РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 436
гр. Перник, 22.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100169 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Б. Б. и Б. Н. С., срещу Прокуратурата на Република
България, за осъждане на ответника да им заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане.
Според твърденията в исковата молба, вредите се изразяват в засилена депресия от
порочността на правосьдната система в България, увреждане авторитета и доброто им име в
обществото, негатив на фирмата на Н. Б. Б. и го компрометират пред клиенти, институции и
обществото, вредат на професионалната му репутация, Засегнати са чувството им за чест и
достойнство, претърпени притеснение и психично натоварени, под огромното напрежение,
на което са подложени от Прокуратурата. Изложени са твърдения, че претърпените от
ищците неимуществени вреди са причинени в резултат на нанесените им клевета и обида,
вменяване на престъпление „шанаджийство“, от 14.11.2022г. до момента, вр. действията на
Прокуратурата срещу ищците в този период с настъпили тежки последици, от
Прокуратурата на Република България (РП-Перник, в лицето на прокурор К. М.). Ищците са
посочили в исковата молба, че правното основание на претенцията им е по състава на
чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 147,вр. Чл. 148,ал.1 и ал.2 от НК.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на исковата молба съдът
установява, че същата не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 128, т. 2 ГПК.
Съдът не е задължен да възприема дадената от ищеца правна квалификация на иска, а
е задължен да квалифицира претенцията съобразно изложените в исковата молба
фактически твърдения и отправеното искане за защита. Съгласно нормата на чл. 7 КРБ,
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
и длъжностни лица, като в т. 1 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС,
1
ОСГК, по тълкувателен път е изведено разбирането, че разпоредбата на чл. 7 КРБ не е пряк
път за защита, а основен принцип, осъществяването на който се основава на закона.
Отговорността на държавата принципно се реализира по специалния ред на ЗОДОВ,
приложим само в конкретно уредените случаи в чл. 1, чл. 2, чл. 2а и чл. 2б ЗОДОВ, а ако не
се обхваща от този закон – отговорността на държавата за вреди се реализира по общия ред
на чл. 49 ЗЗД.
Доколкото ищците поддържат, че са претърпели вреди в резултат на нанесените им
клевета и обида, вменяване на престъпление „шанаджийство“ във връзка с осъществени от
прокурор при РП-Перник действия, претенцията на ищците не е сред посочените в чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ (още по-малко в чл. 1 ЗОДОВ, който касае обезщетение за вреди по повод на
административна дейност). В чл. 2 ЗОДОВ изчерпателно и лимитивно са изброени
хипотезите, в които Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от
разследващите органи, прокуратурата и съда. В сочената разпоредба не е предвидена
изрична възможност за претендиране на обезщетение по реда на този специален закон от
нанесените им клевета и обида, вменяване на престъпление „шанаджийство“ във връзка с
осъществени от прокурор при РП-Перник действия.
Ето защо, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и поради липса
на твърдения от страна на ищците относно факти и обстоятелства, които да попадат в
хипотезите на чл. 2, чл. 2б или чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че правната квалификация на
предявения против Прокуратурата на РБ осъдителен иск е по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от
Конституцията на РБ.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че квалификацията на исковете по
чл. 49 ЗЗД и разглеждането им по общия исков ред налагат заплащането на дължимата
държавна такса от 4% върху цената на иска или в случая в размер на 1200 лв. В случая с
исковата молба не са представени доказателства за внасянето на дължимата държавна такса
по сметка на съда.
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на ищците, в 1-седмичен срок от съобщението:
да внесат държавна такса по сметка на Окръжен съд - Перник в размер на 1200 лв.,
като в същия срок представят доказателства за внесената държавна такса.
При неизпълнение на указанията в посочения 1-седмичен срок, производството по
делото ще бъде прекратено.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Препис от разпореждането да се връчи на ищците на посочения съдебен адрес.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3