№ 610
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901856 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1856 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба на Националната агенция за приходите, гр. София, ул.
“Княз Дондуков” № 52, предявена срещу "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за установяване съществуването на публични вземания, изключени от
списъка на приетите вземания по възражение на длъжника и такива, които не са приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност и възражението на публичния
кредитор е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
1
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма налага синдикът на "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, Р. Т. да бъде конституирана като страна в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 ЗНАП представлява държавата в
производствата по несъстоятелност, като в откритото по отношение на ответника "БУК
ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК ********* такова, НАП предявила в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ за
удовлетворяване публичноправни вземания, които били включени в списъка на приетите
вземания с изключение на вземане в размер на 1100 лева - разноски, а възражението на
ищеца било оставено без уважение от съда по несъстоятелността, с определение от
20.08.2024 г.. Със същото определение съдът уважил възражението на длъжника срещу
приемането на погасени по давност публични вземания в размер на общо 367313,25 лева,
поради което и било наложително провеждането на исково производство за установяване
съществуването на неприетото и на изключените с определението на съда вземания. Ищецът
счита, че давността за изключените вземания не била изтекла, тъй като били присъединени
за принудително събиране в изпълнително производство и в рамките му били извършени
прекъсващи давността изпълнителни действия.
Само от страна на синдика Т., е постъпил отговор на исковата молба, в който счита
исковете за допустими и частично основателни.
С оглед липсата на депозиран от ответника "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********,
отговор на исковата молба, размяната на книжа в производството е приключила.
В хода на производството длъжникът оспорва исковете, като твърди, че не е доказан
факта на прекъсване и спиране на давността, с оглед липсата на подпис в разпорежданията
за присъединяване на вземанията за събиране в производството по изпълнително дело №
2434/2011 г. от съответното длъжностно лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, единствено
спорни са породените от тях правни последици.
Не е спорно и вписванията по партидата на "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********,
установяват, че с решение № 316 от 29.02.2024 г. по търг. дело № 1496/2023 г. на СГС, VІ-15
състав, е открито производство по несъстоятелност на дружеството поради настъпила на
31.12.2014 г. неплатежоспособност.
С молба от 29.05.2024 г. ищецът предявил за принудително удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД публични вземания, в общ
размер от 641235 лева, които включват данъчни задължения, такива за осигурителни вноски,
имуществени санкции, държавни такси и разноски, в размер на общо 363633,18 лева, както
и обезщетение за забава върху тези главници в размера на общо 277601,82 лева. Синдикът
включила сумата 1100 лева – разноски по гр. дело № 506/2022 г. на ОС-Ловеч в списъка на
неприетите вземания, който извод възприел и съдът по несъстоятелността при разглеждане
на възражението на кредитора, а останалите вземания, предявени от публичния кредитор
били включени в списъка на приетите вземания, но по възражение на длъжника "БУК
ТЕТЕВЕН" ЕАД част от тях в размер на 209656,66 лева – главници и 157656,59 лева –
мораторни обезщетения били изключени, поради изтекла погасителна давност.
2
Така съдът по несъстоятелността изключил от списъка на приетите вземания вземане
за ДДС по справка-декларация от 13.02.2017 г. в размер 185814,58 лева, лихви за забава
върху вземането, начислени за периода до 13.03.2024 г. в размер 139098,55 лева, законна
лихва върху вземането за периода от 14.03.2024 г. до изплащането, вземания за данъци по
ЗДДФЛ за периода от м.10.2016 г. до м.11.2017 г. в общ размер на 18954,47 лева, лихви за
забава върху вземането, начислени за периода до 13.03.2024 г. в размер на 13735,32 лева,
законна лихва върху вземането за периода от 14.03.2024 г. до изплащането, вземане за
осигурителни вноски за м. 11.2017 г. в размер 1453,37 лева, лихви за забава върху вземането,
начислени за периода до 13.03.2024 г. в размер на 959,98 лева, законна лихва върху
вземането за периода от 14.03.2024 г. до изплащането, вземания за имуществени санкции в
общ размер 1600,00 лева, лихви за забава върху тези вземания, начислени за периода до
13.03.2024 г. в размер 3068,61 лева, законна лихва върху вземанията за периода от 14.03.2024
г. до изплащането, вземания за държавни такси в общ размер на 734,24 лева, лихви за забава
върху тези вземания, начислени за периода до 13.03.2024 г. в размер на 794,13 лева, законна
лихва върху вземанията за периода от 14.03.2024 г. до изплащането му.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира и въз основа на същото прави следните изводи. Вземането за
начислен ДДС по справка декларация № ********** от 13.02.2017 г. е в размер на 185814,58
лева, като изтеклите до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност лихви за забава са в размер на 138172,57 лева, като от 01.03.2024 г. върху
главницата се начислява лихва за забава, която е в определяем размер и би имала ред по чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ, тъй като представлява законна лихва върху необезпечено вземане,
дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, т.е.
