О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………/………….04.2019 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 685 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 6019/21.02.2019 год. по
рег. на ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894, подадена
чрез пълномощник от А.Н.Н. *** – длъжник по
изпълнението, срещу Постановление на ЧСИ от дата 22.01.2019 год. по изп. дело № 20178940400257 по описа на ЧСИ Ив. Ернандес, с което е постановен отказ по молбата на длъжника
А.Н. да бъдат събрани от взискателя сторените от А. Н.
разноски в изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението е
незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съдебния изпълнител, че чл. 79 ГПК
не предвижда правна възможност при прекратяване на изпълнителното дело в някоя
от хипотезите на чл. 433 ГПК съдебния изпълнител да присъжда и да събира в
полза на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство.
Според жалбоподателя нормата на чл. 79 ГПК урежда правото на страните в
изпълнителния процес за направените от тях разноски, като определя в кои случаи
те се дължат от длъжника и в кои – от взискателя, а
не само въпроса относно разноските, направени от взискателя.
Поради това и по арг. от чл. 79 ГПК в случай на
прекратяване на изп. дело на някое от основанията по
чл. 433 ГПК, направените от длъжника разноски са за сметка на взискателя и няма пречка ЧСИ да ги събере от него в полза
на длъжника. В случая след като изпълнителното производство по изп. дело № 257/2017 год. по описа на ЧСИ И. Ернандес е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, то в полза на длъжника следва да се присъдят и да бъдат събрани от взискателя сторените от длъжника в изпълнителното
производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Отправеното с жалбата искане е да бъде отменено обжалваното
постановление на ЧСИ И. Ернандес и да се укаже на
съдебния изпълнител да събере от взискателя сторените
от длъжника разноски в изпълнителното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Писмени възражения от насрещната
страна не са постъпили.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ и. Ернандес
счита жалбата за недопустима, евентуално – за неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 257/2017 год. по
описа на ЧСИ И. Ернандес с рег. № 894, с район на
действие района на ОС – Варна, е образувано
по молба от 17.05.2017 год. на „Банка ДСК“ ЕАД, със
седалище гр. София, въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело №
5973/2017 год. по
описа на РС – Варна, с който
длъжникът А.Н.Н. *** е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище
гр. София сума в общ размер на 538 205, 58 лева – главница, лихви, такси и
разноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 308 574, 24 лева, считано от 04.05.2017 год. до
окончателното й изплащане.
Изпълнението е било насочено върху ипотекирани в полза на банката имоти,
принадлежащи на длъжника.
На
22.01.2019 год. е депозирана молба от длъжника А.Н., чрез адв. Б. е. *** с
искане за
прекратяване на изпълнителното производство. Към молбата е представен препис от влязло в сила определение
по търг. дело № 1113/2017 год. по описа на ОС-Варна, с което са обезсилени
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр.
дело № 5973/2017 год. на РС-Варна и издадения въз основа на цитираната заповед
изпълнителен лист. С молбата длъжникът е поискал ЧСИ да събере от взискателя сторените разноски в размер на 8900 лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С
постановление на ЧСИ от 22.01.2019 год. изп. дело е
прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.
С
друго постановление от същата дата – 22.01.2019 год. ЧСИ И.
Ернандес
Постановила отказ по молбата на длъжника А.Н.
да бъдат събрани от взискателя сторените от А. Н.
разноски в изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу това постановление е подадена и настоящата жалба.
При тези данни съставът на ВнОС намира, че
жалбата на длъжника А. Н. против постановлението на ЧСИ от 22.01.2019 год., с
което постановен отказ по искането му за присъждане в негова полза на
разноските по изпълнението и събирането им от взискателя
е процесуално недопустима като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва и разноските
по изпълнението.
Под „разноски по изпълнението“ по смисъла на цитираната норма се има
предвид акта на съдебния изпълнител, с който същият определя дължимите от
длъжника разноски по изпълнението, в съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 и
ал. 2 ГПК. В случая в тежест на длъжника разноски не са определяни, т. е.,
липсва акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване от длъжника.
Отказът на съдебния изпълнител да присъди в полза на длъжника сторените от него
разноски за изпълнителното производство, които разноски да бъдат събрани от взискателя, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК.
Доводите на жалбоподателя, черпени от нормата на чл. 79 ГПК настоящият
състав счита за неоснователни. Нормата
на чл. 79 ГПК („Разноски по изпълнението“) урежда
дължимостта на разноските в изпълнителното производство. Ал. 1 на чл. 79 ГПК предвижда,
че те са за сметка на
длъжника, освен в посочените в т. 1-3 изключения (едно от които
е и прекратяване на изпълнителното производство на
на някое от основанията по чл.
433 ГПК). При наличието на тези изключения,
сторените от взискателя разноски (или невнесените от него такси
в хипотезата
на чл. 79, ал. 2
от ГПК) в изпълнителното производство не се възлагат върху
длъжника, а остават за сметка на
взискателя. Изключенията уреждат хипотезите, в които отпада общата
отговорност на длъжника по чл. 79, ал. 1 от
ГПК за сторените от взискателя разноски
по изпълнението и те остават
в негова тежест. Нормата на
чл. 79,
ал. 1
от ГПК не предоставя правомощия на съдебния изпълнител,
при прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433 от
ГПК, той да осъжда взискателя да заплати на
длъжника сторените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение, респ.
да постанови акт, с който да вменява в тежест на взискателя
да заплати на длъжника
сторените от последния разноски. Такава
компетентност на съдебния изпълнител не се извежда
и от общите правила за присъждане
на разноски в част първа от
ГПК – чл. 78.
Поради
това и обжалваното постановление на съдебния
изпълнител, с което той е отказал да уважи молбата на
длъжника за присъждане в негова полза на разноски за изп. дело за адвокатско възнаграждение и за събирането им от взискателя
не попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – Решение от 09.03.2015
год. по в. гр. дело № 14914/2014 год. на СГС – е неотносимо,
тъй като в това решение е разгледан случай на жалба от длъжника против
постановление с което в негова тежест са вменени разноски по изпълнението в
хипотеза на прекратяване на изп. производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е в решението, че при прекратяване
на изпълнението в някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК длъжникът не
отговаря за сторените от взискателя разноски по
изпълнението, вкл. и за заплатен от взискателя адв. хонорар, а те остават за сметка на взискателя.
В обобщение
жалбата е недопустима, а производството, образувано
по недопустима жалба, подлежи на прекратяване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 685/2019 год. по описа на ОС
– Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.