№ 339
гр. Русе, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Е. И. С., ЕГН: **********, Г. Е. А., ЕГН:
**********, и С. И. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес ******* против
Разпределение от 05.08.2022 г. по изп. д № 2020*0400074 по описа на ЧСИ И.
Х.., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС – Русе.
Жалбоподателите считат разпределението на сумите във връзка с
извършената публична продан за неправилно. За неправилно намират и
извършеното разпределение на разноските между страните. ЧСИ извършил
всичко това в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Сумата, определена за П. Д., не била съобразена със задълженията, които
последната имала към жалбоподателите по други изпълнителни дела, в които
било направено искане за прихващане и налагане на запори върху нейни
суми. Разпределението било акт на съдебния изпълнител, с който той
определял кои притезания подлежали на удовлетворяване, какъв бил редът за
удовлетворяването им и каква сума се полагала за пълното или частично
изплащане на всяко едно о тях. Разпределението се извършвало с цел да се
1
разреши конкуренцията между вземанията на различни взискатели по едно
изпълнително дело, когато събраната сума не била достатъчна да удовлетвори
напълно вземанията на всички. Това обаче следвало да стане при определяне
на сумата, с която можело да се извърши прихващане с вземането на
взискател, обявен за купувач, или при определяне на сумата, която
взискателят следвало да възстанови на длъжника при по-висока от вземането
му стойност на имота. Несъобразявайки се с исканията на жалбоподателите
съдебният изпълнител извършил незаконосъобразно разпределение.
Последното било незаконосъобразно и защото съдебният изпълнител на
включил задълженията на П. Д. спрямо взискателите. Молят за отмяната на
обжалваното разпределение както и за присъждането на разноски по повод
производството по обжалване.
Насрещните страни П. С. Д. и П. С. А., уведомени и двамата за
подадената жалба чрез адв. К. Д., в законоустановения 3-дневен срок е
постъпило възражение единствено от името на П. С. Д. чрез адв. К. Д., в което
се взема становище за неоснователност на жалбата. П. Д. нямала задължения
към жалбоподателите както към момента на извършване на разпределението,
така и към настоящия момент. Дори и да е имала задължения по други
изпълнителни дела, то същите не биха били предмет на разпределението по
настоящото изпълнително дело. Моли жалбата да се остави без уважение,
като иска да ѝ бъдат присъдени разноски за производството по обжалване.
Жалбата е подадена в законоустановения 3-дневен срок от страна,
легитимирана да иска оспорване на разпределението съгласно чл. 462 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 2020*0400074 по описа на ЧСИ И. Х.. е
образувано по повод молба от П. Д. и П. А. във връзка с издаден
изпълнителен лист, по силата на който е постановено изнасянето на публична
продан на недвижим имот – жилище, представляващо апартамент, находящ се
на адрес ******* **, който е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.379.3.3. В изпълнителния лист е отразено, че след извършване на
проданта, собствениците следва да се удовлетворят от продажната цена при
права 2/6 ид. ч. за П. С. Д., по 1/6 ид. ч. за всеки от И. С. А. и П. С. А., и 2/6
ид. ч. общо за И. С. А. и Г. Е. А., тъй като този дял е в режим на СИО.
2
И. С. А. е починал на *****, а на негово място са конституирани
наследниците му – Г. Е. А. – съпруга, Е. И. С. – син, и С. И. С. – дъщеря. В
този случай едната 1/6 ид. ч. на И. С. А. е разделена между неговите
наследници на три по равно – по 1/18 ид. ч. получават Г. А., Е. С. и С. С..
Същите получават и част от дела на починалия, който е бил в СИО с Г. А. и
така ид.ч. на Е. С. и С. С. се равняват на 2/18 ид.ч., а на Г. А. – 5/18. П. С. Д.
като собственик на 2/6 ид.ч. след встъпването на наследниците същите вече се
равняват на 6/18 ид. ч., а за П. С. А. – 3/18 ид.ч. От това следва изводът, че
ЧСИ правилно е определил идеалните части на всеки един от съделителите,
които да бъдат използвани като база за изчисляване на коефициент за
удовлетворяване на вземанията на всеки от тях, както и за покрИ.е на
разноските по производството.
Постъпилата сума от публичната продан възлиза на 65 054,52 лв.,
следователно, която следва да се разпредели между съделителите съобразно
техните идеални части. Така П. Д. следва да получи 21 684,84 лв., П. С. А. –
10 842,42 лв., Г. Е. А. – 18 070,70 лв., С. И. С. – 7 228,28 лв., и Е. И. С. –
7 228,28 лв. Съобразно обаче правилата за удовлетворяване на разноските по
изпълнението и чл. 136 ЗЗД ЧСИ е определил първо да бъдат удовлетворени
вземанията по изпълнителното дело в полза на ЧСИ, които не са дължими
авансово, като е изчислил внесените разноски във връзка с ТТРЗЧСИ в общ
размер от 2 516,31 лв. Съобразно дяловете на всеки съделител ЧСИ е
изчислил кой каква част от таксите към съдебния изпълнител следва да
понесе съобразно дяловете си и е намалил със съответната част вземането на
всеки от тях. Направените разноски от самите съделители по повод внасянето
на авансови такси, възнаграждение за вещо лице – оценител, и адвокатски
хонорари са в общ размер на 1 080 лв. и също следва да бъдат понесени
съобразно дяловете на съделителите. В този случай предварителни разноски
са били внасяни само от съделителите П. Д. и П. А., като след разпределянето
им съобразно дяловете на всички съделители, ЧСИ правилно е преценил, че
вземанията на П. Д. и П. А. следва да бъдат увеличени с 420 лв. и със 120 лв.,
доколкото тези разноски са направени само от тях, без участието на другите
съделители, за иницииране и развИ.е на производството по осребряване на
неподеляемия апартамент. ЧСИ е установил, че съделителите П. С. А., Г. Е.
А., С. И. С. и Е. И. С. имат непогасени задължения към Община Русе във
връзка със заплащането на местни данъци и такси, които се явяват
3
привилегировани вземания по смисъла на чл. 136, т. 2 ЗЗД, поради което е
приспаднал тези техни задължения от крайната сума за получаване на всеки
един от тях. Към заключителната си част ЧСИ е посочил кой от съделителите
каква крайна сума следва да получи след приспадане на публичните вземания
и разноските по производството. Тъй като П. С. Д. е обявена за купувач и
следва да внесе цялата сума, за която делбеният имот е бил продаден, то
останалите съделители не дължат нищо, но тя следва да заплати на ЧСИ
сумата от 43 788,48 лв., която се получава след като нейният дял от сумата за
получаване от продажбата на имота в размер на 21 266,04 лв. бъде приспаднат
от продажната цена.
По повод наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че в
настоящия случай не е налице същинско изпълнително производство,
доколкото същото е едно продължение на производството по съдебна делба
във връзка с постановеното решение по извършване на делбата. При това
положение макар и формално да е налице образувано изпълнително дело, то
целите, които се преследват в това производство, са различни, поради което
нито една от страните няма същинското качеството на взискател или длъжник
спрямо една друга, така както в самото производство по съдебна делба
страните формално се делят на ищци и ответници.
Принципно правилно е становището на жалбоподателя че
разпределението се извършва за преодоляване на конкуренцията между
вземанията, но същите трябва да са предмет на едно и също изпълнително
производство. В настоящия случай не е налице същинско производство по
принудително изпълнение, доколкото образуваното изпълнително дело е едно
продължение на извършена съдебна делба и целта е не да бъдат
удовлетворени всякакви вземания, които страните имат помежду си, а да се
ликвидира съсобствеността между тях. Твърденията, че били налице други
изпълнителни дела между същите страни, но за различни вземания, не могат
да бъдат обсъждани в образувано изпълнително производство във връзка с
извършването на делба, а съдебният изпълнител не е длъжен нито служебно,
нито по искане на страната, да установява дали между страните има други
изпълнителни дела или висящи и неудовлетворени вземания, а още по-малко
да извършва прихващане между тях. Съдебният изпълнител в настоящия
случай е обвързан само и единствено със задачата по повод издадения
изпълнителен лист да ликвидира съсобствеността между съделителите по
4
начина, който съдът е определил с влязъл в сила съдебен акт, като всякакви
други въпроси във връзка с имуществените отношения между страните са
неотносими в този случай и не могат да бъдат включени като предмет на това
изпълнително производство.
Поради тези съображения въззивният съд намира обжалваното
разпределение за правилно и жалбата против него следва да се отхвърли като
неоснователна.
В настоящия случай обаче страните нямат право на разноски. В
специфичното производство по обжалване действията на съдебен изпълнител
не е предвидена възможност някоя от страните да понесе отговорността за
разноски при неоснователност или основателност на жалбата на другата.
Отговорността за разноски и разпределянето им между страните е уредена в
чл. 78 и чл. 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото
производство и по съществото си представлява отговорност за
недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае
разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки
отново същия принцип. Съгласно чл. 541 ГПК в охранителните производства
разноските са за сметка на молителя. От този анализ следва изводът, че
процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено
в закона. Освен това в настоящия случай се иска отмяна на действие на
съдебния изпълнител – трети за делото правен субект, чиито действия са
извън волята на страните в изпълнителното производство, поради което няма
как да бъде санкционирана коя да е от тях за разноски при обжалването. В
този смисъл е и Определение № 562/08.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 477/2021 г. на
ВтАС.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. И. С., ЕГН: **********, Г.
Е. А., ЕГН: **********, и С. И. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес
******* против Разпределение от 05.08.2022 г. по изп. д № 2020*0400074 по
описа на ЧСИ И. Х.., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС – Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
5
Търново в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6