след 29.02.2024 г.. Без правно значение е изчисляването размера на лихвата за забава за
периода 01.03 - 13.03.2024 г., тъй като този период няма никакви особености и е част
периода на олихвяване на възникналата главница след датата на постановеното решение.
Вземанията за данък върху доходите на физическите лица по справки – декларации
110021609788171 - 113581608961592 от 16.11.2016 г. за м. 10.2016 г., 110021610607683 -
113581609660799 от 14.12.2016 г. за м. 11.2016 г., 110021700359876 - 113581700322155 от
18.01.2017 г. за м. 12.2016 г., 110021701274610 - 113581701094082 от 15.02.2017 г. за м.
01.2017 г., 110021702381399 - 113581702039318 от 17.03.2017 г. за м. 02.2017 г.,
110021703570825 - 113581702999810 от 19.04.2017 г. за м. 03.2017 г., 110021704787935 -
113581703954394 от 18.05.2017 г. за м. 04.2017 г., 110021705518905 - 113581704586159 от
13.06.2017 г. за м. 05.2017 г., 220021706604616 - 22000173854498 от 18.07.2017 г. за м.
06.2017 г., 220021707146886 - 22000173927040 от 04.08.2017 г. за м. 07.2017 г.,
220021708025415 - 22000174043668 от 08.09.2017 г. за м. 08.2017 г., 220021708959771 -
22000174165809 от 10.10.2017 г. за м. 09.2017 г., 220021709921279 - 22000174290929 от
14.11.2017 г. за м. 10.2017 г. и 220021710777464 - 22000174407215 от 11.12.2017 г. за м.
11.2017 г., възлизат на сумата 18954,47 лева, съответно обезщетението за забава върху тези
главници до 29.02.2024 г. е в размер на 13640,23 лева.
Вземанията за осигурителни вноски по декларации - образец 6 № 220021710777464 -
22000174407215 от 11.12.2017 г. за м. 11.2017 г. са в размер на 1453.37 лева, а
обезщетението за забава до 29.02.2024 г. – 953,09 лева.
Публичните вземания за имуществени санкции по наказателно постановление №
1552/10.12.2013 г. на ИА "РДГ - Ловеч" и наказателно постановление №
3
11/1101525/04.04.2014 г. на ИА "ГИТ - Ловеч" са в размер на 1600 лева, а изтеклите законни
лихви до 29.02.2024 г. – в размер на 3061,14 лева.
Публичните вземания за държавни такси, съгласно изпълнителен лист от 07.05.2014 г.
по гр. дело № 78/2014 г. по описа на РС – Тетевен, изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по
частно гр. дело № 692/2013 г. по описа на РС – Тетевен и изпълнителен лист от 30.04.2014 г.
по гр. дело № 29/2014 г. по описа на РС – Тетевен, както и съгласно акт за установяване на
публично вземане № ПВ-142 04.06.2013 г. на ДА за МТН, възлизат на сума в общ размер от
734,24 лева, като законната лихва до датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност е в размер на 790,48 лева.
Така общият размер на главниците, представляващи публични вземания възлиза на
сумата 208556,66 лева, а обезщетението за забава до 29.02.2024 г. – в размер на сумата
156618,14 лева. Съгласно молбата за предявяване на вземанията ищецът е изчислил
обезщетението за забава за периода 01 -13.03.2024 г. и затова вещото лице е изготвило
заключение за установяване на този размер, който възлиза на общо 1038,45 лева. Но той е
без правно значение.
Разноските по гр. д. № 506/2023 г. на ОС-Ловеч, съгласно преводно нареждане за
внесено възнаграждение на вещо лице от 19.05.2023 г. в размер на 1000 лева и 5 броя
бюджетни платежни нареждания за командировъчни пари № РД-03-797/10.05.2023 г., № РД-
03-798/10.05.2023 г., № РД-03-1056/22.06.2023 г., № РД-03-1332/09.08.2023 г. и № РД-03-
1333/09.08.2023 г., всяка за 20 лева, формират общ размер от 1100 лева.
Видно от разпореждане за присъединяване на публичен изпълнител при ТД гр. Велико
Търново от 28.07.2015 г. в производството по изпълнително дело № 2434/2011 г. са
присъединени публични вземания в размер на общо 772,81 лева, за които са издадени 3 броя
изпълнителни листове от РС-Тетевен и вземанията по издадено наказателно постановление
№ 1552/10.12.2013 г.. Вземането по наказателно постановление от 04.04.2014 г. е
присъединено за събиране в същото изпълнително производство с разпореждане от
02.02.2017 г. на публичен изпълнител.
С разпореждане за присъединяване от 10.06.2019 г. на публичен изпълнител в
производството по изпълнително дело № 11110002434/2011 г. са присъединени за събиране
вземания за осигурителни вноски, данък върху доходите на физическите лица за периода
01.08.2016 г. – 31.01.2019 г. в размер на 285509,92 лева – главница и 64904,27 лева – законна
лихва, както и вземане по декларация по ЗДДС № **********0/13.02.2017 г. в размер на
185814,58 лева с лихва върху същото до 10.06.2019 г. в размер на 43669,92 лева.
В рамките на изпълнителното производство по изп. дело № 11110002434/2011 г. е
наложен запор върху вземания на "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД по платежни сметки, разкрити в
конкретна кредитна институция, като на 27.05.2016 г., на 20.12.2016 г. и на 23.02.2021 г. е
извършен опис на движими вещи.
Относно установителните искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ.
С оглед включване на предявеното от НАП вземане за съдебни разноски в списъка на
неприетите вземания и отхвърлянето от съда по несъстоятелността на възражението на
кредитора срещу списъка, съответно изключването на предявени и приети вземания по
възражение на длъжника "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, защитата на всяко от претендираните
субективни материални права на вземания ищецът е легитимиран да търси именно чрез
провеждане на установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1, съответно т. 2 ТЗ. От тази гледна
4
точка предявените искове са допустими.
По същество спорът относно вземанията, предмет на иска по т. 2 на чл. 694, ал. 2 ТЗ не
касае осъществени ли са правопораждащите публичните вземания фактически състави, тъй
като е вън от съмнение (с оглед липсата на оспорване и при съобразяване заключението на
съдебно-счетоводната експертиза), че тези състави са осъществени преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на задълженото
лице "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, а има за предмет преценка изтекла ли е погасителната давност
спрямо тези вземания.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който
носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото
на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Доколкото се касае
за публични вземания, приложим е ДОПК, който в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предвижда
публичните вземания да се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Въведена е и т. нар. абсолютна
давност с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, която прдвижда с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен ако вземането е предявено в
производство по несъстоятелност. С изменението на чл. 171, ал. 2, т. 2 ДОПК в сила от
01.01.2021 г. е уредено спиране и прекъсване на абсолютната давност при предявяване на
публичните вземания в производството по несъстоятелност, като разпоредбата не се
прилага за вземания, които са били погасени по давност към момента на влизането й в сила
(така определение № 50470 от 04.07.2023 г. по т. д. № 1551/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
Предявяването на вземанията е осъществено на 29.05.2024 г., съответно абсолютната
давност ще е изтекла по отношение на задължения, които е следвало да бъдат изпълнени до
31.12.2013 г., а такива са наложената с влязло в сила на 19.12.2013 г. постановление
имуществена санкция в размер на 100 лева и установеното с акта за установяване на
публично държавно вземане № ПВ – 142/04.06.2013 г. задължение в размер на 155 лева –
главница. За тези вземания абсолютната 10-годишна давност е изтекла на 01.01.2024 г.,
поради което няма основание да бъде приложено изключението по чл. 171, ал. 2, т. 2 ДОПК.
Предявяването на вземанията е извършено след изтичане на давността, съответно след
изтичането предявяването е ирелевантен факт. Затова тези вземания и начислените върху
тях обезщетения за забава до 29.02.2024 г. не следва да бъдат приети за удовлетворяване в
универсалното производство на принудително изпълнение – несъстоятелността.
Предявените искове за установяване на съществуването им следва да бъдат отхвърлени.
Спрямо останалите вземания, абсолютната давност обективно не е изтекла, затова
необходимо е да се изследва изтичането на 5-годишната обща давност, която би погасила
всички публични задължения, които е следвало да бъдат изпълнени до 31.12.2018 г. и за
които давността би започнала да тече от 01.01.2019 г. и би изтекла на 01.01.2024 г.,
включително при отчитане на спирането на давностния срок за 69 дни в резултат на
извънредното положение, обявено във връзка с пандемията Ковид-19. Такива са всички
останали главни публични задължения, за които е предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Ето защо, за съществуването на тези вземания от съществено значение е да са се
проявили факти на спиране/прекъсване на давността, които биха препятствали настъпване
5
на ефекта .
Давността се спира, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК с налагането на обезпечителни
мерки, като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че подлежат на обезпечение
установените и изискуеми публични вземания, а съгласно чл. 195, ал. 3 ДОПК,
обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител. Давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на
действия по принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност –
чл. 172, ал. 3 ДОПК.
В Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II
Колегия, е разяснено, че само същинските действия по изпълнение обуславят прекъсване на
давността. Затова актът, насочен към образуване на изпълнително производство,
включително и присъединяването на вземания, не представлява форма на извършване на
същинско действие по изпълнение. Налице е само привеждане в състояние на висящност на
изпълнителното производство/разширяване на предметния му обхват, което предпоставя
бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение, без самото то да представлява
такова.
В случая вземанията, предмет на спора, които са приети за погасени по давност от съда
по несъстоятелността по възражение на длъжника, са присъединени за събиране по реда на
чл. 217 ДОПК с разпореждания на публичен изпълнител, които представляват извлечение от
записи в електронен вид, верността на които е удостоверена от главен публичен изпълнител
М., поради което неоснователни са доводите на длъжника, че същите не се ползват с
доказателствена сила. Подписаните разпореждания следва да се намират в кориците на изп.
дело № 11110002434/2011 г. по описа на ТД на НАП, офис Ловеч, но няма процесуална
пречка да бъдат създавани копия от документи, съхранявани в информационната система на
НАП, за верността на които е положен подпис от съответното длъжностно лице.
Наличието на изпълнително основание и липсата на доброволно изпълнение са
предпоставки за образуване на изпълнително дело. От своя страна образуването на
изпълнително дело е предпоставка за предприемане на действия по принудително
изпълнение, но самото образуване/присъединяване не представлява такова действие и не
може да доведе до прекъсване давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК.
Същинските действия по принудително изпълнение са конкретни и насочени срещу
имуществото на длъжника, те целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на
публичното вземане. В рамките на образуваното изпълнително дело може да се започне
принудително изпълнение. До това развитие на отношенията ще се стигне едва тогава,
когато длъжникът, след като е поканен, не е изпълнил доброволно публичното задължение,
установено по основание и размер.
Както вече се посочи, давността е институт на материалното право и представлява
период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на
едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното
производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява
възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на
предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо
всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до
неговото знание. При образуването на изпълнителното дело, съответно присъединяването на
вземания, длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде
6
прекъсвана давността.
Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва
да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си
за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без
длъжникът да е узнал за това. Изпълнителното производство като съвкупност от правни и
фактически действия условно може да бъде разделено на два стадия: 1. предварителен, в
който се образува изпълнителното дело и на длъжника се изпраща съобщение за доброволно
изпълнение и 2. същински, в който се предприемат конкретни действия по принудително
изпълнение чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1, т. 1 - 3 ДОПК.
Прекъсването на давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК е относимо към втория
стадий - предприемане на действия по принудително изпълнение.
При съобразяване на постановките, приети в цитираното тълкувателно решение, в
настоящото производство е установено, че на 23.02.2021 г. в присъствие на представител на
длъжника "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД е извършено същинско действие на принудително
изпълнение – опис на движими вещи в производството по изп. дело № 11110002434/2011 г.,
което е довело до прекъсване на давността за вземанията, негов предмет, в момент,
предхождащ изтичането , т.е. преди 01.01.2024 г.. От прекъсването на давността на
23.02.2021 г. е започнала да тече нова, 5-годишна давност, която до 29.05.2024 г., когато
вземанията са предявени в производството по несъстоятелност, не е изтекла.
Този извод е приложим и по отношение на вземанията за законна лихва по чл. 1
ЗЛВДТДПДВ, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК също представляват публични
вземания.
Това означава, че предявените искове за установяване съществуването на публични
държавни вземания, следва да бъдат уважени, тъй като спрямо тези вземания не е изтекла
нито абсолютната, нито общата погасителна давност, защото последната е била прекъсната
по реда на чл. 172, ал. 2 ДОПК.
Не така се поставя въпросът по отношение на иска за установяване съществуването на
предявеното вземане за съдебни разноски по гр. д. № 506/2022 г. на ОС–Ловеч, включено в
списъка на неприетите вземания.
Разноските са разходите, които страната извършва във връзка с участието си в съдебно
производство. За да се трансформират тези разходи в съдебни разноски, т.е. в право на
вземане е необходимо те да бъдат присъдени в полза на извършилата ги страна, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК.
Присъждането на направените по делото разноски възмездява страната, в чийто
интерес е решено делото за понесените разходи за производството, като ги възлага на
страна, която е нарушила чуждото материално право. Правото на разноски е субективно
облигационно право, възможност, която възниква въз основа на процесуалния закон - чл. 78
ГПК, който определя неговия обем и съдържание. Носители на правото на разноски са само
главните страни в гражданския процес - ищецът и ответникът. Носител на правото на
разноски е страната, в чиято полза съдът е решил спора, без значение какво качество е имала
в процеса – ищец или ответник.
Правото на разноски се причислява към категорията на акцесорните права. Характерно
за акцесорните права е, че са функция от друго право, т.е. не могат да съществуват
самостоятелно, а само във връзка с друго главно право, като тяхното възникване,
7
съществуване и прекратяване зависи юридически от съдбата на главното право.
Акцесорното право от своя стана не оказва влияние върху главното право, т.е. зависимостта
е едностранна. От разпоредбите на чл. 78, чл. 80 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК е видно, че
произнасянето на съда по отношение на направените в хода на производството разноски е
функция на произнасянето по съществото на спора и се поставя в зависимост от крайния
изход на делото, т. е. в зависимост от уважаването или отхвърлянето на иска (в този смисъл
определение № 224/09.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 5263/2015 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о.).
В случая предявените от НАП разноски в размер на 1100 лева не са присъдени на
публичния кредитор с окончателен съдебен акт, като дори не са ангажирани доказателства за
съдържанието на постановеното по гр. д. № 506/2022 г. съдебно решение. Част от тези
разноски представляват командировъчни пари, които принципно нямат характеристиките на
съдебни разноски, които да бъдат възложени в тежест на насрещната страна. Съдебната
практика приема, че на присъждане съобразно нормата на чл. 78 ГПК не подлежат
командировъчните пари, нощувките на свидетели, вещи лица, адвокати и нормата на закона
не предвижда задължение насрещната страна да репарира подобни разходи, тъй като те не
обуславят развитието на производството и са изцяло обусловени от волята на извършилата
ги страна.
Неоснователни са доводите за условно включване на тези разноски в списъка на
приетите вземания, тъй като искането на публичния кредитор е за безусловното им
приемане, а в производството по несъстоятелност е приложимо на общо основание
диспозитивното начало в гражданския процес. Съществено в случая е, че вземането за
съдебни разноски се поражда от присъждането им с влязъл в сила съдебен акт, какъвто в
настоящото производство не е представен и само на това основание искът за установяване
съществуването на вземането за 1100 лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода за частична основателност на предявените от НАП искове, право на
присъждане на разноските възниква за всяка от страните по спора, но само ищецът НАП
прави искане за присъждането им, съгласно чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три
съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Производството
има за предмет искове с цена 367313,25 лева и в рамките на същото са проведени три
съдебни заседания. Затова при така действащата нормативна уредба ищецът има право на
юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лева. Така общият размер на разноските,
извършени от ищеца възлиза на сумата 1150 лева, включваща внесен депозит за вещо лице
от 700 лева, от която сума в полза на НАП следва да бъдат присъдени 1141,91 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една
8
четвърт от вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде уважен, разноските са за сметка на масата на несъстоятелността на "БУК
ТЕТЕВЕН" ЕАД, затова дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на СГС държавна такса от 1 % върху размера на уважените искове (364729,18 лева) или
3647,29 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Национална агенция за приходите,
срещу "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, искове с правна
квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че съществуват предявените с молба от 29.05.2024 г. за
удовлетворяване в производството по търг. дело № 1496/2023 г. на СГС, VI-15 състав,
публични вземания, както следва: вземане за ДДС по справка-декларация от 13.02.2017 г. в
размер 185814,58 лева, лихва за забава върху вземането, начислена за периода до 29.02.2024
г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност) в размер
138172,57 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, законна лихва върху
главницата за периода от 01.03.2024 г. до изплащането , с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вземания за данъци по ЗДДФЛ за периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2017 г. в
общ размер от 18954,47 лева, лихви за забава върху тях, начислени за периода до 29.02.2024
г. в размер на 13640,87 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, законна
лихва върху главницата за периода от 01.03.2024 г. до изплащането , с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вземане за осигурителни вноски за м. 11.2017 г. в
размер 1453,37 лева, лихва за забава върху вземането, начислена за периода до 29.02.2024 г.
в размер на 953,89 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, законна лихва
върху главното вземане за периода от 01.03.2024 г. до изплащането му, с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вземане за имуществена санкция в размер на
1500,00 лева, лихва за забава върху това вземане, начислена за периода до 29.02.2024 г. в
размер 3061,14 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, законна лихва
върху вземането за главница за периода от 01.03.2024 г. до изплащането , с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вземания за държавни такси, за които са издадени
изпълнителни листове от РС-Тетевен в общ размер от 579,24 лева, лихви за забава върху
тези вземания, начислени за периода до 29.02.2024 г. в размер на 599,05 лева, с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и законна лихва върху вземанията за главници за
периода от 01.03.2024 г. до изплащането им, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9
ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска, с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за установяване
съществуването на вземане за имуществена санкция, наложена с влязло в сила на 19.12.2013
г. постановление в размер на 100 лева и за установеното с акт за установяване на публично
държавно вземане № ПВ – 142/04.06.2013 г. задължение в размер на 155 лева – главница и
начислената върху главницата законна лихва до 29.02.2024 г. в размер на 191,43 лева, поради
погасяването им с 10-годишна абсолютна давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска, с правна
квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за установяване съществуването на неприето вземане за
разноски в размер на 1100 лева, извършени в производството по гр. д. № 506/2022 г. на ОС-
Ловеч.
ОСЪЖДА "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати
9
на Национална агенция за приходите, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 1141,91
лева (хиляда сто четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА "БУК ТЕТЕВЕН" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати
в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 3647,29
лева (три хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) –
държавна такса върху цената на уважените искове, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на Р. Т. – синдик "БУК ТЕТЕВЕН"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10