Р Е
Ш Е Н
И Е
София,
23.04.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ч.гр.д.№4844 по описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 2651/27.02.2019 г., подадена от взискателя
А.Ц. чрез процесуалния пълномощник адв. С.И.със съдебен адрес:***, на основание
чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК срещу отказа на
държавния съдебен изпълнител признае за разноски по
изпълнението и събере претендираната сума от 100 лв, представляваща
платен от взискателя хонорар за представителство в производството за издаване на изпълнителен
лист. В жалбата са изложени доводи,
че, произнасяйки се
по искането за разноските, държавният съдебен изпълнител е превишил правата си,
че е адвокатствал на длъжника и че същият не е компетентен да преценява
основателността и доказаността на направените от взискателя разноски, който извод адвокат Св. И.прави от
нормата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, която дава правната възможност на длъжника
да обжалва разноските по изпълнението. Твърди, че поради причинно - следствената връзка между
двете производства - за издаване на изпълнителен лист и изпълнителното, то
разноските в първото следва да се събират от съдебният изпълнител, без да е необходимо
признаването им от съда и издаването на изпълиителен
лист, а само на основание чл.79, ал.1 от ГПК.
По делото не е депозирано
възражение от страна на длъжника.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия
жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално
допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му
на длъжник, по реда и в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване
по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността
на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:
На 18.01.2019г. изпълнително дело № 73/2019г. по описа на Служба
ДСИ при СРС, 13 участък, е
образувано по молба от А.К.Ц. от гр. София чрез адвокат С.И., САК, и на
основание изпълнителен лист от 19.12.2018г., издаден за изпълнение на съд. решение
№345790/22.02.2018г по гр.д. № 25618/2016г. по описа на СРС, 124 състав и
решение № 7228/20.11.2018г. по гр.д. № 7839/2018г. по описа на СГС, ГО, ІІ г въззивен състав, с които се осъжда Н.В.Ц.с ЕГН **********,
адрес: ***, да освободи
заетия от него имот, а именно – апартамент №87 заедно с прилежащото му избено
помещение и да върне същия на А. К. Ц. с ЕГН **********.
С молбата си взискателят е направил искане за признаване за разноски и
събирането им в изпълнителното производство освен платените ДТ и адвокатски
хонорар за представителсство по изп.дело
и разноските за адвокат в производството по издаване на изпълнителен лист,
както и ДТ за издаване на изпълнителния лист.
На 21.01.2019г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил да се изпрати
покана за доброволно изпълнение до длъжника, като с разпореждане се е
произнесъл и по направеното искане относно разноските, като е отказал да
признае като разноски по изпълнението сумата от 100 лв., представляваща
разноски за адвокат в производството по издаване на изпълнителен лист.
На 18.02.2019 г. отказът е съобщен на
пълномощника на взискателя, който в срока по чл.436
от ГПК го е обжалвал.
При така изложената
по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:
Правната уредба на издаване
на изпълнителен лист е в глава пета на ГПК - „Изпълнително производство“. В този смисъл разноските за издаване на изпълнителния
лист са част от разноските за изпълнението, а съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК тези разноски се
събират от съдебния изпълнител, извън сумите
по изпълнителния лист./определение №
617/16.12.2013 г. на ВКС по
ч. г. д. № 6154/2013 г., І г. о ./.
Поради
изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа на държавния съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 73/2019г. по описа на Служба
ДСИ при СРС, 13 участък, да признае за разноски по
изпълнението и събере претендираната сума от 100 лв, представляваща
платен от взискателя хонорар за представителство в производството за издаване на изпълнителен
лист на взискателя А.Ц. чрез процесуалния пълномощник адв. С.И.със съдебен адрес:***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/