Определение по дело №2164/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3307
Дата: 26 ноември 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530102164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер                  Година   26.11.2018               Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести ноември                                                                                       Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2164 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 108 ЗС допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).

Следва да се изискат и приложат гр.д. № 1891/1998 г. и адм.д. № 1368/2000 г. на Старозагорския окръжен съд.

Следва да се уважи искането на ищците и назначи по делото съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси към същата в исковата им молба, както и на въпросите: 1). да се проследи кадастралния и регулационен статут на имот с пл. № ---, посочен в представените с отговора АДС № ---, по всеки един кадастрален и регулационен план от --- г. до момента, като се посочи номера, площта, лицето и границите му по всеки от тези планове, и се изготви от вещото лице и комбинирана скица, която да отразява точното му местоположение, отреждане, предназначение, застрояване, площ и граници, по всеки един от тези планове/карти, като се посочи и кое лице/лица са били вписани като негови собственици и на какво основание в разписните книги/списъци/регистри към всеки един от тези планове, като вещото лице представи и извлечение от същите със заключението; 2). бил ли е отчуждаван този имот изцяло или отчасти, кога, с какъв акт, на кой орган, на какво точно основание и за какво точно мероприятие, и изпълнено ли е било същото и кога, както и останала ли е неотчуждена част от него, с каква квадратура, площ, лице и граници, като вещото лице представи със заключението и преписи от отчуждителните преписки; 3). отнемана ли е без законово основание част от този имот в периода от --- г. до 1989 г., с каква площ, квадратура, лице и граници, и какво точно мероприятие на държавата, О. и/или народните съвети е било изпълнено върху същата част и кога, както и какво представлява и в кой имот, с какъв номер, площ и граници, попада понастоящем тази част; 4). обезщетени ли са били, кога и как (имотно и/или парично), с какъв акт, на кой орган и на какво точно основание, бившите собственици на този имот, като вещото лице представи със заключението и заверени преписи от актовете за това обезщетяване; и 5). идентичен ли е този имот с пл. № --- с процесния имот с идентификатор --- и каква част от него попада в последния, с каква площ, лице и граници, като вещото лице изготви и комбинирана скица, на която да онагледи този си отговор (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвяне на тази експертиза следва да се определи депозит и задължи поискалите назначаването й ищци да го внесат по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва на ищците да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направят исканията си за задължаване на посочените в допълнението на исковата им молба от 17.08.2018 г. трети неучастващи в делото лица Д.и.О. С.З., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за всяко от тези трети лица, в която да са посочени точно документите, които се намират у всяко от тях и се иска от съда да ги задължи да представят, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това им искане (чл. 192 ГПК).

Следва да бъде уважено частично искането на ищците и задължен ответникът да представи посочените в исковата им молба извадки от планове за регулация, а доколкото с отговора ответникът вече е представил заверен препис от посочения в исковата молба А. и посочената в допълнението на исковата молба заповед № 860/1960 г., е безпредметно съдът да се произнася по искането на ищците за задължаването му да ги представи (чл. 190 ГПК).   

Следва на ищците да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да уточнят неясното си искане за допускане на свидетели, които ще водят, като посочат кои точно факти от описаните в исковата им молба искат да доказват с показанията им, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе това им доказателствено искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й.

