№ 463
гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Й. Воденичаров
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело №
20224100500040 по описа за 2022 година
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „Е.С” АД чрез пълномощника
му – адвокат А. М. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 1350/02.12.2021 г., постановено
по гр.д. № 2158/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което предявеният от
Й. П. М. срещу дружеството установителен иск, че не му дължи плащане на сумата 1719,96
лева, вменена му като допълнителна начислена стойност на реално потребено и установено
количество електрическа енергия/ което обаче като натрупано и „скрито“ в невидим
регистър Т4 на средството за търговско измерване, не е било визуализирано на дисплея
му и затова - неотчетено/ за периода 12.09.2020 г. - 09.06.2021 г. в обект, находящ се в
гр.В.Т, ул."П" № ..., е уважен, с молба за неговата отмяна и отхвърляне на иска като
неоснователен , с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, основани
на пороци, представени като незачитане на категорично установените факти, запълващи
предпоставките за пораждане на субективното право на оператора на мрежата да
преизчисли за минал период потребеното в имота количество електрическа енергия,
уредени с нормите на чл. 55, ал. 1, ал. 2 ПИКЕЕ: надлежно съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ
констативен протокол; средството за техническо измерване е монтирано с изискуемата
техническа и метрологическа годност на 11.09.2020г.; доказаност чрез метрологична
експертиза на конкретно вмененото натрупано количество електрическа енергия в
„скрития“ невизуализиран за отчет тарифен регистър.
Пълномощникът на ищеца - адвокат Р. Т. от ВТАК е изразил становище за
пълно съответствие на решението със събраните доказателства и материалния закон.
Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски.
1
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл. 271 от ГПК и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл. 124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет
отрицание на претендирано на основание 55, ал. 1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност
на потребена електрическа енергия за битови нужди.
Ищецът твърди, че поради придобито качество на потребител на
електрическа енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към
електроразпределителната мрежа недвижим имот в гр.В.Т, ул."П" № ..., за който е открита
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** е в договорно
правоотношение с Е.П.П АД - В. за доставка / продажба/ на това благо. В резултат на
посещение на касите на ответното дружество е уведомен, че е издадена фактура №
********** от 09.07.2021 г. на основание извършена проверка на СТИ и съставен
констативен протокол на стойност 1 719,96 лева, представляваща потребена електрическа
енергия за периода от 12.09.2020 г. до 09.06.2021 г. в обем на 8401,00 квт/ч. Отрича да
дължи плащане на тази сума, тъй-като липсва годно нормативно правно основание да се
начислява корективно за минал период.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на „Е.С“ АД, че не дължи сумата, както и да му
присъди направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез
пълномощника си – адвокат А. М. от ВТАК заявява , че вземането за сумата произтича от
обстоятелствата на извършената на 09.06.2021 г. от негови служители в осъществяване на
едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49,
ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване за обекта на
ищеца , чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол № 5500841 / подписан
от свидетел поради отсъствието му /, в който са записани констатации за показанията му
по тарифи, след което е демонтирано за експертиза в БИМ по причина, че е установено
неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет
регистър на тарифа 4; изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за
търговско измерване, за което е съставен протокол № 180/06.07.2021г. на ГД"МИУ"-РО-
Русе, установяващ при софтуерно четене външна намеса в тарифната му схема /
съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при
измерване/ - наличие на преминала енергия на тарифа /Т4/ - 8401,00 квт/ч, която не е
визуализирана на дисплея; въз основа на записаните данни в тази тарифа / което е
отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното
количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но
измерено от СТИ/, чрез завишаването му с соченото количество, остойностено е и вменено
на клиента като задължение за плащане в размер на 1719,96 лева на основание чл. 55, ал.1
ПИКЕЕ по фактура № **********/09.07.2021 г. за периода 12.09.2020 г. – 09.06.2021 г.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените
по производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл. 154 ГПК пред/ от
първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни
протоколи, фактура, справки/ и свидетелски показания на служител на
електроразпределителното дружество / са значимите за спорното вземане , факти /
обстоятелства / - изложени по-горе / извършената проверка на средството за търговско
измерване на въпросната дата, подмяната му, проведена метрологична експертиза и нейния
основен резултат, приет за годно основание за преизчисляването на сметката за потребена
електроенергия за минал период/. Тъй - като въззивният съд изцяло споделя всички приети
2
от първоинстанционния фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното
решение, то препраща към тях и е ненужно /практически нецелесъобразно/ да ги
преповтаря - аргумент от чл. 272 ГПК.
Безспорно /и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на
ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца, т.е.
същият е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна
срещу заплащане на стойността й, и заедно с това - на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Искът подлежи на положителна съдебна санкция.
Констатациите и заключението на вещото лице доц. д-р Й. И. по изслушаната
и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, позволяват да бъдат
направени и възприети за установени следните фактически и умозрителни положения/
изводи:
Средството за търговско измерване е тип „Caratdigitron M02” 1115 0313 0057
0663, като същото е с възможност за отчет на потребената електроенергия по няколко
тарифи. При настройването му е указано количеството ел. енергия преминало през
измервателната схема на СТИ в часовата зона 22.00 ч. до 6.00 ч. зимен период и от 23.00 ч.
до 7.00 часа летен период, да се записва в регистър Т1 – нощна тарифа. Количеството ел.
енергия преминало през измервателната схема на СТИ в часовата зона от 6.00 ч. до 22.00 ч.,
зимен период и от 7.00 ч. до 23.00 ч., летен период, да се записва в регистър Т2 – дневна
тарифа. При поставянето му на обекта на 11.09.2020 г. / вж. протокол № 5229537/11.09.2020
г. и протокол № 4621p–E-4/27.05.2020 г.за последваща периодична проверка / е с
показания: нощна тарифа – 48 kWh, дневна тарифа – 52 kWh., липсват данни за тарифа Т4,
поради което не може да се даде заключение дали е измервал електрическа енергия след
датата на извършената периодична проверка/ 27.05.2020 г./ до датата на монтажа му в
обекта/ 11.09.2020 г./. Не притежава възможност за извличане на информация за така
наречения „товарен трафик“, поради което и не може да се установи причината за
регистрираните показания в тарифа Т4. Единствено би могло да се извлече такава
информация при софтуерния прочит, но това СТИ не разполага с технологична възможност
за извличане на консумираната електроенергия по дни и по тарифи за изминал период от
време и затова не може да се установи точния ден и час, от когато са регистрирани
показания във въпросния тарифен регистър .
Въз основа на експертното заключение , въззивният съд обосновава
правораздавателния си резултат така:
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на
новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по
т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, във връзка с
делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
нормотворческо правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, в
неделима връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г./ се
вижда, че законодателят е показал /въпреки оскъдните и непрецизни текстове/
положителната си воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за
корекции на сметки за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно
преобразуващо материално право в полза на електроразпределителното дружество- чл. 56,
ал. 1 ПИКЕЕ. Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно
установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез
3
необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като
съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на
неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за
пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно
безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от
поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена
отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество
електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено
потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в съответствие
с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за въвличане на
потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по опазване и
предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване
и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в
крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото
явление, наречено неоснователно обогатяване.
Дали конкретният запис на цифрови данни в тарифен регистър Т4 на
средството за търговско измерване , имащи типичен вид като на измервателни, е
показател за реално потребено количество електрическа енергия за конкретния времеви
период, може да е предмет само едно предположение, защото няма категорична и сигурна
опора в събраните по делото доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически свързани
съображения, изведени от техния обхват/ на доказателствата / :
Макар и този запис да е установен чрез метрологична проверка/ чийто
резултат е отразен в констативния протокол на БИМ, притежаващ качеството на официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, тъй-като няма данни и съмнение той да не е съставен
по предвидения в чл.57 и 58, ал.1-3 от Закона за измерванията ред и да не изхожда от
компетентно длъжностно лице , а заедно с това има формалното съдържание по чл.58,
ал.4 от същия закон / факт , сам по себе си не е достатъчно доказателство за реално
потребление на начисленото допълнително количество електрическа енергия.
Това е така, защото регистрацията на тези цифрови данни трябва
действително да отразява измерено потребление на електрическа енергия в определено с
тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за търговско измерване, а
не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то, освен – ново , не трябва да е
било употребявано по предназначение другаде преди монтажа и да е с напълно сигурно
доказана техническа изправност/, пречеща на правилната работа на измервателната му
система в цялост.
Вярно е / както бе казано по горе /, че по житейско предположение един такъв
запис е по начало много вероятно да отразява „измерено количество електрическа енергия“
, но не е научно обосновано че това предположение е необоримо, т.е. вероятността
практически да е винаги сигурен факт, защото е научно обосновано в примерни хипотези да
съществуват и други вероятности. Правната норма не въвежда нито оборимо , нито
необоримо предположение .
С други думи, логически очевидно е, че причината за записа на тези цифрови
данни трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна
програмна промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България
засега това са Т1- дневна и Т2- нощна и в някой случаи - върхова /.
От решаващо значение за изхода на спора са обстоятелствата , че а/ в БИМ не е
извършено изследване на невизуализирания за отчет тарифен регистър чрез натоварване на
4
средството за търговско измерване в работен режим , с цел да се провери дали се натрупват
показания в него, още повече , че няма програмирана отчетна настройка / ако се натрупваха
тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на
цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство
електрическа енергия/ ; б/ в деня на поставянето му в обекта /11.09.2020 г./, доколкото има
данни за ползването му преди това , извлечени от наличните записани показания по
основните тарифи Т1 и Т2, не е сигурно , че констатираните в невизуализирания за отчет
регистър Т4 цифрови данни са записани след този момент, тъй-като за него няма нищо
отразено в протоколите.
При положение , че не може да се установи началния момент и причината на/за
събитието / вменено в тежест на ответника/, техническата изправност на средството за
търговско измерване не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното
нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Затова предявеният иск подлежи на положителна санкция в своята
цялост- израз на което е постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца плащане на сумата 600 лева, представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 ГПК Решение №
1350/02.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2158/2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Е-С“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В, бул.В.В, Варна-Тауърс –Е, с ЕИК ... да заплати на Й. П. М. с
ЕГН ********** и адрес: гр.В.Т, ул."П" сумата 600 лева, представляваща направени по
въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5