№ 550
гр. Шумен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100153 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. Б. от ШАК, излага, че на
04.08.2024 г. е получил Покана за доброволно изпълнение по ИД
№20249310400391 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.Р., с рег.
№931 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден на 02.02.2017 г. по гр.д.
№267/2015 г. по описа на ШРС изпълнителен лист. Основание за издаване на
изпълнителния лист било влязло в сила Решение №264/31.03.2016 г.,
постановено по гр.д.№267/2015 г. по описа на ШРС и Решение
№246/08.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№376/2016 г. по описа на ШОС.
Поканата била за плащане на следните суми: 7 000.00 британски лири, която
по фиксинг на БНБ към 30.05.2024 г. се равнява на 16 086.98 лева,
представляваща главница; 23 024.03 лева- законна лихва за периода 26.10.2010
г. - 21.06.2024 г., 5 378.51 лева - присъдени разноски, 800.00 лева - разноски
по изпълнителното дело и 3 893.94 лева - такси по ТТЗЧСИ. Ищецът счита, че
така претендираното вземане от ответника Н. М. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, е погасено по давност, за което излага правни и
фактически доводи. Твърди, че последното, извършено по изпълнителното
производство действие е от 12.07.2017 г.
1
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 49 183,
46 лева, от която 7 000.00 британски лири, която по фиксинг на БНБ към
30.05.2024 г. се равнява на 16 086.98 лева, представляваща главница; 23 024.03
лева- законна лихва за периода 26.10.2010 г. - 21.06.2024 г., 5 378.51 лева -
присъдени разноски, 800.00 лева - разноски по ИД №391/ 2024 г. по описа на
ЧСИ Р.Р. и 3 893.94 лева - такси по ТТЗЧСИ, за които вземания е издаден
Изпълнителен лист от 02.02.2017 г. въз основа на Решение №264/31.03.2016 г.,
постановено по гражданско дело №267/2015 г. на ШРС и Решение
№246/08.12.2026 г. по в.гр.д. №376/2016 г. на ШОС, по който е образувано изп.
дело №391/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Р., поради погасяване правото на
ответника принудително да осъществи вземанията си по давност. Претендира
и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита
същия за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи. Претендира
разноски. Излага възражения за спиране и прекъсване на давността по
отношение на оспорените вземания, поради което правото му на
принудителното осъществяване на тези вземания не било погасено.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложените копия на ИД№201787604003358 по описа на
ЧСИ Даниела Златева с рег. №876 на КЧСИ и ИД№20249310400391 по описа
на ЧСИ Р.Р. с рег.№931 на КЧСИ, се установи, че на 02.07.2017 г., въз основа
на Решение №264/31.03.2016 г., постановено по гр.д. №2676/2015 г. по описа
на ШРС и Решение №246/08.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. №376/2016 г.
по описа на ШОС е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на Н. М.
Б., ЕГН **********. Изпълнителният лист е издаден за следните суми: 7
000.00 британски лири, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2015 г. до
окончателното изплащане и 5 378.51 лева - разноски за първата и въззивната
инстанция съразмерно уважената част от иска. По така издадения
изпълнителен лист, първоначално, на 16.06.2017 г. е било образувано
ИД№201787604003358 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. №876 на
2
КЧСИ, като с молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят Н. Б. е пискал извършване на принудителни действия- запор на
банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на имоти и запор
на МПС и опис на имущество. Със същата молба взискателят е възложил на
изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На
27.06.2017 г. и 05.07.2017 г. са изпратени запорни съобщения до търговски
дружества /банки/ за изпълнение на наложен запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки, като е наложена и възбрана върху притежаван
от длъжника недвижим имот. Уведомявани са и други кредитори на длъжника.
По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника,
която е получена от близък на последния на 12.07.2017 г., като са извършени и
редица справки за адрес, месторабота и имущество на длъжника. В ПДИ
съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че ако не изпълни задълженията
си в двуседмичен срок от получаване на поканата, ще пристъпи към
принудително изпълнение- принудително събиране на суми, чрез наложен
запор върху банкови сметки. Насрочен е и опис на недвижим имот на
18.08.2017 г. от 10.00 ч. до 17.00 ч. Уведомен е и съсобственикът на имота,
върху който е насочено принудителното изпълнение. Насрочен е и опис на
МПС за 18.08.2017 г. На 18.08.2017 г. е извършен опис на недвижим имот на
длъжника, като в протокола за опис съдебният изпълнител е отразил, че към
датата на описа жилището е несеквестируемо и не може да бъде предмет на
принудително изпълнение. Насроченият за същата дата опис на МПС- товарен
камион не е извършен, поради неоткриване на камиона. Не е извършен и опис
на движими вещи в недвижимия имот, върху който е предприето
принудително изпълнение, поради факта, че не са открити вещи, собственост
на длъжника. С постановление от 18/22.02.2021 г. съдебният изпълнител е
констатирал, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След това е пристъпено към вдигане на
наложените запори и възбрани. На 23.05.2024 г. по делото е представена
молба от процесуален представител на взискателя за връщане на
изпълнителния лист. На 23.05.2024 г., по молба на ответника и по процесния
изпълнителен лист е образувано ИД №20249310400391 по описа на частен
съдебен изпълнител Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ. С молбата взискателят изрично
е поискал извършване на принудителни действия-запор върху банкови сметки
и запор върху трудово възнаграждение. Въпреки че молбата за образуване не
3
носи подписа на молителя, съдебният изпълнител е образувал изп.
производство и е пристъпил към извършване на справки относно
притежаваното от длъжника имущество. На 03.06.2024 г. от процесуален
представител на взискателя е подадена молба за насочване на изпълнението
към дружествени дялове на длъжника. С постановление от 07.06.2024 г. е
наложен запор върху дружествени дялове на длъжника. Изпратена е и ПДИ,
получена от длъжника на 04.08.2024 г. На 09.08.2024 г., по гр.д.№358/2024 г.
по описа на ШОС, по повод настоящото исково производство, е издадена
обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по ИД №20249310400391
по описа на частен съдебен изпълнител Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в
негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Текстът на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД гласи, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.
От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в
закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се
позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало
изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при
предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на
чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС в
изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
4
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В конкретния случай
безспорно се установи, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен
лист са заявени от кредитора за принудителното им осъществяване по реда на
чл.410 и сл. от ГПК след горепосочената дата. Въз основа на същия, се
установи, че на 16.06.2017 г. първоначално е било образувано
ИД№201787604003358 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. №876 на
КЧСИ, като с молбата за образуване на изпълнително производство,
взискателят е поискал извършване на принудителни действия, като
същевременно е възложил на изпълнителния орган да пристъпи към
изпълнение на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Предвид последното, съдът
приема, че давността за оспорените вземания е била прекъсната на 16.06.2017
г., като от него момент е започнал да тече нов давностен срок /пет години за
главното вземане и три години за вземанията за лихви/. По делото са
предприемани редица принудителни действия /запор върху банкови сметки,
движима вещ, възбрана върху имот, опис на имот и вещи/, като последното,
предприето от изпълнителният орган действие е опис на недвижим имот,
осъществен на 18.08.2017 г. Не са ангажирани доказателства за други,
предприети от изпълнителния орган действия за осъществяване на
вземанията, респ. за изрични молби на взискателя за продължаване на
изпълнението чрез конкретно избран от взискателя способ за принудително
изпълнение. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
5
№2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, след тази дата е започнала
да тече общата петгодишна давност, като същата е изтекла на 18.08.2022 г.
С оглед на всичко гореизложено, съдът стига до извода, че процесните
вземания са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение,
тъй като давността е изтекла още преди образуване на настоящото ИД
№20249310400391 по описа на частен съдебен изпълнител Р.Р., с рег. №931 на
КЧСИ. Бездействието на взискателя в законопредвидените срокове е довело
до погасяване на правото му на принудително осъществяване на вземанията
по изпълнителния лист.
Поради изложеното заключава, че така предявените искове са
основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете,
представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Ищецът ангажира доказателства, че е заплатил възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на
4650.00 лева. Ответникът направи възражение за прекомерност на това
възнаграждение. Съдът, след като съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, извършените съдопроизводствени действия,
счита, че възражението на ответника е основателно и размерът на
възнаграждението за процесуално представителство следва да се намали на
сума от 2 000.00 лева. За да определи този размер съдът взе предвид и факта,
че в случая се проводеха две открити съдебни заседания, като по едното не са
извършвани действия по събиране на доказателства, тъй като в същото
заседание е дадена възможност на страните доброволно да разрешат спора по
между си. На следващо място, по делото са събрани единствено писмени
доказателства, поискани от страните с исковата молба и писмения отговор. Не
са извършвани допълнителни действия по защитата на ищеца.
Ето защо, съдът заключава, че на ищеца следва да се присъдят разноски,
извършени в производството, както следва: 1999, 20 лева- държавна такса за
водене на делото и 2 000.00 лева- възнаграждение за процесуално
представителство.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Н. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сума в общ размер на 49 183. 46 лева (четиридесет и девет хиляди сто
осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), от която 7 000.00
британски лири, която по фиксинг на БНБ към 30.05.2024 г. се равнява на 16
086.98 лева, представляваща главница; 23 024.03 лева- законна лихва за
периода 26.10.2010 г. - 21.06.2024 г., 5 378.51 лева - присъдени разноски,
800.00 лева - разноски по ИД №391/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Р. и 3 893.94
лева - такси по ТТЗЧСИ, за които вземания е издаден Изпълнителен лист от
02.02.2017 г. въз основа на Решение №264/31.03.2016 г., постановено по
гражданско дело №267/2015 г. на ШРС и Решение №246/08.12.2026 г. по
в.гр.д. №376/2016 г. на ШОС, по който изп. лист е образувано ИД
№20249310400391 по описа на частен съдебен изпълнител Р.Р., с рег. №931 на
КЧСИ, поради погасяване правото на ответника принудително да осъществи
вземанията си по давност.
ОСЪЖДА Н. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от
3 999, 20 лева (три хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7