РЕШЕНИЕ № 51
гр. Кюстендил, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря М. Стойнева,
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №42/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. *** район „***“,
бул. „***“ *** етаж **(универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ****,
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №****),
представлявано от И. Г. Д.-М. – Изпълнителен директор и Е. Д. К. – Прокурист, чрез юрисконсулт Д. И.
А., против решение от
23.10.2019г., постановено по гр. д. №1091/2019г. по описа на Районен съд –
Дупница, в частта, с която е отхвърлени осъдителните искове.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от въззивника
иск срещу Е.Г.С., ЕГН: **********, с адрес:Д***, иск с правно основание чл. 79
от ЗЗД, вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД за осъждане на С. да заплати на въззивника
сумата от 4021, 27 главница по Договор за кредит за текущо потребление от
18.09.2009г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД,
от една страна и М. Д. М. и ответника, като солидарни длъжници, от друга
страна, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.04.2019г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита, че решението в
обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие с материалноправните
норми и в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че било безспорно установено
по делото, че солидарните длъжници С. и М. били сключили договор за кредит за
текущо потребление с „БАНКА ДСК“ ЕАД на 18.09.2009г. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и писмени доказателства се установявал факта на неизпълнение на
страна на кредитополучателя. Доказани били и предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита на основание чл.19.2 от глава 7-а от ОУ на
договора за кредит – т.е. при наличие на забава в плащането на главница или
лихва за период, по-голям от 90 дни. Доказано било, че предсрочната изискуемост
на кредита била надлежно обявена на кредитополучателя М. на 01.04.2016г. чрез
връчване на нотариална покана. В следствие на това на 14.05.2016г. кредиторът –
„Банка ДСК“ ЕАД, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и солидарния длъжник. Образувано било
ч. гр. д. №832/2016г. по описа на КРС и съответно било разпоредено издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изтъква се, че съгласно чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. От това
се прави извод, че след като кредиторът
е претендирал вземането си, то същият запазва правата си по отношение на
поръчителите, независимо по какъв по какъв признат от закона ред е направил
това. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая срокът по чл. 147 от ЗЗД не е
спазен, без да е отчетен фактът, че спрямо главния длъжник са предявени съдебни
претенции в рамките на по-малко от шест месеца, считано от датата на
предсрочната изискуемост. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
спрямо главния длъжник било подадено на
14.05.2016г., т.е. в срок по-малък от 6 /шест/ месеца, считано от 01.04.2016г.
– датата на обявяване на предсрочната изискуемост спрямо кредитополучателя.
Подчертава се, че М. не била подала възражение срещу издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и заповедта за изпълнение била стабилизирана спрямо нея. Намират, че с
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК на 14.05.2016г. бил прекъснат срока по чл.147 от ЗЗД преди да
изтече, поради което поръчителят С. останал задължен и след настъпване на
изискуемостта на главното задължение – 01.04.2016г., която е датата на
обявяване на предсрочната изискуемост срещу кредитополучателя. Добавя се
преценката на въззивника, че доколкото успешно са реализирани съдебните
претенции срещу главния длъжник в рамките на срока по чл.147 от ЗЗД, то срокът
бил спазен и по отношение на поръчителя. На тази база се иска отмяна на
решението в обжалваната му част, като неправилно. Иска се присъждане на
разноските – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правна
помощ.
Съобщение с препис от въззивната
жалба е изпратена на процесуалния представител на въззиваемия - адв. И.Г.. В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно
заседание се явяват представители на страните по спора. За въззивника – юк. А.
коментира, че било доказано наличието на вземане и предявяване на иск срещу
длъжника в 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Отсъствало бездействие срещу поръчителя, с оглед на предявения иск срещу
длъжника. Адв. Г. – за въззиваемия сочи, че жалбата следва да бъде отхвърлена и
липсвали основания за постановяване на акт в различна от първоинстанционния съд
насока. И двете страни са поискали предоставяне на срок за представяне на
писмени бележки по делото. Съдът е определил 1-седмичен срок за депозиране на
бележки, считано от датата на откритото съдебно заседание – този срок е изтекъл
на 06.03.202020г., като дотогава не са депозирани писмени бележки от нито една
от страните.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл.
269 от ГПК
служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение,
установи, че същото е валидно, допустимо в една част и недопустимо в друга,
поради което решението на ДРС частично ще бъде обезсилено.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2009г. между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***,
в качество на кредитор и М. Д. Щ., ЕГН:**********, като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо
потребление, в размер на 8000 лв., платими на 120 месечни вноски. Кредитът е обезпечен с
поръчителство от страна на Е.Г.С., ЕГН:**********. На 01.04.2016г., поради невнасяне на месечни вноски от
страна на М. М. й е връчена нотариална покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. На 14.05.2016г. до Районен съд – Кюстендил е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М. М. и Е.С.,
въз основа на договора за кредит от 18.09.2009г. образувано е ч.гр.д.
№832/2016г. по описа на КРС. Въз основа на това е издадена заповед №419 от
16.05.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ против М. М. и заповед №919 от 05.10.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ против Е.С.. Последният е възразил срещу заповедта за изпълнение,
по която е образувано изп. дело № 718/2018г. по описа на ЧСИ В. А.. На
14.03.2017г. между БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, и „ОТП ФАКТОРИНГ България”
ЕАД, ЕИК: ***, е сключен договор за покупко-продажба на вземания, по силата на
който последното дружество е закупило вземания на банката, включително и
вземането й срещу М. М., с поръчител С.. За извършената цесия С. е уведомен със
съобщение от съдебния изпълнител, връчено му заедно със заповедта за
изпълнение, срещу която е възразил. На
05.04.2019г., в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК, е входирана искова молба
от „ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД против С. в РС – Благоевград, където
производството е прекратено като неподсъдно и изпратено за разглеждане в
РС-Дупница.
От правна
страна съдът намери следното:
Въззивната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.
147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Преди да бъде предявен искът срещу длъжника –
М. следва да му бъде обявена предсрочната изискуемост. Тя е обявена на
01.04.2016г. с нотариална покана. Т. е. падежът на всички бъдещи главници става
01.04.2016г. Искът, в широкия смисъл, аргумент от Решение №55 от 29.03.2006г.,
поставено по гр.д. №1264/2004г., II г.о. на ВКС, е предявен чрез
заявление за издаване на заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу до С. и
М. до КРС на 14.05.2016г. образувано е ч. гр.д. № 832/2016г. по описа на КРС и
са издадени заповеди срещу двамата длъжници.
В този смисъл шест месечния срок е спазен. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД
е преклузивен, а не давностен, което ще рече че с изтичането му се ликвидира
поръчителското обезпечение. В случая срокът е спазен. Действително предсрочна
изискуемост спрямо С. в този шестмесечен срок не му е била обявявана, за което
няма данни по делото и страните не спорят. Такава изискуемост обаче е налице,
считано от представяне на екземпляр от исковата молба до С. - осъдителният иск е предявен на 05.04.2019г. в съда, а
на 04.07.2019г. му е връчен препис от исковата молба. В обобщение – срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е спазен, а предсрочната
изискуемост е обявена на поръчителя понастоящем. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че предявявайки иск срещу С. през 2019г., то не е
спазен срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото в чл.147 от ЗЗД
законодателят визира две фигури – длъжник и поръчител. Поръчителят – С., остава
задължен и след падежа на задължението, ако кредиторът – „ОТП Факторинг
България” ЕАД /като цесионер/ е предявил иск срещу длъжника – М. / Щ. към
момента на сключване на договора за кредит/ в рамките на 6 месеца от падежа. Не
съществува условие искът срещу поръчителя да е предявен в рамките на 6 месеца
от падежа.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на 01.04.2016г. означава, че всички бъдещи главници
падежират на тази дата. Това обаче не води автоматично до изместване напред във
времето за вече падежирали вноски по кредита. В този смисъл е Решение
№ 83 от 26.05.2017 г. по търг. д. № 50394/2016 г., IV г. о. на ВКС. По въпроса
е образувано Тълкувателно дело №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което не е
постановено тълкувателно решение. Ето защо следва част от претенцията на ищеца
да бъде отхвърлено като предявено извън 6 месечния срок – т. е. искът
/заявлението от 14.05.2016г./ може да обхваща всички бъдещи главници, както и
тези падежирали в рамките на шест месеца преди предявяването. Смисълът на това
тълкуване е, че не може да се поощрява бездействието на кредитора спрямо
длъжника за вече падежирали извън 6 –месечния срок вноски, във вреда на
поръчителя. Нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е императивна, а срокът визиран в същата е преклузивен, поради
което за него съдът следи служебно / ex officio/. Поради това искът за вноските извън 6-месечния срок, вече падежирали,
се явява недопустим и решението в тази част ще бъде обезсилено, в останалата
част ще бъде отменено и уважено за главниците и част от лихвите. Видно от
съдебно-счетоводната експертиза, извършена в първоинстанционното производство
последното плащане осъществено от М. е на 28.08.2014г. в размер на 230 лв., а
видно от договора падежът на месечната вноска е на второ число от месеца.
Следователно съдът няма да уважи падежирали вземания /главници и лихви/ по-рано
от 6 месеца преди предявяване на заявлението от 14.05.2016г., а именно преди 14.11.2015г. т. е.
неуважената част от претенцията е в
рамките на 15 месечни вноски всяка по 120 лв. /съгласно договора за кредит/ - 4
вноски през 2014г. и 11 през 2015г. Или общо за сумата от 1800 лв. за периода
29.08.2014г. до 13.11.2015г. производството ще бъде прекратено като недопустимо.
Сборът на главницата и лихвите, дължими към датата на предявяване на
заявлението – 14.05.2016г. е 4 826, 35 лв. Сумата, за която ще бъде осъден С. е 3 026, 35
лв. извън тази сума остават 61,78 лв. – просрочена наказателна лихва за периода
02.02.2015г. до 13.05.2016г., тъй като предсрочната изискуемост е обявена на
поръчителя едва през 2019г. и не може да му се възлага лихва за забава за
период, през който той обективно не е бил уведомен за изискуемост на вземането,
както и сумата от 120 лв. – заемни такси, формирани по неясен начин и също не
могат да се възлагат в тежест на поръчителя, още повече ако са резултат от
вътрешни отношения с главния длъжник. Видно от петитума на иска и
съдебно-счетоводната експертиза, то лихви по главницата, падежирала след
01.04.2016г. /бъдещи вноски по главницата/ не са претендирали, което е
съобразено и с т. 2 от Тълкувателно решение №3/2017г., постановено по
тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС на Република България.
Ето защо,
настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил частично ще отмени решението като
неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията в размер на 3026,35 лв.,
частично ще обезсили решението в частта, с която недопустимо е разгледал иска
за сумата от 1800 лв. представляващи главници и лихви за периода 29.08.2014г. до 13.11.2015г. и ще потвърди решението от 23.10.2019г., постановено по гр. д.
№1091/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни осъдителните исковете за сумата от 61,78 лв. – просрочена наказателна лихва за
периода 02.02.2015г. до 13.05.2016г., както и сумата от 120 лв. – заемни такси.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното
искане от въззивника и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25
от Наредбата за плащането на правната помощ
С. ще бъде осъден да плати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД сума в размер на 181, 27 лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от въззивната жалба, за
въззивната инстанция. Следва да се присъдят и разноските, сторени, поискани от
въззивника пред първата инстанция и за които е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 46 от гр. д. №1091/2019г. по описа на ДРС/, съобразно уважената част от
иска. Общият им размер в първоинстанционното производство е 760, 69 лв., а
пропорционално на уважената част от иска е 459, 68 лв., или общо 640, 95 лв.
разноски за двете инстанции следва да плати въззиваемият на въззивника.
По обжалваемостта:
Доколкото делото е търговско и материалният интерес е под 20 000 лв. /, а именно 5008, 13 лв./, то, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението не подлежи на обжалване. В частта, с която се обезсилва решение от 23.10.2019г., постановено по гр. д. №1091/2019г. по описа на Районен съд – Дупница настоящият акт има характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на съобщението с приложено решение чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Апелативен съд – София.
Воден от горните съображения,
настоящият състав на Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.10.2019г., постановено
по гр. д. №1091/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която са
отхвърлени осъдителните искове за сумата от 61,78 лв. – просрочена наказателна лихва за периода 02.02.2015г. до
13.05.2016г., и сумата от 120 лв. – заемни такси, претендирани по договор за
кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., сключен между „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК: ***, кредитор, и М. Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател, прехвърлен
чрез договор от 14.03.2017г. за покупко –продажба на вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ
България” ЕАД, ЕИК: ***.
ОБЕЗСИЛВА решение от 23.10.2019г., постановено
по гр. д. №1091/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която са
отхвърлени осъдителните искове за сумата за сумата от 1800 лв., представляващи
главници и лихви за периода 29.08.2014г.- 13.11.2015г. по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г.,
сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, кредитор, и М. Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател,
прехвърлен чрез договор от 14.03.2017г. за покупко –продажба на вземания на
„ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД, ЕИК***.
ОТМЕНЯ решение от 23.10.2019г., постановено по гр. д. №1091/2019г.
по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която са отхвърлени осъдителните
искове за главници и лихви в общ размер от 3026, 35 лв. по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г.,
сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, кредитор, и М. Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател,
прехвърлен чрез договор от 14.03.2017г. за покупко –продажба на вземания на
„ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД, ЕИК: ***2, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН:**********, с адрес:Д***,
ДА ПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ
България” ЕАД, ЕИК: ***, сума в размер на 3026,
35 лв., представляващи главници и лихви за периода 14.11.2015г. до
01.04.2016г. по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г.,
сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, кредитор, и М. Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател,
прехвърлен чрез договор от 14.03.2017г. за покупко –продажба на вземания на
„ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД, ЕИК: ***.
ОСЪЖДА
Е.Г.С., ЕГН:**********, с адрес:Д***, ДА
ПЛАТИ на „ОТП
ФАКТОРИНГ България” ЕАД, ЕИК: ***, сума в размер на 640, 95 лв., представляващи разноски за двете инстанции.
В частта, с която се обезсилва решение от 23.10.2019г., постановено по гр. д. №1091/2019г. по описа на Районен съд – Дупница настоящият акт има характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на съобщението с приложено решение чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Апелативен съд – София.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.