Р Е
Ш Е Н И Е № 55/20.4.2022
г.
гр. Ямбол, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в
публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на прокурора
Георги Георгиев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 32 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Чапъра ММ“ ЕООД-гр.Ямбол,
представлявано от управителя М.И.М., чрез пълномощника му адв.Г.П.Д.
*** за проверка на Решение № 13/14.01.2022 г. постановено по АНД № 20212330200895 по описа на Районен съд-Ямбол
за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-0000470/29.07.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Бургас,
с което на касатора, основание
чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 30, т. 7 от Наредба №
2/15.03.2002 г. на МТС.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, защото
обратно на приетото от съда, превоза по автобусна линия Ямбол – Чарда - Ямбол е
извършен въз основа на договор № Д-373/30.04.2019 г. сключен между Община
Стралджа от една страна и 10 превозвачи, от друга, между които е и "Чапъра ММ" ЕООД, като при логично и смислово тълкуване
на текста на дговора е видно, че датата 01.05.2021 г.
е срока, в който следва да се проведе процедурата по обществената поръчка и да
се сключи договор с превозвач излъчен при тази процедура, но това не е краен
срок на действие на договора за превоз. На следващо място се сочи, че
имуществената санкция на дружеството е ангажирана на основание чл. 96, ал. 1, т.
8 от ЗАвтПр, където законодателят е употребил термина
"превози", т.е. множество, за разлика от останалите алинеи на същия
законов текст където термина е "превоз", т.е. еднократно осъществен
такъв водещ до административнонаказателна отговорност
и при положение, че е налице нарушение, а такова както е посочено по-горе не е
налице, и то е констатирано при една проверка, извършена на 23.07.2021 г., което се състои в допускане на
"превози" без наличие на договор за това, то би следвало санкцията да
е една, а не да се налагат единадесет отделни санкции за това. Според касатора
на практика, с издаване на единадесет наказателни постановления общия размер на
наложените санкции води до изпадане на дружеството в неплатежоспособност,
съответно неговата последваща ликвидация, каквато не
е целта на закона. Претендира се решението на първата инстанция да бъде
отменено, като се постанови ново решение по същество, с което да бъде отменено
наказателното постановление - предмет на
делото, като на дружество се присъдят направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В съдебно
заседание за касатора се явява адв.Д.,
който доразвива доводите в жалбата и подържа направените с нея искания.
За ответника по
касация се явява юрисконсулт М., която счита че районния съд правилно и
законосъобразно е потвърдил издаденото наказателно постановление, като към
преписката са приложени договор от който е видно, че срокът е изтекъл на
01.05.2021 г. и пътен лист, който безспорно доказва, че е осъществен превоз.
Сочи, че действително дружеството е санкционирано с единадесет наказателни
постановления, тъй като е извършило превози на различни дати и има иззети като
доказателства единадесет пътни листа. Твърди, че е спазен принципа, който е
основополагащ за административния процес, а именно за всяко отделно нарушение
да се налага отделно наказание. Моли да се потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
процеса прокурор намира обжалваното решение на районен съд за правилно,
обосновано и законосъобразно, а
касационната жалба за неоснователна, тъй като в хода на образуваното административнонаказателно производство и при разглеждане
на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява
становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че е
осъществен състава на административното нарушение по чл. 30, т. 7 от Наредба №
2/15.03.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по чл. 96, ал.1, т. 8 от Закона за автомобилните превози, тъй като е допуснал
извършване на превози по автобусна линия, за която не е имал договор с Община
Стралджа. Според прокурора, действително
по делото са налице доказателства, че касационния жалбоподател е имал сключен
договор от 30.04.2019 г. за пряко договаряне на обществен превоз на пътници по
автобусни линии от квотата на Община Стралджа, между която е и горепосочената
автобусна линия с общината, но въпросният договор е бил срочен - до
избор на изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки
и сключване на договор, но не по-късно от 01.05.2021 г. и с изтичането на този
срок, съобразно клаузите на договора правилно е прието, че същият е бил прекратен, като не са налице данни по
делото срокът му да е бил продължен или
да е бил сключен нов договор между Общината и превозвача. Сочи, че от
приложения към делото пътен лист, попълнен със съответните данни и реквизити и
при наличие на съответните заверки, правилно е прието, че на посочената в него
дата е бил извършен превоз на пътници по съответната автобусна линия и не е
спорно, че на касационния жалбоподател е била извършена една проверка, като след приключването й са били установени
единадесет броя извършени административни нарушения по чл.30, т. 7 от
въпросната наредба за времето от 03.05.2021 г. до 30.05.2021 г. Приема, че в
случая правилно административнонаказващият орган е наложил за всяко едно от
извършените административни нарушения отделно административно наказание
съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАНН, като намира, че при
административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23 -
26 от НК и ако са налице две или повече деяния, както в конкретния случай, за
всяко едно от тях следва да се наложи отделно административно наказание. Предвид изложеното, представителят на ЯОП предлага да се остави в сила решението на
районния съд.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана
страна и при наличие на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество
обаче, същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С Решение № 13/14.01.2022
г. по АНД № 20212330200895/2021 г., Районен съд - Ямбол е потвърдил Наказателно
постановление № 22-0000470/29.07.2021 г. на Директора на РД „Аавтомобилна администрация“ - Бургас, с което на касатора „Чапъра ММ“
ЕООД - гр.Ямбол на основание чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.за
нарушение на чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС,
За да постанови съдебния
си акт, първоинстанционният
съд е приел, че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и
че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството. НП е издадено от
компетентен орган; както АУАН, така и в
НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на службата им,
нарушението е описано ясно, нарушената правна норма е посочена точно и пълно,
без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение и са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според съдът от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, за което
правилно е бил санкциониран, като е счел че в случая не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с нищо от обикновените случаи на нарушения на този текст от наредбата.
Касационната
инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от
визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето
му.
Правилно и
законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него
наказателно постановление е издадено при спазване на процесулните
правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните. Несъмнено е установено
извършването на описаното в АУАН и НП нарушение, като е дадена правилната
правна квалификация и е наложена съответстващата на това административна
санкция. Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се възприемат от настоящия
съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, тъй като
решението е подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна и
е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни норми.
За да достигне до
този извод районният съд се е съобразил с всички събрани по делото
доказателства и се е произнесъл по доводите за незаконосъобразност касаещи АУАН
и НП.
Разпоредбата на
чл. 30, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, задължава лицето
по чл. 2, каквото е касатора, да не допускат извършването на превоз по
автобусни линии без валиден договор с възложителя и/или без валидно маршрутно
разписание.
От своя страна
санкционната норма на чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвтПр
предвижда, че се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който
разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е
сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно
разписание.
Понастоящем
изискуемите предпоставки са налице, тъй като от една страна е доказано
извършването на превоза, за чието осъществяване управителя на санкционираното дружество
е подписал пътния лист, а от друга страна сключения с община Стралджа Договор №
Д-373/30.04.2019 г., на който се
позовава касатора, е прекратил правното си действие с изтичане на уговорения
срок, като в това отношение няма място за тълкуване и интрепретации,
доколкото в раздел VІІІ изрично е записано, че срокът на действие на договора е
не по-късно от 01.05.2021 г. Допусната е възможността прекратяването да стане и
по-рано при избор на изпълнител след проведена процедура по ЗОП и сключване на
договор, но не е предвидено продължаване действието на договора след 01.05.2021
г., поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни.
Пречка за
продължаване срока на действие на договора е и разпоредбата на чл. 5, § 5 от
Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври
2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и
автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти, при чийто условия контракта е
сключен и който предвижда, че „Срокът, за който обществена поръчка за услуги е
възложена, удължена или наложена чрез спешни мерки не може да надвишава две
години“, какъвто период е изтекъл от момента на подписването до 01.05.2021 г.
Не може да бъде
споделен и довода, че следва с оглед употребата на множествено число „превози“
в чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвтПр да се определи едно общо
наказание, тъй като нарушенията са самостоятелни и извършени на различни дати,
поради което на основание чл.18 ЗАНН правилно наказващият орган е определил
отделно наказание за всяко извършено нарушение.
В тази връзка и
доколкото извършеното нарушение не се характеризира със специфични белези, отличаващи
го от другите нарушения от същия вид, то не са налице и предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Ето защо
настоящата съдебна инстанция приема, че административнонаказващият орган е
доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с
това правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията
на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното
нарушение, за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и
при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или
материалния закон.
С оглед изхода на
делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора за присъждане на
направените разноски, като обаче следва да се уважи това на ответника по
касацията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на
първоинстанционния съд, като допустимо,
валидно и правилно, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/14.01.2022 г.
постановено по анд № 20212330200895/2021 г. по описа
на Районен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА „ЧАПЪРА ММ“ ЕООД - Гр.ЯМБОЛ, представлявано
от управителя М.И.М. да заплати на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ -
БУРГАС направените по делото разноски-възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЧАПЪРА ММ“ ЕООД - Гр.ЯМБОЛ,
представлявано от управителя М.И.М. за присъждане на направените по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете
/п/
не се чете