М О Т
И В И
Обвинението
срещу подс.Т.М.Т.
е по чл. 130, ал. 1 НК за това, че на
22.04.2016 година в град Стара Загора чрез нанасяне на удар е причинил лека
телесна повреда на М.М.М. изразяваща се в охлузване на лицето, разкъсно
контузни рани на двете устни на устата, частично счупване на коронките на първи
горен ляв и втори горен ляв зъб – временно разстройство на здравето неопасно за
живота представляващо разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130, ал.
1 НК – и на основание чл. 78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 / ХИЛЯДА
/ лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от частният тъжител М.М. против подс. Т.Т. за сумата 10 000
лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане / 22.04.2016 г. / до окончателното
изплащане на главницата.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитникът
му – адв. Д. – пледира за постановяване на оправдателна присъда и за неоснователност
на предявеният граждански иск.
Частният
тъжител и граждански ищец чрез повереника си адвокат П. поддържа обвинението и
предявеният граждански иск .
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
На 22.04.2016 година вечерта около 22.00
часа тъжителят М. М. заедно с приятелката си / св. К. П./ влезли в заведение „
Сандвичарница – снек бар” в град Стара Загора.Последната отишла до тоалетната,
а тъжителят М. останал да я изчака.
В този
момент в заведението влязал и подс. Т.Т., който по повод предишен конфликт с
тъжителя М. започнал да отправя реплики. Двамата излезли пред заведението и в
този момент подс. Т. с юмрук нанесъл удар в областта на лявата част на лицето
на тъжителя М. , който паднал на Земята, а подсъдимият избягал.
Пострадалият
се обадил на телефон 112 и на място пристигнали полицейските служители Р.И. и Х.Г..
Те провели беседа на място и по-късно установили автомобила, с който
подсъдимият избягал, след което бил и задържан в Първо РУ „ Полиция” Стара
Загора.
Тъжителят М.
бил откаран в ЦСМП, където му била оказана медицинска помощ, а по-късно и
освидетелстван от съдебен лекар.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. П., С. Т, Р.И.,
протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицинско удостоверение /
намиращи се в приложената Пр.Пр. № 1836/16 г. на РП град Стара Загора /, експертно
заключение на СМЕ.
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза,което в с.з. се
поддържа от вещото лице д-р Т. и от разпита на последния в с.з. се установява,
че тъжителят М. е получил охлузване на лицето, разкъсно контузни рани на двете
устни на устата, частично счупване на коронките на първи горен ляв и втори
горен ляв зъб, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Посочените
увреждания са причинени от действието на твърди , тъпи предмети и съответстват
по време и начин на причиняване както е описано в тъжбата.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите А Т, С.Ч. и И.И. , които твърдят че
друго високо момче, а не подс. Т. е нападнало
и ударило тъжителя.
Свидетелите А. Т и Ст. Ч. твърдят, че тъжителят М. е влязал в
заведението и е започнал да отправя реплики към подсъдимия Т. без обаче да ги
конкретизират и уточнят.В тази част показанията се явяват повърхностни,
абстрактни и неубедителни.
Показанията
на св. С.Ч. са вътрешно противоречиви и нелогични. Той установява, че е имало
сдърпване между тъжителя и подсъдимия, а друго високо момче, непознато за него
е нанесло удар. Няма мотив и логика трето неучастващо в конфликта лице , което
е непознато и за двамата да нанася удар на тъжителя.
Показанията на свидетелите И.,Т и Ч. съдържат противоречие по между
си.Свидетелят Ч. твърди, че тъжителят М. М. е държал телескопична палка, а св. К.
П. нож, с които оръжия двамата са ги заплашвали. Свидетелите И. и Т обаче
твърдят единствено, че св. П. е имала нож, но не установяват че тъжителят М. е
държал телескопична палка или друго оръжие.
От
изложеното до тук следва, че показанията на свидетелите Ч., И., Т са
повърхностни, нелогични и противоречиви както по между си така и вътрешно,
което ги прави неубедителни.
Тези
показания не се подкрепят и от останалия доказателствен материал , а се
опровергават.
С
показанията си св. С. Т, който е очевидец установява преки доказателства –
вижда удар от страна на подсъдимия/ описва го /
в лицето на пострадалия . Установява, че има пряка видимост към мястото където е нанесен удара, което е било
осветено. Описва , че пострадалият е бил
в кръв и последващите му действия – търсене на съдействие от полицейските органи
и медицинска помощ от ЦСМП.
Показанията на св. Т.се подкрепят и допълват от показанията на св. Кл. П.
– относно причинените телесни увреждания, търсеното съдействие и оказаната
медицинска помощ.
Показанията на свидетелите Т.и П. се подкрепят косвено и от показанията
на св. Р.И. / полицейски служител / , който е пристигнал на мястото на
престъплението, събрал е данни за извършеното деяние, за извършителя и за
автомобила му и по-късно последният е бил задържан.
Показанията на свидетелите И., П. и Т.са в съответствие с протокола за
оглед на местопроизшествие / съдържа се в прокурорската преписка/ относно
времето и мястото на деянието.
Показанията на свидетелите П. и Т.кореспондират из цяло със
съдебно-медицинското удостоверение № 124 и експертното заключение на СМЕ
относно начина на причиняване на телесните увреждания / с твърд тъп предмет –
юмрук / и причинените телесни увреждания /разкъсно
контузни рани на двете устни на устата, частично счупване на коронките на първи
горен ляв и втори горен ляв зъб /.
Следователно показанията на цитираните свидетели из цяло кореспондират
по между си и са в пълно съответствие с останалия доказателствен материал –
писмени, съдебно-медицинско удостоверение и експертно заключение на
съдебно-медицинската експертиза.Това ги прави последователни,
логични,убедителни и съдът ги кредитира
с доверие.
Всички
тези преки и косвени доказателствени средства различни по вид установяват преки
и косвени доказателства, които са в съответствие и образуват едно хомогенно
цяло даващо основание да се направи единствено възможния извод относно главният
факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс.
Т. Т. е извършител на престъпленията лека телесна повреда, което е претендирано
в тъжбата.
Тези
доказателствени средства опровергават по несъмнен и безспорен начин показанията
на свидетелите Т, Ч. и И., което дава основание на съда да не ги кредитира с
доверие.
Направеният до тук анализ на доказателствения материал дава основание на
съда да възприеме за доказана по несъмнен и безспорен начин изложената фактическа
обстановка.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. Т. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК .
Подсъдимият чрез нанасяне на удар с юмрук е
осъществил изпълнителното деяние причиняване на лека телесна повреда.
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, което в с.з. се
поддържа от вещото лице д-р Т. на тъжителя М. са причинени
охлузване на лицето, разкъсно контузни рани на двете
устни на устата, частично счупване на коронките на първи горен ляв и втори
горен ляв зъб, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Следователно
на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка / доказана от посочените по-горе
доказателствени средства/ съдът прави извода, че съществува пряка причинна
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите обществено опасни последици /
съставомерният резултат изразяващ се в причиняване на лека телесна повреда/-
ако подс. Т. не беше нанесъл удар на пострадалия нямаше да се причинят
телесните увреждания и да настъпят обществено опасните последици.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е и съзнавал, че нанася удар на пострадалия, но въпреки
това е целял да му причини телесни увреждания, която цел е успял и да
реализира.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове подс. Т.
следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго
по-леко наказание,от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, подсъдимият не е освобождаван от НО по реда на Глава 8 от НК, не е
осъждан , няма законови пречки съгласно чл.
78 А, ал 7 поради което съдът няма алтернатива и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл. 78 А от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
младостта на подсъдимия, а като отегчаващи – обстоятелството че престъплението
е извършено на публично място пред множество хора.
Следователно
на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН– Глоба в размер на 1
000 лева съобразена и с имотното му състояние.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието
си подс. Т. е причинил неимуществени вреди на пострадалия изразяващи се в болки
и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.На
основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост.
При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид следните обстоятелства :
-
Причинените телесни увреждания – конкретно посочени
по-горе в мотивите.
-
Характера на телесната повреда – лека по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК.
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Обстоятелствата при които са причинени вредите – чрез
нанасяне на юмручен удар.
-
Периодът на болката и срокът на
Възстановяване.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 5000 лева.В тази част искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва , считано от
датата на непозволеното увреждане / 22.04.2016 г. / до окончателното изплащане
на главницата.
С деянието си
подс. Т. е причинил и имуществени вреди на пострадалия изразяващи се в разходи
за лечението, което е довело да намаляване активите на неговото имущество. На основание
чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.
Видно от
представените фактури и касови бонове
установеният и доказан разход за лечението възлиза на 772
лева, което прави искът основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
На основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият
дължи и законната лихва , считано от датата на непозволеното увреждане /
22.04.2016 г. / до окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя направените по
делото разноски в размер на 1062 лева /възнаграждение за повереника,
възнаграждение за вещото лице, държавна такса /, а на РС град Стара Загора
държавна такса в размер на 231 лева за уважената част от гражданските искове.
Причини –
Незачитане правата на личността и влошени междуличностни отношения .
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: