№ 413
гр. Варна, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от: 1/ ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща
чрез настойника си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 2/ А.С. А., непълнолетна, действаща със
съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 3/ С. СЮЛ. АЛ., непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., трите чрез
процесуалния им представител адв.М.Я., против решение
№260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от ГЮЗ. СЮЛ.
АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 150 000лв. до
400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й Сюлейман А.С. и Н.А.С.
при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Т.А. при
управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД; 2/ е отхвърлен
предявеният от А.С. А. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата
над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й Сюлейман А.С. и
1
Н.А.С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Т.А.
при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД; 3/ е отхвърлен
предявеният от С. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за
разликата над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й
Сюлейман А.С. и Н.А.С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно
причинено от А.Т.А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ
4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД
„Армеец“АД.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени и в частите им за разликите над 150 000лв. до
400 000лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва върху всяка главница,
считано от 03.05.2018г./дата на предявяване на застрахователните претенции/
до окончателното изплащане.Претендират се разноски.Направени са
доказателствени искания.
В жалбата се сочи, че решението се обжалва и в частта му, с която на
ищците е присъдена законна лихва върху главниците от по 150 000лв.,
считано от датата на исковата молба-10.05.2019г. до окончателното
изплащане, като се претендира да бъде отменено в тази му част и вместо него
постановено друго, с което законна лихва върху главниците от по 150 000лв.
се присъди от 03.05.2018г./дата на предявяване на застрахователните
претенции/ до окончателното изплащане.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“АД в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител ю.к. Б.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваните му
части.Претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
2
ал.1 от ГПК.
Частна жалба/погрешно наименована „въззивна“/, подадена от адв.М.Я.
като процесуален представител на ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., А.С. А. и С. СЮЛ. АЛ.,
против определение №260318/02.08.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по
описа на ДОС, т.о., с което е отхвърлено искането, инкорпорирано във
въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248 от ГПК за
изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по
описа на ДОС, т.о., в частта за разноските.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по подробно изложените в същата съображения,
като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се уважи молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба, като се измени първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е присъдена общо сумата от 5
000лв. на процесуалния представител на ищците, и на същия да се присъди
действително дължимото му се възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съразмерно така уважената част от
исковете, а именно сумата от по 5 436 лв. за всяка от ищците или общо
сумата от 16 308лв. с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“АД, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1
от ГПК.
Въззивният съд констатира, че исковата молба страда от нередовности по
см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК досежно предявените от ГЮЗ. СЮЛ. АЛ.,
А.С. А. и С. СЮЛ. АЛ. искове с пр.осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД.С исковата молба
се претендира осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците
сумата от по 400 000лв./представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите им Сюлейман А.С. и
Н.А.С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Т.А.
при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД/, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
3
застрахователната претенция пред ЗАД „Армеец“АД до окончателното
изплащане на задължението.Такава дата не е посочена в исковата молба, нито
в допълнителната искова молба, въпреки направеното от ответника в отговора
на исковата молба възражение за нередовност на исковата молба предвид
липсата на изрично посочена дата за начало на олихвяване.В определението
си по чл.140 от ГПК от 12.08.2019г. първоинстанционният съд е докладвал
претенциите на ищците така: сумата от по 400 000лв./представляваща
обезщетение за горепосочените вреди/, ведно със законна лихва върху
главницата от датата по чл.497, ал.1, т. от КЗ/без посочване на конкретна
точка от ал.1 и без посочване на конкретна дата/ до окончателното
изплащане.В първото проведено о.с.з. на 11.06.2020г. проекто-докладът е
обявен за окончателен, като страните не са правили уточнения в тази насока и
указания не са им давани.В хода на цялото производство пред ДОС ищците не
са посочвА. начална дата, от която се претендира заплащане на законна лихва
върху главниците от по 400 000лв.В постановеното от ДОС решение
№260044/29.03.2021г. в мотивната му част съдът е посочил, че законна лихва
върху главницата се претендира от датата по чл.497, ал.1, т. от КЗ/така, както
е посочил в доклада по делото/ до окончателното изплащане, както и, че
върху присъдените главници следва да се начисли законна лихва само от
датата на предявяване на исковете, т.к. по делото не се е установила точната
дата на предявяване на застрахователните претенции.В диспозитива на
решението е присъдена законна лихва върху главниците само считано от
датата на подаване на исковата молба-10.05.2019г. до окончателното
изплащане и няма произнасяне с диспозитив по претенциите на ищците с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от датата на предявяване
на застрахователната претенция пред ЗАД „Армеец“АД до датата на исковата
молба.
В молба вх.№262204/16.04.2021г., депозирана по т.д.№88/19г. по описа на
ДОС, ищците са посочили, че в мотивната част на решение
№260044/29.03.2021г. съдът е приел за неоснователна и недоказана
претенцията на ищците за заплащане на законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от предявяване на застрахователната претенция до
датата на подаване на исковата молба, но липсва отхвърлителен диспозитив
за така претендираната законна лихва за периода от предявяване на
4
застрахователната претенция до датата на подаване на исковата молба и
отхвърлителен диспозитив относно акцесорните искове за законна лихва,
съразмерно на отхвърлените главни претенции, предвид което се претендира
да се допълни решението с горепосочените отхвърлителни диспозитиви.В
молбата на ищците отново не е посочена дата на предявяване на
застрахователната претенция.
По същество така депозираната молба не е с пр.осн. чл.250 от ГПК за
допълване на решението, защото ДОС в мотивната му част е приел, че е
сезиран и е разгледал претенциите на ищците за присъждане на законна лихва
от датата на предявяване на застрахователите претенции пред ответника до
датата на исковата молба и ги е намерил за неоснователни като недоказани,
защото не е доказана датата на предявяване на застрахователите претенции,
но е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за тяхното
отхвърляне, така и по отношение на претенциите за лихва касателно главните
искове в неоснователните им части, т.е. по съществото си молба е с пр.осн.
чл.247 от ГПК.
С определение №260259/09.06.2021г., постановено по т.д.№88/19г., по
описа на ДОС, първоинстанционният съд е приел/без да излага мотиви/, че
исканията на ищците в така депозираната от тях молба са основателни и
същите следва да бъдат уважени, поради което с диспозитива на
определението е допълнил решението си като е отхвърлил исканията на
ищците за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на депозиране на исковата молба-
10.05.2019г. и е отхвърлил акцесорните искове на ищците за законна лихва,
съразмерни на отхвърлените претенции.
Така постановеното определение не е било обжалвано от никоя от
страните в дадения двуседмичен срок от връчването му, и е влязло в сила.По
същество, независимо от посоченото от ДОС правно основание, то не е такова
за допълване по см. на чл.250 от ГПК, а за уважаване на молбата на ищците с
пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на допуснатата в постановеното
решение от 29.03.2021г. очевидна фактическа грешка чрез обективиране в
диспозитива на решението на волята на съда, видна от мотивите, за
отхвърляне като недоказана на претенцията на ищците за присъждане на
5
законна лихва върху присъдените главници от по 150 000лв., считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция до датата на исковата
молба-10.05.2019г. и за отхвърляне на акцесорните искове на ищците за
законна лихва за период от датата на застрахователната претенция до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните
претенции.Погрешно и съдът е наменовал акта си определение вместо
решение, защото актът, в който е допуснал по същество поправка, е решение,
а не определение, но, както се изложи, определение №260259/09.06.2021г.
понастоящем е влязло в законна сила, поради което и е насложило
последиците си към решение №260044/29.03.2021г.Същевременно въззивната
жалба има за предмет и липсващия към датата на подаването й отхвърлителен
диспозитив в първоинстанционното решение по приетите за неоснователни в
мотивите претенции с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от
датата на предявяване на застрахователните претенция до датата на подаване
на исковата молба върху главниците от по 150 000лв. и за законна лихва за
период от датата на предявяване на застрахователните претенции до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните искове
/разликите над 150 000лв. до 400 000лв./, който диспозитив понастоящем е
нА.чен.
Извън изложеното съдът констатира и следното.С разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск по чл.432, ал.1 от ГПК на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция по реда на чл.380 от КЗ за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
съответно и изтичане на тримесечния срок от искането за доброволно
плащане, като по този начин законодателят е въвел допълнителна
процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото
лице.В случая тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
исковете не е установена в производството.В исковата си молба ищците са
твърдели, че са отправили по реда на чл.380 от КЗ застрахователни претенции
до ответника, но не са представили доказателства, установяващи твърденията
им.В отговорите си ответникът не е взел становище по така твърдените
факти.Предвид горното и въззивният съд, следящ служебно за допустимостта
на производството, следва да даде указания до ищците за установяване
6
нА.чието на тази процесуална предпоставка за допустимост на
исковете.Производството следва да бъде оставено без движение и за
отстраняване нередовностите на исковата молба.Следва да се издаде исканото
във въззивната жалба съдебно удостоверение, което да послужи на ищците за
снабдяване от ответника със справка относно датата, на която са предявени
застрахователните претенции по реда на чл.380, ал.1 от КЗ.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д.№88/19г. по описа на
ДОС, т.о. и производството по в.гр.д.№469/21г. по описа на ВАпС, гр.о.
УКАЗВА на ищците: 1/ ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща чрез
настойника си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 2/ А.С. А., непълнолетна, действаща със
съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 3/ С. СЮЛ. АЛ., непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., че следва в
едноседмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис
за насрещната страна, да посочат конкретната дата, представляваща дата на
предявяване на застрахователните претенции по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, от
която се претендира присъждането на законна лихва върху претендираните
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както и им указва, че в
същия срок следва да представят надлежни доказателства, че са предявили
застрахователните си претенции за горепосочените обезщетения по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ пред ЗАД „Армеец“АД.
При неизпълнение на указанията в срок първоинстанционно решение ще
бъде обезсилено в обжалваните му части и производствата по делата в същите
части ще бъде прекратено.
Да се издаде исканото във въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г.,
подадена от ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., А.С. А. и С. СЮЛ. АЛ., чрез адв.М.Я., съдебно
удостоверение.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8