Решение по дело №375/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 26.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                               

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 375/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на В.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Решение № Ц1040-10-45/28.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2139-10-14 от 02.07.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е потвърдено. С последното е постановен отказ за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Д. със стаж за времето на обучение във висше училище.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на решението с доводи, че законодателят е решил следването в университета да се признава за стаж, а изисканото му Удостоверение обр. УП-16 не намира приложение. Оспорващият счита, че са налице основания за уважаване на искането му.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата и моли съдът да разпореди пенсионните органи да признаят за стаж времето на следването му в университета.

В съдебно заседание и писмени бележки ответникът чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение и разпореждане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред пенсионния орган е започнало по подадена от жалбоподателя молба вх. № 2121-10-2/02.03.2020г. С молбата Д. е поискал да му се увеличи получаваната пенсия за стаж и прослужено време с времето, през което е следвал в университета 1947-1951г., след като внесе дължимите осигуровки за този стаж. Към молбата си е представил Свидетелство за успех № 2547 от 15.11.1951г., издадено от Юридическия факултет на Софийския университет.

На 27.04.2020г. разглеждащият преписката административен орган изпратил писмо изх.№ 2121-10-2#1 до жалбоподателя, с което го уведомил, че следва да представи издадено от инспектор по осигуряването удостоверение обр. УП-16 за внесените осигурителни вноски за осигурителен стаж за времето на обучение по чл.9а, ал.1 от КСО. В писмото било посочено, че за издаване на този документ молителят следва да представи в ТП на НОИ Ловеч актуално удостоверение, издадено от ВУЗ за периода на обучение и диплома за завършено висше образование, след което служителите ще изчислят осигурителните вноски, които той следва да внесе.

Писмото било получено от Д. на 29.05.2020г. и в предоставения едномесечен срок той не представил исканите документи. В резултат с Разпореждане № 2139-10-14/02.07.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ Ловеч, на основание чл.9а, ал.1 вр. с чл.99, ал.1, т.б от КСО бил постановен отказ за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Д. със стаж преди пенсиониране. В мотивите на разпореждането било изложено, че в едномесечн срок от датата на уведомяване, лицето не е представило УП-16 за периода на обучение.

Разпореждането било получено лично от Д. на 15.07.2020г. и против него последният депозирал в ТП на НОИ Ловеч жалба вх.№ Ц1012-10-72/24.07.2020г. С обжалваното в настоящото производство Решение № Ц1040-10-45/28.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, жалбата била отхвърлена и разпореждането потвърдено. В мотивите си след анализ на приложимите законови разпоредби решаващият орган изложил, че законът дава възможност времето за обучение за полувисше или висше образование да бъде зачетено за осигурителен стаж при пренсиониране, но законодателят е поставил като условие за зачитане на стажа да са внесени осигурителни вноски от лицето за времето на обучение. Директорът на ТП на НОИ Ловеч приел, че след като не се установява Д. да е внесъл осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО за процесния период 1947-1951г., няма основание времето за обучение да бъде зачетено от пенсионния орган за осигурителен стаж от трета категория, поради което обжалваното разпореждане е съобразено със законовите разпоредби и е правилно и законосъобразно.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО – оспореното решение е връчено на Д. на 04.08.2020г., видно от приложеното известие за доставяне на л.8, а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 17.08.2020г., видно от плика на л.4. Оспореният акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Решението на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него разпореждане на Началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ Ловеч са издадени от предвидените в закона органи и в рамките на тяхната компетентност, в предвидената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити съгласно чл.59 от АПК, и в сроковете, регламентирани в КСО. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на тези два акта, такива не се твърдят и в жалбата.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

По делото не е налице спор относно установените фактически обстоятелства. Едниственият спорен по делото въпрос е правен и касае приложението на чл.9а от КСО, по-точно при какви условия може да бъде признато за стаж времето за обучение във висше училище, за да може с този осигурителен стаж да бъде преизчислена (увеличена) пенсията на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.9а, ал.1, т.1 от КСО дава възможност за осигурителен стаж при пенсиониране да бъде зачетено времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. За зачитане на времето за обучение като осигурителен стаж в същата норма са регламентирани две кумулативни условия – ако стажът не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал.3.

В чл.9а, ал.3 на КСО е регламентирано внасянето на осигурителните вноски по ал.1 и 2 – то се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл.5, ал.6; вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

В случая за жалбоподателя не са налице всички изисквания на чл.9а, ал.1 от КСО, за да бъде уважено искането му. Не е спорно по делото, че той е завършил висше образование в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ с период на обучение от 1947г. до 1951г., и не е бил осигуряван на друго основание за горния период. Не са внесени от Д. обаче следващите се осигурителни вноски по чл.9а, ал.3 от КСО.

По действащата нормативна уредба, съгласно чл.45, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на обучение се зачита за осигурителен стаж от трета категория при условие, че са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски. Такива данни в административната преписка обаче няма.

След като не е налице абсолютно задължителното условие за времето на обучение лицето да е внесло за своя сметка осигурителни вноски, то правилно пенсионните органи са постановили отказ този стаж да му бъде зачетен, съответно да му бъде преизчислен общия осигурителен стаж и оттам размера на пенсията. Липсва законово основание за признаване на периода на следване на жалбоподателя за трудов стаж при пенсиониране, съответно за осигурителен стаж, без да са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО.

 Видно от самото заявление (молба) на оспорващия до пенсионните органи, той е бил наясно, че за зачитане на стажа следва да внесе осигурителни вноски, след като сам го е посочил като условие за уважаване на молбата – „Това време може да ми се признае за трудов стаж и след като внеса дължимите осигуровки за този стаж, се увеличи пенсията ми“. Както до издаване на процесното решение, така и към настоящия момент Д. не твърди и не представя доказателства, че е внесъл дължимите за негова сметка осигурителни вноски за периода 1947-1951г., поради което правилно Директорът на ТП на НОИ Ловеч е потвъдил оспореното пред него разпореждане.

В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС по аналогични случаи – така Решение № 16202/28.11.2019г. по адм. д. №5289/2019г., VI о., Решение № 6485/16.05.2018г. по адм. д. № 6584/2017г., VI о. и др.

Неоснователни са възраженията на оспорващия, че не е задължително представянето на удостоверение обр. УП-16 и последното е неотносимо. Съгласно чл.45, ал.1 от НПОС, времето за обучение във висше училище се зачита за осигурителен стаж, като установяването му става с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Изискуемото по закон удостоверение е именно обр. УП-16 „Удостоверение за внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж“, а за да бъде издадено то, задължително условие е лицето да представи диплома за завършено висше или полувисше образование и документ, удостоверяващ срока на обучението, както и да е внесло осигурителни вноски, за което да представи съответния документ и да са налице данни в информационната система/регистрите на НОИ.

Отделно от горното, от представената административна преписка безспорно се установява, че Д. не е представил пред пенсионните органи дори диплома за завършено висше образование и документ, удостоверяващ срока на обучението, въпреки че тези документи са му били изискани с писмото изх.№ 2121-10-2#1 от 27.04.2020г. Представено е единствено свидетелство за успех от 15.11.1951г., което удостоверява успеха от положените изпити за периода на следване, като отстрани на същото е вписано „Издадена диплома № 33929/09.10.1952г.“ от неизвестно лице. Въпреки това административният орган не е приел липсата им като основание за отказ, независимо че те са изискуеми съгласно КСО. Отказът е мотивиран единствено с липсата на внесени за сметка на жалбоподателя осигурителни вноски за процесния период на обучение, поради което няма издадено и удостоверение обр. УП-16.

За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че е възможно да бъде ревизирана преценката за зачитане на процесния стаж, но при условие, че бъдат заплатени осигурителните вноски за този период по реда на чл.9а, ал.3 от КСО. С оглед разпоредбите на чл.9а, ал.1 - ал.3 от КСО, правопораждащият факт е датата на извършения превод на осигурителните вноски – с него се завършва фактическия състав на придобиването на стажа по чл.9а, ал.1, т.1 КСО, чрез подаване на декларация и извършване на превода. След внасяне на осигурителните вноски, лицето разполага с възможността да подаде ново заявление за признаване на времето на обучение за осигурителен стаж.

По изложените мотиви настоящият състав на съда намира, че жалбата на В.Д. е неоснователна, а оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни административни актове, за които не са налице пороците по чл.146 от АПК, водещи до отмяната им.

С оглед горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Решение № Ц1040-10-45/28.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2139-10-14 от 02.07.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е потвърдено.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: