№ 1002
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110158062 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
вх. № **** срещу длъжницата С. Р. В..
Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно, на основание чл. 411, ал.
2, т. 5 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на ****, съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение срещу него.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички **** граждани, включително и живеещите в
чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в ****, като тези, които не са вписани в
регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се
вписват служебно в регистъра на населението от район **** (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т.е.
постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на
лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той
отразява неговото действително местоживеене. **** граждани с местоживеене в
чужбина нямат настоящ адрес в ****, затова адресът им по местоживеене се отразява в
регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94, ал. 3
ЗГР).
От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от *** С.
Р. В. е с регистриран настоящ адрес в *** от което следва, че обичайното й
пребиваване е извън територията на ****. Следва да се съобрази решение от
16.05.2024 г. по дело № C-222/23 на СЕС, според което разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл.
5, § 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска
национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка
компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото
съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на
територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2
—7 от регламента.
С оглед на горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ **** срещу С. Р. В..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2