РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 11.03.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5260 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивни жалби от „Т.С.“ЕАД и М.М.А. срещу Решение № 308371/22.12.2019,
постановено по гр. д. № 62863/2018г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в.
„Т.С.“ЕАД обжалва решението, в частта с която са отхвърлени,
предявените от дружеството искове по 153 от ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане
на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2017г.
в размер на 618,40 лева главница по фактура ********** от 31.07.2015г.
Въззивника-ответник
А. обжалва в частта за уважаване на исковете.
Оплакванията в
жалбата на ищеца са за неправилно прилагане на института на давността, като
посочва, че от приетите за погасени по давност суми не всички са погасени
поради давност, защото посочената фактура касае целия отчетен период. Излага
оплаквания за валидно извършено сторниране на суми (прихващане между суми за връщане
по изравнителни сметки с непогасени такива от ответника) като се позовава на
чл. 32 от общите си условия. Развива съображения относно предпоставките за
прихващане.
Въззивника ответник чрез особен представител развива
оплаквания за липса на доказателства за валидна облигационна връзка. Счита, че
надлежен ответник е собственика на имота (Столична община).
Ищецът иска отмяна на решението и пълно уважаване на
исковете, а ответника отмяна на решението в уважителната му част и цялостно
отхвърляне на исковете.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от
императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните и направените с жалбите
оплаквания с оглед на събраните доказателства СГС намира жалбата на ищеца за
основателна, а тази на ответника за неоснователна по следните съображения:
От писмените доказателства по делото – неоспорени от
страните се установява, че ответницата от 2008г. е настанена в процесния имот,
който е общинска собственост (Договор за наем; настанителна заповед). От
неоспореното споразумение от 02.02.2017г. се установява, че ответницата изрично
е признала, че има задължения за сумата от 1264,71 лева по главница дължима за
периода по горецитираната фактура от 31.07.2015г., по фактура от 31.07.2016г. и
за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2016г.
Така посочените размер и периоди обхващат процесната
фактура за сумата от 618,40 лева от 31.07.2015г..
С оглед на изричното признание на ответника следват
два правни извода, първия от които за наличие за процесния период на валидна
облигационна връзка между страните по продажба на ТЕ. Съществуването на тази
връзка с лице което не е собственик на имота не е забранено от закона, напротив
е напълно допустимо съгласно ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Факта дали имота е
фактически обитаван от ответника-наемател е без значение. Договора за наем е
сключен като безсрочен, а дали наемателя фактически ползва няма значение за
задължението му за консумативните разходи, какъвто разход е този за ТЕ.
Предвид на това е неоснователна жалбата на ответника,
изцяло основана на липса на доказателства за сключен договор, за недоказано
обитаване и за липса на право на собственост върху имота от страна на
ответницата и решението в частта за уважаване на исковете на ищеца следва да се
потвърди.
Вторият правен извод, който се налага с оглед на
сключеното между страните споразумение от 02.02.2017г. е, че е налице изрично
признание на задължението по фактурата от 31.07.2015г. и съответно на основание
чл. 116 ЗЗД е налице прекъсване на давността преди тя да е изтекла, защото задължението
по тази фактура обхваща освен сумата за доплащане след изготвяне на
изравнителните сметки и сумите на помесечните прогнозни плащания за периода
01.05.2014г. до 30.04.2015г.
Принципно правилни са съжденията на СРС, че давността
за всяко месечно прогнозно вземане започва да тече от края на съответния месец,
тъй като по делото няма представени доказателства за обявяване на сметките в
интернет, което има ролята на покана.
Въпреки това обаче давността е прекъсната на
02.02.2017г. с признаване на вземането от длъжника, а като се има предвид, че
за вземането за м.05.2014г. давността започва да тече на 01.06.2014г. и изтича
на 01.06.2017г. то е ясно, че тя не е изтекла към 02.02.2017г, когато е
прекъсната с признанието на длъжника, обективирано в представеното споразумение.
Положението е същото и за всички други вземания за периода по тази фактура. С
прекъсване на давността започва нова давност и към деня на заявлението по чл.
410 ГПК тя не е изтекла.
От СЧЕ (стр. 6 таблицата и приложение 3. 1 към СЧЕ) се
установява, че по тази фактура ищецът е отразил направени от ответника плащания
на 11.02.2016г; 10.03.2016г; 20.10.2016г.; 27.12.2016г. и на 18.11.2017г. и в
тази връзка извода на СРС, че СЧЕ посочва, че не са постъпили плащания е
неверен.
На тези дати длъжника е правил плащания към ищеца и
при липса на твърдения за избор кое задължение плаща правилно на основание чл.
76, ал. 1 ЗЗД ищецът е отнесъл тези плащания за отчетния период
01.05.2014г.-30.04.2015г. във връзка с който е издадена фактурата от
31.07.2015г. След тези плащания дължимата сума за посочения период на главница
е останала според СЧЕ 149,09 лева (стр. 6 таблицата), които следва да се
признаят за дължими и за тази сума отхвърлителната част от решението на СРС
следва да се отмени. Искането в жалбата за лихва от 07.02.2018г. СГС счита, че
е техническа грешка-явно се иска лихва от датата на заявлението, а именно от
16.02.2018г.
В частта за отхвърляне на иска за лихва изтекла преди
заявлението решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото въззивника - ищец
има право на разноски за въззивното дело, за първа инстанция и за заповедното
производство съобразно уважената част от жалбата/исковете.
За въззивното дело при уважени 24 % от
обжалваемия интерес (който е 618,40 лева) ищецът има право на 6,00 лева за
държавна такса за въззивното дело и 36,00 лева за възнаграждение на особен
представител на ответника. За възнаграждение за юрисконсулт СГС намира, че
следва да се определи размер от 100,00 лева, като се присъдят съобразно изхода
на въззивното дело 24,00 лева.
За първа инстанция ищецът има право на
разноски (при уважени окончателно 78 % от размера на исковете) в размер на
794,55 лева за държавна такса, депозит за особен представител, юрисконсултско
възнаграждение и за вещи лица). СРС е присъдил 679,12. Следва да се присъди от
въззивния съд разликата от 115,43 лева.
За заповедното дело ищецът има право на
разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 71,71 лева. Присъдени са от СРС 61,28,
като следва да се присъди разликата от 10,43 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 308371/22.12.2019, постановено по гр. д. №
62863/2018г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за разликата над 1289, 41 лева до
размер от 1438,50 лева, тоест за сумата 149.09 лева искът по чл. 422 ГПК за
цена на доставена топлинна енергия в апартамент 64, бл. 221, вх. Г, ж.к.
„Красно село“ гр. София за периода м.03.2015г. до м.04.2017г., предявен от „Т.С.“ЕАД
срещу М.М.А. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Признава за
установено в отношенията между от „Т.С.“ЕАД
и М.М.А., че М.М.А. ДЪЛЖИ на „Т.С.“ЕАД
още 149.09 лева (разликата между
уважения размер от 1289,41 лева и дължимия от 1438,50 лева) главница,
представляваща цена за доставена ТЕ в периода м.03.2015г. до м.04.2017г. ведно
със законната лихва от 16.02.2018г. – датата на заявлението по ч.гр.д.
10884/2018г. на СРС.
ОСЪЖДА М.М.А.
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД сумата от 66,00 лева – разноски за въззивна инстанция,
както и още 115,43 лева разноски за първа инстанция, както и още 10,43 лева
разноски за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участие на „Б.Б.“ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.