Р Е
Ш Е Н
И Е №710/16.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 16.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............... гражданска колегия в публично
заседание на ........19.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…........................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМТРОВА.……...……...гр.дело N .4688....по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Кредитреформ България” ЕООД, с която моли да се осъди Д.Д.Г., да им
заплати сума в общ размер на 427,81 лв., от която: - 350,00 лв. главница по Договор за кредит № ***,
77,81 лв. - наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до 31.01.2018г., законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират за
направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ищецът твърди, че на
26.06.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус” и Д.Д.Г. е сключен Договор за кредит № ***, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърдят,
че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана
в Общите условия на „4финанс” ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Ищеца твърди, че кредитополучателят е подава заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус” на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „Вивус” предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши”
от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
В процесния случай, ищеца
твърди , че на 26.06.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус” под № *** и явяващ се първи по ред договор за кредит между
тях. В заявката си Д.Д.Г. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN
350,00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата-26.07.2015г.
Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя
в „Изи Пей" на същия ден - 26.06.2015г.
Кредитополучателят се
възползва от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от
Общите условия, приложими към Договор за кредит № ***. Съгласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят има право да удължи срока за връщане на
кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това се
извършва след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа. Д.Д.Г. упражнява правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът
за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата -23.11.2015г.
С настъпване на
падежа по договора - 23.11.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите
суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, от 24.11.2015г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана
от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита
(0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен, съгласно условията на т. 13.3. (а) - 10,01%.
След като изпада в
забава, до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма от страна на
кредитора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *** се
таксуват по BGN 10,00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в
просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не
погасява гореописаните вземания.
На 01.02.2018г.
„4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България”
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***,
както следва: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева); наказателна лихва
- BGN 392,49 (триста деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) за
периода 24.11.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
„Непотьрсено". Поради това, към искова молба са приложили уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД предоставят на „Кредитреформ България” ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Ищецът твърди, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
В хода на
производството претенцията се поддържа.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител
на ответницата, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Според
него не е безспорно установен факта, че с процесния договор за цесия от 01.02.2018 г. е прехвърлено
вземането на „4финанс” ЕООД произтичащи от Договор за кредит № ***26.06.2015 г.
сключен между Д.Д.Г. и търговската марка
на кредитора, тъй като с представените доказателства с исковата молба не може
да се установи безспорно този факт. Според него цесионерът упълномощен да
извърши уведомяване за прехвърляне на вземането е извършил това действие без да
има изрично упълномощаване за това, а
именно преди 01.06.2018 г. В случай, че съдът приеме, че процесния договор е
произвел действие между страните по него, както и спрямо длъжника, то счита
претенцията за недоказана по основание и по размер. Според него липсват
доказателства установяващи удължаване на
срока на договора с оглед посочената от ищеца дата – 23.11.2015 г. от която
вземането става изискуемо. С оглед на това оспорва размера на посочената
главница, тъй като не е ясно периодът за който се дължи и начина по който тя е
формирана като стойност. Оспорва и претенцията за неустойка, тъй като е неясен
периодът, за който същата се начислява, с оглед неустановената начална дата от
която вземането за главница става изискуемо. Оспорва вземането като погасено по давност.В хода на
производството възраженията се поддържат. Същите бяха оспорени от ищеца с молба
вх.№ ***/30.05.2019г.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на иска си
ищецът е представил с исковата молба договор за кредит № **/ 26.06.2015г.,
ведно със Специалните условия на договора и Общите условия на договора за
кредит. Според него кредидодателят „4финанс”ЕООД и кредитополучателят Д.Д.Г. са
сключили договор за потребителски кредит за сумата от 350лв., срок на кредита
30 дни от датата на получаване 26.06.2015г.Според общите условия този договор
се сключва по електронен път чрез попълване на специален за това формуляр на
посочена интернет страница , като се създава профил, и кредитополучателят
приема общите условия. Последният подава искане за отпускане на кредит, в
съответствие с формуляра или по телефон, като то може да бъде както за кредит,
така и за допълнителен кредит.
Според представената
разписка за извършено плащане № *** / 26.06.2015г., генериран от еРаy.bg, чрез която система е извършено
плащането, „4финанс”ЕООД е превела в полза на Д.Д.Г. сумата от 350лв.
С договор за
прехвърляне на вземанията № **г. „4финанс”ЕООД е цедирала на „Кредитреформ
България”ЕООД своите вземания, като според приложгение №1 към него, включително
и вземането си от ответницата Д.Д.Г..
Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.,
приложение №5 към договора, както и пълномощно,с нотариална заверка на
подписите, приложение №4, с което
„4финанс”ЕООД е упълномощила „Кредитреформ България”ЕООД от нейно име и за
собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3
от ЗЗД, вземания които са предмет на договора за цесия. Такова писмо е било
изпратено до ответницата , като видно от представеното изведстие за доставяне,
то е било получено от нейната сестра на 13.03.2018г.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД
.
В случая вземанията на ищеца произтичат от
договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на
ЗПФУР, "финансова
услуга" е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона
изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние
да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2; получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Според ал.2 за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
По
делото не се спори относно сключването на договора, усвояването на кредита и
настъпването на изискуемостта на задължението, като се спори че срокът е бил удължен по молба
на кредитополучатела до новата падежна дата – 23.11.2015г. Съдът
намира, че ищецът не доказа твърдението си , че ответницата е упражнила на
няколко пъти правото си да удължи срока на връщане на кредита, като новата
падежна дата е станала 23.11.2015г. За този факт не бяха представени никакви
доказателства, с оглед на което съдът приема, че падежната дата на кредита е
тази посочен в договора – 26.07.2015г.
В
случая е безспорен факта, че с настъпването на падежа ответницата е изпаднала в
забава за целия кредит. Съгласно условията на т.13.3/а/ при забавяне на
плащанията от страна на кредитополучателя той дължи наказателна лихва в размер
на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Настъпил е крайният срок на
договора и съответно изискуемост на задълженията, поради което претендираните
вземания са дължими. По делото не се представиха доказателства за извършени
плащания на същите.
Направеното от
особения представител възражение за липса на уведомяване на ответницата за
извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно.
Ищецът е бил надлежно упълномощен от цедента да извърши това уведомяване с
пълномощно, с нотариална заверка на подписите, което той е сторил видно от
приложеното писмо и обратната разписка към него, от които се установява че
писмото е получено от сестрата на ответницата на 13.03.2018г. Факта, че това
уведомяване е станало преди потвърждението за прехвърляне на вземанията, което
е с датата 01.06.2018г., е ирелеванто, т.к. релевантният в случая факт е
договорът за цесия от 01.02.2018г. и
надлежното упълномощаване на цесионера с правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
По отношение на
направеното възражение за изтекла давност съдът намира следното:
Вземането по
договора за кредит се погасавя с изтичането на 5-годишната погасителна давност
съгл.чл.110 от ЗЗД. Договорът за кредит е сключен на 26.06.2015г. с падеж
26.07.2015г., като 5-годишният срок изтича на 26.07.2020г., като към датата на
входиране на исковата молба в съда - 22.11.2018г., този срок не е изтекъл,
поради което възражението е неоснователно.
По отношение на втората претенция за наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до 31.01.2018г. съдът
намира възражението за основателно. Съгл. чл.111, б.в от ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Ищецът претендира заплащане на наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до
31.01.2018г. Съдът приема, че лихва за забава върху дължимата главница се дължи само за
последните три години преди подаване на иска в съда, т.е. за периода 22.11.2015
г. до 22.11.2018 г. , т.е. към момента на подаване на иска в съда е изтекъл
тригодишният погасителен срок за вземането за наказателна лихва, поради което
този иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по съразмерност и съобразно приложения списък на разноските
по чл.80 от ГПК от 409,06 лв.
Воден от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, с управител Р.В. на осн. чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.240 от ЗЗД сумата от 350.00лв., представляваща неизплатена главница по
договор за кредит № ***/26.06.2015г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяването на иска в съда – 22.11.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ България” ЕООД
против Д.Д.Г. за заплащане на сумата от 77.81 лв. – наказателна лихва за
периода 24.11.2015г. – 31.01.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД
направените по делото разноски в размер на 409.06 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
– Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: