Р Е Ш Е Н И Е
№
283 14.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Минка Петкова
ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №72 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава единадесета
от АПК вр. с 285 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба с правно основание
чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС на Г.Д.С. ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София с искане да бъде осъдена да заплати
обезщетение в размер на 20 000лв, представляващи част от исковата му
претенция в размер на 120 000лв, за причинени неимуществени вреди в
периода 05.08.2015г. до 14.11.2020г., в който е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит
тип при Затвора в град Стара Загора.
Фактическите основания по исковата
молба: Килии с номера 3 и 4 са лишени от пряк достъп на слънчева светлина, а
осветеността им е почти никаква и недостатъчна за нормален живот. Стените и
тавана са боядисани в не определен цвят, който поглъща светлината, а тези факти
му пречели да чете художествена литература, вестници и други, като оказвали и
изключително натоварване върху психиката на всички обитатели. Килия номер
четири е с размери от около 28кв.м., в които са поместени пет гардероба, 6
двойни нощни шкафчета, три маси, както 6 броя двуетажни легла. В случаите на
пълно заемане на леглата, настанените дванадесет човека разполагат с не повече
от 2 кв.м. свободна жилищна площ. Липсват достатъчно прозорци и отдушници, за
да влиза въздух, с което е нарушен чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, относно стандартите
за изграждане на обществени сгради. Особено неблагоприятно му се отразил факта,
че тези помещения били обори преди да бъдат ползвани за нуждите на затворническото
общежитие, и през първите две години от престоя му не разполагали с вътрешни
тоалетни и течаща вода. Нощем е ползвал кофа за съответните физиологични нужди.
С това е унизено човешкото му достойнство. Изпитвал погнуса да не се зарази с
нещо от пълната липса на хигиена в общите помещения – баня, умивални, тоалетни
и двор. От средата на 2018г. до .11.2019г. не
са раздавани препарати за почистване на спалните помещения и коридорите. Повече
от година общите тоалетни и умивални не са дезинфекцирани. През половината от
престоя му, между 120 и 140 човека са ползвали общо шест броя тоалетни. При
това натоварване от хора е невъзможно нормалното ползване на тоалетните и
хигиена съответно е липсвала. Банята се състояла от шест душа, които никога не
са работили едновременно. Топлата вода също не му достигала. Този проблем не
бил решен до края на престоя му, въпреки че е уведомявал ръководството.
Занемарил личната си хигиена в името на здравето си, което пък му причинило
емоционални неудобства, защото считал, че мирише и тази миризма се възприема от
околните и те поради това странели от него. В помещенията имало бълхи,
дървеници, кърлежи, мишки, които го атакували. Изпадал и в ужас от страх да не
се разболее, защото липсвали осигурени медицински грижи, а той е влязъл в
затвора на 46 години и докато излезе, вече на 50 годишна възраст, не е виждал
лекар и нито веднъж не му е правен профилактичен преглед. Като е боледувал
нямало към кого да се обърне. Когато лекарката отсъства, никой не я замества.
Отоплението на помещенията е на твърдо гориво, по-точно въглищен прах, който е
силно отровен и малко дърва за разпалването му. Зимно време този въглищен прах
е навсякъде. Не може да се изчисти и всичко е черно. Няма нито един
пожарогасител и през зимния период живеел в непосредствен риск и страх за живота
си. В случай на инцидент, както е заключен, ще изгори или най-малкото ще се
задуши, така че по време на престоя си изпитвал неописуем ужас да не възникне
пожар. Страхът му се задълбочил и увеличил и от факта, че няма разработен план
за евакуация при бедствия и аварии, както се полага по закон за обществените
сгради. Няма табели и знаци за движение в случай на инцидент. На 15.05.2017г.
столовата била превърната в килия за лишени от свобода. От тогава до
освобождаването му се хранел като животно, където намери, прав, по пейки, по
столове, в умивалнята. Стресът и унижението, на което бил подложен допълнително
се увеличил и от поведението на служителите, които като знаели условията за
хранени ги канели в ресторанта, при това със задоволство от факта, че те няма
да се хранят нормално. Това отношение е подигравка и унижение, че не може да се
чувства като нормален човек и да се храни в нормални условия. Бил унизен и се
почувствал малоценен до степен на непоправимост. Храната се подавала през една
врата към помещение, предназначено за кухня, а в продължение на шест месеца
били длъжни да се подписват при получаване на обяда. Раздавано им било кисело
мляко и минерална вода с изтекъл срок на годност, както и кюфтета с бели червеи
вътре. Всеки ден обяда бил суха храна – консерва и парче хляб, което е
издевателство, защото ядеш консерва дори ако по някаква причина не излезеш на
работа, дори и по причина на временна неработоспособност. Чувствал се унизен,
че трябва да яде каквото, когато и при каквито условия му се дава. Нямал и
достатъчно нормални условия за спорт, защото няма изграден спортен център. Няма
и библиотека в общежитието, за да разширява кръгозора си, да поддържа и
обогатява интелектуалното си ниво. Бил лишен от възможност да се забавлява и
възстановява емоционално и психически, тъй като на 10.08.2015г. стаята за тихи
игри била превърната в спално помещение. От 2017г. не са провеждани никакви
спортни и културни мероприятия като състезания, кино, театър и други. Поради
тези факти иска да му бъде присъден размер на обезщетение от 20 000лв.,
частично предявен иск от претенция в размер на 120 000лв за периода от
05.08.2015г. до 14.11.2019г., за претърпени неимуществени вреди от липсата на
нормални условия за живот, при които е следвало да изтърпява наказанието си
лишаване от свобода. Описаното представлявало нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и
се изразява в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, качествено
отопление, достатъчно добро осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, с което е уронено човешкото му достойнство и са
породени чувства на страх, незащитеност и малоценност. Претендира и за разноските
по делото.
Ищецът се позовава на следните свидетелски
показания: Свидетелят Д.Д.е негов приятел от 1987г. и го е посещавал при
престоя му в ЗООТ Стара Загора, винаги когато е бил в България. До постъпването
си в затвора ищецът бил лъчезарен човек, а по време на престоя си там станал
свит, тъжен. Винаги му споделял, че няма тоалетна, че използва нощно време
кофи, че ги заключват, че храната не е хубава, защото е с изтекъл срок на
годност, че надзирателите се отнасят към него без уважение. Нямало лекар,
когато му се наложило да ползва медицинска помощ и не е преглеждан от
специалист. Като се замисли, счита че общежитията са бараки, в които му е
споменавал, че има много прах и като ги заключват са пожароопасни. Такива неща
си спомня.
Другият свидетел е лишен от свобода към
настоящия момент-И.И.К., който заявява, че в ЗООТ Стара Загора е постъпил през юни 2016г. и е
настанен в пето спално помещение, в което ищецът не е бил. Престоял е там две
години, тоест до юни 2018г., когато е започнал изтърпяване на нова присъда при
друг режим и в корпуса на Затвора, за период от около година и четири месеца,
което означава, че се върнал в ЗООТ след октомври 2019г., и не по-рано / юни
2018г. – октомври 2019г. е равно на 1г. и 4 месеца/. Познавал спални помещения
трето и четвърто, тъй като са в един коридор с неговото пето. Четвърто спално
било с два северни малки прозореца 1.40м/1.60м и през летния период светлината
била малко, поради което се осветява от изкуствено осветление постоянно.
Помещенията боядисвали през 2016г. в наситено жълт цвят, а таванът е бял, но
много замърсен. В 20 кв.м., колкото е площта на трето и четвърто спално, според
свидетеля, е имало пет двойни шкафчета, маса, два стола и десет човека,
съответно пет двойни легла. Твърди, че има информация за ползването на сградата
за отглеждане на животни преди да се ползва за ЗООТ. До октомври 2016г. нямало
тоалетни вътре, когато изградили два броя в коридора за трите спални помещения,
за около 32 човека. Спалните помещения се заключват с външна врата в коридора,
тоест заключва се външната врата и когато нямало вътре тоалетни ползвали кофи и
бутилки през нощта, съответно в коридора или вътре. Външните тоалетни били на
30метра от сградата и представлявали шест клетки, които са открити. Тези
тоалетни и бани се почиствали веднъж седмично, с препарат от дежурните.
Душовете са шест, но от тях постоянно работели два. Тази година закупили
гумички и вече работят пет от тях. Винаги са били 10-15 човека за един душ след
връщане от работа. Зимно време свършвала топлата вода, а в помещението за
съблекалня няма закачалки, поради което хавлиите им се пръскали от водата в
банята. Винаги са били между 100 и 120 човека в ЗООТ. Медицинското лице не
спазвало графика си за посещение всеки вторник и петък и нямали медицинско
обслужване. Отоплението е на твърдо гориво с въглищен прах и отпадъци, които лишените
от свобода горят. Нямат пожарогасители, нито техническа възможност за свързване
на пожарна кола към водопровода. Столова имало до 15.05.2017г., когато е
превърната в спално помещение. Хляба стои в касета и се раздава на големи
парчета, а обяд и вечеря се подават в чинии. Закуската се раздава като хляба.
Консервите се отчитат, като работещите навън ги получават за обяд, но са
абсолютно идентични по своето съдържание за всичките пет работни дни. Пилето с
ориз не е добре сготвено, мусаката има вкус на метал, а вечерите са боб. За
условията за спорт обяснява, че от останалите от ремонта бетонови разтвори,
направили площадка от десетина квадрата, на която има щанги от дискове. Няма
библиотека или стая за тихи игри. На театър са ходили до 2017г., но не и след
това. Ищецът се оплаквал, че няма възможност да чете литература и вестници, тъй
като не му достига светлина. Имал е спречкване с Г. от надзорно охранителния
състав, който му правел забележка, че стои с шапка в строя, но това било
позволено. В спалните помещения имало постоянен шум от телевизори, донесени от
лишените от свобода, които не спазвали условието да използват слушалки. Ищецът
бил с доста високо ниво на образование спрямо останалите затворници и поради
липса на общи интереси, ограничавал контактите си с тях. Споделял, че му липсва
библиотека и достъп до книги отвън, поради което се страхувал за образованието
си. Другите страхове, които изпитвал е някой да не започне да го дразни и да го
ядоса, като при него са се получавали такива дразги с тези, които са в спалното
или които не харесват образованите хора. Притеснявал се за здравето си, което
идвало от достигната възраст – около 50години. За да те посети медицинското
лице, трябва да не отидеш на работа и така губиш ден, ако то не спази графика си
и не дойде в съответния ден. Освен това не е компетентна и има нужда да бъдат
извеждани в болница при специалисти. Страхът от пожар се пораждат от
заключването нощем, от решетките на прозорците и начина на отопление при липса
на пожарогасители, което сочи на реален риск за живота. От октомври 2016г.
всяко спално имало изградена тоалетна. За трето, четвърто и пето са две в общия
коридор. Външните, които дотогава ползвали, нямали възможност за усамотяване,
въпреки, че били разделени от прегради високи около метър. Кисели млека имало
извън срок на годност, което се установявало от срока, показан на
капачката.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ чрез процесуалния си представител в писмен отговор, оспорва
основателността на исковата претенция като твърди, че изнесеното в исковата
молба не отговаря на действителните факти, че изтърпяването на наказанието не е
имало за цел и не е довело до посочените неимуществени вреди, а същото е
съобразено с въведения от закона и ЕКЗПЧ стандарти, при изпълнение на които се
изключва правния извод за нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Съобразно с тежестта
на доказване представя докладна записка №1078/27.02.2020г. изготвена от
Началника на ЗООТ Стара Загора и медицинска справка от 09.03.2020г., а в
изпълнение на съдебно разпореждане да удостовери фактите касателно посочените
от ищеца условия, са представени под опис на стр.20 по делото, том І, документи
в това число справка за медицинското обслужване, здравен картон, като твърди,
че няма в досието на ищеца никакви жалби или сигнали за нередности от страна на
служителите. Единствения случай на изразено недоволство е описан в докладната
записка. Фактите, на които ответника се позовава, съгласно представените към
отговора и към описа приложени документи са следните:
Ищецът е постъпил на 05.08.2015г. в
ЗООТ Стара Загора а е напуснал на 14.11.2019г., поради изтърпяване на
наказанието. Осъден е на 6години лишаване от свобода по чл.343 от НК, с място
на изтърпяване- открит тип по право. Постъпил е на първоначален общ режим и със
заповед на Началника на затвора е освободен на 28.02.2017г., режимът е сменен на лек и оттогава се ползва
с правата си. По време на престоя в общежитието е ползвал две спални помещения.
Първоначално спално помещение 3, но след междуличностни конфликти с другите
лишени от свобода е преместен в спално помещение 4. Броят на лишените от
свобода е различен, но между 4 и 8 човека, при спално помещение с квадратура от
24.5 кв.м., снабдено с отваряем прозорец /3/4кв.м./ осветление от два броя
луминисцентни лампи. Има възможност за проветряване и пряк достъп на естествена
светлина. През отоплителния сезон се отоплява с печка на дърва и въглища.
Спално помещение 4 има площ от 35.2кв.м. До месец май 2017г. в него са
настанени между 6 и 12 човека. След промените в ЗИНЗС броят на лишените от
свобода, които изтърпяват наказанието в затворническо общежитие от открит тип
по право/ допустимо за общ и леки режими/ нараства. Това е наложило през 2017г.
столовата да бъде преоборудвана в спално помещение, за да се осигурят
необходимите площи за свободно жизнено пространство. Съответно капацитета на
спално помещение 4 е намалено до 8 човека, което отговаря на стандартите за 4
кв.м. жилищна площ. Спалното помещение разполага с два прозореца, които се
отварят, всеки от които с площ от 2.13кв.м. През тъмната част на денонощието се
осветява от 4 бр. лампи. През отоплителния сезон се отоплява по аналогичен
начин като спално помещение 3. За дрехите и личните вещи са осигурени гардероби
и шкафове. Стените и таваните са боядисани с латекс в светъл цвят, последно
ремонтирани през 2017г. Лишените от свобода са отключени и имат постоянен
достъп до санитарни помещения и течаща вода от 06.00ч до 22.00ч. През времето,
когато са заключени – заключено е общежитието, а не спалните помещения, но от
началото на 2017г., също им е осигурен достъп до санитарни помещения и течаща
вода, като за помещения 3 и 4 се намират в коридора на спалните помещения, до
които имат денонощен достъп. Преди 2017г. при необходимост от ползване на санитарните
помещения в периода от 22.00ч. до 06.00ч. е осигурена звънчева инсталация, за
да им бъде отключено от постовите надзиратели. В ЗООТ Стара Загора лишените от
свобода имат възможност да се къпят всекидневно, в обща баня снабдена с 6 душа.
Неработещите се къпят по график преди обед, а тези които са трудово ангажирани
след връщането от работния обект. Не се получава струпване на хора, тъй като се
прибират от работа по различно време. Не е имало сигнали, че не им достига
топлата вода, освен в случаите на аварирал бойлер, при което се взета мерки за
отстраняване на повредата. В събота, неделя и празнични дни банята е отворена
по график, за да могат лишените от свобода да изперат дрехите си, а освен това,
разполагат с бързовари, с които да стоплят вода и да я ползват за пране.
Ежемесечно се раздават по два броя тоалетен и два броя сапун за пране на всеки
лишен от свобода. Всяка сутрин лишените от свобода почистват района пред
спалното помещение. В общежитието има група от 3-4 човека, които полагат
доброволен труд с основно задължение почистване на помещенията за общо ползване
– баня, тоалетни, умивалня и мястото за престой на открито. Спалните помещения
се почистват от настанените лица всеки ден, съгласно график, а задължение на
отговорника е да проследи за качеството на почистването от дежурния за деня.
Ищецът през дълъг период от време е бил отговорник /от 12.08.2018г. до
освобождаването си/ на 4 спално помещение и е запознат със задълженията си и
този режим на поддържане на хигиена. Спални помещения 3, 4 и 5 имат общ
коридор, който се почиства от дежурното за седмицата спално помещение. При
почистване на коридора се почистват и санитарните възли, които тези лишени от
свобода използват. Регулярно се изписват за нуждите на ЗООТ Стара Загора
материали и препарати – дезинфектанти, метли, кофи, лопатки и други санитарни и
хигиенни уреди и средства. Чистотата и хигиената се контролират от съответния
инспектор „СДВР“ и служителите от надзорно-охранителния състав. Твърденията на
ищеца, че е занемарил личната си хигиена, не съответстват на впечатлението,
което е оставил у служителите на затвора. Винаги е изглеждал добре облечен,
чист и спретнат и никога от него не се е носил лош аромат. Не отговаря на
истината и твърдението, че в спалните помещения е бил атакуван от дървеници,
кърлежи, бълхи и мишки. Няма подаден сигнал от нито един лишен от свобода за
наличието на подобни вредители. Истина е, че за дървеници е имало сигнали и са
се вземали подходящи мерки за справянето с проблема, като освен това
дезинсекция се извършва и превантивно от фирма, с която ГД „ИН“ има сключен
договор. С цел осигуряване на свободно жизнено пространство, столовата е
преоборудвана в спално помещение, но същевременно в спалните помещения са
поставени маси за хранене, като в 4 спално са три, при положение, че там
пребивават най-много 8 лишени от свобода. При желание и хубаво време някои от
лишените от свобода предпочитат да се хранят на открито, където има пейки и
маси, но това е по лично предпочитание на всеки. Не са постъпвали оплаквания и
по отношение на храната – качество и количество. Минералната вода, за която се
твърди в исковата молба, че е била с изтекъл срок е дарение за служителите и
лишените от свобода, поради което всеки е имал избор дали да я консумира или
не. Тя не е била единствения източник на вода за пиене. В ЗООТ Стара Загора има
условия за приготвяне на храна лично от лишените от свобода, като за общо
ползване са предоставени скари, котлони и тостери. Обособена е и спортна
площадка с щанги, дъмбели, лежанки, успоредка и лост за набиране, боксов чувал
и маса за тенис. Периодично се осигуряват пособия за игри – федербал, карти за
игра, шахмат и табла. Веднъж месечно и при желание от страна на затворниците се
организират турнири по канадска борба, табла, шах, тенис на маса, силов трибой
и бридж белот. Това става със съдействието на самодейните затворнически органи,
тъй като турнирите се провеждат извън работното време на администрацията,
поради заетостта на лишените от свобода през деня. Твърдението за обездвижване е лишено от основание, тъй като през целия
престой на ищеца в ЗООТ Стара Загора е бил трудово ангажиран, а от 18.03.2019г.
до освобождаването му е работил и на шестдневна работна седмица. Не е истина,
че в ЗООТ Стара Загора няма библиотека. Във вещевия склад има кът с около 150
книги на различна тематика. Има дневник, който се води от отговорника на склада
– също лишен от свобода, и всеки един може да се вземе книга при желание.
Отделно, има право и да си донесе лични книги, тъй като са разрешени за
притежаване вещи. В исковата молба ищецът се оплаква, че не е имал възможност
да се забавлява. Основните цели на наказанието не включват осигуряване на
забавления от страна на органите по изпълнение на наказанието. В ЗООТ Стара
Загора се осигуряват смислени занимания за ангажиране на лишените от свобода.
Освен трудовата дейност и възможността за спорт, по времето и на мястото за
престой на открито, има и вечерно училище. Всяка седмица се води и курс по
вероучение, като е предоставена възможност и за задоволяване на религиозни
потребности. При покана от Старозагорски драматичен театър, лишените от свобода
го посещават. Традиционни са и
поклонническите екскурзии, в които ищецът се е включил през 2016г. до
местността „Кръстец“. Включен е бил и в групите на религиозна тема, проведена
през периода февруари –март 2017г. В Специална групова работа „Отговорно
шофиране“ – ноември – декември 2017г. и социално психологичен тренинг на тема „Справяне
с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ през периода октомври – ноември
2018г. По времето, когато е бил настанен в общежитието е имало и други
екскурзии, към които не е проявил интерес. Ползвал е като награди и домашен
отпуск многократно, а след замяната на общия режим с лек, освен правата по този
режим е ползвал и годишна почивка извън ЗООТ на три пъти. При постъпване в
приемно отделение е прегледан от психолог и му е изготвен психологичен скрининг
на 05.08.2015г., при който не е констатирано нищо притеснително. Не е депозирал
устно или писмено желание за консултация с психолог, като не е имало и кризисни
ситуации при престоя му. Във връзка с оплакване за отправени реплики от страна
на мл. инспектор Н. Г., ищецът е приет от Началник сектор „ЗООТ“ Стара Загора /
длъжностното лице, изготвило справката и разпитано в качеството на свидетел/.
Организирана е среща между инспектора и ищеца в присъствието на Началник
сектора с подобряване на отношенията, чрез медиация, като е осигурена и
възможност за среща на С. с Началника на затвора. По този начин му е оказана
подкрепа за разрешаване на конфликта по балансиран и хуманен начин. За
последващи проблеми няма информация. Началника на ЗООТ Стара Загора твърди, че
всички неговия действия са били в синхрон с Минималните стандарти за отношение
към лишените от свобода, а именно Всички членове на персонала по всяко време
трябва да се държат и да изпълняват служебните си задължения по такъв начин, че
да влияят на лишените от свобода положително със своя пример и да предизвикват
уважение. Два пъти седмично медицинско лице обслужва общежитието – вторник и
петък. При нужда от медицински преглед, лишените от свобода се конвоират в
медицинския център, който се намира в корпуса на затвора, а по спешност се
конвоират до Центъра за спешна медицинска помощ в града или се вика екип на
място. Изложените в справката факти се поддържат и при разпита на Началник
сектор ЗООТ Стара Загора З.Д. като се добавя, че на мястото на работа на ищеца
е имало възможност за хранене в стола на Земеделския институт на минимални
цени, осигурени за лишените от свобода, а на същото място е могъл и да ползва
баня след края на работния ден. При проверки, извършвани от НОС, включително и
от самия свидетел, е установено, че ищецът обядва в този стол. Общувал е с
хората в спалното си помещение, а при неразбирателство с тях е бил преместен в
другото спално помещение- четвърто, на което е бил и отговорник. Освен това за
времето от 6.00ч до 22.00ч лишените от свобода могат да ползват двора на
общежитието, както пожелаят – за приготвяне на храна, за спорт, за престой на
открито. Тоалетните в коридора на 3,4 и 5 спално са изградени през пролетно
летния сезон на 2017г., а дотогава тоалетните са били отвън на двора. Сградата
винаги е ползвана за ЗООТ и никога не е била обор за животни. В затворническото
общежитие има спални помещения, които са различни от килиите в корпуса, където
последните са с дебели врати, дебели решетки и много по-високо ниво за
сигурност от спалните помещения. Самите спални помещения никога не се
заключват, а само сградата е заключена от 22.ч до 6.00ч сутринта.
Ищецът
представя писмена защита, в която поддържа тезата, че всички фактически
твърдения в исковата молба са доказани в хода на съдебното дирене и сочат на
извод за нарушение по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, тъй като условията не
гарантирали зачитане на човешкото достойнство, представлявали излагане на
опасност и изпитания, с което надвишават присъщото ниво на страдание по време
на изпълнение на наказанието. Неговото здраве и благосъстояние не са били
гарантирани по адекватен начин. Бездействието с години на ответника да осигури
нормални условия на задържаните лица, намиращи се в общежитието е от
категорията на умишлените и явно с цел да бъдат поставени в продължение на дни
и месеци в такива условия, които силно да увредят тяхното психическо или
физическо здраве. Тези условия представляват унизително отношение, тъй като
предизвикват страх, безпокойство и чувство на малоценност. Позовава се на
Решенията на ЕСПЧ по делата Й. срещу България, Ш.срещу България, според които
основателността на исковата претенция зависи от това дали условията са нечовешки и унизителни и засегната ли е от
тях личността на ищеца по начин, несъвместим със забраната по чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Счита, че за размера на справедливото
обезщетение значение имат не само степента на засягане на неимуществената сфера
на ищеца, но и поведението на ответника, от чиито служители зависи по какъв
начин и в какви условия ще търпи едно лице ограниченията, наложени от
наказанието. Няма основание за редукция на исковата претенция, тъй като
увреденият не е допринесъл за увреждането, спазвайки всички правила за
вътрешния ред и понасяйки условията, в които е поставен, а породените чувства в
него са възприети от останалите лишени от свобода, поставени при същите
условия. Поддържа предявената претенция за присъждане на разноските по делото и
възнаграждение за един адвокат, съгласно представения в последно съдебно
заседание списък.
Ответника в писмената си защита иска от съда
да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна с поддържане на
фактическите твърдения, изложени в хода на съдебното дирене и съгласно
представеното досие на ищеца. Съобразно правната доктрина не всяко субективно
неприятно усещане или чувство дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат
възмездени. Претендираните страдания следва да надвишават неизбежната степен на
страдание, свързана с приложената форма на законно наказателно въздействие. Счита,
че в случая се претендират вреди над онези, които стоят вън от съмнение и
поради това е следвало да се докажат от ищеца. Не се е установило никакво
физическо или психическо увреждане на ищеца, което да изисква обезщетяване.
Претендира отново възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурора дава становище за неоснователност
на исковата претенция.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Искът е допустим, но изцяло неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. От изброените примерно в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС условия ищецът се позовава на липса на постоянен достъп до уединен и чист
санитарен възел, до постоянно течаща топла вода за лична хигиена, достатъчно
жилищна площ, достатъчно светлина, храна в срок на годност, помещение за хранене, библиотека, липса на
профилактични прегледи, като особено унизително се чувствал от липсата на
столова, а извънмерен страх до ужас изпитвал от това, че се отоплява на твърдо
гориво без пожарогасители и без план за защита от пожари. Особено тежко е приел
и факта, че за работните дни на обяд получава само суха храна, дори когато
поради някаква причина не отиде на работа, отново консумира суха храна и то
срещу подпис. Не е могъл да се развива интелектуално, да спортува, да не се
обездвижва, да има и приятни преживявания като културни мероприятия, спортни
турнири. Въздействие му оказвал и факта, че общежитието се е ползвало за
отглеждане на животни преди този момент.
Съдът намира за установено, предвид
съвпадащите твърдения на страните, че ищецът до началото на 2017г. е ползвал
при постоянен достъп санитарни помещения – тоалетни и баня, изградени извън
сградата на затворническото общежитие, а след това са изградени вътрешни и в
общия коридор за спални помещения три и четири. Сградата е заключена в периода
от 22.00ч до 6.00ч всеки ден, поради което в този времеви отрязък лишените от
свобода ползват санитарните помещения след като сигнализират надзорно
охранителния състав. В останалата част от денонощието, сградата е отключена и
достъпът до течаща вода и тоалетна не изисква отключване от надзорно
охранителния състав. Свидетеля на ищеца твърди, че са ползвани кофи в коридора
на сградата през нощта до началото на 2017г., което противоречи на установените
условия на изтърпяване на наказанието и на въведения вътрешен ред. След като
спалните помещения не се заключват, то се налага извода, че лишените от свобода
не са излизали в коридора, където да ползват кофи на самота, а са излизали, за
да позвънят на надзорно охранителния състав да отключи сградата. Това
заключване е от съображения за сигурност и докато се изградят вътрешните
тоалетни, които изискват изграждане на канализация, е било необходимо с оглед
осигуряване изпълнение на наказанието и неотклонение на лишените от свобода.
Факта, че е трябвало да позвънят, за да им бъде отключена сградата не е
унизителен за човешкото достойнство, нито е неоправдан, а сочи на неизбежно
средство за постигане на легитимна цел – осигуряване на риска от бягство през
тъмната част на денонощието. Действително външните тоалетни и баня, които не се
намират в сградата, поради липса на канализация, но е имало вътре течаща вода –
умивални, кухня, не отговарят на възприетия в съвременността жизнен стандарт,
но този факт не е унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и по
стандарта на чл.3 от ЕКЗПЧОС, тъй като по отношение на физиологичните нужди в
Европейските правила за затворите, възприети като стандарт в Решението на
Нешков и други против България на ЕСПЧ е казано следното: Затворниците трябва
да имат лесен достъп до санитарни помещения с добри хигиенни условия и
съобразени с правото на лично уединение. Добрите хигиенни условия несъмнено
включват вода, както и осигуряване на препарати за почистване, което се
установява от цялостно представената от ответника документация по снабдяване в
процесния период със съответните почистващи средства и уреди. Поддържането на
добрата хигиена е задължение на лишените от свобода. Ако те разполагат със
средствата и препаратите, което не е спорно по делото, то от тях зависи да имат
добрите хигиенни условия. Достъп до течаща вода ищецът е имал и не твърди да е
бил лишен от него, като не е бил принуден да ползва кофи или бутилки, след като
е имал лесен достъп, макар и до външна тоалетна за периода от постъпването му в
затвора на 05.08.2015г. до началото на 2017г. Що се отнася до достатъчното
количество топла вода, то следва да се каже, че по делото не се събраха
доказателства да не е осигурявана такава, а напротив посредством бойлери,
лишените от свобода са имали вода за къпане по график, който осигурява време за
работещите и време за онези, които не работят. Обективно възможно и по
правилата на житейската логика е да се повреди електрически уред, както и при
едновременно ползване на топлата вода от повече на брой хора спрямо
необходимото време за нейното осигуряване, тя да не достига понякога. Ищецът е работел на място, на което е могъл да
се изкъпе след работа, а този факт кореспондира с показанията на свидетеля на
ответника, че винаги е бил чист, а свидетеля на другата страна не заявява да е
бил мръсен или да е странял от другите по тази причина. Напротив, не е имал
общи интереси, поради интелектуалното си ниво. Нещо повече, по повод на чистия
му и спретнат вид с шапка на главата е имал спор с мл. инспектор Г., в
разрешаването на който се е включил и Началника на затвора в град Стара Загора,
което сочи на отношение, зачитащо достойнството му щом ответника е изслушал и
неговата позиция, а началника на общежитието е провел медиация за разрешаване
на спора, която изисква равнопоставеност на страните. Освен това при
неразбирателство с останалите лишени от свобода в помещение три, ищецът е
преместен в спално четири в съответствие с изискването на посочените Европейски
правила за затворите да бъдат настанявани заедно лишение от свобода, които имат
съвместимост. Ето още едно доказателство, опровергаващо твърдението на ищеца,
че с него не се отнасяли човешки. Тъгата от липсата на приятни изживявания и от
невъзможността да се обогатява интелектуално е присъщо страдание на лишаването
от свобода, като последното при изпълнението му трябва да осигури поддържане на
физическото и психическо здраве, тоест да не води до увреждания, които са пряка
и непосредствена последица от условията. За такива увреждания ищецът не
съобщава, а твърди, че имал страх да не се разболее, защото нямал профилактични
прегледи. Обичайните сезонни заболявания и тези, които се разпространяват в
колективи са налични и извън затворите и затворническите общежития, поради което
не са извънмерни, но и такива няма данни да са настъпвали по време на престоя
му, и не се твърдят в исковата молба а именно ищецът да се е разболял, без да е
потърсил помощ. Профилактичните прегледи от липсата на които се оплаква ищеца ,могат
да се разглеждат като основателни, ако той е бил поставен в режим, при който му
е невъзможно да си ги осигури, но това не е така. Многократно награждаван с
домашен отпуск за по два дни, а освен това и ползвал три пъти годишни почивки
извън ЗООТ. През този период е могъл да извърши профилактични прегледи. Твърди
за страх от разболяване, но никога не е искал преглед от лекаря към Затвора в
град Стара Загора, поради което да се търси обезщетение за това, че не е посещаван
от лекар по собствена инициатива на медицинското лице, за да е спокоен,
противоречи на предоставеното право на защита по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. А
според Европейските правила за затворите, същите трябва да са осигурени с един
общопрактикуващ лекар. Това е минималния стандарт и с него ищецът е разполагал.
Следва да се разясни на ищеца, че изтърпяването на наказание не следва да
достига праг на изтезание – физическо и психическо, както и да не е човешко,
тоест при незачитане на естествени човешки права. Всички останали индивидуални критерии
за нормална обстановка, според конкретния лишен от свобода, не са обхванати от
чл.284 вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. Условията трябва да осигуряват въздух, светлина,
топлина, храна, движение, лично пространство, да не бъде допускано физическо
или психическо насилие, да има мерки за превъзпитание, а при по-тежките режими,
без право на работа и възможност за всекидневни занимания, каквито не са
задължителни за работещите – работата запълва времето им, осигурява движение,
намалява престоя в затворническото заведение. Липсата
на културни мероприятия не е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, въпреки че и такива са
осигурявани на ищеца, тъй като е имал възможност за екскурзии. Книги е могъл да
си набавя свободно, като същото важи и за храната, предвид лекия режим на който
е бил поставен. Нямало е пречка да си приготвя такава, а маса за хранене му е
била осигурена, при това без да е едновременно с всички затворници, които
съгласно показанията на свидетеля на ищеца, не са на същото интелектуално и
образователно ниво, зачетено като е поставен за отговорник на четвърто спално
помещение. А като такъв е следял за хигиената, тоест могъл е да изисква такава
и са предоставяни средства и материали за нейното постигане – пълен е набора от
документи за закупуване на такива средства и за извършване на дезинсекция срещу
паразити, каквито са дървениците. Впрочем, те обичайно населяват обществените
места за настаняване, и необходимо е ответника да се бори с тях своевременно,
но е обективно невъзможно да елиминира риска от тяхното появяване. Ищецът е
работил през цялото време, като срещу минимална сума е могъл и е обядвал топла
храна в стола на Земеделския институт, поради което изискването му да има
столова е извън стандарта, който му е осигурен и дължим. Двата единични случая
на мляко с изтекъл срок на годност се отнасят за свидетеля, не и за ищеца, и
освен това не може да се приеме, че този факт доказва прилагане на практика на
хранене с негодна храна. Ищецът е разполагал с възможност и да си приготвя
такава и да му бъде предоставена от близките отвън, а свидетеля му не посочи да
е бил принуден С. да се храни с каквото му дадат, когато му дадат и където му
го поднесат. Приятелят му, който го е посещавал, съобщава за храна, която не му
харесва, но това са лични предпочитания и обясними с оглед столовия режим на
хранене, който не се съобразява с индивидуалните предпочитания, а с медицински
потребности, ако такива са препоръчани от лекар. След като е могъл да си приготви храна, да обядва
през работните дни навън, то той изобщо не е бил принуден да се храни с мляко,
извън срок на годност или да пие вода, която е подарена на надзорно
охранителния състав и на лишените от свобода. Кумулативното въздействие на
условията има решаващо значение за преценката, че са понесени неимуществени
вреди, дори и за тези, които стоят вън от съмнение, защото е обусловена от
тяхното установяване – какви са били по съдържание, с какъв интензитет, могли
ли са и засегнали ли са правото на лична неприкосновеност, на чест и
достойнство, на удовлетворяване на основни жизнени потребности. Условията, при
които ищецът е бил поставен, са ограничителни по отношение само на свободното
му придвижване, защото работейки той е имал достатъчно движение и не е бил
затворен, за да страда от липсата на двигателна активност и общуване. Имал е
право на книги и на храна, както е разполага и с уреди за нейното самостоятелно
приготвяне. Имал е контрол над хигиената в спалното помещение, имал е
възможност да си почива извън общежитието, включително три годишни почивки,
извън него, да пътува поне три пъти на екскурзии, от които е ползвал една, както
и възможност да се превъзпита към отговорно шофиране. Условията може да
предизвикват у него неприятни усещания, но те не са резултат от нечовешко и
унизително отношение, към което се приравнява липсата на храна, на хигиена в
необходимия стандарт, на светлина, на топлина, на движение, на общуване. Всички
тези екзистенциални условия за социалното същество – човек, ищецът е имал в
съответствие с лекия си режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. Ето защо в настоящия случай, външната тоалетна до началото на 2017г.,
макар и неотговаряща на съвременните стандарти за санитарни помещения вътре в
сградите, свързани с канализация, не може да се приеме за факт, представляващ
унизително отношение към ищеца, което е породило вреди, стоящи вън от съмнение.
Важното е да е имал свободен достъп до санитарното помещение, а хигиената му се
осигурява от самите лишени от свобода, чрез предоставените средства и материали
за почистване. Последните се дължат от ответника, а действията по почистване са
отговорност на самите лишени от свобода. Установените условия на изтърпяване на
наказанието се характеризират със свободно движение през деня, без
продължителен престой на закрито, с периоди на домашен престой, с възможност за
притежаване на книги, за приготвяне на храна, за поставяне на проблем включително
и до Началника на затвора, с преместване при възникнал конфликт в друго спално
помещение, хранене извън общежитието на обяд през работните дни, къпане след работа,
поради което не са могли да поставят естествените човешки нужди в невъзможност
за спокойно удовлетворяване, нито да засегнат инстинкти, които водят до
чувствата на обреченост, страх и малоценност. Лекия режим на изтърпяване не
предполага тази интензивност на принудата, която е присъща на строгия и
специалния, при които лицата нямат право на работа, затворени са в помещения,
оборудвани много по-тежко за сигурност и постоянно заключени.
Страхът от пожари е негово субективно усещане, което не е породено от
бездействие на ответника, предвид представеното на стр.365 и сл. досие с
документи, регламентиращи пожарната безопасност в ЗО Стара Загора. От тази
документация се установява / виж заповед на стр. 371/, че има и план за действие
при пожари и задължение и запознаване с местата на противопожарните уреди,
видове уреди и работа с тях. Има и
външна фирма, която осигурява служители, които да работят в извън работно време
на територията на затвора и общежитията. С това страховете на ищеца не са
породени от бездействие на ответника, а от неговото неудовлетворение да се
отоплява с дърва и въглища, което не е необичайно за съвремието ни като избор
на начин на отопление.
Що се
отнася до претенцията, че е унизително в бивши стопански постройки да се организират
спални помещения за лишени от свобода при общ и лек режим, то настоящия състав
счита, че това обстоятелство не се установява по делото, а дори да е така, то
правно значение има пригодността на сградата да осигури светлина, въздух,
топлина, уединение, спокоен сън, хигиена. Тези условия ищецът е имал, тъй като
спални помещения 3 и 4 имат площ съответно от 24.5кв.м. и 35.2кв.м. За периода
на пребиваване на ищеца в трето спално помещение, броят на настанените лица,
включително и той е бил между 4 и 8, а при изискване от 4 кв.м. се налага
извода, че за спазване на стандарта трябва да бъдат настанени не повече от 6
лица едновременно. Ищецът не може да посочи периода, в който са били повече от
шест лица, но следва да се има предвид, че и през цялото време от 05.08.2015г.
до .09.2016г. – една година и един месец, да е бил надвишен капацитета на
помещението и лицата да са били осем, то предвид използването на спалнята само
за сън- ищецът винаги е работил, се налага извода, че нарушението не води без
съмнение до нарушаване по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Помещението е снабдено с
голям прозорец, който се отваря / 3.4кв.м./ и осигурява достатъчно въздух и
светлина на пребиваващите през нощта в него. Спално помещение четири е ползвано
от ищеца от .09.2016г. до 14.11.2019г., при което същото е от 35.2кв.м., като
след месец май 2017г., когато броя на лишените от свобода драстично нараства, е
ползвано от не повече от 8 лишени от свобода, което удовлетворява изискванията.
То разполага с два прозореца, които се отварят с големина от 2.13кв.м. всеки от
тях и също се ползва основно вечер за
сън.
Настоящия състав счита, че ищецът е изпитвал присъщи за лишаването от
свобода чувства на тъга и липса на поводи за радост, като е вън от съмнение, че
те са допустими и съпътстват периода на превъзпитание към спазване на правилата
за обществен ред и забраната за извършване на престъпления. Стандартите за
условия, които не изтезават и не унижават за спазени, поради което не е налице
основанието по чл. 284 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата. Законът
задължава Държавата да осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание – светлина, топлина, храна, условия за работа, за спорт,
които са налични, макар да не му харесват на ищеца, но те са по възможност на
ответника, които са съобразени с уважението към човешкото достойнство, тоест не
засягат основните права, които са функция на естествените нужди, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането – в случая ищецът работи, а начинът на изпълнение на наказанието е
да пребивава през нощта и в почивните дни в общежитието, при което има достъп
до вода, храна, легло, спално бельо, самостоятелно ползване на тоалетна, книги
и площадка за физически упражнения с уреди, и от трета - като се имат предвид
практическите нужди на задържането, здравословното и физическо състояние да
бъдат адекватно гарантирани – лекар е осигурен през два дни в седмицата и при
необходимост, която не е възникнала за ищеца, а физическото му оцеляване и
цялост са гарантирани, тъй като при конфликт с други лишени от свобода е
преместен в друго спално помещение, а при конфликт със служител е изслушан
веднага от Началника на затвора включително. От установеното по делото
бездействие да се изградят вътрешни тоалетни до началото на 2017г. не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание, съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича – няма данни достъпът до външната тоалетна да е бил
възпрепятстван, нито да е липсвало уединение при нейното ползване.
При този
изход от спора на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт на основание
чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр. с чл. 285 от ЗИНЗИС вр. с чл.204 и сл. от АПК в размер
на 120лв. на основание чл. 27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвид материалния интерес.
Воден от тези мотиви и на основание чл.235 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на
Г.Д.С. ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
присъждане сумата от 20 000лв / двадесет хиляди/, частично предявена от
искова претенция в размер на 120 000лв/сто и двадесет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС в периода от 05.08.2015г. до 14.11.2019г.
ОСЪЖДА Г.Д.С. ЕГН **********
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 120лв/сто и
двадесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред три членен състав на
АС Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните и на прокурора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Д. Драгнева