Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ………. год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря........................Х. К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№1283 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване
съществуването на вземане с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.08.2018г.
между „Б.П.П.Ф.“
и Р.Г.А. е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №****. Кредитната карта била
електронен платежен инструмент и представлявал персонализирана пластмасова
карта, върху която била записана електронна информация. Чрез картата се
извършвали идентификация на кредитополучателя и се осъществявал отдалечен
достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.
Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално съобразно предварително
зададени рискови правила, като в случая максималният кредитен лимит бил в
размер на *** лв. Картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в
брой от банкомати /АТМ/, плащания чрез терминални устройства и други услуги в
страната и чужбина /чл.2/. Съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължал лихва върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. В договора била предвидена възможността
кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ /чл.3 и чл.4/.
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число
на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който
картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните
карти от револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на
задължението: - посредством пълно погасяване на усвоения кредит и частично погасяване
на задълженията – при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска
или по-голям. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен
адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като не получаването на
извлечението не било основание за не плащане на погасителна вноска /чл.12/.
Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му /чл.14/. ГПР бил изчислен при допускането, че
общият размер на кредита бил усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и
се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата. Съгласно чл.16 от
договора кредиторът имал право да блокира кредитната карта по собствено
решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на
картата и/или при не плащане на една или повече месечни погасителни вноски. На
18.08.2018г. ответникът се възползвал от предвидената в чл.4 от договора
възможност и извършил усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояване ***за закупуване на стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр.1 от договора в параграф
„Параметри и услуги“ за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 01.03.2020г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати
на месечните погасителни вноски. Договорено било, кредитът за стоки и услуги да
бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на ***лв. За
ползването на услугата по чл.4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер
посочен на стр.1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като била
посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска, определена по
него. В случай, че кредитополучателят не направел плащане на тази вноска на
съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се
трансферира от разполагаемия лимит – трансакцията се олихвява от деня на
извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ответникът Р.Г.А. преустановил редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.02.2019г., към която дата било
последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на
05.07.2019г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнени, с която
кредитът бил обявен за изискуем. Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на Р.Г.А. бил в общ размер ***лв.
На 01.03.2019г. поради преустановяване обслужването на заема от
кредитополучателя, кредитната карта била блокирана от кредитора и било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните
дължими суми по договора: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва за
периода 01.02.2019г. до 07.05.2019г., ***лв. мораторна лихва за периода от
01.03.2019г. до 19.01.2020г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава
била равна на ОЛП, обявен от БНБ на текущата година плюс 10%. Законната лихва
за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължение бил равен на 1/360 част от годишния размер. Със съобщение по
ч.гр.д.№225/2020г. по описа на Районен съд – К. „Б.П.П.Ф.“ С.А. били уведомени
за възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение, издадената по ч.гр.д.№225/2020г.
срещу ответника-длъжник, което обуславяло правният интерес от предявяване на
исковата претенция. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.Г.А.,
че в полза на „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, съществува вземане по
договор ****,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№225/2020г. по описа на Районен съд – К. за сумите: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва за
периода 01.02.2019г. до 07.05.2019г., ***лв. мораторна лихва за периода от
01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира съдебни
разноски в заповедното и настоящото производства. С влязло в сила
определение, производството по предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е
прекратено.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с получаването на 27.07.2020 г. на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано, както задължителното съдържание на отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание, не е взел становище по исковете и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба вх.№261461/09.10.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по
доказателства съдът приема за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№225/2020 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено
от ищеца заявление е издадена заповед №124/31.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Г.А., с ЕГН-********** ***,
за сумите: ***лв.
главница, ***лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до
07.05.2019г., ***лв. мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до
19.01.2020г., по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №**** и
законната лихва от 30.01.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото: ***лв. държавна такса и **лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
настоящия и постоянен адрес по справка в НБДН. С оглед разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда заявителят- ищец е предявил иска за
установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за
изпълнение. Препис от исковата молба,
ведно с приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени на ответника на
настоящият и постоянен адрес по справка в НБДН, на който адрес му е връчено
лично и определението по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238 от ГПК.
Установителният иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповед №124/31.01.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е
посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По делото са
представени заверени копия на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №**** от 18.08.2018 г., сертификат №****, общи условия за застрахователна програма, стандартен
европейски формуляр, декларация за предоставяне на лични данни, фактура №**********/18.08.2018
г., покана от 05.07.2019 г., всички
неоспорени от ответника.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, с прието заключение, неоспорено от страните,
което съдът възприема изцяло. Съгласно заключението ответникът е усвоил кредитният лимит на картата в размер на ***
лв. на 18.08.2018 г. с извършена покупка
на стоки на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора- „З.-
М.М.С.“ ООД, описани по фактура №**********/18.08.2018 г., както и е извършил
26 последващи усвоявания чрез теглене на суми в брой от АТМ устройство и
електронно плащане на покупки по ПОС, последното на 24.01.2019 г. Общата
стойност на усвоените средства от кредитния лимит е ***лв. Ответникът е
извършил пет плащания в общ размер ***лв.: първото на 01.10.2018 г. и последното
на 11.02.2019 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-30.01.2020г. задължението на ответника е в размер на ***лв. от
които: ***лв. главница, ***лв. договорна/възнаградителна/ лихва и ***лв.
мораторна /законна/ лихва.
От изложените в исковата молба обстоятелства, представените и събрани в хода на производството доказателства, неоспорени от ответника съдът приема предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими и по същество вероятно основателни. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключеният между тях договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №****/18.08.2018 г., по който ищецът е изправна страна. Налице е неточно изпълнение от страна на ответника до размера на претендираните суми: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., ***лв. мораторна лихва от 01.03.2019г. до 19.01.2020 г. и законната лихва върху главницата от 30.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№225/2020 г. по описа на РС-К.. Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предявените установителни искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на ***лв. за исковото
производство /2% от цената на иска: ***лв./, *** лв. разноски за
експертиза, *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от
НПП, както и направените в заповедното производство
разноски: ***лв. държавна такса и ***лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Р.Г.А., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на „Б.П.П.Ф.“
С.А. с адрес на управление ***, представлявано от Л. Д. и Л. В. чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А., клон България, с адрес ***,
представлявано от Д. Димитров, за сумите: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва от
01.02.2019г. до 07.05.2019г., ***лв. мораторна лихва от 01.03.2019г. до
19.01.2020г., по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №****/18.08.2018 г. и законната лихва върху главницата от 30.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед №124/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№225/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
Р.Г.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А. с адрес на управление ***,
представлявано от Л. Д. и Л. В. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№225/2020 г.
по описа на Районен съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№225/2020 по описа на РС-К..
Районен съдия: