Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 18.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на тридесети
септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 228 по описа за 2021 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от
Твърди се, че съгласно сключения договор,
заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем при следните
параметри: 5000.00 лева сума на кредита
със срок от 24 месеца; размер на вноската
- 298,58 лева; годишен процент на разходите – 45,36 %; годишен лихвен
процент –38,30 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо задължение по кредита
7165,57 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги се дължи
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830.00
лева; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 201,25 лева.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 11995,57
лева, с общ размер на вноска 499,83 лева и дата на погасяване – десети ден от
месеца.
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит неразделна част от който са Общи условия,
които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът се е запознал
преди подписването му и няма забележки към него, се задължава да ги спазва, за
което полага подписа си под клаузите на договора и Общите условия към него.
Съгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставя безвъзмездно на хартиен носител в ясна и разбираема форма
на български език информация във формата на стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
клиентът преценя доколко предлагания договор съответства на неговите възможности
и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги,
който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съгласно т. V от договора за потребителски
кредит длъжникът е пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо нейно
задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с част от отпуснатата сума по
кредита, както следва – задължение в размер на 2300.00 лева към „Фератум България“ ЕООД – документ за кредитен превод с референция 270РМWP********* от 16.01.2019 г. задължение в размер на 2400.00 лева към Кредисимо АД – документ за кредитен превод с референция 270
РМWP********* от 16.01.2019 г..
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.07.2018 г. превежда парична сума в размер
на 300.00 лева по посочена от длъжника
банкова сметка, ***едита е 5000.00 лева.
Тъй като длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само седем погасителни вноски, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, на 02.10.2020 г. договорът
е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. На длъжника е
изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен. До длъжника Я.В.В. е
изпратено уведомително писмо с обратна разписка от ищеца, с което е направен
опит да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, но писмото
не е потърсено от получателя, въпреки, че това е адреса посочен от ответника.
Поради неизпълнението на
договорното задължение „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в Районен съд Елин Пелин, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 932/2020 г., като във връзка с депозирано възражение от
длъжника, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като съобщението е получено от заявителя на 03.02.2021 г..
Препис от исковата молба е изпратена на ответника Я.В.В., който в срока по чл.131 от ГПК, депозира писмен
отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен процесния
договор за потребителски кредит, но твърди, че същият съдържа клаузи, които
водят до неговата недействителност съгласно Закона за потребителските кредити.
На първо място договореният лихвен процент по договора нарушава добрите нрави,
тъй като при заем с кратък срок от 24 месеца, какъвто е настоящият, уговарянето
на възнаградителна лихва в размер на 38,30 % не е
съразмерно с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. От друга страна
е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването годишният процент на
разходите да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. С оглед на което нищожни, като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП са клаузите на раздел VI от договор за заем, в които е
посочено, че ГПР е в размер на 45,36 %. Съгласно чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, като следва да се съобрази и нормата на §2
от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Изложеното сочи, че при съмнение в действителния смисъл на законовите
разпореди същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на
цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да
се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание
за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят за
осигуряване на най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, като тази информация
следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за
кредита и определен по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави
изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това
дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не. Според
съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да
познава своите права и задължения по договора за кредит, този договор следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. Изложеното сочи,
че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК водещо до недействителност по смисъла
на чл.22 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР,
но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин,
който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да
разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. По конкретно посоченият
в раздел VI от договора годишен процент на
разходите в размер на 45,36 % не отговаря на действително приложимия между
страните ГПР.
Сумата от 4830 лева дължима от
кредитополучателя с основание избран и закупен пакет от допълнителни услуги не
е включена в посочения в договора размер на ГПР, а именно 45,36 %. При съобразяване
и на тази сума кредитът би се оскъпил съществено с над 90 % тъй като сама по
себе си сумата по пакета за допълнителни услуги 4830.00 лева е почти равна на
предоставената сума по договора за кредит, което сочи, че действителния ГПР е в
размер на 145,36 %, който многократно надхвърля законоустановения
максимум.
Неоснователна е и претенцията на
ищеца за неизплатена главница по договора за потребителски кредит в размер на
3870,94 лева. От представеното извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит, представена от ищеца се установява, че ответникът е
заплатил сумата от 3515,15 лева, поради което претендираната
главница от 3870,94 лева се явява неоснователна, тъй като ответникът е заплатил
сумата от 3515,15 лева.
Не става ясно за какво се дължи
договорното възнаграждение и не е ясно каква е насрещната престация
на ищеца, за да бъде заплатено това договорно възнаграждение, поради което и
същото е недължимо, макар и да е включено от ищеца в договорния план.
Оспорва се и погасителния план
към исковата молба да е представян на ответника, тъй като същият никога не е бил запознаван с подобен погасителен
план, както и към документите, които са му предоставени от ищеца не му е
предоставен екземпляр от същия.
Ответникът оспорва и твърденията
на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост по договора за потребителски
кредит, както и твърдението, че е платил само 7 пълни месечни вноски, тъй като
както бе посочено и по-горе, ответникът е заплатил общо сума в размер на
3515,15 лева, а с оглед факта, че месечната вноска по договора за кредит е в
размер на 298,58 лева, то заплатената сума по договора възлиза на 12 месечни
вноски.
Възразява се и срещу твърдението,
че уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост е достигнало до
знанието на ответника, тъй като е изпратено до адрес, който не е посочен от
ответника като адрес за кореспонденция, а посочения адрес за кореспонденция от
ответника е в гр.Е. ул. „…….“ № .. Кредиторът обаче не е изпълнил
това си задължение по договора и е изпратил уведомителното писмо за настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния
договор за кредит на адрес различен от посочения в договора. Всичко това
обуславя извод, че предсрочната изискуемост по договора не е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като ищецът
има задължение да уведоми ответника за настъпването й на адрес посочен от
ответника.
С оглед неоснователността на главните претенции, то и претенциите на
ищеца за заплащане на лихва за забава в размер на 756,97 лева и законна лихва
от 121,59 лева също са напълно неоснователни.
Предвид всичко изложено се иска съдът да
прогласи процесният договор за недействителен или да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Районен съд
Елин Пелин, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните
съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 932/2020
г. по описа на Районен съд Елин Пелин, въз основа на подадено заявление по
чл.410 от ГПК в полза на „Профи кредит България” ЕООД
е била издадена Заповед № 260207 за изпълнение на парично задължение от
25.11.2020 г., с която длъжникът Я.В.В. е осъден да
заплати на „Профи кредит България” ЕООД следните
суми: 3870,94 лева -
главница по Договор за потребителски
кредит № 30034352454 от 15.01.2019 г., 1140,93 лева договорно възнаграждение за
периода от 10.09.2019 г. до 02.10.2020 г.; 756,97 лева лихва за забава за периода
от 11.02.2019 г. до 02.10.2020 г.; 121,59 лева законна лихва за периода от
02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Искането
за заплащане на сумата от 3404,91 лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е отхвърлено и не е
обжалвано от заявителя, поради което заповедта за изпълнение в тази част е
влязла в сила. Със заповедта за изпълнение са присъдени на
заявителя деловодни разноски в размер на
117,80 лева – включващи заплатена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника Я.В.В. на 15.12.2020 г., който в срока по
чл.414 от ГПК депозира възражение, с което оспорва издадена заповед за
изпълнение.
Във връзка с депозираното
възражение от длъжника В., съдът на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК е указал на заявителя „Профи
кредит България” ЕООД, че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви
иск за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, от което се
установява съответно пасивната и активна легитимация на страните, както и
наличието на правен интерес у ищцовата страна от
воденето на положителен установителен иск по смисъла
на чл.422 от ГПК.
По делото е представен сключен
между страните писмен Договор за потребителски кредит № 30034352454 от 15.01.2019 г., по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 5000.00 лева със срок на погасяване на 24
месеца с равни месечни вноски по 298,58 лева всяка, ГПР /годишен процент на
разходите/ – 45.36 %; ГЛП /годишен лихвен процент/ от 38,30%; лихвен процент на
ден - 0,11%.; общо задължение по кредита: 7165,57 лева. Уговорено е и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830,00 лева,
по който размерът на вноската възлиза на 201,25 лева. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е 11995,57 лева, с общ размер на
месечната вноска, включваща кредита и закупения пакет допълнителни услуги,
ведно с договорената лихва от 449,83 лева, платима на 10-то число на месеца.
Представени са следните писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт;
декларация; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Общи условия на „Профи
кредит България” ЕООД към Договор за потребителски кредит; погасителен план към
договор за потребителски кредит; платежни нареждания; обратни разписки;
уведомително писмо; извлечение по сметка
към Договор за потребителски кредит № ……...
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният в срока по чл.415, ал.1
от ГПК, установителен иск е с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е допустим,
а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
Налице е правен спор между
страните по делото за установяване съществуването на вземанията на ищеца произтичащи
от сключен между ищеца - кредитодател и ответника –
кредитополучател Договор за
потребителски кредит № ………… от 15.01.2011 г., доколкото ответникът е направил възражения за недействителност на
договора за кредит на основание Закона за потребителския кредит.
В случая отпуснатият кредит на ответника е в
качеството му на физическо лице, поради което представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, което характеризира ответника с качеството потребител
по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ето защо
ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи по Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следва да следи и служебно.
Според чл.143 от Закона за защита на
потребителите понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни клаузи са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а в алинея 2-ра от същата разпоредба
е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
В случая е видно, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при
предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи, доколкото се
регулира от изготвени Общи условия, изготвен е на бланков формуляр, което сочи,
че не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ответникът не
е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Подписан е стандартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от кредитодателя - ищец. От съдържанието на договора се
установява, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване. Няма ясно обяснение на начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 45,36 %. ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, затова посочването на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. В случая
не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или
бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения
по споразумение за допълнителни услуги. Следва да се отбележи още, че уговорения
в договора за кредит годишен лихвен процент от 38,30 % надвишава неколкократно законната лихва, което също представлява
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля в пъти повече размера на
законната лихва.
Изложените констатации сочат, че
с оглед липсата на индивидуално договоряне на
параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР и ГЛП правят тези договорни клаузи неравноправнии на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и същите са
нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9:
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.11: условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; т.12: погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; т.15: лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; т.16: предупреждение за последиците за потребителя
при просрочие на вноските; т.20: наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
В случая сключеният между страните договор за
кредит не отговаря на посочените по-горе изисквания от ЗПК. Съдържащата
се в раздел „6-ти Параметри“ информация относно броя и размера на погасителните
вноски, годишен процент на разходите и годишния лихвен процент е обща, не
отговаря на изискването за разбираемост и с нея не се конкретизира какво точно
се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Нормите, уреждащи
нищожността на сделките са
императивни и за приложението им съдът следи служебно, а когато страна се позовава на договор, както в случая ищецът черпи
правата си от договор за потребителски
кредит, съдът е длъжен да провери неговата действителност и без да има съответно позоваване в тази
насока. В случая се касае
за потребителски договор, при който едната страна е икономически в
неравностойно положение, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК и следва да се приеме, че
максималният размер на лихвата /било възнаградителна или
за забава/ е ограничен. Обратното би означавало потребителите като икономически
по-слаби участници в тези облигационни
отношения да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Ето защо съдебната
практика приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва.
В
случая уговореният ГЛП от 38.30 % е в пъти по-висок размер от този на законната
лихва, поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна –
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите
нрави.
Ответникът
по делото оспорва и погасителния план представен от ищеца с твърдението, че такъв никога не му е
предоставян и не е запознаван с такъв, като е поискал ищеца да представи
оригинала на писменото доказателство. Въпреки изричните указания в тази насока
от съдебния състав, ищецът не представи по делото оригинала на погасителен
план. В тази насока съдът намира, че следва да изключи същия от доказателствения материал по делото и да приеме, че е
налице липса на погасителен план.
По всички изложени съображения, процесният Договор
за потребителски кредит № …….. от 15.01.2019 г. е нищожен като на основание чл.23
от ЗПК, ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.
При разпределението на доказателствената
тежест в процеса, съдът е указал на ищеца, че при предявен
положителен установителен иск в негова тежест е да установи и размера на претендираното
вземане. Ищецът обаче не ангажира доказателства
в тази насока и не установи по несъмнен и категоричен начин размера на претендираната главница дължима от ответника, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид извода за неоснователност на иска за
главница, неоснователни се явяват и заявените претенции за заплащане на договорно възнаграждение и лихвите за забава.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 900.00 лева представляващи заплатен
адвокатски хонорар в исковото производство по настоящото дело.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ……със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „……….“, № .., бл…, вх представлявано от
пълномощника юрисконсулт Г.С.Г. предявен срещу ответника
Я.В.В., ЕГН ********** *** Пелин, Софийска област, ул. „…….“ № . за признаване
за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 3870,94 лева - главница
по Договор за потребителски кредит № ……………. от 15.01.2019 г., 1140,93 лева договорно възнаграждение за периода от
10.09.2019 г. до 02.10.2020 г.; 756,97 лева лихва за забава за периода от
11.02.2019 г. до 02.10.2020 г.; 121,59 лева законна лихва за периода от
02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
260207/25.11.2020 г. по ч.гр.д. № 932/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК………… да заплати на Я.В.В.,
ЕГН ********** сумата от 900.00 лева /деветстотин
лева/ направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението
по настоящото дело препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 932/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, като
последното се върне в деловодството на
РС Елин Пелин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: