Мотиви
към Присъда №
29/16.Х.2019г.,постановена по НЧХД № 296/ 2016г. по описа на Харманлийски
районен съд
Обвинението против подсъдимата З.С.Д. ***, е за това, че:
На 23.V.2016г. в гр. Харманли,
при условията на продължавано престъпле-ние :
- около 19.00ч. в гр.Харманли, на кръстовището на ул.”Асен Златаров” и „Хр. Смирненски” - пред магазина на А.Г., причинил на С.С.М. ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в драскотина в горната част на гръдната
кост, с което е причинено страдание, без разстройство на здра-вето
и
- около 21.00ч. в гр. Харманли,
пред културния център на гр. Харманли, причинил на С.С.М. ЕГН ********** ***, лека телесна
повреда, изразяваща се в хематом на долния клепач на лявото око и скулата и
контузия на седалището, с което е причинено страдание, без разстройство на
здравето
– престъпление по чл. 130 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Частният тъжител е предявил срещу
подсъдимия граждански иск за сумата от 3 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – физически болки и морални
страдания в резултат на извършеното от
подсъдимата престъпление, ведно със законната лихва, считано от деня на
извършване на престъплението – 23.V.2016г.. до окончателното изплащане на
сумата, който е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия – редовно призован , се явява и с упълномощен защитник адв. Г.З. ***. Не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Възползва се от правото си да не дава обяснения по обвинението.
Подсъдимия и защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства: показания на свидетели, съдебно- медицинска експертиза
и изисканите и приобщени писмени мате-риали по НЧХД №
278 по описа на РС Харманли за 2016г. прие за установено след-ното:
Подсъдимият З.Д. и частният
тъжител С.М. ***, се познавали от преди време, като през последните години
отношенията им се влошили и често между тях възниквали конфликти по различни
поводи.
На 23.V.2016г. следобед тъжителя , преминавайки покрай дома на подс. Де-ликиров видял, че той
прибира в гаража си около 20 касетки домати, препарати за пране,омекотители
и пр. За видяното той подал сигнал в РУ Харманли. За
времето през което М. бил пред дома на подсъдимия , проверка от полицейски
служители не била извършена.
По-късно същия ден, около
19.00ч.-20.00ч., докато разнасял млеко с мотора си, тъжителя преминал по ул.”Хр. мирненски” , когато
подсъдимия Д. го нас-тигнал
с автомобила си и след като нарекъл М. „Доносник мръсен”, го наплюл и продължил
по ул.”Асен Златаров”. След като
разнесъл млякото, М. тръгнал с мо-тора към дома си.
На пресечката на ул.”Асен Златаров” и „Хр.Смирненски” - в близост до пазарчето
до „Донковата кръчма“, той видял подсъдимия опрян на
задния капак на колата си. М. спрял мотора зад автомобила и попитал Д. , защо
го е оп-люл , при което последвал поредният конфликт
между тях. Двамата започнали да си разменят реплики на висок тон, което били
възприето от намиращите се на около де-сетина метра
свидетели : А.П., И.И. и Ш Хр в. Последният се приближил към двамата, за да провери
какво се случва и тогава видял че подсъдимия Д.
е хванал тъжителя и му разкъсва тениската при което го одраскал в
горната част на гръдната кост . В този момент М. изкарал от джоба си мобилен
телефон, който подсъдимия взел и хвърлил на земята, при което телефонът се
счупил. По време на разправията между
двамата моторът на тъжителя също бил бутнат на земята. След това подсъдимия се
качал на колата си и тръгнал в неизвестна посока . За случилото се бил подаден
сигнал на тел.112, в следствие на което
на мястото пристигнали полицейс-ките служители:св. Д. Р.
и С.Ш.. Там те заварили единствено тъжителя, с които провели разговор .
Подсъдимия не бил открит .
В последствие на место пристигнал
и св. С.С. - син на тъжителя, който също
възприел разкъсаната тениска и счупения телефон на баща си. Св.С.
познавал от преди подсъдимия, решил да се свърже по телефона с него, за да се срещ-нат и разберат за случилото се. При проведения
разговор подсъдимия заявил, че не се намира в дома си, а в заведение „Модеро“ в Културния център в гр. Харманли. Тъжи-теля М. и синът му, с колата на последния тръгнали към
местото посочено им от подсъдимия , за да срещнат с него.
По това време подс.Д.
бил в компанията на св. Л.Ф., но се отместил настрани на терасата в Културния
център в очакване на М. и сина му. Те
пристигнали на мястото около 21.00ч. и започнали да разговарят с подсъдимия.
При разговора те не успели да уредят
отношенията си с нормален тон, в следствие на което подсъдимия и тъжителя
отново започнали да се обиждат помежду си, да се бутат и дърпат. Виждайки това,
към тях се приближил св. Ф.. В един момент подсъдимия нанесъл удар в лицето на
тъжителя, който загубил равновесие и
паднал на терена. Впоследствие М. се изправил и тръгнал надолу по стълбите в
посока към паркираните автомобили. От намираща се наблизо голяма саксия
тъжителя взел дървен кол /сап/ с дължина повече от един метър и се насочил
обратно към подсъдимия. С този кол М. нанесъл удар по крака на подсъдимия, а
след това още два удара в главата, при което подсъдимия започнал да кърви от
получена рана на главата. По това време на паркинга на Културния център спряла
св. Н.К.-Стойчева – адвокат при АК Хасково, която била ангажирана с
адвокатската защита на подсъдимия по други съдеб-ни
производства с тъжителя. Свидетелката била информирана за възникналия по-рано
през деня конфликт и била повикана от подсъдимия с оглед присъствието на
тъжителя М.. Междувременно св. Л.Ф. се
намесил и взел дървения кол от ръце-те на тъжителя,
който побягнал. В резултат на подаден сигнал до тел. 112 на мястото пристигнали
полицейски служители – св. Д.Р. и С.Ш.. В това време, виждайки стичащата се по
лицето на подсъдимия кръв и притеснена за здравос-ловното
му състояние, св. К.-Стойчева, го качила в автомобила си и го откарала в Спешна
помощ, където раната на главата му била обработена и зашита.
По случая била образувана
предварителна проверка, възложена на свидетеля Д.А. - полицейски инспектор при
РУ - Харманли на ОДМВР - Хасково, която била прекратена с постановление на
наблюдаващия прокурор от 24.VІ.2016г. за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършени
престъпления от общ характер.
От изготвената и приета като
доказателство по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че вследствие на случилото се на 23.V.2016г.
тъжителя С.М. е получил: драскотина в
горната част на гръдната кост, хематом на долния клепач на лявото око и скулата
и контузия на седалището . Заключението на вещото лице е ,че е причинено
страдание, без разстройство на здравето. Разпитано в съдебно заседание вещото
лице подробно описва механизма по който са причинени наранява-нията
и техния характер.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от показа-нията на
свидетелите: А.П., И.И.,Ш , Д.Р., С.Ш.,С.С. , Л.Ф., Н.К., П. Д. П. , Д.В., П. Ив.П.,Д.А., Е.Г. , И.И. и А.П. , от заключението на вещото лице Х.Е., как-то и от приобщените писмени доказателства – изискани в
хода на производството от РУ Хар-манли .
С оглед гореизложеното съдът
намира, че подсъдимия З.С.Д. ЕГН ********** ***
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление
по чл. 130 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на
23.V.2016г. в гр. Харманли, при условията на продължавано престъпление : около
19.00ч. в гр.Харманли, на кръстовището на ул.”Асен
Златаров” и „Хр. Смирненски” - пред магазина на А.Г.,
причинил на тъжителя М. , лека телесна повреда, изразяваща
се в драскотина в горната част на гръдната кост, с което е причинено стра-дание, без разстройство на здравето и около 21.00ч. в
гр. Харманли, пред културния център на гр. Харманли, причинил на тъжителя М., лека телесна повреда, изразя-ваща се в хематом на
долния клепач на лявото око и скулата и контузия на седалището, с което е
причинено страдание, без разстройство на здравето.
Деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл и с цел причиняване на телесните увреждания. За
това деяние подсъдимия следва да носи съ-ответната
отговорност.
Настоящия състав на съда не
споделя изложените от защитата доводи, че ин-криминираното
деяние е извършено от подсъдимия в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 ал.1 от НК. За приложението на този институт следва да се устано-ви наличието на непосредствено, противоправно
нападение, насочено срещу правно за-щитено обществено
отношение, като се приема, че
действията, предприети срещу на-падателя за
отблъскване на това нападение, са обществено необходими, правомерни и не
представляват престъпление. От събраните по делото доказателства, съда
установи, че именно подсъдимия е този който и инициирал и двете деяния, като
при първото е скъсал тениската и одраскал тъжителя, а при второто първи е
нанесъл удал по него. С оглед на това следва да се
приеме, че не е налице нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия , а
още по-малко неизбежна отбрана .
Неоснователно се явява и възражението на защитата за приложение
на инс-титута на реторсия
по чл. 130 ал. 3 от НК. Съгласно утвърдената практика, реторсия
по чл.130 ал. 3
от НК може да се
приложи, само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни
повреди. Видно от събраните по делото
доказателства подсъдимия Д. е причинил на тъжителя М. увреждане, изразяващо се в страдание – лека
телесна повреда по чл.130 ал. 2 от НК, а тъжителя е причинил на под-съдимия разстройство на здравето извън случаите по чл.
128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Предвид различния характер на при-чинените леки
телесни повреди, институтът на реторсия,
регламентиран в чл.130 ал. 3 от НК, е неприложим.
Подсъдимия З.С.Д. е българин, български гражда-нин,
неженен, неосъждан, род. на 26.ІХ.1974г. в гр.
Харманли , живущ *** , ЕГН **********,
Предвиденото по закон наказание
за извършеното от подсъдимата престъп-ление е “Лишаване от свобода ” до шест месеца или
“Пробация “или „Глоба” от сто до триста лв. Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 78А НК, при на-личието на които
съдът е длъжен да го приложи. Подсъдимия Д. е пълнолетно лице. Предвиденото по
закон наказание попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 78а ал.1 б.”а“ от НК, подсъдимия не е осъждана и не му е налагано наказание по чл.78А НК, с деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид на това, съдът следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност
и да му наложи административно наказание “Глоба” в размер на 1000лв.
При определяне и
индивидуализацията на наказанието, с оглед разпоредбата на чл.36 от НК и като
взе предвид, че наказанията следва да изиграят своята възпита-телна
и превантивна функция ,съдът прецени събраните по делото доказателства , отег-чаващите вината обстоятелства за каквито отчита -
липсата на критично отношение на подсъдимата към извършеното, агресивното и
поведение към пострадалата, но и смек-чаващите такива
за каквито отчита чистото и съдебно минало и невисоката степен на обществена
опасност на конкретното деяние, прие , че наказанието на подсъдимия следва да се отмери при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства .
Причина за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание на под-съдимата
и незачитане на правата и личната неприкосновеност на другите.
По отношение на предявения и приет
за съвместно разглеждане в настоящо-то наказателно
производство граждански иск предявен от пострадалия против подсъ-димия
за сумата от 3 000 лева - обезщетение за претъпените от него в резултат на дея-нието неимуществени вреди, съдът намира , че предвид
постановената по отношение на подсъдимия присъда , този предявен граждански иск
е частично основателен. Безспор-но е установено, че
подсъдимия е извършил процесното престъпление, както и че от това съставомерно деяние, като пряка и непосредствена последица
са настъпили телесните повреди на пострадалия. Що се касае до размера на
обезщетението, за неиму-ществени вреди, което следва
да получи увреденото лице, то следва да бъде определено при условията на чл. 52
от ЗЗД, а именно по справедливост и съдът приема, че сумата 1000лв. ще бъде в
състояние да възмезди неимуществените вреди претърпени от пострадалия. Именно
до този размер съдът намира претенцията за основателна, ето защо осъди
подсъдимия да заплати на пострадалия посочената сума, като за разликата до пълния
предявен размер от 3 000лв. отхвърли иска като неоснователен. Върху така
определеното обезщетение съдът присъди и законната лихва от момента на уврежда-нето : 23.V.2016г. до окончателното изплащане .
Наред с това следва подсъдимия Д. да заплати на тъжителя М. разноски по делото в размер на 179.69лв.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия :
..................
/В.Коларов /