№ 31613
гр. Х, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110117956 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от Е. С. Г., Б. В. Г. и К. В. Г. срещу П. С. Н., с която е
предявен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и отговора документи са относими към предмета на
спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На ищците следва да се издаде поисканото удостоветение.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА по делото писмени доказателства, представени с исковата молба и
отговора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищците след представяне на документ за платена държавна такса
и надлежен проект съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с удостоверение,
от което е видно на коя дата е сключен гражданският брак между Г. М. Н.а и С. Л. Н.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.10.2024 г. от 10,10 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор на искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
1
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. С. Г., Б. В. Г. и К. В. Г.
срещу П. С. Н., с която е предявен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********, с
административен адрес: град Х съгласно Схема № ******-25.02.2024г. на самостоятелен
обект в сграда в гр. Х, община Х, област Х, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед *****/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 23.02.2024г., който самостоятелен обект се намира на трети етаж в
жилищна сграда с идентификатор ********. с предназначение : Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********** с
предназначението на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ от 90,41 кв. метра, заедно с прилежащите му избено помещение № 27 и
таванско помещение №23, и 2, 259 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********.8, под обекта
********.4, над обекта ********.10, стар идентификатор: няма.
Ищците твърдят, че процесната съсобственост е възникнала по наследствена сукцесия
от С. Л. Н.– баща на ищцата Е. С. Г. и на ответника П. С. Н., както и от прехвърлителна
сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот от
23.05.2005г. и по наследство от В. И. Г. – съпруг на първата ищца Е. С. и баща на останалите
двама ищци Б. В. Г. и К. В. Г.. Излагат, че наследодателят им С. Л. Н.придобил
собствеността върху делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност по време
на брака му с Г. М. Н.а по силата на нотариален акт №82, том XVI, нот. дело № 3082/1980г.
на I-ви нотариус при СРС. След смъртта му правото на собственост върху имота преминало
върху преживялата съпруга Г. М. Н.а и двете им деца – Е. С. Г. и П. С. Н.. На 25.03.2005г. Г.
М. Н.а прехвърлила възмездно притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота в полза на дъщеря си
Е., която я придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си
Владимир Г., при което след смъртта му имотът се притежавал при квоти 7/12 от Е. С. Г., по
1/12 от Б. В. Г. и К. В. Г. и 3/12 от ответника П. С. Н.. Излагат, че страните не могат да
поделят доброволно извънсъдебно имота, поради което искат съдебна делба при посочените
квоти в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. С.
Н., който не оспорва твърденията на ищците за съществуването на процесната съсобственост
при посочените в исковата молба квоти. Излага, че след смъртта на С. Н. низходящите му
получили по 1/6, а не по ¼ идеална част от правото на собственост върху имота. Твърди, че
между страните не са правени опити за доброволна делба. До 2003г. обитавал жилището с
родителите си, като участвал в ипотечните вноски, ремонтите и поддръжката му и изцяло
със свои средства осигурил остъкляването на една от терасите, за което платил 1500 лв.
Излага, че след смъртта на майка му ищцата Е. С. С. поела управлението на имота, като го
отдала под наем. Ответникът заплащал дължимия се местен данък за жилището. Заявява, че
2
между странте може да се постигне спогодба, а при условията на евентуалност иска от съда
да допусне делба.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по
делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството
си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на притежавания от
съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно
чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по
спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3