РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. В. Търново, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седми
август две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10150 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П., в
качеството му на пълномощник на М.М.М. ***, срещу
Решение №22/31.03.2020г. по НАХД №15/2020г. по описа на Свищовския районен съд,
с което е потвърдено Наказателно постановление №5141/30.05.2018г. на
началник отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“/АРОК/ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за пътищата/ЗП/, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, издадена от МРРБ, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност
на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния
съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не претендира за
разноски.
Ответникът по
жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си по делото
оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставен в сила. Претендира
за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №22/31.03.2020г. по НАХД №15/2020г. състав
на Свищовския районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№5141/30.05.2018г. на началник отдел
„Контрол на републиканската пътна мрежа“ Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на М.М. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. За да потвърди
обжалваното наказателно постановление съдът е приел, че от обективна страна по
делото е безспорно установено извършване на нарушения от страна на касатора, като съставеният за това акт за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентни органи, при спазване на
процесуалните правила по ЗАНН, като извършеното нарушение не представлява
маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Делото се разглежда за втори път от Административен
съд В. Търново, след като с Решение №229/15.01.2020г. по КНАХД №102912/2019г.
тричленен състав на АСВТ е отменил Решение №69/26.07.2019г. по НАХД №74/2019г.
по описа на РС – Свищов и делото е върнато на въззивния
съд за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото от обективна
страна по делото е прието за установено, че на 08.05.2018г., около 15,40 часа
на път II-52, км. 54, на 100 м. преди разклона за завод
„Свилоза“, по посока Свищов – Никопол, касаторът
управлявал пътно превозно средство с пет оси – МПС с две оси марка „МАН“, ***“
с ***. При направеното измерване от контролните органи на ответника с
техническо средство/рулетка/ е било установено, че измерената ширина на ППС е
19,50 3,00 м., при максимално допустима такава от 2,55 м., съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки превозни средства, издадена от МРРБ. Констатираното е било
окачествено от административнонаказващия орган като
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, поради което на касаторът с обжалваното наказателно постановление е
наложена глоба по чл. 53, ал. 1, пр. 5 от ЗП в минималния предвиден в закона
размер.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка
на доказателствата по делото, респ. неспазване на дадените от касационната
инстанция задължителни указания в тази насока, както и неправилни изводи от
фактическа страна относно установяване на нарушението. Тези възражения
настоящата състав намира за неоснователни.
При повторното разглеждане на делото са изисквани и
събрани допълнителни писмени доказателства, в контекста на които правилно е
преценено от съда, че касаторът се е движил по
републикански път. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ДП списъците на републиканските и общинските
пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините, а по силата на чл. 4 от
ППЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ издава списък с наименованията и
номерата на републиканските пътища по класове общо за страната и по области, а
Областните администрации издават списък на общинските пътища по общини. По
делото е представено и прието Решение №945/01.12.2004г. на МС за утвърждаване
на списък на републиканските пътища и списък, представляващ приложение №1 към
същото/стр. 21 от сл. от НАХД №15/2020г./, от което е видно, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна
мрежа. Последното
обстоятелство релевира компетентността на
длъжностните лица и органите на ответника по касация да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да налаган административни наказания,
съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗП.
Представени са също така и доказателства досежно
преведени измервания и годност на техническото средство, с което е извършено
измерване на широчината на ППС, които не са оспорени от касатора.
Независимо дали тези доказателства са официални или частни свидетелстващи
документи, при липса на оспорване и наличие на други доказателства, които да
опровергаят отразените в тях обстоятелства, правилно въззивният
състав ги е кредитирал и обосновал фактическите си изводи на тях.
При безспорно установено от фактическа страна
неспазване на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№11/03.07.2001г., правилно е преценено от съда, че същото осъществява състав на
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, съгласно който текст за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. От своя страна разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП визира, че се
наказват физическите лица, които са нарушили разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от
с.з., а не превозвачите, които са търговци по дефиниция. Чл.
53, ал. 1 от ЗП предвижда, че отговорни за нарушения на посочените в нея
разпоредби от ЗП са всички физически лица и не поставя изискване за специално
качество на субекта на нарушението. С оглед легалното определение на превозвач,
дадено в §
1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози, и субекта, и вида на
санкцията, предвидената в чл. 54
от ЗП, е очевидно, че за допуснати от превозвачите нарушения на чл.
26, ал. 1, т. 1 букви "в" и "г",
т. 2, ал.
2 и ал.
5 от ЗП се прилага санкционната норма на чл. 54, ал. 1 предл. 2 от ЗП.
Наред с това, в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 изрично е посочено, че
контролните органи на Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни
и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че
се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и
поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред
АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/31.03.2020г. по НАХД
№15/2020г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №5141/30.05.2018г. на началник
отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ Дирекция „АРОК“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА М.М.М. ***, ЕГН **********
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото за касационната
инстанция в размер на 80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.