Решение по дело №3288/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1854
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20231110203288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. И. от гр. София, ************** срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № 4023047, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 100 (сто)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение административно-производствените правила и при
противоречие с материалния закон, поради което следвало да бъде отменен
от съда, като неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка се сочи, че от
текста на електронния фиш не ставало ясно дали същият е издаден в
отстъствие на контролния орган или не, както и дали АТСС, с което е заснето
нарушението е стационарно или мобилно. Твърди се още, че от датата на
нарушението до датата на връчване на ЕФ на нарушителя бил изеткъл
давностния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В заключение в жалбата се навеждат доводи, че липсвало
удостоверяване на изправността на АТСС към датата на констатиране на
нарушението, както и липсвал приложен снимков материал, удостоверяващ
1
нарушението.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административнонаказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща процесуален представител в проведеното по делото съдебно
заседание. В съда са депозирани писмени бележки от юрк. И., в които се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Отправя се молба към съда да остави жалбата без уважение
и да се произнесе с решение, с което да потвърди издадения ЕФ. При такъв
изход на правния спор, се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на
претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 05.10.2020 г. в 16:29 ч. в гр. София, по бул.“Цариградско шосе“ с
посока на движение от ул. „П.Герман“ към ул. „Д.Пешев“ срещу фирма
„КИА“ с автоматизирано техническо средство TFR1-M 560 била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил „Волво 850“ с рег. № СВ 74 17
ВА от 89 км./ч., при разрешена такава –60 км./ч. в населено място, въведена с
пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 29 км./ч. Регистриран
собственик на лекия автомобил била жалбоподателят И. В. И..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 4023047 срещу жалбоподателя И. И., с който е санкционирана с налагане
на глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1
от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на нарушителя на 06.02.2023 г.
От приложения към материалите на делото снимков материал (заснет с
мобилната система за видеоконтрол TFR1-M 560), който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 05.10.2020 г. в 16:29:35 ч., в район с
координати EL23.24.9236, NL42.38.2549 е измерена скорост на движение от
92 км./ч., като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада
напълно с този, с регистриран собственик жалбоподателя И..
Към материалите по делото е приложен и протокол от 05.10.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
2
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР. Безспорно от текста на коментирания протокол се установява, че
АТСС е използвано на 05.10.2020 г. за периода от 16:00 ч. до 18:00 часа,
когато е съставен и протоколът, който съдържа всички изискуеми реквизити,
включително и ограничението на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак
В26, като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
нарушителя.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M е
одобрено и вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 10.02.4835. Периодичността на последващите проверки
на тези системи е една година, като мобилната система е преминала проверка
на 30.10.2019 г. От приложения по делото протокол № 4-38-19/30.09.2019 г.
на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
снимки на разположението на АТСС и на пътен знак „В26“, въвеждащ
ограничение на скоростта на движение от 60 км./ч., часови график за работата
на нарядите, протокол за използване на АТСС от 05.10.2020 г., протокол № 4-
38-19/30.09.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника”, копие на Заповед
№ 8121-з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
справка от КАТ за собственик на превозно средство, писмо от СО, изх. №
СОА23-ДИ11-1371/20.03.2023 г., ведно с пирложения проект за организация
на движението на бул.“Цариградско шосе“ в района на KIA MOTORS.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. Посочено е и че
нарушението е заснето с АТСС TFR1-M 560 , поради което съдът намира
възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.
На следващо място, съдът не споделя и изложеното в жалбата за
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.34, ал.1 от
ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по чл. 189, ал.
4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично, доколкото се касае за нарушение,
установено с техническо средство. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, според което електронният
фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш и са свързани само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката
относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по
неговото издаване и обжалване. Казано с други думи, в случаи от категорията
на процесния, соченият от жалбоподателя законов текст е неприложим. В
този смисъл възражението в жалбата за издаване на ЕФ в нарушение на чл.
34, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
4
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да
се направи извод, че към датата на извършване на нарушението, нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
5
движение на автомобила на жалбоподателя е била 92 км./ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 89 км./ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
89 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 29 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно и възражението в
жалбата за липсата на приложен снимков материал.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата вр.с
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол на лаборатория
„Полицейска техника” от 30.09.2019 г. и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване.
Ето защо, съдът намира възраженията в жалбата, че техническото
средство, с което е заснето нарушението- мобилната система за видеоконтрол
,,TFR1-M’’, радар № 560 към датата на извършване на същото, не е било
техническо изправно, за неоснователно.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало в служебен автомобил с №
С 21 84 МР, че се е извършвал контрол на на бул.“Цариградско шосе“ пред
фирма „КИА“, като посоката на движение на контролираните МПС е била от
ул. „П.Герман“ към ул. „Д.Пешев“, че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че
контролът се е извършил за времето от 16:00 ч. до 18:00 ч. Въведено е било
ограничение на скоростта от 60 км./ч. с пътен знак „В26“, като разстоянието
от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС е било 200 метра. Този
факт се потвърждава и от изисканата от съда и приложена към материалите
на делото схема на организация на движението в процесния пътен участък.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
6
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя -не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелство му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника И., именно в качеството й на законен собственик на лекия
автомобил.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят И. В. И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 21, ал.
2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. Тази
скорост на движение е била посочена с пътен знак „В26“ - 60 км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят И. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 60 км./ч., която е била посочена с пътен знак „B26“.
Така е подценил настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при
7
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от
наличното ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост от 21 до 30 km/h в населено място,
налагане на глоба от 100 лв. Размерът на санкцията е абсолютно определен,
поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му
ревизиране. Според становището на съда това наказание е явно справедливо и
ще допринесе за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, чийто процесуален
представител своевременно е поискал присъждането на такива от съда. Ето
защо и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 4023047, издаден от
СДВР, с който на И. В. И., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
(сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.

ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН ********** да заплати на СДВР, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9