№ 13885
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110162308 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АС А., с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Ц. А. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 986, вх. Ж, ет. 4, ап. 172, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответницата
съществуването на следните вземания: сумата от 3002,21 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, ж. к. „Л“, бл. 986, вх. Ж, ет. 4, ап. 172, аб. № 291652 за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
387,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 01.04.2024 г.,
сумата от 64,15 лв. представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода
от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.05.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 13,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.06.2021 г. до 01.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27370/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
1
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по
делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при
неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание
ответникът е редовно призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е
поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебното
заседание. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на
възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват
вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените в
заповедното и в исковото производства разноски, за чието извършване са представени
своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 69,35 лева и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и 69,35лева за държавна
такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че
Ц. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 986, вх. Ж, ет. 4, ап. 172 дължи на Т
С ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: гр. С, ул. Я 23- Б, общ. Столична, обл. С (столица) на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 3002,21 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 986, вх. Ж, ет. 4, ап. 172, аб. № 291652 за
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.05.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 387,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 16.07.2022 г. до 01.04.2024 г., сумата от 64,15 лв. представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
08.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,55 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 01.04.2024 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27370/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж. к. „Л“, бл. 986, вх. Ж, ет. 4, ап. 172 да заплати на Т С ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: гр. С,
УЛ.Я 23- Б, общ. Столична, обл. С (столица) разноски за исковото производство в размер на
69,35лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски в заповедното производство в размер на 69,35 лева за държавна такса и в размер
на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: ****** като
2
трето лице помагач.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3