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищците права, са посочени в исковата им молба и допълнението към нея, и изразяват по същество в това, че били наследници на М. Ж. ***, починал на - г. С н.а. 194/1964 г., наследниците му К.Й.М., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., били признати за собственици по давностно владение на 300/670 идеални части от дворното място, цялото от 670 кв.м, находящо се в ---, при граници: от двете страни улици и И.Ж. М., представляващо по плана на С.З. имот с пл. № ---, от кв. -, заедно с постройките в него. В АДС № 2255/13.10.1964 г. било вписано, че със заповед № 860 на ОНС, била отчуждена част от този имот с пл. № ---, на ---, масивна жилищна сграда от 2 стаи и салон, над изба от 270 кв.м, полумасивна стопанска сграда от 69 кв.м. С тази процедура била отчуждена частта на имота, която се намирала в частта на ул. -, която част била под сградите, описани в акта. Тази част, според ищците, била 300 кв.м, върху която било изпълнено строителното мероприятие, за което бил отчужден имота, а именно: изпълнена била ул. -. Останалата част от поземления имот, която не е била отчуждена за държавни мероприятия, а именно 370 кв.м, останала в съсобственост с О. в идеални части. Идеалните части, които им се полагали в останалия неотчужден парцел с площ от 370 кв.м, били 165/370 ид.ч. Според новите регулационни планове и приемането на кадастралната карта, имотът променил квадратурата си, като по кадастралната карта бил 489 кв.м. Имотът с пл. № ---, находящ се в С.З., на ---, бил идентичен с имот с идентификатор № ---. Преизчислена, идеалната част, която им се полагала от този имот, трябвало да бъде 165/489 ид.ч. В началото на месец април тази година, забелязали, че ответният техен съсобственик, обявил на търг целия имот с идентификатор № ---. Същият бил актуван изцяло като негова собственост с акт за частна общинска собственост № 143/17.03.2011 г. Тези действия на ответника демонстрирали, че считал, че бил единствен собственик на имота, което обусловило правния им интерес за предявяване на настоящия иск. Ответникът владеел неправомерно целия имот и желаел да се разпореди с него, което накърнявало правото им на собственост. Търгът бил насрочен за 26.04.2018 г. Процесният имот бил описан в т. 3 от обявлението. С н.а. № 194/1964 г. те се легитимирали като собственици, придобили по наследство имота с идентификатор ---, с площ 489 кв.м, при квоти: за ищецът М.Ж.М. - 82.5/489 ид.ч., за ищцата С.К.П. - 41.25/489 ид.ч. и за ищецът К.Н.М. - 41.25/489 ид.ч. Квотите били сметнати съгласно удостоверение за наследници от 02.04.2018 г. Тъй като ответната Община владеела цялата вещ, за тях възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск по чл. 108 ЗС за полагащата се на всеки от тях идеална част.

Наследодателят им М.Ж.М. бил починал на - г., като оставил за наследници съпругата си К.Й.О. и синовете си Ж. М.Ж. и Н. М.Ж.. На - г. К.Й.О. починала, като оставила за свои наследници двамата си сина Ж. М.Ж. и Н. М.Ж.. Ж. М.Ж. починал на - г. и оставил за свои наследници съпругата си М. М.Ж. и синът си М.Ж.М.. На - г. М. М.Ж. починала и оставила за свой наследник ищецът М.Ж.М.. Н. М.Ж. починал на - г. и оставил за свои наследници ищците С. К.П., негова съпруга и К.Н.М., негов син. Ищецът М.Ж.М. бил внук на наследодателя М.Ж.М.,  какъвто бил и ищецът К.Н.М., а ищцата С.К.П. била съпруга на починалия след наследодателя негов син Н. М.Ж.. Имотът бил одържавен по реда на ЗПИНМ на основание заповед 860/1960 г. на ОНС и бил държавен от 13.10.1964 г., което било видно от АДС № 2255/13.10.1964 г. Според последния, била отчуждена само част от имота, масивна жилищна сграда от 2 стаи и салон над изба от 270 кв.м, полумасивна стопанска сграда от 69 кв.м., която част се намирала в частта на ул. - и била под сградите, описани в акта. Тази част била 300 кв.м, върху която било изпълнено строителното мероприятие, за което бил отчужден имота - изпълнена била ул. -. Останалата част от поземления имот, която не била отчуждена за държавни мероприятия, била 370 кв.м и останала в съсобственост с О. в идеални части. Идеалните им части в останалия неотчужден парцел с площ от 370 кв.м били 165/370 ид.ч. За съжаление не разполагали със заповед 860 от 1960 г., като още по-лошо било, че след опити да бъдела намерена в О., О. и Д., попадали в омагьосан кръг, като от О. им казвали, че се намирала в А., а от А., че се намирала в Областната управа, а оттам, че тази заповед била в О.. По техни данни, били обезщетени парично, по 3000 лева за всеки от двамата братя наследници на М.Ж.М.. Ищците подали на 05.06.1998 г. искане за връщане на имота на основание ЗОСОИ. О. издала мълчалив отказ, който обжалвали пред СтОС. Първоинстанционното решение от 16.12.1999 г. отменяло отчуждаването, но било последвано обжалване пред ВАС, който поради процесуални нарушения отменил същото и върнал делото на същия съд за ново произнасяне, а с решение № 110/09.05.2001 г. на СтОС била отхвърлена жалбата на М. Ж.ва и М.М.. Все пак делото хвърляло доста яснота върху притежавания от тях имот. С последното решение било безспорно установено, че наследодателите им били собственици на 300/670 ид.ч. от дворно място, цялото от 670 кв.м, представляващо имот пл. № --- от кв. -, заедно с постройките в него. Искането за отмяната на отчуждаването било отхвърлено, защото по делото не било доказано, че била отчуждена част от дворното място. Имот с пл. № --- от кв. -, бил идентичен и попадал в границите на процесния имот с идентификатор ---, защото по техни спомени се намирал там, а в производството по искането им за отмяна на отчуждаването ставало ясно от експертизите и анализ на старите планове, че имотът се намирал там. Това тяхно твърдение смятали да докажат в хода на делото след изискване на всички стари планове. Съгласно н.а. 194/1964 г., били признати наследниците на М.Ж.М. - К.Й.М., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., за собственици общо на 300/600 ид.ч. от дворното място. Съответно К.Й.М., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж. имали по 100/670 ид.ч. След смъртта на К.Й.О., която била съпруга на М.Ж.М., нейните 100/670 ид.ч. от имота се наследявали поравно от синовете й Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., чиито дялове ставали съответно по 150/670 ид.ч. от имота за всеки от тях. През 1993 г. Н. М.Ж. починал и оставил наследници С. К.П., която му била съпруга и К.Н.М., който бил негов син, всеки от които придобил по 75/670 ид.ч. от имота. Ж. М.Ж. починал през 1994 г. и оставил за свои наследници М. М.Ж. и М.Ж.М., всеки с по 75/670 ид.ч. от имота. След 2004 г. М.Ж.М. наследил от майка си М. М.Ж. нейната част и съответно притежавал 150/670 ид.ч. от имота. О. станала съсобственик с тях след приемане на ЗОС и ЗДС. Според новите регулационни планове и приемането на кадастралната карта, имотът, описан в н.а., бил променил квадратурата си след реализирането на мероприятието, за което били отчуждени 300 кв.м, а именно - върху 300 кв.м от имота била изпълнена улица -. Вследствие на това имотът станал 370 кв.м. В годините след това променял квадратурата си, защото в момента по кадастрална карта нямало имот с такава квадратура. Щели да конкретизирам това тяхно твърдение след представяне на всички стари планове по заповедите изискани в доказателствените им искания и изготвяне на съдебно- техническата експертиза по делото.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че по наследство от починалите им наследодатели, които били признати за негови собственици с н.а. 194/1964 г., ищецът М.Ж.М. бил собственик на 82.5/489 ид.ч, ищцата С.К.П. на 41.25/489 ид.ч. и ищецът К.Н.М. на 41.25/489 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ---, с адрес: -, ---, с площ: 489 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м), при съседи: -, и се осъди ответникът да им предаде осъществяването без основание владение върху същите идеални части от този имот. Претендират разноски.

Правната квалификация на предявените от ищците в субективно съединение искове за собственост е нормата на чл. 108 ЗС.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал иска като неоснователен и моли да бъдел оставен без уважение. В исковата си молба ищците развивали доводи, че били собственици по наследство на 165/489 ид.ч. от процесния имот, като се домогвали да изведат правото си на собственост от това на М.Ж. М.. Като доказателство представили н.а.194/1964 г., който удостоверявал придобиването по давност на 300/670 кв.м от имот с пл. № ---, кв. - от наследниците на М.Ж.. Ищците обаче, не сочели факти и обстоятелства, а само предположения, че имот с пл. № ---, кв. - бил идентичен и попадал в границите на процесния имот -, за който в настоящото производство се искало установяване на право на собственост по отношение на ответника. Със заповед № 860/25.11.1960 г. бил одобрен проекта за улична и дворищна регулация на кв. -, кв. -. В случая имало отчуждаване на имот по реда на ЗПИНМ. С разпоредбите на ЗПИНМ, които били в сила към момента на влизане в сила на регулационния план, с който имотът бил отреден за изграждане на улица, настъпвал отчуждителният ефект по силата на самата регулация и не следвало да бъдела издавана друга нарочна заповед за отчуждаване на имота. Видно било от АДС № 2255/13.10.1964 г., че със заповед № 860/25.11.1960 г., от н-ците на М.Ж. се отчуждавала част от имота с пл. № --- на --- и масивна жил. сграда от две стаи и салон, над изба от 270 куб.м, полумасивна стопанска сграда от 69 куб.м, за ул. - и градина. Както и с АДС № 2256/13.10.1964 г., от И.Ж. М. се отчуждавала другата част от имот с пл. № --- на ул. - № 4 и масивно жилище от 270 куб.м - две стаи и салон, стопанска сграда от 21 куб.м, за ул. - и градина. За отчуждения им имот наследодателите на ищците - Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., били обезщетени с жилища в жилищен блок 2в, кв. 278 по плана на С.З.. Не оспорвал твърдението на ищците, че били обезщетени парично като получили и парично обезщетение по 3000 лева за всеки от тях. В случая отчужденият имот станал държавна собственост по силата на заповед № 860/25.11.1960 г. и получените в обезщетение жилища и парични сума. Оспорвал твърдението им, че били собственици на 165/489 кв.м от процесния имот - в С.З.. Същият бил частна общинска собственост, за която бил съставен А. № 08715/10.03.2011 г., който бил вписан в СВ на 17.03.2011 г. Същият имот бил придобит на основание чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 1495/23.07.2010 г. Към отговора прилагал заверени копия на документите му за собственост, на които се позовавал в подкрепа на твърдението, че били налице пречки за придобиване право на собственост върху имота. Позовавал се и на придобивна давност, тъй като владеел имота добросъвестно на валидно правно основание, без владението му да било обезпокоявано. Моли съда да остави без уважение предявения срещу него иск.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищците носят тежестта да докажат по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в искова им молба и допълнението към нея, тъй като на тях са основали предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: скица № 15-242285/19.04.2018 г.; удостоверение за наследници изх. № 1588/02.04.2018 г.; н.а. № 194/1964 г.; АДС № 2255/13.10.1964 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004423БЦ/19.04.2018 г.; удостоверение за наследници № 1359/03.06.2004 г.; удостоверение за наследници № 2075/25.06.2008 г.; удостоверение за наследници изх. № 5068/24.08.2017 г.; справка за имот от 25.10.2017 г.; извлечение от САС Деловодство при РС С.З.; искова молба вх. № 10785/19.04.2018 г.; жалба от 04.08.1998 г.; ЗСТЕ от 03.11.1999 г.; решение по гр.д. № 1891/1998 г. на СтОС; решение № 3989/20.06.2000 г. по адм.д. № 1172/2000 г. на ВАС; ЗСТЕ от 15.02.2001 г.; решение № 110/09.05.2001 г. по адм.д. № 1368/2000 г. на СтОС; АЧОС № 08715/10.03.2011 г.; договор за доброволна делба № 1495/23.07.2010 г.; скица № 15-81537/24.02.2017 г.; скица № 600/02.03.2011 г.; скица № 4254/27.11.2009 г.; заповед № 860/25.11.1960 г.; АДС № 2255/13.10.1964 г.; АДС № 2256/13.10.1964 г.; писмо от 22.08.1964 г.; генерална сметка за окончателната стойност на жилищен блок № 2 в кв. 273 на С.З.; писмо № 711/28.02.1966 г.; таблица за окончателната стойност на апартаментите в жилищен блок 2 в кв. 273 на С.З.; таблица на купувачите на апартаменти в жилищен блок № 2 в кв. 273 на СП „Жилищно строителство” – С.З.; и протокол от 18.12.1966 г.

 

ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ гр.д. № 1891/1998 г. и адм.д. № 1368/2000 г. на Старозагорския окръжен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Т.Г. Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на процесния имот и проверка при страните, по гр.д. № 1891/1998 г. и адм.д. № 1368/2000 г. на Старозагорския окръжен съд, и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза от ищците в исковата им молба, както и на въпросите, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 200 лева, вносим от ищците по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като им указва, че ако в дадения срок депозитът не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направят исканията си за задължаване на посочените в допълнението на исковата им молба от 17.08.2018 г. трети неучастващи в делото лица Д.и.О. С.З., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за всяко от тези трети лица, в която да са посочени точно документите, които се намират у всяко от тях и се иска от съда да ги задължи да представят, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това им искане.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи извадки от посочените в исковата молба планове за регулация, като му указва, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

  

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да уточнят неясното си искане за допускане на свидетели, които ще водят, като посочат кои точно факти от описаните в исковата им молба искат да доказват с показанията им, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе това им доказателствено искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 23.01.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищците да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищците на определения от съда депозит за изготвяне на заключението.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: