/ч, при ограничение на скоростта за пътния участък от 70 км/ч. В
района на №667 пешеходката С.Т. предприела пресичане на пътното платно. Същото
е с по три ленти за движение в направление, пътната настилка била суха, а часът
около 18:30, тоест в тъмната част на денонощието. На мястото няма пешеходни
пътеки или светофарна уредба. С бърз ход до леко тичане пешеходката преминала
през локалното платно и при преминаването си през активното платно за движение,
в крайната лява пътна лента, траекторията й на движение се пресякла с тази на
автомобила и настъпил удар. След удара, тялото на пешеходката било качено
върху предния капак на автомобила, с
главата си счупило предното стъкло, подхвърлено било във въздуха и след около
40 м. изпаднало вляво извън платното. В момента на удара скоростта на
автомобила е била около 90 км/ч. За водача на лекия автомобил ударът е бил
предотвратим при скорост на движение от около 38 км/ч. Водачът на лекия
автомобил е напуснал местопроизшествието и не е установен.
Така описаният механизъм на ПТП се установява от приетите и
неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от заключението на
допуснатата съдебна автотехническа експертиза на вещо лице инж. А.М.,
неоспорено от страните, което е компетентно изготвено, поради което съдът го
кредитира. От фактическа страна съдът приема, че действията на водача на
неустановеното МПС са в причинна връзка с настъпването на ПТП, доколкото
автомобилът е управляван със скорост, несъобразена както с ограничителните
пътни знаци, така и с пътните условия /тъмна част на денонощието/. От
заключението на САТЕ се установява, че опасната зона на спиране при избраната
скорост на движение е 97,25 м., а отстоянието на автомобила от мястото на удара
към момента, в който пешеходката е навлязла в лявата лента е 26,45 м.
Отстоянието от местоудара към момента, в който пешеходката е навлязла на
платното от десния тротоар е 116,65 м., като вещото лице при изслушването в
съдебно заседание отбелязва, че към този момент вероятно тя не е била възприета
от водача, т.к. при управление на къси светлини фаровете осветяват участъка от
пътя на 7 метра от десния габарит и на 70 м. напред, поради което водачът би
имал възможността да възприеме пешеходката, слизаща от десния тротоар само, ако
е управлявал автомобила на дълги светлини. И в двата случая, причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача, който със закъснение е
предприел действия по аварийно спиране – ако е възприел пешеходката като
опасност в момента, в който е слязла на платното от десния тротоар, или – ако я
е възприел едва когато е попаднала в обхвата на фаровете – като е управлявал
автомобила с такава скорост, която не му е позволила да успее да спре при
възникналото препятствие на пътя.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице д-р Г. по допуснатата СМЕ, от
която се установява, че с категоричност смъртта на С.Т. е настъпила от
процесното ПТП. От същото починалата е получила несъвместими с живота травми –
разкъсване на предната стена на лява сърдечна камера, тежка политравма на
белите дробове, мозъка и коремните органи. Травматичните увреди са резултат от
блъсване отзад и леко ляво-странично, последвано от качване на капака на
автомобила, изпадане върху терена и последващо прегазване през коремната и
тазови области и на десния долен
крайник. Смъртта е била неизбежна и е настъпила в рамките на минути.
За
установяване на конкретните болки и страдания на ищците по делото е разпитана
свидетелката Зорка Жулиетова Божкова.
При
разпита свидетелката заявява, че била съседка на ищеца и С., като последната
познавала от 14 години. С.и В. живеели заедно в едно домакинство. Въпреки, че
била негова баба, С.гледала В. като собствено дете – къпела го, хранела го,
водела го на училище. Майката на В. живеела в същото домакинство, но В. спял с
баба си в една от стаите, а другите деца спели в другата стая. В. не е ходил на
детска градина, тръгнал направо на училище, като майка му закъсняла със
записването, затова бил още в трети клас. С.му помагала в ученето, макар че самата
тя не била толкова грамотна. Не работела, била пенсионерка и семейството
разчитало на нейните доходи. Майката на В. нямала съпруг. От време на време я викали
да чисти или да връща хартия. Изкарвала за деня, но С.купувала дрехи, обувки и
храна.
Когато
разбрал за смъртта на баба си, на В. му станало лошо, не можели да го свестят.
Два-три дни бил на легло. Не можел да повярва на случилото се. По това време
бил на 9 години. Наскоро „давал
зор“ да ходят на гробища.
Между
страните не е спорно, че процесното ПТП е настъпило с участието на неидентифицирано
МПС, който факт не се опровергава от събраните по делото
доказателства.
От
събраните доказателствата също така се установява, че ищецът е внук на
починалата, който факт не се и оспорва
от ответника.
От
приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява още, че на 16.09.2020г. ищецът е депозирали пред Г. фонд молба за
изплащане на обезщетение. С писмо от 30.09.2020г. ответникът е определил
обезщетение в размер на 3 500 лв. по така заявената претенция, който
размер е оспорен от ищеца с писмо от 14.10.2020г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 558, ал.5, вр. с чл.557,ал.1, т.1 от КЗ и е допустим.
Ищецът носи
тежестта да установи осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно
деяние, настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата по чл. чл.557, ал.1,
т.1 от КЗ и сезирането на ответника с извънсъдебна претенция, вкл. и датата, на
която е станало това.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
делото, че в резултат на противоправното /в нарушение на чл.20, ал.2 и чл.116
от ЗДвП/ и виновно поведение на водача на неустановеното МПС, участвало в
процесното ПТП, е настъпила смъртта на С.Т..
Спорен е въпросът
дали ищецът е материално легитимиран да претендира обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на неговата баба.
С ТР №
1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
конкретизиран кръга на лицата, материално летимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на
най-близкия кръг увредени е запазена установената практика, че това са лицата,
посочени в постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на
ВС. В този кръг са децата - включително и отглеждани, родители, съпруг -
включително и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Приема се
също, че по изключение право да
търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното
решение се сочи, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може
да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Лицето е материално легитимирано да
търси обезщетение от смъртта на своя близък тогава, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
едната страна е причинила на другата
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната връзка.Тази възможност е предвидена по
изключение и с оглед особената близост между лицата.
Настоящият състав намира, че в конкретния
случай е налице доказана близка връзка между ищеца и починалата
му баба, която е присъща на традиционните за българското общество семейни
отношения. Обичайно е за страната и родствените традиции бабите да са в топли
отношения на обич и привързаност с внуците си и да помагат за отглеждането им,
съобразно възможностите си.
Ето защо,
макар и очевидно близка и изградена от
обич и привързаност, връзката на ищеца с неговата баба е обичайна, традиционна
за българското общество и не се отличава с онзи признак на изключителност,
който поред тълкувателното решение следва да е налице, за да е материално
легитимиран внукът да търси обезщетение. Не са налице данни да са настъпвали
някакви изключителни обстоятелства, които да са налагали например той да е бил
отгледан само от баба си, която да е заместила родителите му. Не са налице
доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди под формата на скръб и
страдание в обем, надхвърлящ нормалните и обичайни тъга и мъка от загубата на
любяща баба.
В този смисъл е и съдебната практика, напр. решение № 1148 от 08.06.2020 г. на
САС по гр. д. № 5226/2019 г., което приема, че "… за да възникне активната
материална легитимация на ищеца (внук на починалата при настъпване на
процесното застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи
…, че е той изградил със своята починала родственица (неговата баба) такава
духовна и емоционална връзка, сходна с тази между син и майка, която да е била
трайна, като болките и страданията от загубата на по-възрастната родственица да
са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в
относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал,
напр. когато отношенията между внук и баба са били сходни с тези, съществуващи
между родител и дете - при смърт на родител (биологичен или осиновител), при
лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя
от неговото дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не
дава издръжка), продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да
се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло
заместват родителската грижа и отговорност. Едва в тази житейска ситуация,
когато внукът възприема своята баба като изключително близък човек, на когото
основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на
този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на внука,
които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на
заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.".
В
конкретния случай се установява, че майката на ищеца е живяла с него и баба му
/нейна майка/ в едно общо домакинство. Няма по делото данни, че майката е
дезинтересирана от отглеждането на детето или е лишена от родителски права. Обстоятелството,
че баба и внук са спели в обща стая и тя е помагала в отглеждането му, както и фактът,
че след смъртта й детето я е търсело и искало да посети гроба й, не могат да обусловят изключителност на
понесените болки и страдания. По делото не е установено наличие на житейски
обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалото лице иищеца
да се е породила особена близост, надхвърляща по интензитет тази на нормално присъщите
за съответната родствена връзка отношения.
По тези
съображения съд намира, че ищецът не е
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на причинената смърт на своята баба, поради което
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този
извод за неоснователност на иска съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата.
По разноските:
При този изход
на спора, право на разноски на осн., чл.78, ал.3 от ГПК има ответникът. На осн.
чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя на 300 лв.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Т., ЕГН ********** чрез законния му представител В.В.Т., с адрес
*** срещу „Г. ф.“, БУЛСТАТ ******иск с правно основание чл. 558, ал.5, вр. с
чл.557,ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди , претърпени от ищеца от смъртта на неговата баба С.С. Т., настъпила при ПТП на 03.01.2018г.,
ведно със законната лихва от 30.09.2020г.
ОСЪЖДА В.В.Т., ЕГН **********
чрез законния му представител В.В.Т., с адрес ***, да заплати на „Г. ф.“,
БУЛСТАТ ******сумата от 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: