Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5967/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.С.К., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.на Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение по НОХД №11245/2012 г. на СРС, по което ищецът е оправдан. Претендира
законната лихва за забава считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 07.04.2015 г.,.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство за държане на
наркотични вещества, по което е постановена оправдателна присъда, като за периода
от привличането му като обвиняем до оправдаването му е претърпял неимуществени вреди, включително
е заболял от психическо заболяване, което е оказало изключително негативно
отражение върху живота му. Накърнени са честта и достойнството му, връзката със
семейството и приятелите му, опетнено е доброто му име сред близки и съседи. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Позовава
се на водено други наказателно производство срещу ищеца в същия период, актът
по което все още не е влязъл в сила. Позовава се на погасителна давност по
претенцията за законна лихва за периода преди 03.05.2015 г.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
На 04.05.2012
г. е образувано досъдебно производство за държане на наркотични вещества без
надлежно разрешително, първоначално срещу неизвестен извършител, като
01.06.2012 г. с Постановление на СРП ищецът К.С.К. е привлечен като обвиняем за
деянието и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е
разпитан и като обвиняем. Към този момент ищецът е неосъждан, като срещу него е
имало образувано и висящо съдебно производство за грабеж, което е било внесено
в съда с обвинителен акт. По досъдебното производство са събирани
доказателства, но не са извършвани други процесуални или следствени действия с
участието на ищеца.
На 18.08.2012
г. е образувано НОХД №11245/2012 г. по описа на СРС, НО, 97 състав по внесен
обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.345а, ал.3, пр.2, вр. т.1,
пр.1 НК. По делото са проведени осем открити съдебни заседание и с присъда от
30.03.2015 г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение, като на същата дата е отменена и мярката му за неотклонение
„подписка“.
От
представената към отговора на исковата молба справка се установява, че по
наказателното производство за грабеж срещу ищеца има постановена осъдителна
присъда на първа инстанция – от 29.01.2016 г., за която няма данни да е влязла
в сила.
От
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че ищецът страда от следните
заболявания: параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с прогресиращ
личностов дефицит в шизофренен стил, халюцинаторно-параноиден синдром.
Заболяването е дебютирало през 2010 г. (преди започване на процесното
наказателно производство), като същото не е в причинно-следствена връзка с
наказателното производство. Според вещото лице при ищеца не е налице
посттравматично стресово разстройство, а от разясненията, дадени в съдебно
заседание, става ясно, че не е налице и изостряне или влошаване на психическите
му страдания във връзка с наказателния процес. Такива влошавания се
констатират, но те са свързани с употреба от ищеца на наркотични вещества и на
медикаменти, които не са му предписани.
От
показанията на свидетеля М.Г., съпруга на ищеца, се установява, че срещу ищеца
са водени две наказателни производство, като след образуване на делото за
наркотици ищецът рухнал психически, понасял е обидни коментари от съседите си,
престанал е да иска да ходи на работа и си е седял вкъщи, не е можел да полага
грижи и да издържа семейството и детето си.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, семейни неудобства
и затруднения в работата, свързани с явяването пред органите на досъдебното
производство и пред съда, взетата мярка за неотклонение в периода на
изпълнението й, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 2 години и 10 месеца. Процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява в мярка за неотклонение „подписка“. Увреждането се изразява в
понасяне на неудобства, свързани с участието в процесуалните действия при
разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и
притеснение при явяването пред съда и ограниченията, свързани с мярката за
неотклонение „подписка“. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в млада
възраст, семеен с дете, с изградени социални контакти и среда, семейни и
приятелски връзки, които обаче неминуемо са повлияни негативно и от другото наказателно
производство, започнало преди процесното и неприключило към момента.
Съдът не
приема за доказана причинно-следствена връзка между здравословни проблеми на
ищеца и процесното наказателно производство – изслушаната по делото експертиза
установи с категоричност, че заболяването на ищеца датира от 2 години преди
започване на процесното производство, като не се е установило при изследването
й наказателното преследване да се е отразило на протичане на заболяването –
установените влошавания на здравословното състояние са свързани с употреба на
наркотици и медикаменти, а не с наказателния процес.
Съдът не
приема за доказана и причинна връзка между наказателното производство и
загубата на трудовата заетост на ищеца. По делото се установиха много малко на
брой процесуално-следствени действия, изискващи участие на ищеца, а мярката му
за неотклонение е била най-леката – „подписка“, която не е свързана с
невъзможност или ограничение за придвижване в пространството и полагане на
труд. Самата свидетелка сочи, че ищецът не е желаел да работи и предпочитал да
си стои вкъщи. Всичко това води до извод, че дори и ищецът да е останал
безработен след началото на наказателното преследване, това не е в причинна
връзка с наказателното дело.
При отчитане
на всички тези обстоятелства, включително продължителността и интензивността на
извършените процесуални действия в наказателното производство (общата продължителност
на производството не надвишава три години, явяването на ищеца пред органите на
досъдебното производство и съда е не повече от 10 пъти), и съобразно критериите,
посочени по-горе, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 1500
лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 1500 лв.,
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за
справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Размерът е съобразен и с обстоятелството, че преди започване на
процесното наказателно дело срещу ищеца се е водило и друго разследване – за
грабеж, по което има постановена осъдителна присъда, която не е влязла в сила,
от където следва, че в основната си част доброто име и авторитета на ищеца сред
познати и съседи са негативно повлияни от другия процес, който е за по-тежко
престъпление.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 1500 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от
претендираната законна лихва. Такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС – 07.04.2015
г., но с оглед датата, на която е предявен иска – 03.05.2018 г., погасена по
давност е лихвата за забава за периода 07.04.2015 г. – 02.05.2015 г. На ищеца
следва да се присъди дължимата законна лихва за период от три години преди
предявяване на исковата молба – считано от 03.05.2015 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – по делото е представено
пълномощно (л.9), но не и договора, по силата на който е предоставена правната
помощ, поради това съдът приема, че не е доказано да са извършени разноски за
адвокатска защита.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на К.С.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по
НОХД №11245/2012 г. на СРС, за което е оправдан, ведно със законната
лихва от 03.05.2015 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: