РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. К., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510200301 по описа за 2025 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 08.01.2024г. на
ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което са наложени
административни наказания.
Недоволен от това останал жалб. И. П. Н. който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно
нарушение, както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата
и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендира за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендират за разноски, и правят възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства и
установени с доказателствени средства – показания на свидетел, писмени и
след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН /нарушител/ поради което е допустима.
1
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление,
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на
01.09.2023 г. в 19.00 ч. в гр. П. б. на паркинг находящ се на ул. „Т. М.“ нар. И.
П. Н. като водач на собствения му лек автомобил „Д. Т.“ с рег. № ** **** **
предприема маневра движение на заден ход за излизане от реда на
паркираните автомобила без да се е убедил, че пътя зад него е свободен и
блъска паркираният на платното за движение лек автомобил „О. А.“ с рег. № *
**** собственост на Н. Я. Д.. Настъпва ПТП с материални щети. Водача не
изпълнява задължението си като участник в ПТП, не остава на място, а го
напуска. И. Н. и автомобила са установени на 03.11.2023 г. в сградата на КАТ
гр. К.. АУАН е съставен във връзка с преписка № ****-*****/23 г. по описа на
РУ-К. с което е извършил;
1.Предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без
да се съобразява със тях. ПТП с което виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДП.
2.Не спира и не установява последиците от ПТП с което виновно е нарушил
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. „
На основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, АНО е наложил
административно наказание глоба в размер от 200 лв., и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП е наложил административно наказание глоба в размер от 50 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М. С.-
актосъставител и от писмените доказателства по делото- протокол за ПТП с
бланков номер *******, докладни записки, декларация за предоставяне на
информация във връзка с чл.188 от ЗДП, протокол за доброволно предаване от
09.10.2023 г., справки, застрахователни полици и др..
От показанията на актосъставителя и от писмените доказателства по делото се
установява, че е била подадена жалба за настъпило ПТП което е било
напуснато от жалб. Н..
При извършената проверка подалата жалбата предала с протокол за
доброволно предаване запис от камера и от който запис било установено, че
автомобила управляван от жалб. е излязъл от паркинг на заден ход и блъснал
неправилно паркирания автомобил на подалата жалбата Н. Д. след което
потегля без да спира.
От протокола за ПТП № * ****** от 03.11.2023г. се установява, че е настъпило
ПТП с материални щети но не са посочени щетите тъй като не е правен оглед
на лекия автомобил „О. А.“ с рег. № ***** ** /последните букви не са
посочени в обжалваното наказателно постановление/.
Във показанията си актосъставителя твърди, че след като е изгледал
видеозаписа е видял, че жалб. Н. при движение на заден ход е блъснал лекия
автомобил марка „О.“.
Съобразно разпоредбата т. 30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
2
Актосъставителя в съдебното заседание заяви „ако не се лъжа беше ударен
преден десен калник“ но това не е отразено в протокола за ПТП.
Жалбата подадена от водача на лекия автомобил „О.“ е 25 дни след
настъпилото ПТП.
В докладната записка с рег. № ****-***** от 11.10.2023 г. е посочено, че
водача на лекия автомобил „О.“ е заявил пред полицейския служител
извършващ проверката, че на управлявания от нея автомобил е била счупена и
огъната бронята.
В заявлението си до Началник РУ водача на лекия автомобил твърди, че
колата и е била ударена.
По изложеното съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата
му против наказателното постановление, че на другия автомобил не е бил
причинил щети при движението си на заден ход.
Неправилно обаче АНО е квалифицирал движението назад на автомобила
управляван от жалб. като нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДП.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП задължава водача на ППС при излизане от
реда на паркираните превозни средства, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В случая при движение на заден ход жалб. е допуснал ПТП с материални
щети. Това обстоятелства се установява от показанията на актосъставителя и
от презумптивната сила на АУАН съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от
ЗДП и приложената към преписката докладна записка.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДП преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
Втората алинея на посочената норма регламентира, че при движението си
назад водачът е длъжен да наблюдава пътя зад превозното средство а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Предвид на това съдът счита, че извършеното нарушение от жалб. е при
движение назад в нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДП,
поради което то не е квалифицирано правилно съобразно материалния закон.
Затова в тази му част обжалваното наказателно постановление подлежи на
отмяна като незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
От обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление и от
гласните и писмени доказателства по делото се установява, че нар. Н. не е
слязъл от автомобила да установи щетите които е нанесъл при
незаконосъобразното си движение назад, а е напуснал произшествието без да
уведоми органите на МВР или да окаже съдействие при установяването на
вредите.
3
Така описаното му поведение не съставлява неизпълнение на задълженията
му по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП.
Съгласно този законов текст, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност
за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба,
следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са
последиците. От ангажираните по делото доказателства, включително и от
показанията на разпитания по делото актосъставител и от приложения към
административнонаказателната преписка СД, не може да се направи
категоричен извод за наличие на знание у жалбоподателя за настъпилото
съприкосновение между двата автомобила.
Индиция за това е и последвалата реакция от страна на жалб. е, че той отново
дава на заден ход след което вече изправя автомобила и потегля като не
потегля рязко за отдалечаване от мястото на произшествието.
Предвид на това и със оглед на характеристиките на маневрата и настъпилите
незначителни вреди, съдът възприема тезата на жалбоподателя, че реално не е
узнал за настъпило ПТП, поради което и няма как да се ангажира
отговорността му за това, че не е останал на място.
АНО не е ангажирал никакви доказателства, които да сочат на противното или
да разколебаят изложеното от жалбоподателя.
Като е квалифицирал деянието му по този законов ред, АНО е изпълнил
изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление макар да не се констатираха допуснати други освен описаните
по-горе съществени нарушения на процесуалните правила, същото подлежи
на отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8,
ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа за минималните възнаграждения на адвокатите е 400 лева..
Видно от договора за правна защита и съдействие защитникът е
получил възнаграждение в размер на 600 лева.
Със оглед обстоятелството, че разглеждането на делото протече в едно
съдебно заседание, същото не е сложно от фактическа и правна страна,
проведен е разпит само на един свидетел а и със оглед направеното
възражение от представителя на възз. страна за прекомерност на разноските и
присъждането им към минималния размер предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата поради което следва размера на адвокатското възнаграждение да
бъде определен към предвидения в закона минимален размер от 400 лв..
Сумата от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени
в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
4
представителство, при материален интерес до 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 08.01.2024г. на
ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание като във
частта му в която на основание, чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер от 200 лв., и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 50
лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от един месец
наложени на И. П. Н. с ЕГН ********** жив. в с. Д. С. ул. "М. Ч." № ** като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на И. П. Н. с ЕГН ********** сумата от
400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5