Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..07.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мая Петрова ,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело №729 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от В.Р.К. от гр.Варна, действащ чрез пълномощник
адв.Д.К., срещу решение № 582/13.02.19г. по гр.д. №15155/18г. на ВРС, 34
състав, в частта, в която е осъден В.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, сумите както
следва: 634.22 лева, представляваща
застрахователно обезщетението за причинени на собственика на лек автомобил
„Сузуки СХ 4“ с рег. №****щети от пътнотранспортно произшествие от 24.06.2013г.
по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Шкода Фабия“,
рег. ****с наличие на алкохол в кръвта /1.98 на хиляда/, при сключена
застраховка „Гражданска отговорност”; 15.00 лева , представляваща ликвидационни разноски по ликвидация на щета № ****;
183.34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.03.2015г. до 20.12.2017г. включително.
В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че съдът е
следвало да се съобрази с нормата на чл.300 от ГПК , като вземе предвид
установеното с решението на наказ.съд, че от престъплението не били настъпили
имуществени вреди. Намира за задължително решението на наказ.съд в тази част за
гражд.съд, в т.ч. и относно съобразяването на оспорения документ. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част. В с.з., чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата си.
Въззиваемата
страна ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, не е депозирала отговор.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, против
В.Р.К. от гр.Варна,
обективно
съединени искове с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД,
за
заплащане на сумата
от 649,22лв главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
начислени 15лв. ликвидационни разноски; сумата от 193,62лв., представляваща
мораторна лихва за периода 20.12.2014г. до 20.12.17г., както и законната лихва
от датата на завеждане на иска до пълното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 24.06.13г. в гр.Варна е настъпило
ПТП между л.а. Шкода Фабия с рег.№*********, управляван от В.Р.К., и л.а.
Сузуки СХ4 с рег.№**********, управляван от П.П.П.. Твърди, че л.а. Шкода Фабия
с рег.№********* е бил застрахован по застраховка ГО при ищеца със застр.полица
№02112002619523, валидна към датата на ПТП. Излага, се че съгласно протокол за
ПТП вина за настъпването му има водача В.К., който управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Сочи се, че
при ищеца била заведена щета №****, по която е изплатено обезщетение на
увредения автомобил л.а. Сузуки СХ4 в размер на 634,22лв. Излага, че до
ответника е отправена регресна покана за заплащане на сумата , като плащане не
било извършено.
В отговор на исковата молба ответникът В.Р.К. оспорва исковете. Излага, че
ответникът е осъден с влязло в сила споразумение , което било задължително по
реда на чл.300 ГПК, в т.ч. и в частта, в която било отразено липсата на
причинени имуществени вреди. Оспорва по съдържание представения протокол за
ПТП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове
с правно основание чл.
274, ал.1, т.1 КЗ / отм/ и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество
на спора.
За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/, представляващ
регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу
причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, управлявало МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ищецът следва да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО, факта на причинено ПТП
и нанесени щети на л.а. „Сузуки СХ4 ", заплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице и факта на управляване на МПС
от ответника при настъпването на пътнотранспортното произшествие с
концентрация на алкохола в кръвта си над допустимата по закон норма.
По делото между страните е
безспорно, че на 24.06.13г.
в гр.Варна е настъпило ПТП между л.а. Шкода Фабия с рег.№*********, управляван
от В.Р.К., и л.а. Сузуки СХ4 с рег.№**********, управляван от П.П.П., както и
че първият автомобил е бил застрахован по застраховка ГО при ищеца със
застр.полица №02112002619523, валидна към датата на ПТП. Безспорен е и факта,
че с влязло в сила споразумение от 09.07.13г. по НОХД №3465/13г. на ВРС е
осъден ответникът за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за това, че на
24.06.13г. в гр.Варна, по ул.Б.Игнатов до дом №16, управлявал МПС- л.а. Шкода
Фабия с рег.№********* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда
– 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред.
Видно от
разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайна е съдебната
практика, че влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди
формира сила на пресъдено нещо и е задължителна за гражданския съд само когато
размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила. При спор, страните в гражданския процес могат да установят
вида и обема на щетата с допустимите доказателства / така Решение
№135/13.10.14г. по т.д.№3945/13г. на ВКС/. Доколкото състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 НК, за което е осъден ответника, не съдържа като елемент
имуществени вреди, то и приетото в хода на наказ.производство касателно такива
вреди не обвързва гражд.съд с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. Ето защо в
настоящото производство при възникнал спор страните могат да установяват
настъпили имущ.вреди и техния размер с всички допустими доказ.средства.
Несъстоятелно в тази връзка е твърдението на отв.страна, че след като в
споразумението е записано, че няма причинени имущ.вреди, то тази констатация
обвързвала гражд.съд. Следва да се има предвид, че съгласно чл.381, ал.3 от НПК
едно от условията, за да е допустимо приключването на наказ.производство със
споразумение е причинените от престъплението имуществени вреди да са
възстановени или обезпечени. Тази норма обаче има изцяло процесуален характер и
декларативното изявление в този смисъл в споразумението няма отражение към
нормата на чл.300 ГПК и не обвързва гражд.съд.
По делото е представен
протокол за ПТП № 1460216 от 24.06.2013 г. на ОД-МВР - Варна, в който са отразени установени по л.а. Сузуки СХ4 видими щети –
деформиран преден десен калник и предна броня. Същият съставлява
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Протоколът за
ПТП е подписан от ответника по делото, поради което и се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с
подписа на страните, в т.ч. и обстоятелството, че са причинени гореописаните
щети. Макар и документа да е оспорен от отв.страна относно неговата истинност ,
то въпреки носената от нея доказ.тежест тя не е провела надлежно доказване и
доказ.сила на документа не е оборена.
С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира за доказани предпоставките на регресния иск на
платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите
с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ , поради което иска
се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 582/13.02.2019г., постановено по гр. д. № 15155/2018г. по описа на Варненски районен съд, 34
състав, в частта, в която е осъден В.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, сумите както следва: 634.22 лева, представляваща застрахователно обезщетението за причинени на
собственика на лек автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег. №****щети от пътнотранспортно
произшествие от 24.06.2013г. по вина на ответника, който е управлявал лек
автомобил марка „Шкода Фабия“, рег. ****с наличие на алкохол в кръвта /1.98 на
хиляда/, при сключена застраховка „Гражданска отговорност”; 15.00 лева , представляваща ликвидационни
разноски по ликвидация на щета № ****; 183.34 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2015г. до
20.12.2017г. включително.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: