Решение по дело №1114/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД АА - Варна/, чрез процесуален представител срещу Решение № 501 от 31.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110203378 по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000516 от 04.07.2022 г., издадено от директора на РД АА – Варна, с което на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ***-, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.

С жалбата се настоява за незаконосъобразност на обжалвания акт поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е констатирана по категоричен начин кражбата на преносимата (флаш) памет, а и дори да се приеме, че същата се е осъществила, то тя не е основание за отпадане на отговорността на превозвача поради невъзможност за представяне на изисканата информация. В тази връзка се сочи, че няма пречка информацията да бъде свалена повторно от дигиталния тахограф, въпреки покупко-продажбата на процесното МПС. Излагат се твърдения, че с НП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касацията – „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ***-, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Счита, че правилно съставът на въззивния съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при приложението на материалния закон. Правилно, според ответната страна, РС – Варна е констатирал наличието на неяснота в обстоятелствената част на НП и АУАН, тъй като е невъзможно да се установи в какво е обвинено дружеството. Отправя се искане за оставянето в сила на обжалвания акт. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. В условията на евентуалност, иска се от съда неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е приложена писмена молба, с която се поддържа отговорът на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че решението на РС – Варна е правилно и пледира оставянето му в сила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 501 от 31.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110203378 по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000516 от 04.07.2022 г., издадено от директора на РД АА – Варна, с което на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ***-, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 1 от същия закон.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на превозвач, който притежава Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 13708, валиден до 28.07.2025 г., не представя изисканата с Покана № 82-00-51-82/26.01.2022 г., от служителите на РД АА – Варна информация за периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2021 г. на магнитен носител, извлечена от паметта на дигитален тахограф, марка „Continental Automotive“, тип 1381.10510, сериен № **********, с номер на одобрен тип е1-84, монтиран на МПС, марка „МАН“, кат. № 3, с рег. № ***-, за който са съставени два приемно-предавателни протокола от 04.02.2022 г. и дата 16.03.2022 година. Поканата е получена на 27.01.2022 г. (л. 8 – гръб от адм. преписка). Изложените факти са квалифицирани за нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 1 от ЗАвтП.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и неправилно приложение на материалния закон. Мотивиран е извод за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като АНО не е посочил в обстоятелствената част на НП действията на превозвача довели до извършване на нарушението.

Настоящият състав на съда, като касационна инстанция, изцяло възприема мотивите на въззивния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател, за незаконосъобразност на въззивното решение, както и за неправилно прилагане на закона.

Настоящият състав намира, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП законодателят вменява задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Съгласно нормата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.

Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, послужила като основание за ангажиране отговорността на дружеството, предвижда ангажиране отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

Двете хипотези на изпълнително деяние, уредени в чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, се различават по своя фактически състав. Вследствие на което, при налагане на санкция, основаваща се на тази норма, се изисква точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, определящи съответния състав. Поради тези съображения правилно въззивният съд е обосновал извод за наличие на неяснота под коя от двете форми на изпълнително деяние следва да бъдат подведени посочените в НП и АУАН факти. Тези обстоятелства от съществено значение за установяване на фактическия състав на деянията по чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, както е посочено и в решението на районния съд, не са били обект на изследване и събиране на доказателства от страна на наказващия орган.

Възраженията, посочени в касационната жалба, са неоснователни. При издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не само ограничават, но и лишават от възможността санкционираното лице да разбере в какво е обвинен, а така също и на съда да извърши проверка относно правилното определяне на приложимите норми, както е посочено по-горе. Допуснатите съществени процесуални нарушения, водят до незаконосъобразност на НП и налагат неговата отмяната. След като е стигнал до идентичен извод обосновано, правилно и законосъобразно ВРС се е произнесъл с проверяваното решение. Настоящият състав на съда стига до заключение, че не са налице нито поддържаните касационни основания, нито такива, установени при проверката по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, поради което проверяваният за законосъобразност съдебен акт следва бъде потвърден.

Настоящият състав на съда не споделя посочената в касационната жалба практика на Административен съд - Варна, тъй като в настоящия случая въззивният съд е обосновал решението си с неяснотата от фактическа страна на НП, а не с техническата невъзможност в определения срок да се представи информацията от дигиталната карта на водача. Предвид на което възражението на касационния жалбоподател в тази насока е неоснователно.

Предвид горните съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника по касация „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД за настоящата инстанция. За осъщественото процесуално представителство пред Административен съд - Варна ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023 г. за изплатен по банков път адвокатски хонорар в размер на 500 лв., както и списък по чл.80 от ГПК. Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.04.2009 година.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. І от АПК, Варненският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 501/31.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110203378/2022 г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***- сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: