№ 158
гр. С.З., 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500080 по описа за 2023 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба Д. С. М., действащ чрез адв. Ц. М. – трето лице в
изпълнителното производство, срещу отказ от 18.11.2022 г. за вдигане на възбрана на
недвижим имот, постановен от ЧСИ Д.Д., с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие при
Окръжен съд –С.З. по изп.д.№ 241/2019 г.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, т.к. към момента на
налагане на възбраната върху ¼ идеална част от недвижимият имот, той се е легитимирал
като неин собственик и е бил във владение на имота.
Претендира се отмяната на обжалвания отказ.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят и длъжникът не са подали възражения
против жалбата.
В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Д.Д. изразява становище за
недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д. С. М. е недопустима поради
липсата на правен интерес и подаването й след изтичането на срока за обжалване.
Това е така, т.к. съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице.
Предоставеното с тази норма на третите лица право цели тяхната защита срещу
процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител чрез насочване на
принудително изпълнение върху техен имот или вещ.
1
Съгласно чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот,
след като се увери, че към деня на налагане на възбраната той е бил собственост на
длъжника.
При неизпълнение на това си процесуално задължение, съдебния изпълнител да
извърши опис на недвижим имот само след като се убеди, че имотът е принадлежал на
длъжника към момента на налагане на възбраната, засегнатото от изпълнението трето лице
има право на жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК.
Жалбата се подава в предвидения в закона двуседмичен срок, който тече от узнаване
на действието на принудително изпълнение, което засяга неговите права.
В случая за жалбоподателя не е налице правен интерес за обжалване на отказа на
съдебния изпълнител за вдигане на възбраната, т.к. ЧСИ Д.Д. не е предприел принудително
изпълнение срещу възбранения недвижим имот /идеални части от такъв/, а самата възбрана
върху този имот е наложена по персоналната партида на длъжника в изпълнителното
производство и не засяга права на Д. С. М..
Аргумент в тази насока може да се черпи от задължителната практика, обективирана
в т.5 от ТР № 6/2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която
принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечението чрез налагане на възбрана или
запор.
По идентичен начин стои въпросът и при налагането на т.нар. изпълнителска
възбрана, т.к. проверка за правото на собственост върху имота – предмет на принудително
изпълнение, съдебният изпълнител следва да извърши съгласно чл.483 от ГПК едва преди да
го опише.
В конкретният случай липсва насочено принудително изпълнение срещу
недвижимите имоти, чийто съсобственик претендира да е жалбоподателят Д. М..
На следващо място жалбата е и просрочена, т.к. следва да се приеме, че Д. С. М. е
узнал за наложената от ЧСИ Д.Д. възбрана с вписването й на 04.12.2019 г., или най-късно
към 27.09.2022 г., когато се е разпоредил чрез договори за покупко-продажба с
притежаваните от него идеални части в полза на третите лица В.Д.А. и В.К.Т..
Настоящата жалба е подадена едва на 08.12.2022 г. и то не срещу действие на
принудително изпълнение върху имотите, извършено от съдебния изпълнител, а срещу
отказ за вдигане на възбрана.
Хипотезите, при които съдебният изпълнител постановява вдигане на наложените
възбрани са предвидени изчерпателно в разпоредбите на чл.433, ал.3 и ал.4 от ГПК, и в
случая такава не е била налице.
Всички изложени съображения мотивират съда да приеме, че жалбата на Д. С. М.
срещу отказа на ЧСИ Д.Д. от 18.11.2022 г. е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане , а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.
2
Водим от изложените мотиви и на основание чл.436, ал.4 от ГПК Окръжен съд –С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. С. М., действащ чрез адв. Ц. М. –
трето лице в изпълнителното производство, срещу отказ от 18.11.2022 г. за вдигане на
възбрана на недвижим имот, постановен от ЧСИ Д.Д., с рег.№ ** на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд –С.З. по изп.д.№ 241/2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 80/2023 г. по описа на Окръжен съд –
С.З..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –П. в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3