№ 8291
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110154466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Ищцата Е. Х. П. чрез адв. Р. Г. – АК-София, е предявила срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да ú заплати сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, последица от наложената ú във връзка със
следствено дело № 861/1995г. на 04-та следствена служба София принудителна
административна мярка по чл. 7, б. „б“ и чл. 8 ЗЗП /отм./ за забрана да напуска пределите на
Република България, отменена на 29.09.2022г. Ответната Прокуратура на Република
България оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
С Исковата молба, както и с Молба, вх. № 419164/27.12.2024г. на СРС, ищцата е
поискала да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото при условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК, като е представила и съответна декларация.
Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика
неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на
лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и
достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Дължимата държавна такса е 800,00 лева. От нея реално по делото са заплатени 10,00
лева, т.е. остават за заплащане 790,00 лева.
Ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност, че е разведена. Няма
недвижимо имущество, моторни превозни средства и влогове. Няма участие в търговски
дружества и регистрация като едноличен търговец, като източникът на доходи е пенсия в
размер от 490,00 лева. Не са посочени допълнителни разходи.
При извършената служебна справка в НБД „Население“ се установи, че ищцата е
разведена, като няма непълнолетни деца. След развод през 2021г. фамилното ú име е
сменено от Браткова на П.. Не се установяват данни за действащи трудови договори. Според
извършена служебна справка в ТД на НОИ се установи, че за периода м.07.2024г.-м.12.2024г.
1
ищцата получава пенсия в размери между 493,48 лева и 593,48 лева /последната е при
добавка от 100,00 лева за м.12.2024г./. Според служебно изисканата справка от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“, няма данни за регистрирани на името на ищцата моторни превозни
средства. Според служебно изисканата от ТД на НАП справка няма данни за осигуряване,
като има подадени данни за осигуряване от НОИ за пенсионери. Според служебно
изисканата справка от Българската Народна Банка, ищцата е титуляр на банкови сметки в
„Обединена Българска Банка“ АД и „Юробанк България“ АД. След проведена процедура по
чл. 62, ал. 2 ЗКИ се установи, че наличността по сметките е незначителна /16,56 лева и 27
стотинки/. При проверка в Търговския регистър по ЕГН не се установиха вписвания. При
извършена отдалечена справка в Имотния регистър по ЕГН не се установиха вписвания за
посочения в справката период.
Съдържанието на представената декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК,
както и служебно проверените факти принципно обосновават извод за затруднено
материално положение, в това число и във връзка със заплащане на държавната такса в
остатъчен размер от 790,00 лева. На л. 7 по делото обаче се намира Договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Г., по силата на който ищцата е
заплатила на адв. Г. в брой хонорар за делото в размер на 800,00 лева. В случая заплащането
на процесуалния представител на ищцата на хонорар, съизмерим по размер с дължимите за
делото държавни такси, е обстоятелство, което следва да се съобразява в контекста на чл. 82,
ал. 2, т. 7 ГПК при преценка на основателността на искането. Релевантното в случая е не
това, че ищцата е упълномощила адвокат срещу договорено възнаграждение /значително
според нейните месечни доходи и имуществено положение/, тъй като заплащането на това
възнаграждение може да стане и със заети или дарени средства, а това, че е налице
разпореждане със средства, надхвърлящи декларирания и установен от съда месечен доход
от около 500,00 лева, произхода на които средства ищцата не е декларирала в подадената от
нея декларация и не е установен. При това положение се поставя под цялостно съмнение
пълнотата и достоверността на подадената декларация, което съдът намира за достатъчно
основание да отхвърли искането. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика, най-
вече опр.434/03.06.2014г.-ч.т.д.1159/2014г.-ВКС,Іт.о., а също така и опр.4425/04.10.2024г.-
ч.к.гр.д.2637/2024г.-ВКС,ІVг.о., опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-СГС,
опр.2605/24.09.2021г.-ч.гр.д.8358/2021г.-СГС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Е. Х. П. за освобождаване от
заплащането на държавни такси по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на Е. Х. П. чрез адв. Г..
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2