Мотиви по Н.Ч.Д.№3364/2018г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Производството е по чл.457, ал.1 и сл. от НПК.
Постъпило е предложение на Гл.П.на РБългария за произнасяне по реда на
чл.457, ал.1 от НПК спрямо осъдения във ФРГермания български гражданин Х.В.Г..
В предложението се посочва, че лицето е осъдено въз основа на Присъда
на Окръжен съд l=, 5-та наказателна колегия от 19.12.2013г. по наказателно дело
№КLs 862 Js 9422/13, в сила от 28.12.2013г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години „помагачество при непозволен внос на
упойващи вещества в немалко количество в идеална съвкупност с помагачество при
непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество“ - престъпление
по чл.1, ал.1,
чл.3, ал.1, №1, чл.29а, ал.1, №2, чл.30, ал.1 №4 от Закона за упойващите
вещества и чл.27 и чл.52 от Наказателния кодекс на ФРГермания. Отбелязва се, че същият е преведен на територията на РБългария на осн.
чл.455 от НПК и в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983г. Предвид горното, се моли за
приспособяване на чуждия съдебен акт и привеждане в изпълнение наложеното на
осъдения Г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години като се приспаднат съответните периоди на изтърпяване на наказанието
посредством предварително задържане и престой в чужбина и страната.
На осн. чл.453, ал.1 от НПК Главният П.на Р.Б.е приел за
изпълнение присъдата, постановена от чуждестранен съд.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа направеното искане от страна на
Главния прокурор, като моли в тази насока да бъде постановен съдебен акт, въз
основа на който присъдата на Окръжен съд l=, 5-та
наказателна колегия от 19.12.2013г. по наказателно дело №КLs 862 Js 9422/13, в сила от 28.12.2013г., да бъде приспособен към изискванията на българското
законодателство. Предвид горното, намира извършените от Г. престъпления
да съответстват като правната квалификация от българския НК на престъпление по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК. Настоява определеното наказание от 9 /девет/ години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, като се приспадне времето, през което българският гражданин е бил
задържан на територията на страната ни и в ФРГермания, а също и е изтърпявал наказанието „Лишаване
от свобода“ в чуждата държава и до постановяване на определението на съда.
Надлежно упълномощеният в съдебното производство защитник на осъдения
– адв.Георгиева в пледоарията си по чл.291 от НПК, счита, че предложението на Главния П.на
РБ следва да бъде уважено. Навежда доводи наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален ,,общ“ режим, предвид данните за доброто поведение на подзащитния
й във ФРГермания. В заключение отчита необходимостта от приспадане на времето,
през което подзащитният му е бил предварително задържан или е изтърпявал
наказанието „Лишаване от свобода“.
В правото си на лична защита и предоставена последна дума,
осъденият Г. се солидаризира със становището на защитника си и, че са
налице законовите изисквания за приемане на немската присъда.
СЪДЪТ след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Българският гражданин Х.В.Г. е роден на ***г. в гр.Видин, с
пост. адрес: гр.*******със средно специално образование, неженен, с ЕГН:**********, неосъждан.
С Присъда на Окръжен
съд l=, 5-та наказателна колегия от 19.12.2013г. по наказателно дело №КLs 862 Js 9422/13, в сила от 28.12.2013г. българският
гражданин Х.В.Г. бил осъден
на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години за „помагачество при непозволен внос на
упойващи вещества в немалко количество в идеална съвкупност с помагачество при
непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество“,
квалифицирано според немското законодателства като престъпление по чл.1, ал.1, чл.3, ал.1, №1, чл.29а,
ал.1, №2, чл.30, ал.1 №4 от Закона за упойващите вещества и чл.27 и чл.52 от
Наказателния кодекс на ФРГермания.
Считано от 06.06.2013г. /датата
на довършване на престъплението/ Г. бил
задържан на територията на арестите във
ФРГермания.
За времето
от 28.12.2013г. /датата на влизане в сила на съдебния акт/ до транфера му в
страната ни - българският гражданин Х.В.Г. търпял
наказанието „Лишаване от свобода“ в затвора Байройт
във ФРГермания.
Въз основа на дадено
съгласие от 24.11.2017г. на българския гражданин Х.Г., удостоверено в
протокол на районния съд в гр.Байройт, било постановено извършването на трансфер на наказанието му в
страната ни.
На 11.07.2018г.
на осн.
чл.455 от НПК и в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983г. българският гражданин Х.Г. бил преведен на територията
на РБългария и настанен в Затвора-София.
По доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено
установена въз основа на надлежно преведените на български език - писмо
реф. № Е6-9352 а Е- Па - 5312/2016, 13.06.2017г. от дата 13.04.2018г. на
Баварското държавно министерство на правосъдието (л.4-5 от делото), протокол от закрито
заседание на съда в Байройт № Gs 1379/17 от 24.11.2017г. (л.12-14 от делото), писмо от 13.06.2017г.
с № Е6 - 9352 а Е - Па - 5312/2016 на Баварското държавно министерство на
правосъдието до Министерство на правосъдието на Р.Б.(л.21-13. от делото), Присъда на Окръжен съд
l=, 5-та наказателна колегия от 19.12.2013г. по наказателно дело №КLs 862 Js 9422/13, в сила от 28.12.2013г. (л.29-39 от делото), удостоверение за стадий на изпълнение на
наказанието (л.67
от делото), копия
от разпоредбите на Наказателния кодекс на ФРГермания, за които е осъден Г..
Констатация за необременото съдебно минало на осъдения Х.Г. до датата на осъждането му в
чуждата държава, съдът
направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
справка за съдимост.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на трансфер по смисъла на Конвенцията за трансфер на осъдени
лица, ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ, бр.№39/10.05.1994г.,
както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на
28.01.2004г., в сила за Р.Б.от 01.07.2004г., е Присъда на
Окръжен съд l=, 5-та наказателна колегия от 19.12.2013г. по наказателно дело №КLs 862 Js 9422/13, в сила от 28.12.2013г., която е предмет на споразумение между
съответни, посочени в Конвенцията и в чл.457 от НПК длъжностни лица на
страните.
Налице са предпоставките на уважаване предложението на Главния П.на
РБългария и за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния немски съд
спрямо осъдения Х.Г. по чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени
лица, приложим закон според чл.449 от НПК, тъй като е ратифицирана и действа и
за Р.Б.и за ФРГермания. Постъпили са формално изискуемите документи, и съгласно
чл.9, т.1, б.“а“, вр. чл.10, т.1 от Конвенцията (приложимо право според
изричната декларация на Република България, направена при ратифицирането на
Конвенцията) българската държава е обвързана с правния характер и срока на
наказанието, определени от осъдилата държава.
Видно от материалите по делото, съдебният акт, въз основа на който е
осъден българският гражданин Х.Г. е влязъл в сила и е станал изпълняем на 28.12.2013г.
В производството по чл.457 от НПК и съответстващите разпоредби на
Конвенцията на трансфер на осъдени лица, приемащата държава има компетентност
единствено и само да приспособи дадените за изпълнение присъди, а не да
преценява въпроси по същество на тези присъди и тяхното съотношение с действия
или бездействия на лицето. Поради това крайният акт на чешката държава е
задължителен за българския съд като в този смисъл извършеното от осъдения Х.Г. във ФРГермания престъпление/я не подлежи на
анализ.
Преценявайки фактите по извършените
от осъдения Г. на територията на РЧехия престъпления
и приложените към предложението на Гл.П.съответни текстове от Наказателния
кодекс на изпращащата държава, съпоставени с приложения текст, мотиви и
диспозитив на съдебния акт, настоящият съдебен състав счете, че същите
съответстват на текста на едно престъпление по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 на
РБългария, а именно пренасяне през
границата на страната на високорискови наркотични вещества.
Така според съдържанието на немския
съдебен акт срещу Г.,
последният и съучастника му – К.
след като са били вербувани от неизвестно трето лице, действащо по
поръчение на източноевропейски търговци на наркотици, са транспортирали в
началото на юни 2013г. /задържани са на 06.06.2013г./ по-голямо количество
упойващи вещества - 20 пакетчета с опакован в найлон хероин в камион и
съпровождащ автомобил от България към Германия като в едното превозно средство
е пътувал осъденият Г., който само е
подпомагал дейността. Участието в престъплението според съдебния акт на Г. се изразявала в това, че същият
преминавал по-рано границите с превозно средство и информирал съучастника си -
осъдения К. дали се очакват гранични проверки или други особености.
Видно от
така цитираното съдържание на част от диспозитива на чешкото решение, Г., за разлика от съучастника му само е подпомагал дейността на групата и в
частност на К., поради което и доколкото, видно от мотивите към немския съдебен акт,
деянието му е извършено като помагач, съдът в този му състав счете, че резонно квалификацията
следва да бъде привързана с нормата на чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В българския НК за визираното по-горе престъпление се предвиждат
съответно наказания ”Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ до 15 /петнадесет/ години и„Глоба“ 100 000 /сто хиляди/ до 200 000лв.
/двеста хиляди лева/.
Наложеното от чуждия съд наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/
години е в рамките, които са установени в българския НК и по тази причина няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК и за намаляване
на наложеното наказание за това престъпление като дори в страната ни,
наказанието „Лишаване от свобода“ е с по-висок минимум. По делото липсват данни
на Г. да е наложено и кумулативното
наказание „Глоба“ за вмененото му престъпление.
Съдът в този му състав на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.,,а“ от ЗИНЗС постанови наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ години да бъде
изтърпяно при първоначален „строг”
режим на изтърпяване. Събразно цитираната
норма, съдът
определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието на
осъдените на „Лишаване от свобода” за повече от 5 /пет/ години
за умишлени престъпления.
Съдът изпълни служебното си
задължение и на осн. чл.457, ал.5, пр.1 от НПК приспадна предварителното
задържане на осъдения Ц. във
ФРГермания, считано от 06.06.2013г., както и периодите, през което е търпял
наказанието „Лишаване от свобода“ в немски
затвор, считано от 28.12.2013г. и времето, през което е прибивавал на Затвора – София, след
трансфера му в страната ни от 11.07.2018г. до влизане на определението в сила.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
постанови определението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................
ЧЛЕНОВЕ:1........................................
2.............................................